П Р
И С Ъ
Д А
Номер:.32.,
06.10.2016г.,
гр.Исперих
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На шести октомври през
2016 година,
в публично заседание, в
състав: Председател:
Юлияна Цонева
Секретар: А.В.,
като разгледа докладваното
от съдията НЧХД № 231 по описа за 2015 година и
П
Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Н.Д.,
роден на ***г***, български гражданин, живущ ***, женен, с висше образование,
ЕГН-**********, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че в телевизионното предаване
„Паралакс“, излъчено на 18.04.2015г. по телевизия „СКАТ“, публично е приписал на
частния тъжител Ф. Джавит К., ЕГН-********** ***, извършването на престъпление,
изричайки думите „Ф.К. е единият, който съм предлагал да го назначават…Той беше
хванат, че краде бензин и там аз му помогнах, ходатайствах пред управителя да
не го уволнят“ – престъпление клевета по чл.147, ал.1 от НК, но на основание
ал.2 от същия законов текст НЕ НАЛАГА наказание на подсъдимия поради доказване
истинността на приписаното престъпление.
ОСЪЖДА
подсъдимия Д.Н.Д., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Ф. Джавит К., ЕГН-**********, сумата от 400.00 /четиристотин/ лева – обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от престъплението по чл.147, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането – 18.04.2015г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск в останалата му част
до първоначално претендирания размер на обезщетението от 800.00 /осемстотин/
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Д.Н.Д., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- на частния тъжител и граждански
ищец Ф. Джавит К., ЕГН-**********, сумата от 331.00 /триста тридесет и
един/ лева – направени от страната
съдебни и деловодни разноски по производството и
- по сметка на
РС-гр.Исперих сумата от 50.00 /петдесет/
лева – дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 70.00 /седемдесет/ лева – деловодни
разноски, заплатени от бюджета на съда.
Присъдата подлежи на
обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към присъда № 32/06.10.2016г.
по
НЧХД № 231/2015 год. по описа на РС-гр.Исперих
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Повдигнато
е обвинение от частния тъжител Ф. Д К., ЕГН-********** ***, срещу подсъдимия Д.Н.Д., ЕГН-********** ***, за това, че в телевизионното предаване
„П“, излъчено на 18.04.2015г. по телевизия „СКАТ“, публично е приписал на
частния тъжител извършването на престъпление, което е знаел, че не е извършил,
изричайки думите „Ф.К. е единият, който съм предлагал да го назначават…Той беше
хванат, че краде бензин и там аз му помогнах, ходатайствах пред управителя да
не го уволнят“, с което тъжителят счита, че е извършено спрямо него
престъпление срещу честта и доброто му име, моли подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено съответно наказание. Предявява срещу подсъдимия
граждански иск в размер на 800.00 /осемстотин/ лева – обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, причинени от престъплението, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от деня на деликта –
18.04.2015г., както и разноските по делото. Твърди, че за предаването узнал от
свои колеги и познати, след което го гледал лично. Почувствал се много
неприятно от казаното от Д., тъй като му приписвал престъпление - кражба, което
не е извършвал. Вследствие на това изявление се чувствал неудобно пред колегите
и приятелите си, неколкократно му се наложило да обяснява, че не е извършил
приписаното престъпление от общ характер, като изреченото от Д. се отразило
изключително неблагоприятно върху честта и доброто му име, които е градил и с
които счита, че се ползва сред колеги, познати и в обществото.
В съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие и с оглед на събраните по делото
доказателства, частният тъжител чрез своите повереници поддържа повдигнатото
обвинение, което считат за доказано и пледират за осъждане на подсъдимия и
уважаване изцяло на предявения срещу него граждански иск.
Разпитан в съдебно заседание
подсъдимият Д.Н.Д., ЕГН-********** ***, не се признава за виновен. Не отрича и
потвърждава пред съда, че по време на посоченото горе телевизионното предаване
„П“ на телевизия „СКАТ“ е направил описаното в тъжбата изявление по отношение
на тъжителя Ф. Д К., но твърди, че това, което е казал е истина и е доказано
пред съда от разпитаните свидетели, като самият той е предал думите на човек,
който ги потвърждава лично пред съда. В тази връзка дава подробни
обяснения относно обстоятелствата, при
които Ф. е бил видян един ден през есента на 2012г. от друг работник в
дружеството да краде бензин от служебен автомобил и последвалите действия
спрямо него по този повод. Твърди, че кражбата е станала достояние и на
управителя на дружеството, но била оставена без последствия, тъй като предложил
на управителя на дружеството да бъде заплатено от Ф. горивото, което е
откраднал, за да не бъде уволнен или наказан дисциплинарно и за да се запазят
добрите взаимоотношения между колегите, като не става официално достояние от
кого е изтекла информацията за кражбата на горивото. По този повод твърди, че е
изрекъл и процесните думи по отношение на тъжителя, а именно, че „за отплата,
за благодарност“ (в преносен смисъл), за това, че го е предлагал да го
назначат и му помагнал да не бъде
уволнен като ходатайствал за него пред управителя по повод на кражбата на
бензин, тъжителят бил един от двамата служители/работници на „В“ ООД-гр.И,
които по-късно са удостоверили с подписа си отказа на подсъдимия да получи
документ във връзка с неговото уволнение от същото дружество.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител Ф. Д К., ЕГН-**********
и подсъдимият – инж.Д.Н.Д., ЕГН-********** работили във „В“ ООД-гр.И, обл.Р,
като първият бил работник на подчинение на подсъдимия, който заемал ръководна
длъжност в дружеството. По същото време управител на дружеството бил свидетелят
инж.И.И., който управлявал в периода 2009-2013г.
Тъжителят работел на смени, като
изпълнявал охранителни функции на портала на дружеството, охрана на
автомобилите в двора и останалото имущество на предприятието. През есента на
2011г. или 2012г. (не се установи категорично по делото) една от нощните му
смени съвпадала с нощната смяна на свидетеля Д. И А – работник в същото
дружество, който по заместване изпълнавал длъжността дежурен диспечер. Вечерта по време на тази смяна последният
видял от почивната стая в предприятието, че тъжителят Ф.К. източва бензин в
10-литрова туба от минерална вода от служебен автомобил, марка „Лада 1200“ –
собственост на „В“ ООД-гр.И, който бил зачислен на свидетелят Д.В.Д. –
инкасатор в дружеството. Последният отговарял лично за поддръжката, зареждането
на гориво, попълването на пътните листи във връзка с ползването на поверения му
автомобил, като в края на всеки месец отчитал изразходваното гориво и
изминатите километри. След връщане от поставена задача автомобилът оставал на
паркинг в дружеството, но се ползвал и от други колеги на свидетеля при
необходимост от превоз за служебна работа. Всяка сутрин свидетелят Д.
проверявал горивото, припалвал автомобила и попълвал пътен лист. Една сутрин в
обсъждания период – през есента на 2011г. или 2012г. установил липса на гориво,
по сметка на свидетеля около 10-12 литра според показанията на стрелката.
Пресметнал километрите, тъй като решил, че след него може някой да е управлявал
автомобила, но установил, че няма промяна в километрите, а липсва гориво.
Същата сутрин уведомил за липсата на гориво подсъдимия Д., който му бил пряк
ръководител. Свидетелят, разпитан пред съда, не си спомня да е писал обяснения
или да е попълвал документи във връзка с тази липса, но заявява, че в края на
месеца му била опростена, като самият той не е възстановявал липсата и не му е
известно някой друг да е възстановявал средствата от тази липса.
След приключване на сутрешната
оперативка за възникнали проблеми от нощната смяна, свидетелят Д. И А също
докладвал на началника си – подсъдимият Д. за видяното от него относно
източването на бензина от страна на Ф.К., като изрично направил уговорка да не
се разчуе, че информацията идва от него. Свидетелят твърди, че същата сутрин
предупредил и Д.Д. да вземе мерки и да заключва добре резервоара на поверения
му автомобил, за да не му източват горивото, като се уговорил с него да не споделя
с Ф. и да не казва на колегите си, че той краде бензин от колите.
За същия случай бил уведомен и
управителя на дружеството – свидетелят инж.И.И.. Той провел разговори поотделно
с Д. и с Ф., обсъдил случая и с прекия им ръководител – подсъдимият Д. и се
съгласил с неговото предложение да бъде направен компромис, за да не бъде
засегнат авторитета на тъжителя Ф., предвид, че същият бил добър работник,
изпълнявал съвестно задълженията с, а кражбата била преценена от управителя
като дребна, но с предубеждението, че ако продължат провиненията му – ще бъде
уволнен. По този начин и със съгласието на тъжителя Ф.К., той лично заплатил в
касата на дружеството стойността на липсващото гориво и продължил да работи в
дружеството, без да се засяга авторитета му. Свидетелят И. завява пред съда, че
не помни да са съставяни писмени документи по случая, но ако е имало такива е
следвало да реагира, а за случая дава показания, че не е налагал дисциплинарно
наказание на Ф., не е искал същият да бъде обвинен в кражба, както и не е искал
да бъде злепоставен Д., който е докладвал за кражбата. Приел случая за
маловажен, като целта му била да запази добрата атмосфера в колектива на
предприятието.
Според заключението вх.№ 3660/28.09.2016г.
на назначената в хода на делото съдебно-счетоводна експертиза, за периода
2011-2012г. не са открити документи във „В“ ООД-гр.И за зачислен автомобил на
свидетеля Д.Д.. Няма данни за констатирани в същия период липси на гориво за
автомобил, заслен на същия свидетел. Не е намерен доклад от служители на
дружеството за липса на гориво,
съответно дадени писмени обяснения от служители на дружеството, имащи отношение
към случая, вкл. от служителя Ф.К., както и документи за възстановяване
стойността на липсващото гориво. При проверката, извършена от вещото лице е
открит Доклад във връзка с нарушения на трудовата дисциплина от служители на
дружеството през есента на 2012г.у съставен от инж.Д.Д. и входиран под № 1/02.01.2013г.,
като била открита само първата страница на доклада. В съответствие с този
доклад са издадени заповеди за наказания на провинените лица, към които е
приложена първата страница на Доклада. Не била представена Заповед №
1/07.01.2013г., абили представени такива, съответно № 2 и № 3 от същата дата.
Не била представена Заповедната книга на дружеството – задължително воден
регистър на издадените заповеди в предприятието. При разпита в съдебно
заседание, в отговор на поставените уточняващи въпроси, вещото лица заявява, че
не е правило проверка в счетоводството на дружеството платени в касата суми за
възстановяване стойността на липсващото гориво, нито за отчетени пътни листи от
страна на свидетеля Д., а съобразно поставената задача е проверявало единствено
наличната документация в деловодството на дружеството за определения период.
Три-четири години по-късно от
обсъждания горе случай относно кражбата на бензин, след като вече било сменено
ръководството на „В“ ООД-гр.И и самият подсъдим – инж.Д.Н.Д. бил уволнен от
работата му в това дружество, посленият участвал на 18.04.2015г. в телевизионното
предаване „П“ на национална телевизия „С“, в дискусия с журналиста В К, със
заглавие „Гаврата на ДПС – чистка на етнически българи и християни“. В хода на
делото е изследван видеозапис със звук на телевизионното предаване, с обща
продължителност 01:31:17 часа, като според заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза по Протокол № 015/2016 от 15.01.2016г. (л.31-37 от
делото), изследваща въпросния запис, подсъдимият Д.Н.Д. е идентифициран като
участник в това телевизионно предаване, който в периода 00:25:20 – 00:25:35
часа от началото на записа (около 25-тата минута на предаването) същият
изговаря думите: „… Ф.К. е единият, който съм го предлагал да го назначават… за
отплата, да, за благодарност, дето той беше хванат, че краде бензин и там аз му
помогнах, ходатайствах пред управителя да не го уволни и това е отплатата“.
Това телевизионно предаване било
гледано от служители и работници на „В“ООД-гр.И и станало повод за
разпространение на коментари из дружеството, включително по повод на казаното
за Ф. и за злопотруби на други работещи в предприятието, за които преди не се е
чувало. Дори и тези, които не са гледали директно предаването при излъчването
му по телевизията, провокирани от интереса към него, са го гледали впоследвие
на запис по Интернет. По този начин са възприели изказването на подсъдимия Д.
разпитаните по делото свидетели Д М Х и Г Й. П, и двамата дългогодишни
работници във „В“ ООД-гр.И, първият инкасатор, а вторият механик. И двамата
дават показания, че след излъчването на това предаване и последвалите коментари
за него, настъпила видима промяна в поведението на тъжителя Ф. Д К.. Същият се
чувствал зле, притеснен, изпитвал неудобство и ходел с наведена глава. Станал
по-несговорчив, спрял да поздравява, изглеждал като обиден. И двамата свидетели
дават показания, че не са разговаряли лично с него за този случай, но промяната
в него се виждала. И двамата свидетели твърдят, че дотогава, в дългогодишната
си съвместна работа с Ф., не са чували за злоупотреби и нарушения от негова
страна при изпълнение на службата му, както и конкретно за кражба на бензин,
както и не са чували да е бил наказван за такова провинение. Останали
изненадани от изказването на г-н Д. и дори били възмутени от неговите упреци и
коментарите му за злоупотреби от техни колеги, за които съобщавал в предаването
и за които не били чували дотогава.
Данните за личността на подсъдимия Д.Н.Д.
установяват, че той е роден на ***г***. Семеен е. Има завършено висше
техническо образование. Не е осъждан. Няма данни за противообществени прояви.
Гореизложеното
от фактическа страна се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелски показания и експертни заключения:
Участието на подсъдимия Д.Н.Д. в телевизионното
предаване „П“, излъчено на 18.04.2015г. по телевизия „С“ и думите, които е
изрекъл по отношение на частния тъжител Ф. Д К. са категорично доказани от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, които
обстоятелства се признават и от самия подсъдим, като не ги оспорва.
Обстоятелствата
относно заявените от подсъдимият факти, че тъжителят Ф.К. е бил хванат да краде
бензин, се установяват непротиворечиво в хода на делото от показанията на
разпитаните по делото свидетели, ангажирани от двете страни – Д. И А, И.И.И.
(свидетели на подсъдимия) и Д.В.Д. (свидетел на тъжителя). Фактите, които тези
свидетели съобщават относно установената липса на гориво в количество около 10-12 литра, източено от
служебен автомобил „Л“ – собственост на „В“ ООД-гр.И, но зачислен на свидетеля Д.;
времето, когато е установена тази липса и факта, че същата не е била установена
като разход на гориво от управление (движение) на автамобила (из показанията на
Д.), съпоставени спрямо времето на събитието, когато Ф.К. е бил видян от Д. А
да източва бензин от същия този автомобил, в същото количество (в 10-литрова
туба от минерална вода), за каквото липсващо количество свидетелства и
инкасатора Д., съпоставени в детайли едни спрямо други, както и спрямо
показанията на управителя инж.И.И., дават основание на съда да приеме тяхната
относимост към едно и също събитие, за което са и заявените твърдения на
подсъдимия Д. относно кражбата на бензин, извършена от тъжителя и към което
събитие имат пряко отношение едни и същи лица – тъжителят, като извършител на
кражбата, свидетелят Д. А, като лице, разкрило тази кражба, свидетелят Д.Д.,
като косвено потърпевш от тази кражба, управителят инж.И. и подсъдимият Д.,
последните двама като ръководни лица, които са били пряко ангажирани с този
случай на злоупотреба в предприятието. Обсъжданите свидетелски показания са
последователни, кореспондиращи и допълващи се помежду си. Кореспондират и с
обясненията на самия подсъдим относно фактите, които съобщава във връзка с
изявлението, че думите, които е изрекъл в телевизионното предаване са истина и
се отнасят за реално, действително случило се събитие – кражба на бензин,
извършена от тъжителя Ф.К..
Същите
свидетели не бяха категорични в показанията си дали за обсъждания случай относно установената липса на гориво от
служебен автомобил на дружеството и разкритата кражба на бензин от същия този
автомобил, са давани писмени обяснения от лицата, имащи пряко отношение към
случая или съставяни други документи във връзка с установяването й, респ.
