№ 14279
****** 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110170344 по описа за 2024 година
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 380191/26.11.2024г. на
ищеца „******** с която е предявил против С. Г. Т. осъдителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 324,70 лева, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: ***** ведно със законната лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба – 26.11.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата
90,64 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2024 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент
******* собственост на ответника С. Г. Т., който придобил имота въз основа на наследствено
правоприемство от наследодателя си Л. М. Т., починала на 18.03.2021 г. Твърди, че Л. М. Т. е
била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния апартамент, а
след смъртта й това качество придобил ответникът като неин наследник по закон.
Съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от
***** на потребители за битови нужди в ****** одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к *** в сила от 10.07.2016 г, ответникът е изпаднал в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за
топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот се извършва
услугата дялово разпределение, е извършвана от ****** Моли предявените искове да бъдат
уважени, като претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Г. Т., в
който признава предявените искове по основание и размер. Твърди, че е заплатил изцяло
претендираните с исковата молба суми за главница, лихви и разноски, като към отговора на
1
исковата молба представя писмено доказателство – платежно нареждане от 31.01.2025г. за
сумата от 490,00 лева.
С разпореждане от 13.03.2025 г. на ищеца е указано да вземе становище по изложените
в отговора на исковата молба твърдения за плащане. В изпълнение на дадените указания е
депозирано становище с вх. № 101155/21.03.2025 г., в което ищецът посочва, че на
31.01.2025 г. по банкова сметка на ***** е постъпила сумата в общ размер от 490,00 лева, с
която са погасени частично вземанията на ищеца за главница, както и са погасени изцяло
претендираните вземания за лихва за забава в размер на 90,64 лева, лихва за периода от
датата на сезиране на съда до плащането в размер на 8,21 лева и разноски в размер на 100,00
лева. Излага, че незаплатена е останала сумата от 33,55 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на стореното плащане до окончателното изплащане на сумата.
С последваща молба от 21.05.2025г. ответникът е представил по делото платежно
нареждане от 21.05.2025г. за остатъка от сумата в размер от 35,24 лева. С молба от
27.01.2025г. ищецът ***** е потвърдил, че с извършеното от ответника допълнително
плащане са били погасени всички процесни суми в хода на процеса, като моли да му бъде
присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В проведеното съдебно заседание на 12.06.2025г. процесуалният представител на
ищеца е заявил, че всички суми са платени. Сочи, че незаплатено е останало единствено
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер, което молят да им бъде присъдено.
Конституирано е на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице -
помагач ******
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество, както и че
нейната стойност възлиза на претендираната сума. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът
при установяване на горните обстоятелства следва да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ че през процесния период
ответникът е клиент на топлинна енергия в качеството му на собственик на процесния имот
- апартамент **** находящ се в ****** **** **** ***** 2./ че процесният имот е
топлоснабден; 3./ че за периода 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. ищецът е доставил до имота
топлинна енергия, остойностена в размер на 324,70 лева, представляваща главница за
топлинна енергия, върху която поради забава е била начислена лихва за забава в размер на
90,64 лева за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2024 г.; 4./ че ответникът С. Г. Т. е единствен
наследник на Л. М. Т., починала на 18.03.2021 г.; 5./ че стойността на начислената топлинна
енергия, претендирана за заплащане от страна на ищеца, съответства на доставеното от
ищеца количество енергия; 6./ че на 31.01.2025 г. за погасяване на задължения по посочената
партида по банкова сметка на ищеца е постъпила сума в общ размер от 490,00 лева, която
сума ищецът е отнесъл за погасяване на вземанията за разноски в размер от 100,00 лева,
2
лихва в размер от 90,64 лева, лихва за периода от датата на сезиране на съда до плащането в
размер на 8,21 лева и част от главницата в размер на горницата над сумата от 33,55 лева до
предявения размер от 324,70 лева.
Съдът намира, че извършеното от ответника в хода на исковото производство плащане
на сумата в общ размер от 525,24 лева, съответстваща напълно на претендирания от ищеца
като непогасен остатък от главницата за стойността на доставената топлинна енергия, по
естеството си съставлява признание на исковата претенция по основание и размер, поради
което възникването на вземането в полза на ищеца е установено по делото. Следователно
предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни, а и се установяват от
останалите доказателства по делото. Независимо от това, предявените искове подлежат на
отхвърляне именно поради извършеното цялостно плащане от страна на ответника на
процесните парични вземания. Както с молбите си от 21.03.2025г. и от 29.05.2025г., така и в
първото по делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца признава
постъпилото плащане на претендираните суми с платежните нареждания от 31.01.2025г. и от
21.05.2025г., с които задълженията са били погасени изцяло, което представлява признание
на факт по см. на чл.175 ГПК, а именно за цялостно плащане на претендираните суми, с
оглед на което исковете са доказани по основание и размер, но следа да се отхвърлят на
основание чл.235, ал.3 ГПК, поради плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
Тъй като задълженията на ответника са платени в хода на процеса след връчване на
преписа от исковата молба, а не на техния падеж, ответникът е дал повод за образуване на
делото и дължи сторените от ищеца разноски. Заплатена е държавна такса в размер на 100
лева, по отношение на която сума ищецът потвърждава, че му е била възстановена от
ответника с извършените плащания, като това се установява и от представените платежни
нареждания. Предвид това, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски само за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определи в
минимален размер на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП на 100 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от „******** ЕИК ***,
срещу С. Г. Т., ЕГН **********, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
324,70 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****
ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2024
г., до изплащане на вземането, както и сумата 90,64 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2021 г. до 13.11.2024 г.
ОСЪЖДА С. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„******** ЕИК ***, сумата в размер на 100,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред Софийски районен съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ****** ЕИК **** - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4