Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 782/04.07.2012г., постановено по гр.д. № 950/2012г. Великотърновският Районен съд е осъдил „О. НА Д., П. И Г.” Е. В. Т. да заплати н В. С. М. сумата от 11лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 300лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на неправомерно използване на техническо средство за принудително задържане на автомобила му ”Опел астра” с рег. № ВТ 4791ВМ, на 21.01.2012г. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „О. НА Д., П. И Г.” Е. ВТ.В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се,че неправилно съдът е приел, че ищецът не е нарушил условията за паркиране в зоната за платено паркиране. Посочено е, че почивните дни през 2012г. са обявени с Решение на МС от 17.11.2011г., като 21 януари 2012г. е бил обявен за работен ден. При това положение незнанието на това обстоятелство не извинявало поведението на ищеца, който неправилно паркирал автомобила си и бил санкциониран правомерно за това. Въззиваемият В. М., заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалвания първоинстанционен акт. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищецът В. С. М. сочи, че на 21.01.2012г. – събота около 13.30-14.00ч. бил уведомен, че на личния му автомобил, паркиран на място, обозначено като зона за платено паркиране в гр. ВТ, е поставена скоба. След като се свързал със служители на ответника, бил уведомен, че е нарушил правилата за паркиране в града, понеже не е заплатил таксата, дължима за платено паркиране, поради което му била наложена мярка принудително задържане с техническо средство. Ищецът бил принуден да заплати сумата от 10лв. за премахване на скобата и 1лв. за престой на автомобила. Според него действията на служителите на ответника са незаконосъобразни, тъй като зоната , в която е бил паркиран автомобилът му, е била предназначена за платено паркиране само в делничните дни, а не и в съботните и неделни дни от седмицата. Гореописаната ситуация довела ищеца до състояние на силно притеснение понеже бил планирал пътуване с автомобила си. В същото време той бил ядосан и възмутен от факта, че без да има каквато и да е вина, е третиран като закононарушител. Ответникът е оспорил иска, като твърди, че зоните за кратковременно паркиране/ сега зони за платено и безплатно паркиране/ в град ВТ са определени съгласно изискванията на чл. 99 от ЗДвП и да обозначени с пътни знаци и табели, указващи работното време, реда и времетраенето на паркирането и начините за таксуване . Ответното дружество е определено като служба за контрол на основание чл.167 от ЗДвП със заповед на кмета на ВТ. Сочи се, че ищецът е паркирал автомобила си в зона за платено паркиране в нарушение на правилата, поради което е бил санкциониран. По отношение датата на паркиране се сочи, че 21.01.2012г. – събота – е определен за работен ден с решение на МС, което е обявено в ДВ и е известно на всички български граждани. След като денят, макар и съботен, е бил работен, то и правилата за платено паркиране в съответно определените за това зони, са били действащи. Претендира се отхвърляне на иска. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на двата предявени иска и размера, в който претенциите следва да бъдат уважени. По оплакванията в жалбата: Единственото оплакване на жалбоподателя е, че съдът неправилно е приел, че ищецът е паркирал автомобила си не в нарушение на установените в гр. ВТ правила за платено паркиране. Това възражение касае както правомерността на поведението както на самия ищец, така и това на служителите на ответното дружество, а оттам и пряко влияе върху основателността на предявените искове. Възражението не е основателно. От данните по делото се установява по безспорен начин, че на мястото, където е паркирал ищецът, към датата на паркиране е била поставена табела, указваща, че това мяс‗о представлява зона за платено паркиране, която е в действие от понеделник до петък за времето от 09,00ч. до 17.00ч. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП В населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието. Алинея втора на същия текст сочи, че тези места се обозначават със съответната маркировка и пътни знаци, които да указват на водачите условията за паркиране. След като мястото, на което ищецът е бил паркирал автомобила си е безспорно определено по реда на чл. 99,ал.1 от ЗДвП като зона за платено паркиране, след като са дадени ясни указания относно условията и времето за платено паркиране и начина на таксуване, няма спор, че тези правила е следвало да бъдат спазвани не само от паркиращите граждани, а и от службите, натоварени с контрола по спазването им. В конкретния случай указателните знаци на процесното място са били пределно ясни- паркирането при условията на заплащане е осъществявано единствено в дните от понеделник до петък, в посочените часови зони. Обстоятелството дали денят е работен или неработен не е било от значение. След като ищецът е паркирал автомобила си на мястото в съботен ден, тоест извън дните и часовите периоди на платено паркиране, той не е бил длъжен да заплаща съответната такса за платено паркиране. С други думи ищецът не е нарушил установените правила за паркиране. От друга страна, служителите на ответното дружество, които безспорно са били натоварени с контрола по спазване правилата за платено паркиране, са действали неправомерно, поставяйки съответното техническо устройство за принудително задържане на автомобила, собственост на ищеца. Неправомерно е събрана такса за освобождаване на автомобила, както и такса за престоя на същия на мястото за платено паркиране. При това положение исковата претенция на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява основателна и доказана до размера, заявен с исковата претенция- общо 11лв., от които 10лв. такса за освобождаване на автомобила и 1лв. такса за престой на същия. Налице е виновно противоправно поведение на служители на ответното дружество, от което за ищеца е произтекла имуществена вреда в определен размер, като между поведението на виновните лица и вредата е налице очевидна пряка връзка. Искът за претърпени неимуществени вреди, явяващи се следствие от горепосоченото неправомерно поведение на служителите на ответното дружество също е основателен до размера, в който този иск е уважен от първоинстанционния съд. Вредите, претърпени от ищеца в случая се изразяват в преживян стрес, силно раздразнение и засягане на неговото лично достойнство. Основателна е претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете дължими обезщетения. С оглед характера на задължението за обезвреда и на основание чл. 84,ал. 3 от ЗЗД това обезщетение се дължи от датата на увредата до окончателното изплащане на присъдените главни обезщетения.. Гореизложените фактически и правни констатации на въззиввния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Решението не страда от пороците, посочени във въззиввната жалба, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 782/04.07.2012г., постановено по гр.д. № 950/2012г. на Великотърновския Районен съд. Решението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |