Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и шести февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 4309 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 27607 от 30.01.220 г., постановено по гр. д. № 35725/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Е.Д.Х. не дължи на „С.В.“ АД, сумата от 104, 43 лв., начислена по фактура № **********/31.05.2018 г. коригирана с дебитно известие № 00822250302/16.07.2018 г. за аб. № **********, открит за обект, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, ул. „********, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения от 204, 86 лв. ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на адв. В.В.Т.сумата от 75 лв., на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – адвокатско възнаграждение, както и на адв. Н.И., сумата от 75 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 150 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е
депозирана въззивна жалба от ищеца Е.Д.Х.. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Неправилно решаващият съд е приел, че дължи на ответника 1/2
от стойността на предоставените В и К услуги. От представената справка от
Имотен регистър не може да се определи кой каква идеална част от имота
притежава. В тежест на ответника е да докаже дали ищецът притежава идеална част
от имота и съответно каква част от него. Счита, че ответникът не е доказал по
делото наличието на облигационни отношения между страните. Същият не е
ангажирал по делото нотариален акт във връзка с правото на собственост за
процесния имот. Счита, че ответникът не е доказал по делото доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период, както и
тяхната стойност. Изводи в тази насока не могат да е направят от представените
по делото фактури, съставени от ответника. Същите са ползвани от вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза. Ответникът не е представил по
делото карнети за отчитане на водомери, за да се определи реалната доставка в
обема, за който са начислени процесните суми. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявеният
иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „С.В.“
АД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Излага съображения, че първоинстанционният съд
правилно е установил наличието на облигационна връзка между страните. Съгласно
представената по делото справка от имотен регистър към Службата по вписванията
се установява, че процесният имот фигурира по партидата на ищеца и същият е
отбелязан като купувач. Ищецът не е представил доказателства да е прехвърлил
имота на трето лице. По партидата на ищеца са вписани и ипотеки за процесния
имот, което счита, че потвърждава факта, че ищецът е собственик на същия. Пред
СРС е изслушана комплексна съдебно – техническа експертиза, съгласно която
имотът е водоснабден и има сградна водопроводна инсталация. Сумата от 204, 86
лв. е начислена за т. нар. общи нужди – над измереното по индивидуалния водомер
и счита, че е правилно изчислена, при спазване на нормативните изисквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът твърди, че е
получил фактура № **********/31.05.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, кв.
„********“, ул. „*********. В
последствие първоначалната сума е намалена с дебитно известие № ********** от
16.07.2018 г. първоначалната сума е намалена. Счита, че не дължи претендираната
от ответника сума, тъй като между страните не е налице облигационно
правоотношение. Сумата не се дължи, тъй като услугата не е потребявана от ищеца
за процесния имот. Твърди, че имотът не е водоснабден. Уредите, които са
използвани за отчет не са преминали през необходимите метрологични проверки. Не
са отчитани индивидуалните водомери по установения ред, включително съобразно
общите условия на ответника. С оглед на това счита, че не дължи на ответника
претендираните суми. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 244, 92 лв., начислена по
фактура № ********** от 3105.2018 г., коригирана с дебитно известие №
********** от 16.07.2018 г. за горепосочения имот. Претендира сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че общият
измервателен уред (общият
водомер), който измерва
количествата потребена вода до сградата етажна
собственост, в която се намира имота на ищеца, е монтиран на 03.11.2016 г. До
водомера се осигурява достъп на всяко тримесечие при отчетите по график на
адреса. С оглед констатирана завишена консумация по водомера за кратък период
от време във фактурите за м.02.2018 г., издадени на потребителите, живущи на
адреса, не са начислявани количества „общо потребление“ за периода 27.10.2017
г. – 01.02.2018 г. Това е сторено с цел извършване на проверка, която да
установи причината за отчетения висок разход на питейна вода по общия водомер.
