№ 1403
гр. В. , 17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500222 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 287523/07.12.2020г. от В. СТ. В., ЕГН
********** от гр. В., ж.к. „Ч.“, бл.5, вх.Г, ет.2, ап.25 и Б. СТ. СТ., ЕГН ********** от с.
Тополи, общ. В., ул. „М.“ №10, срещу решение № 261151 от 12.11.2020г., постановено по гр.
дело № 18325/2019г. на ВРС, ХLI-ви състав, с което са отхвърлени предявените от
въззивниците срещу Д. ЛЮБ. СТ., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3,
ап.64 искове за делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр.
В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, с площ от 59,54 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня –
тоалет, коридор, два балкона, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№10135.4502.133.11.7 по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: 10135.4502.133.11.8, под обекта: 10135.4502.133.11.4 и над обекта:
10135.4502.133.11.10, ведно с принадлежащата изба с площ от 3.12 кв.м., както и 1,2729%
ид.ч. от общите части на сградата при квоти и съделители: Д.Л. С. – ½ ид.ч., В. СТ. В. – ¼
ид.ч. и Б. СТ. СТ. – ¼ ид.ч.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон,
както и необосновано. Оспорва се извода на съда за липса на съсобственост между страните,
поради осъществено недобросъвестно владение от ответника по отношение на 1/2 ид.ч. от
процесния имот, собственост на праводателя на ищците. Като процесуални нарушения се
сочат, неправилно разпределение на доказателствената тежест и неправилна преценка на
събраните доказателства. Въззивниците считат, че въззиваемият е бил само държател на
частта на техния наследодател. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на разноски.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството по гр. дело № 18325/2019г. на ВРС е образувано по предявени от В.
СТ. В. и Б. СТ. СТ. срещу Д. ЛЮБ. СТ. искове с правно основание чл.34 ЗС за допускане до
делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.“,
бл. 407, вх.5, ет.3, с площ от 59,54 кв.м., при квоти и съделители: Д.Л. С. – ½ ид.ч., В. СТ. В.
– ¼ ид.ч. и Б. СТ. СТ. – ¼ ид.ч.
Ищците излагат в исковата молба, че с договор № 9318/14.10.1987г. за продажба на
недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти Л. С. Д., с ЕГН
********** и В. Д.а Д.а, с ЕГН ********** са придобили собствеността върху апартамент
№64, находящ се в гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3. Л. С. Д. е починал на 26.11.1993г., а
В. Д.а Д.а е починала на 19.09.2004г., като са оставили за наследници синовете си С. Л.ов С.,
с ЕГН ********** и Д. ЛЮБ. СТ., с ЕГН ********** – ответник в настоящето производство.
Ищците са наследници на С. Л.ов С., починал на 08.11.2015г. Сочат, че към момента на
предявяване на иска, имотът се владее от ответника и неговото семейство и ищците не са
допускани до имота. Тъй като страните не можели да постигнат доброволно уреждане на
прекратяването на съсобствеността, то за ищците възникнал правен интерес от предявения
иск.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди,
че около 1977г. се нанесъл в процесния апартамент заедно със своите родители и брат си.