възстановяването на констатираната липса. Единствено подсъдимият Д. е
категоричен в обясненията, че за случая е изготвен Доклад до управителя от
страна на инкасатора Д.Д. за липсата на гориво, както и са писани обяснения до
управителя от страна на тъжителя Ф.К. относно причините, заради които е
източвал бензин от автомобила на Д., с отбелязано върху тези обяснения мнение
от страна подсъдимия, като пряк ръководител, Ф. да заплати 10 литра гориво А-95 в
касата на дружеството по Доклада на Д. за лисата на гориво. Кореспондиращи с
тези обяснения са и показанията на свидетеля Д. И А, който обаче несигурно
заявява (доколкото знаел), че е имало написан доклад по случая от Д., както и
писмени обяснения от Ф.. За изясняване на същите обстоятелства е назначена по
делото и обсъдената по-горе съдебно-счетоводна експертиза, която не установява
налични документи, относими към обсъжданите факти, което според съда не е
основание да не се кредитират показанията на свидетелите, имащи пряко отношение
към същите факти. От една страна в задачата на експертизата действително не е
включена обстойна проверка на всички възможни документи, вкл. и в
счетоводството на дружеството, от които да се установи официално дали е
констатирана такава липса на гориво и какви са последвалите действия по
възстановяването й. От друга страна липсата на официално съставени по случая
документи кореспондира с показанията на свидетелите И.И. – управителят на
дружеството и Д. А, че решението на ръководството е било случаят да бъде
оставен без последствия за тъжителя Ф.К. и да не се разчува за него, респ. ако
е имало такива официални констатации е следвало да има реакция от страна на
ръководството с неблагоприятни последици
за тъжителя Ф.К., каквото не е било намерението им с оглед преценката за
маловажност на случая. Констатациите на експертизата могат да се обяснят
обективно и с липса на съдействие от страна дружеството, доколкото се установи,
че не са били представени всички изискани от вещото лице документи, като не са
посочени причини за това.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна и след обсъждане на събраните
доказателства, съпоставени едни с други и в комплексна преценка с обясненията
на страните по делото, от правна страна съдът
приема обвинението за ДОКАЗАНО, поради което съдът призна подсъдимия Д.Н.Д. за
ВИНОВЕН в това, че в телевизионното предаване „П“, излъчено на 18.04.2015г. по
телевизия „С“, публично е приписал на частния тъжител Ф. Д К., ЕГН-********** ***,
извършването на престъпление, изричайки думите „Ф.К. е единият, който съм
предлагал да го назначават…Той беше хванат, че краде бензин и там аз му
помогнах, ходатайствах пред управителя да не го уволнят“ – престъпление клевета
по чл.147, ал.1 от НК, но на основание ал.2 от същия законов текст съдът НЕ
НАЛОЖИ наказание на подсъдимия поради доказване истинността на приписаното
престъпление.
По делото няма спор относно авторството на описаното деяние,
доколкото самият подсъдим Д. признава участието си в посоченото телевизионно
предаване, както и думите, които е адресирал спрямо частния тъжител Ф.К., като
тези обстоятелствата са категорично потвърдени от заключението на извършената
по делото съдебно-техническа експертиза.
Спорните обстоятелства са относно преценката
дали казаното по отношение на тъжителя съставлява приписване на престъпление и
относно истинността на съобщените факти, т.е. дали тъжителят действително е
извършил това престъпление.
Според съда, от обективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението клевета по чл.147,
ал.1 от НК във втората проявна форма на изпълнителното деяние - приписване на извършено от тъжителя (пострадалия) престъпление, като е изложил пред трети лица, че той е
извършил конкретно престъпление, което макар и не напълно конкретизирано по
обективни признаци, е достатъчно ясно описано – кражба с точно определен
предмет на посегателството – бензин. Тези твърдения на подсъдимия са били
обективно публично заявени в телевизионното предаване и са станали достоянието
на неограничен кръг трети лица.
Към момента, когато подсъдимият е изрекъл горните твърдения – на
18.04.2015г., кражбата на бензин, която е имал предвид в изявлението си, е била
обективно неустановена, доколкото се доказа в хода на делото, че въпросната
кражба е била прикрита още към момента, когато са се случили събитията относно
източването от тъжителя на бензин от служебен автомобил на „В“ ООД-гр.И, а
самият подсъдим Д. също е имал своя принос тази постъпка на тъжителя да не бъде
оповестена като извършена кражба. Още тогава ръководството на дружеството е
възприело случая за маловажен и го е оставил компромисно без последствия, като
не е подаван сигнал до компетентните органи за извършено престъпление кражба,
респ. тъжителят Ф.К. нито е разследван за извършено от него престъпление кражба
на бензин, нито е осъден или наказан по какъвто и да било друг начин за
извършеното от него посегателство спрямо имуществото на предприятието, в което
е работил.
От субективна страна, съдът възприема виновно поведение на
подсъдимия, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал, че приписва на тъжителя извършване на престъпление, за
което официално не е бил разследван, както е съзнавал, че изнесените от него факти, свързани с
конкретната проява на пострадалия, са от естество да накърнят неговата
репутация и добро име в обществото и да формират негативна обществена оценка за
него, за което подсъдимият е имал личен мотив към момента, когато е изнесъл
тези факти в обществено достояние. Самият подсъдим, както е заявил и в
телевизионното предаване, към момента, когато е извършена кражбата, е
съдействал в полза на тъжителя, предлагайки на управителя да не се дава
гласност на посегателството му и случаят да бъде оставен без последствия по
най-безболезнения начин за запазване на добрата атмосфера в колектива на
предприятието. Едва когато подсъдимият се почувствал лично засегнат от
действията на тъжителя във връзка с уволнението му от същото предприятие
(защото удостоверил с подписа си отказа на подсъдимия да получи документ във
връзка с уволнението му), т.е. три-четири години по-късно, решил да изнесе в
публичното пространство фактите относно въпросната кражба на бензин, за което е
имал своя целенасочен личен мотив – да ангажира общественото внимание с факти,
които злепоставят тъжителя, засягат честта и доброто му име, и е искал настъпването на тези
последици като резултат от
извършеното деяние.