При извършена проверка е установено, че водомер с фабричен номер № **********,
пломба № 1631994 измерва консумацията на питейна вода на живущите в вх.А и вх.Б,
находящи се на адрес гр. София, кв. „********“, ул. „*********и към момента на
проверката е отчетено показанието на водомера – 017382 куб. м. Резултатите от
извършената проверка установяват наличието на теч с голям дебит между двете
сгради – вх.А и вх.Б, след общото измервателно средство, чиято обща консумация
е отчетена от общия водомер. На основание чл.30 от Наредба№ 4 в разпределението
се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в
сградната водопроводна инсталация. Въз основа на извършения отчет на общия
водомер , в съответствие с цитираната наредба и общите условия на дружеството
са разпределени количествата общо потребление за периода 27.10.2017 г. –
08.05.2018 г. На основание чл.6, т.1 от Наредба № 4 В и К услугите, респективно
отговорността на водоснабдителното дружество се осъществяват до границата с
вътрешната (площадкова,
дворна) водоснабдителна
мрежа на потребителя. С оглед на това в
тежест на потребителите е да следят за изправността на вътрешната водопроводна
мрежа след общия водомер и да не допускат изтичане на вода от същата. Във
връзка с постъпили множество жалби от етажните собственици на вх.А и вх.Б на
04.07.2018 г. е проведена среща с техни представители, на която е взето решение
да се анулират таксуваните за периода 27.10.2017 г. – 08.05.2018 г. количества
общо потребление по всички индивидуални партиди, като е взето решение да се
таксува и разпределя между тях само установената за времето 27.10.2017 г. до
01.02.2018 г. разлика между консумацията по общия водомер и сумата от водните
количества по индивидуалните измервателни уреди. С оглед на това на 16.07.2018
г. са издадени кредитни известия. С оглед на това счита, че предявеният иск е
неоснователен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, като
му присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно фактура № ********* от 31.05.2018 г., издадена за клиентски номер **********, с
посочен абонат Е.Д.Х., стойността на доставените до имот на адрес гр. София,
кв. „********“, ул. „******“ № *********, ВиК услуги
за периода 07.04.2018 г. – 08.05.2018 г. възлиза на 673, 40 лв.
С дебитно известие № ********** от 16.07.2018 г., за
същия клиентски номер, адрес и абонат, сумата по фактурата възлиза на 204, 86
лв. Общият размер на задължението, ведно
със старо салдо от 40, 06 лв., възлиза на 244, 92 лв.
По делото е представен контролен лист във връзка с
извършена проверка на 05.04.2018 г. в кв. „********“, ул. „******“ № ******В
протокола са вписани констатациите от проверката.
Съгласно протокол от проведена среща с клиент на
04.07.2017 г. е проведена среща между представители на етажната собственост на
ул. „*********и на ответника във връзка с възражения за разпределение на вода,
общо потребление за периода 27.10.2017 г. – 18.05.2018 г. Предложено е решение
да се анулира вода за общо потребление в сметките а периода 27.10.2017 г. –
08.05.2018 г. и фактуриране на вода за общо потребление само за периода
27.10.2017 г. – 01.02.2018 г.
Съгласно справка по лице от 06.08.2019 г., издадена
от Служба по вписванията на Р.В.Д.-Х. и ищецът са купили процесния апартамент,
върху който са учредили ипотека.
От заключението на вещото лице инж. А.Г.Ч.по
изслушаната пред СРС съдебно – техническа експертиза, изготвено въз основа на
ангажираните по делото доказателства, тъй като ищецът не е осигурил достъп до
процесния имот, се установява че за същата има изградена улична ВиК
инфраструктура и блока на № 83 е присъединен към нея. В сградата се ползват и
трите вида услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на отпадните
води и тяхното пречистване. За измерване на изразходваното водно количество в
блока във водомерна шахта е монтиран общ приходен водомер, а в ап.1 има
монтиран индивидуален водомер с дистанционно отчитане. През исковия период са
извършвани плащания за доставените ВиК услуги. За измерване на общото водно
количество в блока във водомерна шахта на 2 м. от уличната регулация на
03.11.2016 г. е монтиран изправен общ приходен водомер с фабричен № **********
и пломба № 1631994 с метрологична проверка от 2016 г. и валидност до 2021 г. Процесният
апартамент № 1 е монтиран от външен изпълнител изправен индивидуален водомер за
измерване консумацията на вода в апартамента с дистанционно отчитане с фабричен
номер № 07416493 и пломба № 0869532. Ответникът не разполага с данни относно
метрологичната проверка на водомера, който е собственост на ищеца. За периода
27.10.2017 г. – 01.02.2018 г. до процесния апартамент по отчети на
индивидуалния водомер са доставени 19 куб. м. на стойност 42, 59 лв., които са
платени. Във фактура № **********/31.05.2018 г. за периода 27.10.2017 г. –
08.05.3028 г. по партидата на ищеца са фактурирани 5 куб. м. по отчет на
индивидуалния водомер след корекция и 281, 02 куб. м., представляващи дял от т.
нар. общи нужди, които са в резултат отчета на централния приходен водомер за
периода, намален с фактурираната консумация в етажната собственост за периода.
Общо са фактурирани 286, 02 куб. м., съгласно разпоредбата на чл.30 от Наредба
№ 4/2004 г. Въз основа на постигнато споразумение съгласно представения по
делото протокол от 04.07.2018 г. е направено преизчисление и делът на ищеца е
преизчислен, като е намален от 281, 02 куб. м. на 92, 163 куб. м. в
съответствие с консумацията в имота през същия период и индивидуалния
коефициент за периода 27.10.2018 г. – 01.02.2018 г. Тази корекция е отразена в
дебитно известие дубликат № **********/16.07.2018 г. В него е отразена сумата
от корекцията, заедно с неплатени 17 куб. м. по индивидуалния водомер за
периода 08.05.2018 г. – 05.07.2018 г. в размер на 40, 60 лв. За този период до
апартамент № 1 са доставени 19 куб. м. и са начислени 92, 163 куб. м. или общо 111, 163 куб. м. Изразходваното
количество вода през исковия период е измервано в режим на етажна собственост
от общ приходен водомер с фабричен № ********** и индивидуален водомер в
апартамент № 1 с фабричен № 07416493, монтиран в банята на имота, съгласно чл.32,
ал.2 и ал.3 от Наредба № 4/2004 г. Отчитането е ставало на всеки три месеца от
проверител на оператора, а през останалото време са начислявани водни
количества на база предходна консумация и при следващ реален отчет са
изравнявани съгласно разпоредбите на Наредба № 4/04.09.2004 г. Отчетите са
нанасяни в индивидуалния карнет (електронен след 2015 г.) на абоната, след което са фактурирани по
утвърдените от КЕВР цени. В процесния имот са изразходвани по индивидуален
водомер 51 куб. м. и за периода 27.10.2018 г. – 01.02.2018 г. са начислени 92, 163
куб. м. за общи нужди или общо 143, 163 куб. м. Във фактура №
81235666/31.05.2018 г. на стойност 673, 40 лв. са фактурирани 5 куб. м. по
индивидуалния водомер на ищеца и 281, 015 куб. м. общи нужди, които са оспорени
от етажната собственост. Въз основа на постигнато споразумение за намаляване
срока за отчет на общи нужди от 27.10.2017 г. до 01.02.2018 г. вместо до
08.05.2018 г. Общите нужди са преизчислени и от 281, 015 куб. м. стават 92, 163
куб. м. Тази корекция е отразена във фактура № 82269813/16.07.2018 г., в която
общи нужди са със знак минус и е останала сумата от три неплатени сметки по
отчети на индивидуалния водомер за периода 08.05.2018 г. – 05.07.2018 г. с общ
размер от 40, 06 лв., която не е оспорена. На същата дата 16.07.2018 г. е
издадена и фактура (дебитно
известие) №
*********, в която са фактурирани договорените и коригирани общи нужди от 92,
163 куб. м. за периода 27.10.2018 г. – 01.02.2018 г. на стойност 204, 86 лв.
тази сума е начислена за предоставени ВиК услуги на основание чл.32, ал.2 и
ал.3 от Наредба № 4/2004 г. и постигнатото споразумение. Лихви не са
начислявани. Цените на ВиК услугите през процесния период са променени и
утвърдени от КЕВР от 01.01.2018 г., което е отразено в процесната фактура (дебитно известие.)
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1, ал.1, т.1 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК
оператор „С.в.“ АД потребител по смисъла на същите може да бъде наемател на имот,
за който се предоставят ВиК услуги. Собствениците или ползватели на имота се
задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за
времето на наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие. В чл.31 и
чл.32 от Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К операторът издава
ежемесечни фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Възражения срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се
правят писмено през ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на
получаване н фактурата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Спори
се между страните в производството дали за исковия период са обвързани от
облигационна връзка и съответно дали жалбоподателят е собственик на процесния
имот.
За
установяване на това обстоятелството е представена справка от Службата по
вписванията, удостоверяваща че под № 20008 от 15.06.2017 г. от описната книга е вписан договор за покупко
– продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт, по силата на който имотът
е придобит от ищеца заедно с Р.В.Д.–Х., както и че върху имота е учредена договорна ипотека. Действително
представената справка не съставлява титул за собственост. Това обаче не я
лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши
съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и
възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая
представеното удостоверение не е оспорено от ищеца, който в становище по
отговора на исковата молба твърди, че не е отказвал достъп до водомера, поради
което неправилно е начислено задължението. Същият не е заявил, че представената
справка удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това по
делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
разколебаят верността на вписаните обстоятелства, включително относно
принадлежността на правото на собственост по отношение на процесния имот. Ищецът
е посочен като титуляр на партидата при ответника, на негово име са съставени
отчетите на индивидуалните водомери, които са нанесени в индивидуалния карнет.
Ищецът не твърди и съответно не е ангажирал доказателства, че се е разпоредил с
притежавания от него в съсобственост недвижим имот. Ето защо съвкупният анализ
на събраните по делото доказателства обосновава извода, че ответникът е съсобственик
на процесния недвижим имот през исковия период.