След като ответникът завършил училище започнал да работи като докер в пристанище В. и
получавал заплата от по 1200 – 1400 лева на месец. Ответникът събрал и дал на родителите
си пари, с които те заплатили част от цената на апартамента. Ответникът предоставил на
родителите си сума от около 6000 лева, с която платили задължението си към ДСК за
закупуване на апартамента. Ответникът влязъл в казармата, а брат му се оженил и напуснал
апартамента около 1985г. Тъй като родителите им имали лихвоточки за апартамент на
стойност около 20000 лева, те ги прехвърлили на бащата на ищците и той доплатил и купил
къща в с.Тополи. Бащата на ищците живял в къщата си в с.Тополи, заедно със семейството
си и никога не живял в апартамента. Ответникът останал да живее в апартамента заедно с
родителите си и ги гледал там до смъртта им. Волята на родителите му била апартамента да
е за него, а лихвоточките на брат му. Ответникът твърди, че е владял апартамента като
собственик изцяло, заплащал е всички сметки и данъци, всички съседи знаят само ответника
като единствен собственик на целия апартамент. Това намерение за своене било
манифестирано спрямо всички от 1987г. до подаване на отговора на исковата молба, с което
придобил собствеността върху имота изцяло. Моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и прави искания по доказателствата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че липсва съсобственост
между съделителите, поради което е отхвърлил иска за делба.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представения като доказателство договор за продажба
на недвижим държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 14.10.1987г. се
установява, че Л. С. Д. и В. Д.а Д.а са придобили собствеността върху апартамент №64,
находящ се в гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет,
2
коридор, два балкона и изба със застроена площ от 59,54 кв.м., с принадлежащото му избено
помещение с полезна площ 3.12 кв.м., както и 1.2729% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото.
От удостоверения за наследници е видно, че Л. С. Д. е починал на 26.11.1993г., като е
оставил за свои наследници по закон преживялата съпруга В. Д.а Д.а и синовете си Д. ЛЮБ.
СТ. и С. С.. На 19.09.2004г. е починала В. Д.а Д.а, а нейни наследници по закон са синовете
Д. ЛЮБ. СТ. и С. Л.ов С.. Последният е починал на 08.11.2015г. и негови наследници по
закон са децата му В. СТ. В. и Б. СТ. СТ..
От нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез общинския народен съвет №
107, том XIX, н.дело № 6315/28.12.1989г. се установява, че С. Л.ов С. е определен за купувач
на недвижим имот: дворно място, находящо се в с.Тополи, обл. В., ул. „К.“ №2 с площ от
1070 кв.м. срещу заплащане на сума в размер на 14767 лева, която е внесена в ДСК – В. на
11.12.1989г., както и копия от лични карти на починалия им наследодател С. Л.ов С., в
които като поС.ен адрес е вписан гр.В., ж.к. „В. В.“, бл.40, вх.5, ет.3, ап.64 /л.41-44/.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от
страните свидетели.
Свидетелят Яни Д. Н., вуйчо на ответника Д. ЛЮБ. СТ. и на бащата на ищците,
твърди, че той и сестра му В. имали къща, която купили заедно на „Чаталджа“. Съпругът на
В., Л., работел в ДАП-а и станала тежка катастрофа, при която пострадал и бил на 90%
трудоустроен. Ръководителите на предприятието посетили В. и казали, че няма условия да
гледа Л. в къщата и ще им дадат апартамент във В.ово, но трябва да се освободят от
собственост. В. прехвърлила на свидетеля своя дял от къщата срещу три хиляди лева, които
внесла за лихвоточки в Спестовна каса. Когато пораснали децата С. се оженил и на сватбата
му дали книжката с лихвоточките за да си купи жилище и той си купил къща в с.Тополи. В.
казала, че апартамента ще остане за по-малкия син Д., който останал при родителите си, а С.
отишъл в с.Тополи със семейството си. Д. гледал родителите си до смъртта им. Всички
разноски по погребението, за паметници и други били направени от Д.. Когато дошли
промените през 1999г. В. се обадила на свидетеля по телефона и му казала, че има
съобщение и трябва да се погаси заема и да се изкупи апартамента или ще отидат на
свободен наем. Д. работел от три години в пристанището като общ работник и събрал 3-4
хиляди лева, за да погасят заема. В. казвала на свидетеля, че апартамента във В.ово ще
остане за Д., а къщата в Тополите за С.. С. никога не споменал пред свидетеля, че има
спорове за апартамента, като знаел, че той остава за брат му. С. не бил женен при
закупуването на апартамента от неговите родители, 2-3 години живял в апартамента и като
се оженил го изкарали на квартира. Свидетелят помагал на С. и на семейството му да
преместят покъщнината си в две квартири. В. и Л. имали и други имоти – земи, но ги
разделили. И двамата искали апартамента да остане за Д., но В. починала в болницата
внезапно и не успяла да му го прехвърли. С. никога не казвал пред свидетеля, че има дял в
апартамента. Бащата на свидетеля и на В. гледал телета и при продажба давал парите на
децата си, а В. давала парите на синовете си. Когато закупили апартамента от
предприятието, той не бил обзаведен. След 10-тина години Д. събрал пари и направил
основен ремонт. Цялото обзавеждане било от Д.. След смъртта на родителите си С. не
живял в апартамента. Д. му казвал, че може да му дойде на гости, но не го искал да живее
там. В. казвала на С., че не може да бърка в хладилника, защото апартамента е на Д..
Свидетелят последно се виждал със С. след развода му. Тогава той излязъл от къщата,
оставил я на децата и на жена си и имал намерение да си купи нещо. С. и Д. се разбрали за
земята и я разделили, но за апартамента С. знаел, че е на брат му. Апартаментът бил купен
за 6-7 хиляди лева, а за къщата в Тополи свидетелят няма информация. След смъртта на В.
С. отишъл веднъж на гости, да се изкъпят, но станала някаква дрязга и жената на Д. се
обадила, че С. е дошъл с приятелката си. Д. се върнал с колата, скарал се със С., натоварил
му багажа и го изгонил. Това се случило 1-2 години преди смъртта на С.. В апартамента към
3
момента живеели Д. със семейството си.
Свидетелката Д.Н.Г. твърди, че познава Д. и С. и родителите им, тъй като са съседи –
вратите на апартаментите им били една до друга. Свидетелката живеела в апартамента си от
20.11.1980г., а родителите на Д. се нанесли в техния от преди това. Когато свидетелката се
нанесла в апартамента си в съседния апартамент живеели Д. с родителите си, а С. се оженил,
имал дете и живеел на квартирата. По думите на В., когато С. и семейството му тръгнали да
си купуват къща в с.Тополи, родителите му помогнали като дали лихвочисла за
закупуването на къщата. В. споделила на свидетелката, че Д. е дал около 8 хиляди лева, за
да закупят апартамента. Свидетелката не е виждала С. да живее в апартамента. След смъртта
на В. С. идвал с приятелката си да живее, защото се развел, но Д. бил против. Свидетелката
била в апартамента да прибира месо заедно със съпругата на Д. в един фризер, който бил в
стаята, в която бил С.. Съпругата на Д. го попитала дали може да влезе в стаята, а той казал:
„ако почукаш и ти кажат „да“ можеш да влезеш“. Скарали се, след което тя се обадила на Д.,
който се върнал и изгонил С. и приятелката му от апартамента. Закарал ги в Тополи. След
смъртта на В. С. отишъл да живее в апартамента защото си намерил приятелка и му било
неудобно да я води в къщата в с.Тополи, където живеели бившата му съпруга и децата му,
но Д. го предупредил да не води приятелката си в апартамента. В. споделяла на
свидетелката, че ще прехвърли апартамента на Д., но след като С. се развел се разколебала и
се притеснила, че няма да има къде да живее и после починала. В апартамента живеели
съпругата на Д., дъщеря им и приятеля ѝ.
Свидетелката И.Б.А., майка на ищците, заявява, че след като се омъжила за С.
заживели в процесния апартамент. Дъщеря им се родила на 25.03.1987г. и по време на
бременността и след раждането семейството живяло в процесния апартамент, заедно с
родителите на С. и с брат му Д.. След това заживели известно време на квартира и по-късно
си закупили къща в с.Тополи с банков заем. Бракът на свидетелката със С. продължил 17
години и бил прекратен с развод през 2003-4 година. Свидетелката била в добри отношения
с родителите на С. и никой не е казвал, че апартамента е за Д., а къщата за С.. В. казвала
единствено, че апартамента може да остане за дъщерята на свидетелката, защото много я
обичала и я гледала до двегодишна възраст. След развода С. отишъл да живее в процесния
апартамент с новата си жена, там била и адресната му регистрация. Свидетелката ходила за
последно в процесния апартамент на погребението на В.. След развода свидетелката и С.
останали приятели и поддържали непрекъснато връзка. С. отишъл да живее в апартамента с
новата си жена, а там живеели жената на Д. и дъщеря му. С. искал да направи ново
семейство и искал да си купи жилище, като разделят апартамента с Д. и вземе някакви пари.
С. карал микробус, карал хляб и поддържал връзка с Д. поС.но, работели заедно.
Свидетелката не знае защо не са се случили намеренията на С.. След смъртта на С. имало
насрочена сделка пред нотариус, на която свидетелката завела ищците, а Д. бил с дъщеря си
и приятелят . Сделката трябвало да бъде ищците да получат земя, а дъщерята на Д. да
получи процесния апартамент, но не се случила, тъй като имало запор върху имотите.
Инициатор на сделката бил Д. и той поел хонорара на наетия адвокат. Къщата в с.Тополи
била закупена изцяло с банков кредит, а лихвоточките били прехвърлени от бащата на
свидетелката и от бащата на С.. Къщата била закупена през 1998г., а средствата за ремонт в
размер на 3000 лева били получени през 2002г. След развода С. заживял в апартамента с
приятелката си, но нещо не се разбрали и Д. ги изхвърлил от апартамента. С. се върнал
известно време в Тополите, защото нямало къде да отиде.
Свидетелката А.Г.С. заявява, че познава С. и Д., тъй като била приятелка на
съпругата на С.. След сватбата семейството на С. и Искра първоначално заживяло във
В.ово, в дома на С., след това били на квартира и по-късно си купили къща в с.Тополи. В
края на 1985-та се оженили, а живели в апартамента във В.ово още преди брака заедно с
родителите на С. и брат му Д.. Апартаментът бил на родителите на С.. Свидетелката се
познавала с тях и била приятелка с майката на С.. При разговор В. споделила на
свидетелката, че се притеснява как синовете ще разделят апартамента. След развода си С.
4
искал да живее някъде с новата си приятелка, да уреди отношенията с брат си и да вземе
някакви пари, с които да си купи нещо. С. отишъл да живее с приятелката си в апартамента
във В.ово и няколко месеца живели там. След това станал някакъв скандал и Д. натоварил С.
и приятелката му на колата и ги върнал в Тополите.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В обхвата на посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички
положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото
на иск и неговото надлежно упражняване.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените във въззивната жалба оплаквания, по които настоящият съдебен състав намира
следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск за
делба ищецът да докаже наличието на съсобственост върху вещи между страните по делото.
Правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на
имотите се определят от основанието и момента на придобиване на правото на собственост.
По делото е безспорно установено, че ответникът Д. ЛЮБ. СТ. и бащата на ищците -
С. Л.ов С., починал на 08.11.2015г., са наследили от родителите си недвижим имот, находящ
се в гр. В. и представляващ апартамент №64, в ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3.
Доколкото ответникът оспорва иска, като твърди да е изключителен собственик на
имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност през периода от 1987г. до
2019г., следва да се разгледа релевираното правопогасително възражение.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от ЗС е
изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно владение на имота.
Съобразно разпоредбата на чл. 68 от ЗС, установилият владение, за да е то явно, трайно,
несъмнено, следва да отблъсне владението на действителния собственик на имота, спрямо
когото го свои. Владението се характеризира с двата си признака - упражняване на
фактическа власт и намерение за своене на вещта. Съдебната практика приема, че
владението не е обикновено фактическо господство върху вещта, а такова, чрез което се
упражнява съдържанието на вещното право на собственост – правомощието на собственика
да си служи с вещта. Като елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява поС.но – да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. ПоС.ното владение не изисква
непременно фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може да
се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение
имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Обективният
признак на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта,
защото по този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно владелецът
да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях
собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да
извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
5
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си. При съсобственост всеки от
собствениците, който упражнява фактическата власт върху съсобствения имот е владелец на
своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици. Ето защо,
за да придобие чуждите идеални части по давност, съсобственикът следва да трансформира
държанието им във владение. Следователно, съсобственикът би могъл да се ползва от
придобивната давност като способ за придобиване на правото на собственост единствено
чрез превръщане на държането във владение чрез действия, които по смисъл и съдържание
отричат владението на останалите съсобственици, като промяната в анимуса следва да е
достигнала до знанието на останалите съсобственици.
В конкретния случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че след смъртта на наследодателката на двамата братя – В., през 2004г., Д. е
продължил да живее в наследения апартамент, заедно със семейството си. От показанията
на св. Н. и св. Г. се установява, че Д. е подпомогнал финансово родителите си, за да
изплатят продажната цена на жилището. От своя страна, последните са предоставили
лихвоточки и пари на другия си син – С., да закупи къща в с. Тополи, като по този начин
считали, че апартаментът ще остане за Д., а къщата за С.. Между братята нямало спор по
този въпрос, поради което Д. извършил основен ремонт на апартамента и го обзавел със
собствени средства. Свидетелските показания са непротиворечи досежно факта, че след като
се е оженил, С. и семейството му са живели първоначално на квартира, а след това са
закупили къща в с. Тополи. Всички свидетели излагат, че след смъртта на В. и след развода
си, през 2004г. С. е отишъл с новата си приятелка да живее в апартамента. Това кратко
съжителство приключило, като повод станал скандал между С. и съпругата на Д..
Последният се прибрал в къщи, натоварил брат си и приятелката му в колата и ги върнал в
къщата в с. Тополи. Липсват събрани доказателства след този случай до смъртта му през
2015г. С. да е оспорвал по какъвто и начин собствеността на своя брат върху апартамента.
От посочената установеност може да се направи обоснован извод, че след смъртта на
В. С.а, настъпила на 19.09.2004г., Д. е започнал да осъществява явно и поС.но фактическа
власт върху целия апартамент, като е манифестирал намерение си за своене по отношение
на всички, вкл. и към своя брат С. докато той е бил жив, а след неговата смърт и спрямо
неговите наследници, ищците по делото. В този смисъл е изричното им изявление в
исковата молба, че ответникът не ги допуска до апартамента.
Като неоснователно се преценя въззивното оплакване, че правният извод на
първоистанционния съд за осъществено давностно владение е основан на неизложени в
отговора на исковата молба твърдения за манифестиране на своене на частта на С. чрез
изгонването му през 2004г., поради което ищците са били изненадани и поставени в
невъзможност да организират защитата си. За настъпване на целените последици е
достатъчно страната да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност и да докаже
осъществяването на фактически състав на чл.77 от ЗС, но не и да излага изчерпателно
конкретните фактически действия, чрез които възнамерява да докаже този юридически факт.
Първоинстанционният съд правилно е разпределил между страните тежестта на доказване
на фактите по делото, поради което не е допуснал процесуално нарушение.
Успешно проведеното доказване от ответника за изтекла в негова полза придобивна
давност върху процесния имот през периода от 19.09.2004г. до датата на предявяване на
иска в съда - 07.11.2019г., обосновава извод за липса на съсобственост върху апартамента
между старите по делото. Ето защо, предявеният иск за делба се явява недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в обжалваните
му части.
6
Въззиваемият не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261151 от 12.11.2020г., постановено по гр. дело №
18325/2019г. на ВРС, ХLI-ви състав, с което са отхвърлени предявените от въззивниците
срещу Д. ЛЮБ. СТ., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „В. В.“, бл.407, вх.5, ет.3, ап.64 искове за
делба на недвижим имот, представляващ апартамент № 64, находящ се в гр. В., ж.к. „В. В.“,
бл.407, вх.5, ет.3, с площ от 59,54 кв.м., при квоти и съделители: Д.Л. С. – ½ ид.ч., В. СТ. В.
– ¼ ид.ч. и Б. СТ. СТ. – ¼ ид.ч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7