Доколкото, обаче, в хода на настоящото
съдебно производство бяха категорично доказани фактите относно въпросното
посегателство, извършено от тъжителя Ф. Д К. и те категорично обективират
осъществен състав на престъпление кражба на бензин – противозаконно отнемане на
чуждо имущество с цел присвояване, т.е доказа се, че приписаното престъпление е
истина, то на основание чл.147, ал.2 от НК съдът прецени, че подсъдимият Д.Н.Д., макар и виновен, не ангажира
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление клевета. Ето защо,
съдът НЕ МУ НАЛОЖИ НАКАЗАНИЕ поради доказване истинността на приписаното по
отношение на тъжителя престъпление, изключващо наказателната отговорност на
подсъдимия (Съгласно Тълкувателно решение № 12 от 1.04.1971 г. по н.д.№ 9/71,
ОСНК, р
азпоредбата
на чл. 147, ал. 2 НК намира приложение и
при всички случаи на квалифицираните състави на клеветата, предвидени в чл. 148 НК).
По отношение на предявения граждански иск:
Съдът приема за безспорно установено, че в
резултат на извършеното престъпление
спрямо личността на пострадалия Ф. Д К., същият е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяната от него психична травма - унижението от извършеното
спрямо личността му поради разгласяване на престъпно негово поведение. Тези
обстоятелства безспорно са засегнали личното достойнство на постарадалия,
засегнат е бил авторитета му сред обществото и в трудовия колектив предвид
дългогодишната му практика във „В“-ООД-гр.И, където до процесния случай не се е
чувало за подобни провинения от страна на Ф.К. и реално не е бил санкционират
за такива. По този начин с публичните си изявления подсъдимият е причинил
емоционални страдания на тъжителя, които са в пряка причинна връзка и следствие
от извършеното престъпно деяние - клевета и начина, по който е било
осъществено. За доказване на тези емоционални страдания съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Д М Х и Г Й. П, които
непротиворечиво установяват видимата промяна в поведението на постарадалия Ф.К..
Като дългогодишни
негови колеги тези свидетели имат непосредствени впечатления
върху емоционалното състояние на тъжителя и с показанията си свидетелстват, че
до процесния случай същият се е ползвал с добро име в колектива, като не са им
били известни извършени злоупотреби от негова страна, а за конкретното му
провинение научили именно във връзка с изявленията на подсъдимия Д. в
процесното телевизионно предаване.
Въз основа на горното съдът прие, че
предявеният от пострадалият граждански иск е основателен, но частично доказан
по размер. Причинявайки му виновно и противоправно описаните по-горе
увреждания, подсъдимият ангажира и гражданскоправната си отговорност по смисъла
на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалия за причинените му вреди при
наличие на осъществен от негова страна състав на непозволено увреждане
спрямо личността му.
Съобразявайки горното, съдът прие предявения
граждански иск за основателен и доказан до размера от 400.00 /четиристотин/
лева, воден от чувството си за справедливост по отношение на претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и преценявайки същевременно липсата на данни
процесният инцидент да е породил трайни емоционални проблеми у него. По този
начин съдът уважи частично гражданския иск до размера от 400.00 /четиристотин/
лева, а в останалата му част до първоначално претендирания размер от 800.00
/осемстотин/ лева, съдът прецени, че е неоснователно завишен и го ОТХВЪРЛИ.
Присъденото обезщетение от 400.00
/четиристотин/ лева подсъдимият дължи ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на деликта – 18.04.2015г. до окончателното й изплащане
/чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД/.
При
горния изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия Д.Н.Д., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ:
- на частния тъжител и граждански ищец Ф. Д К.,
ЕГН-**********, сумата от 331.00 /триста
тридесет и един/ лева – направени от страната съдебни и деловодни разноски
по производството и
- по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 50.00 /петдесет/ лева –
дължимата ДТ върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 70.00 /седемдесет/ лева – деловодни
разноски, заплатени от бюджета на съда.
Възприемайки по тази начин обективната истина
по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: