№ 298
гр. Перник, 22.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500108 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1165 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д. № 5755/2022 г.
Районен съд - П. е отхвърлил иска на „Венков инженеринг“ ООД, с ЕИК: ********* и
с адрес на управление: гр. София, кв. Бенковски, ул. Оралица № 24 против Р. Г. Е., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. *** за осъждане на Р. Г. Е. да заплати на
дружеството сумата от 2126.98 лева – главница, представляваща обезщетение за
неспазен от Р. Г. Е. в качеството му на работник срок на предизвестие при
прекратяване по негово искане на трудовия му договор с ищцовото дружество като
работодател по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ, извършено със заповед № 1170/08.09.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
14.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата поради извършено съдебно
прихващане изцяло със сумата от 1980.78 лева – трудово възнаграждение, дължимо от
„Венков инженеринг“ ООД, но неизплатено на работника Р. Г. Е., за м. август 2022 г.
/1690.10 лева/ и за м. септември 2022 г. /290.68 лева/ по трудов договор №
1704/27.04.2022 г. и частично до сумата от 146.20 лева /до размера на по-малкото
вземане/ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ размер от 473.49
лева, дължимо от „Венков инженеринг“ ООД, но неизплатено на работника Р. Г. Е.. С
решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
„Венков Инженеринг“ ООД, чрез адв. Ц. И., с която постановеното от
първоинстанционния съд решение се обжалва, в частта, с която е уважено направеното
от ответника Р. Е. възражение за прихващане за сумата от 2 126.98 лева като
неправилно необосновано. За неправилен се сочи извода на съда, че представените по
делото фишове за заплата на Р. Е. за месец август и месец септември 2022 г. не могат
да се приравнят на разписка за получени суми, предвид липсата на волеизявление за
получаване на сумите. Оспорен като неправилен е и извода на съда, че фишът за
заплата има само уведомителен характер и, че с подписването му ответникът
единствено заявява, че е запознат какво му се дължи и на какво основание. В
допълнение сочи, че в процесния случай Р. Е. е положил подписа си срещу отбелязана
1
сума за получаване в брой за месеците август и септември 2022 г. в платежните
фишове, което се доказва и от приетата по делото съдебно – графологична експертиза.
На следващо място като неправилно се сочи и обстоятелството, че решаващият съд не
е взел предвид и показанията на допуснатите по делото свидетели, както и
процесуалното поведение на самия ответник. Намира, че в настоящият случай е налице
изключение от правилото на чл. 164, ал. 2 от ГПК, като допълва, че и двете страни в
процеса са дали съгласие за изслушване на свидетелите. В продължение с жалбата се
изразява несъгласие и с изтъкнатият от районния съд аргумент, че предишните месеци
работникът е получавал възнаграждението си по банка, което допълнително
подкрепяло тезата, че фишовете не представляват доказателство за заплащане на
претендираните от ответника суми. Въз основа на изложените съображения се иска
отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, като се постанови ново, с което да
бъде отхвърлено направеното от Р. Е. възражение за прихващане и същият да бъде
осъден да заплати на дружеството сумата от 2 126.98 лева, представляваща
обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор с
„Венков Инженеринг“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
инстанции разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Р. Г. Е., чрез адв. Н. Х. - Й.,
с който се оспорва подадената въззивна жалба и се навеждат твърдения, че изложените
в нея съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
съдебното решение не кореспондират със събраните по делото доказателства. Намира
за правилни и законосъобразни изводите на първата инстанция, въз основа на които е
постановен правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че от събраните пред
първата инстанция доказателства съдът правилно е приел за безспорно установено, че
между страните е имало сключен трудов договор, както и, че е налице прекратяване на
трудовите правоотношение от страна на работника без предизвестие, поради което
исковата претенция за дължимост на обезщетение от страна на ответника е доказана,
но предвид основателното възражение за прихващане с парични вземания, същата е
отхвърлена като неоснователна. Излагат се подробни съображения за неоснователност
на изложените в жалбата оплаквания и в подкрепа правилността на постановеното от
първата инстанция решение. Твърди се, че решаващият съд правилно е възприел
фактическата обстановка и правилна е преценката му, че не са налице нито изложени
от ищеца доводи, нито установени посредством някакви доказателства причините,
поради което се налага изплащане в брой на дължимите от работодателя суми, а не
както е извършвано до момента – чрез банков превод. С отговора се подържа и
становището за недължимост от страна на ответника на разноски в производството по
т.3,4 и т. 5 от приложения списък с разноски по чл. 80 от ГПК пред първата инстанция,
тъй като ответникът не е ставал причина за отлагането на съдебното разглеждане на
делото в съдебни заседания. В допълнение сочи размерът на уговореното адвокатско
възнаграждение за прекомерно висок. По изложените в отговора съображение се иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а атакуваното
решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото
разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
2
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-горе
възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния
съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на
спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 27.03.2024 г. от 10.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3