Жалбоподателят
поддържа, че неправилно е определена притежаваната от него идеална част от
имота. Тъй като не е представен вписания на 15.05.2017 г. договор за покупко-продажба
на недвижим имот, по силата на който ищецът заедно с Р.В.Д.– Х., не може да се
направи обоснован и еднозначен извод, че имотът е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. С оглед на това законосъобразно решаващият съд
е приложил установената в нормата на чл.30, ал.2 ЗС презумпция, че частите на
съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Доколкото не са
ангажирани доказателства, че участието на ищеца в съсобствеността е в различен
обем, изводът на решаващия съд, че притежава 1/2 ид.
ч. от процесния имот е обоснован и правилен.
По
изложените съображения се налага изводът, че страните в производството са били
обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да
публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен
ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им. В последващ период от 30 дни потребителите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно
дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват
в допълнителни писмени споразумения.
В случая ответникът
не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7
и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
По изложените
съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят
има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период, поради което
поддържаните в тази насока възражения са неоснователни.
Жалбоподателят
поддържа довода си, че по делото не е установено реална доставка на ВиК услуги в имота през исковия период и на посочената в
спорната фактура стойност.
За
установяване на тези обстоятелства пред СРС е допусната и изслушана съдебно –
техническа експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът изцяло възприема
заключението на вещото лице, което е компетентно дадено, задълбочено и обстойно
обосновано, като вещото лице е ползвало всички необходими материали във връзка
с поставените от съда задачи. Заключението на вещото лице изцяло кореспондира с
останалите ангажирани по делото доказателства, като не са представени такива,
които да разколебаят или опровергаят доказателствената
му стойност. Вещото лице е установило, че в процесната
фактура № **********/31.05.2018 г. за периода 27.10.2017 г. – 08.05.2018 г. по
партидата на ищеца са фактурирани 5 куб. м. по отчет на индивидуалния водомери
след корекция – дял от корекция „Общи нужди“ в размер на 281, 02 куб. м. Тази корекция
е направена от ответника по установения в нормата на чл.30 от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството. В посочената норма е предвидено,
че изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда -
етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по
реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в
общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. Във връзка с проведена среща между представители на
етажната собственост и ответника и постигнато на нея споразумение е коригирана
стойността на потреблението за общи нужди, като делът на ищеца е преизчислен от
281, 02 куб. м. на 92, 163 куб. м. Извършената корекция е отразена в
представеното по делото дебитно известие. Така общият размер на изразходеното
от ищеца по индивидуален водомер количество вода и коригираната стойност на потребблението за общи нужди възлиза на 111, 163 куб. м.
Жалбоподателят
поддържа, че ответникът не е представил карнети за
отчитане на водомера. От заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС
съдебно – техническа експертиза се установи, че отчетите от реалния отчет са
нанасяни в индивидуален карнет, който след 2015 г. е електронен. Стойността на
фактурираните количества вода е изчислена по утвърдените от КЕВР цени. Вещото
лице е установило, че изразходваното количество вода през исковия период е
измерено в режим на етажна собственост от общ приходен водомер и от
индивидуален водомер в процесния апартамент, като
отчетът е извършван на всеки три месеца, като през междинните месеци са
начислявани количества на база предходна консумация и при следващ реален отчет
са изравнявани по реда на посочената наредба.
Предвид
обстоятелството, че стойността на доставените количества вода за исковия
период, при съобразяване постигнатото споразумение с ответника, възлиза на 204,
86 лв., то задължението на ищеца е на стойност 102, 43 лв., съобразно участието
му в съсобствеността. С оглед на това предявеният иск за разликата над 102, 43
лв. до пълния предявен размер от 204, 86 лв. е неоснователен.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че ответникът
по жалбата е защитаван във въззивното производство от
юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3
ГПК, следва да му се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27607 от 30.01.2020 г., постановено по гр. д. № 35725/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 51 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е.Д.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу „С.В.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, ж. к. „********Бизнес парк ******** – за признаване за установено, че не дължи сумата над 102, 43 (сто и два лева и четиридесет и три стотинки) лв. до пълния предявен размер от 204, 86 (двеста и четири лева и осемдесет и шест стотинки) лв., начислена по фактура № **********/31.05.2018 г., коригирана с дебитно известие № 00822250302/16.07.2018 г., за аб. № **********, открит за обект, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********“, ул. „********.
ОСЪЖДА Е.Д.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К.Б., да заплати на „С.В.“ АД, ЕИК ********, с адрес ***, ж. к. „********Бизнес парк ********, сумата от 100 (сто) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението, в частта, с която е уважен предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.