Присъда по дело №7552/2021 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 23.06.2022г. по НОХД № 7552/2021 г.
ПО ОПИСА НА ПРС

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н. И.
Ш., за това че в периода от м. Февруари 2020 год. до м. Септември 2021
год., включително, в с. Йоаким Груево, обл. Пловдив, след като е бил осъден
с Решение № 3478/2017 год. по бр. дело № 4939/2017 год. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, в сила от 04.11.2017 год. да издържа свой
низходящ – детето си Й. Н. Ш., ЕГН **********, като заплаща месечна
издръжка в размер на 250,00 лв., чрез С. Й. Б., ЕГН ...., в качеството и на
майка и законен представител, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни вноски от по
250,00 лв. на обща стойност 5 000,00 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Поради заплащане на цялата
дължима издръжка в хода на процеса, моли за приложение на чл. 183, ал.3
НК.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора
досежно доказаността на обвинението от обективна и субективна страна.
Моли на основание чл. 183, ал.3 НК деецът да не бъде наказан.
Производството е протекло задочно за подсъдимия, поради което
същият не взема лично отношение по въпроса за вината и наказателната си
отговорност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Н. И. Ш. е роден на ..., живущ по постоянен адрес и адрес
за призоваване: ..., ..., български гражданин, с основно образование,
неработещ, но работоспособен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Н.Ш. и свид. С. Б. живели на семейни начала в продължение на
три години, за времето от от 2010 год. до 2013 год. От съвместното
съжителство подсъдимият и свидетелката Б. имали дете – Й. Н. Ш., родено
през .... През 2013 год. подс. Н.Ш. и свид. С. Б. прекратили съвместното си
съжителство. След раздялата грижи за детето полагала С. Б., но тъй като
подсъдимият не участвал в издръжката, Б. депозирала искова молба в
Районен съд гр. Пловдив.
По повод на исковата молба било образувано брачно дело № 4939/2017
1

год. по описа на ПРС, по което с Решение № 3478/10.10.2017г., влязло в
сила на 04.11.2017 год., подс. Н.Ш. бил осъден да заплаща на ненавършилия
пълнолетие Й. Н. Ш. месечна издръжка в размер на 250,00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба – 04.04.2017 год. до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законно установената лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
Дължимата издръжка подсъдимият трябвало да заплаща в с. Йоаким Груево,
чрез свидетелката С. Б., в качеството й на майка и законен представител на
малолетния Й. Н. Ш., като и майката и детето живеели в ...
След влизането в сила на горепосоченото решение на Районен съд гр.
Пловдив бил издаден изпълнителен лист № 12401/07.11.2017 год., въз основа
на който било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ А. А.,
рег. № .... Страни по делото били подс. Н.Ш. – длъжник и свид. С. Б. –
взискател, а предмет на делото заплащането на месечна издръжка в размер на
250,00 лева за детето Й. Н. Ш..
Подс. Н.Ш. бил запознат с горепосоченото Решение №
3478/10.10.2017г, с което бил осъден да плаща издръжка за сина си. След
влизане в сила на съдебния акт, той съзнателно не заплащал дължимата
издръжка редовно, а правел само инциденти плащания чрез парични
преводи по „Български пощи“ ЕАД.
По образуваното изпълнително дело подсъдимият изобщо не изплащал
суми. По тази причина С. Б. сигнализирала правоохранителните органи. Било
образувано досъдебно производство (ДП № 17/2019 по описа на РУ-
Стамболийски), което приключило с предаването на съд на подс. Н.Ш. с
обвинение за неплатени от него издръжки през периода от 05.03.2018 год. до
м. Септември 2019 год., включително. По това обвинение било образувано
НОХД по описа на ПРС, което към настоящия момент все още е висящо.
В хода на горепосоченото досъдебно производство, водено за периода
март 2018г.- септември 2019г., подсъдимият разбрал за образуваното срещу
него изпълнително дело. Поради тази причина започнал да прави
нерегулярни парични преводи по изпълнителното дело, като погасявал
общия си дълг за издръжка, а не такава за определен месец.
Преводите правел чрез трети лица, тъй като той нямал възможност да го
прави лично. Въпросните преводи до дата 10.06.2021г. били както следва: на
24.06.2020 год. – 370,00 лева, на 24.09.2020 год. – 174,00 лева, на 04.11.2020
год. – 194,00 лева, на 17.12.2020 год. – 52,00 лева, на 12.01.2021 год. – 104,00
лева, на 04.02.2021 год. – 104,00 лева, на 05.03.2021 год. – 100,00 лева, на
14.04.2021 год. – 102,00 лева, на 05.05.2021 год. – 100,00 лева и на 01.06.2021
год. – 102,00 лева. От тези общо постъпили суми по изпълнителното дело в
размер на 1402 лева, на свид. С. Б. била изплатена сума в размер на 1 030,07
лева като издръжка за детето Й.
От тези заплатени н а взискателя 1030, 07 лева прокурорът приел, че с
1000 лева следва да се считат за погасени дължимите издръжки за месеците
Октомври, Ноември и Декември 2019 год., както и за м. Януари 2020 год. на
2

основание чл. 76 ЗЗД (като най-обременителни за дееца), поради което
повдигнал и внесъл в съда обвинение само за периода от м. Февруари
2020 год. до м. Септември 2021 год., включително доколкото именно за този
период към 10.06.2021г. останали непогасени общо 20 на брой вноски за
дължима месечна издръжка, всяка в размер на по 250 лева, като общият
размер на останалата непогасена издръжка към момента на внасяне на
обвинителния акт бил 5000 лева.
Тази сума останала към дата 10.06.2021г. съзнателно неизплатена от
подсъдимия въпреки, че бил запознат с:
-основанието за нейната дължимост, а именно влязлото в сила Решение
№ 3478/2017 год. по бр. дело № 4939/2017 год. по описа на Районен съд гр.
Пловдив;
-мястото, където дължал плащането- по местоживеене на майката и
детето в ...;
-начина, по който следвало да става плащането-чрез С. Б. като майка и
законен представител на детето Й. Н. Ш., ЕГН **********.
В хода на съдебното следствие и преди постановяване на присъдата
на първоинстанционния съд, цялата дължима сума от 5000 лева била
доброволно заплатена от подсъдимия.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка не се оспорва от защитника и
от подсъдимия, а и се установява от:
-показания на свидетелите С. Б. и М. Б., включително и дадени на ДП,
прочетени на основание чл. 281, ал.5 НПК;
- писмени доказателства, сред които Решение № 3478/10.10.2017г. по
брачно дело № 4939/2017 год. по описа на ПРС, обвинителен акт по ДП
17/2019 по описа на РУ-Стамболийски, характеристична справка, справка за
съдимост, платежни нареждания за кредитен превод, вносни бележки,
справка от агенция по вписванията, справка от бюро по труда, справка АИС-
КАТ, справки от ЧСИ за размера на дълга, за постъпилите суми и за
извършените плащания, заверено копие на цялото изпълнително дело № ... по
описа на ЧСИ А. А., рег. № ..., предадено на ЧСИ Р. Р.

Единственото несъществено противоречие в събрания доказателствен
материал е досежно обстоятелството какви суми е получила св. С. Б. от ЧСИ
А. на дата 30.06.2021 г.:
-според нея самата сумата възлизала на 500 лева, като била уведомена,
че останалите 902 лева остават за такси и разноски по изпълнителното дело;
- според справката на ЧСИ /л.86 от ДП/ към месец юни 2021г. по
изпълнителното дело са постъпили 1402 лева, от които 1030, 07 лева са
изплатени на взискателя и 371,93 лева са усвоени за такси и разноски.
Съдът кредитира заявеното в справката от ЧСИ /л.86 от ДП/, доколкото
изцяло съответства на отбелязванията на гърба на изпълнителния лист
3

/л.35 от съдебната фаза/, които съгласно чл. 455, ал.2 ГПК имат официално
удостоверително действие за извършените разпределения и изплатените
суми.
В този смисъл са и изричните показания на св. М. Б., че дъщеря й
получила от адвокатката си преведени от ЧСИ суми в размер на около 1000
лева.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че двете свидетелки Б.
свидетелстват за получени и други суми от подсъдимия, преведени лично на
тях, а не на чрез ЧСИ, като в тази насока по делото са представени и
платежни нареждания. Доколкото обаче тези показания и писмени
доказателства касаят плащания през период 2017-2019г., тоест преди
процесния, те са ирелевантни към фактическата обстановка по делото, а
касаят другото паралелно протичащо наказателно производство срещу
подсъдимия за предходния период.

Следва да се изложат нарочни съображения и досежно представените от
ЧСИ справки за постъпили суми по изпълнителното дело:
Справката с данни актуални към 12.07.2021г. /л.86 ДП/ се кредитира
изцяло от съда, доколкото аритметическите изчисления в нея са коректни, и
отразеното отговаря на платежните нареждания по приложеното в цялост
изпълнително дело и на отбелязванията на гърба на изпълнителния лист;
Последващите справки: изх.№ 003376/18.04.2022г. (л. 33 от съдебната
фаза) и изх.№ 004523/26.05.2022г. (л.99 от съдебната фаза) не могат да бъдат
възприети безкритично, доколкото в тях се забелязват:
- аритметични грешки в изчисленията. Така в справката от 18.04.2022г.
се твърди, че към тази дата по изпълнителното дело е постъпила сумата от
1774 лева, докато при сумиране на вноските, посочени в същата тази справка
се получава сумата от 1810 лева, която съответства изцяло и на
приложените по изпълнителното дело платежни нареждания и вносни
бележки;
-документална необоснованост, доколкото в справката от 18.04.2022 е
посочено, че като такси за ЧСИ са разпределени 473.93 лева, докато по
изпълнителното дело се съдържат доказателства, а и са направени
отбелязвания на гърба на изпълнителния лист /л. 35 от съдебната фаза/ по
реда на чл. 455, ал.2 ГПК, че за такси и разноски са разпределени към този
момент само сумата от 407,94 лева;
- в справката от 26.05.2022г. е посочено, че на дата 09.05.2022г. по
изпълнителното дело е постъпила сумата от 963.98 лева. Тази сума е получена
при нарушаване на правилата за превалутиране от евро в лева. В съдебно
заседание е докладвано /л. 101 от съдебната фаза/ платежно нареждане по
сметка на ЧСИ от 04.05.2022 за сумата от 500 евро, представляваща
издръжка за месеците Април, Май, Юни, Юли 2020г. Именно тази сума е
отразена като получена по изпълнителното дело на дата 09.05.2020г.
4

Съгласно фиксирания курс на БНБ за евро към лева: 1 евро се равнява на
1.955 лева, както към момента на превода, така и към настоящия момент, от
което следва, че левовата равностойност на 500 евро е 977, 92 стотинки, а
не както погрешно е посочено в справката- 963.98 лева.
По изложените съображения съдът дискредитира справки от ЧСИ изх.
№ 003376/18.04.2022г. (л. 33 от съдебната фаза) и изх.№ 004523/26.05.2022г.
(л.99 от съдебната фаза) в посочените части, като вместо това възприема за
меродавни изложените по-горе фактически положения, като съответни на
останалия събран по делото доказателствен материал.

В изброените доказателствени материали не се съдържат други
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3
НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в конкретния
случай не е съществувала процесуална пречка за прочитане показанията на
свидетелите Б. от ДП, въпреки отсъствието на подсъдимия, доколкото е
получено надлежното и изрично съгласие на защитника и на прокурора.
Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика, за разлика
от хипотезата на чл. 371 НПК, при която за да се проведе съкратено съдебно
следствие е безусловно необходимо изрично изразеното съгласие на всички
страни (като ако някоя отсъства диференцираната процедура е
неприложима), то за четене на показанията на свидетел на основание чл.
281, ал.5 НПК е необходимо и достатъчно съгласието само на
присъстващите страни, а ако делото се гледа в отсъствие на подсъдимия,
е достатъчно волеизявлението на неговия защитник.
Така изрично Решение № 160/24 октомври 2016 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 658/2016 година на ВКС, Решение № 539 от
21.12.2012 г. по нак. д. № 1703/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 5/11.02.2019 г., Второ наказателно отделение, К.Н.Д.1152/18 г. на ВКС.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че
всички елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 183, ал.1 от НК са налице.
Установява се, че в периода от м. Февруари 2020 год. до м. Септември
2021 год., включително, в с. Йоаким Груево, обл. гр. Пловдив, след като е бил
осъден с Решение № 3478/2017 год. по бр. дело № 4939/2017 год. по описа на
Районен съд гр. Пловдив, в сила от 04.11.2017 год. да издържа свой низходящ
– детето си Й. Н. Ш., ЕГН **********, като заплаща месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., чрез С. Й. Б., ЕГН ..., в качеството и на майка и законен
представител на малолетния Й. Н. Ш., подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20
5

месечни вноски от по 250,00 лв. на обща стойност 5 000,00 лева –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика, след като веднъж е реализиран
период от време, през който не са платени две дължими месечни
издръжки, престъплението се явява извършено, като евентуално последващо
погасяване на задължението може да има значение само за прилагане на
привилегията по чл. 183, ал.3 НК, но не и за преценката за съставомерност на
деянието.
Така Решение № 355 от 26.VI.1976 г. по н. д. № 331/76 г. на ВС.
Точно такъв е и процесния случай.

Пак според трайната съдебна практика плащането на издръжка до
навършване на пълнолетие на децата се дължи безусловно от родителите,
доколкото съгласно чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс – „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си." В този
смисъл не подлежи на преценка от наказателния съд конкретната
финансова възможност на дееца да изплаща издръжката, още повече, че тя е
съобразена от гражданския съд при индивидуализиране размера на
дължимата издръжка.
Така изрично Решение № 158/25 октомври 2017 по н.д № 690/2017 год.
на ВКС, Решение № 182 от 09.11.2016 г. по н. д. № 601 / 2016 г. на ВКС,
Решение № 116/11 юли 2017 г., по н.д № 416/2017 г. на ВКС, Решение № 126
от 06.04.2015 г. по н. д. № 205 / 2015 г. на ВКС, Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на ВКС, Решение № 111/04.07. 2016 по н. д №
434/2016 година на ВКС, Решение № 47 от 02.02.2012 г. по нак. д. №
3081/2011 г. на ВКС, Решение № 138/27 октомври 2017 г., по н.д № 612/2017
г на ВКС, Решение № 291 от 24.08.2015 г. по н. д. № 828 / 2015 г. на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според вече
цитираната трайна и актуална практика на ВКС, за да е налице елементът
„съзнателност“ на неизпълнението е достатъчно да са налице кумулативно
две условия:
деецът да е уведомен за решението на гражданския съд, с което е
осъден да изплаща издръжка. В конкретния случай това обстоятелство е
налице, доколкото от събраните доказателства се установява, че на
подсъдимия са връчвани лично не само призовките и съобщенията по
гражданското дело, но и самото решение, с което е осъден да заплаща
месечна издръжка, така и издадения въз основа на решението
изпълнителен лист.
да не са налице обективно съществуващи непреодолими пречки ,
които да са възпрепятствали подсъдимия да изпълнява имущественото
си задължение.
Като такива примерни пречки практиката е приела:
- неработоспособната възраст;
6

- наличие на заболяване, което пречи на подсъдимия да упражнява
правото си на труд;
- продължителна безработица, която не е могла да бъде преодоляна,
въпреки надлежна регистрация в бюрото по труда и положени
добросъвестни усилия за намиране на работа и др.
Изрично следва да се отбележи, че според цитираната по-горе
практика липсата на трудова заетост, предвид безусловния характер на
задължението да се издържат низходящите по смисъла на чл. 143, ал.2 СК,
не може сама по себе си да обуслови извод за липса на субективна
съставомерност на деянието, ако дължащият издръжка е в трудоспособна
възраст и здравословното му състояние позволява да работи. Още по-
малко може липсата на работа да бъде извинителна причина, ако лицето
притежава секвестируемо имущество, което да бъде осребрено за
изпълнение на задължението му за издръжка или дееца не се е регистрирал
в бюрото по труда, доколкото това действие представлява израз на
минималните възможни и необходими усилия , които всеки би могъл да
положи, за да създаде предпоставки за изпълнение на безусловното си
задължение да издържа своите низходящи. С липсата на регистрация в
бюрото по труда лицето само и съзнателно се поставя невъзможност да
изпълнява безусловното си задължение и не може да черпи права от това си
недобросъвестно поведение. Това е така доколкото невъзможността за
плащане на издръжката в случая би се намирала в пряка причинна връзка не с
някоя обективна непреодолима причина, а със субективното поведение на
задължения субект.
Евентуалните промени в имуществения статус на дееца (намаляване на
разполагаемите доходи) след постановяване и влизане в сила на решението
на гражданския съд също са неотносими към отговорността му, доколкото
той е разполагал с възможността по чл. 150 СК да поиска изменение или
прекратяване на дължимата издръжка, като при пропуск да реализира
правата си по 150 СК, невъзможността за изпълнение на влязлото в сила
осъдително решение на гражданския съд не е обективна, а се дължи на
субективното поведение (под формата на бездействие) на самия издържащ.
Във връзка с безусловния характер на задължението да се заплаща
издръжка на низходящите следва да се отчете и Решение № 47 от 02.02.2012
г. по нак. д. № 3081/2011 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че
дори пребиваването на издържащия в затвора не води до обективна
невъзможност за изплащане на издръжка, при положение, че режимът който
му е определен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
принципно е позволявал да полага труд в затвора, като с липсата на
упражняване на тази възможност деецът сам се е поставил в невъзможност
да изпълнява задължението си по влязлото в сила решение на гражданския
съд, което е достатъчно за обуславяне на субективна съставомерност на
деянието.
В аналогичен смисъл е и Решение № 77 от 05.03.2015 г. по нак. д. №
7

1996/2014 г. на Върховен касационен съд, в което е прието, че деецът не се
освобождава от отговорност, ако се констатира, че липсата на доходи и
подлежащо на осребряване имущество се дължи на целенасочените му
действия по освобождаване от такова имущество чрез прехвърлянето му на
трети лица, доколкото в този случай деецът сам и съзнателно се поставя в
невъзможност да изпълнява задълженията си по закон.

Действително не е спорно по делото, че през инкриминирания
период, подсъдимият е бил безработен. Посоченото, обаче с оглед
гореизложените принципни положения не може да го оневини, доколкото по
делото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за
наличието на някоя от непреодолимите пречки, поставящи дееца в
обективна невъзможност да изпълнява безусловното си задължение за
издръжка- нетрудоспособност, влошено здравословно състояние и др.
Освен това от справката от бюрото по труда се установява,
подсъдимият няма регистрации в Агенцията по заетостта за периодите
през които е оставал без работа.
От всичко гореизложено е видно, че деянието освен от обективна, е
съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено
опасните му последици и пряко е желаел това. Налице е и изискуемото от
субективна страна съзнание за неизпълнение на задължението за плащане на
издръжка, съпроводено с осъзнаване на субективната възможност това да
бъде сторено, при полагане на дължимите от чл. 143, ал.2 СК необходими
и възможни усилия, които обаче не са положени.
Нещо повече, в процесния случай се установи, че деецът не е положил
и най-елементарните усилия да изпълни безусловното си законово
задължение, като при налична работоспособност не е предприел дори
базисния минимум от необходими и възможни мерки , за да си осигури
възможност за заплащане на издръжката, като се регистрира в бюрото по
труда.
Налага се извод, че липсата на финансова възможност за изплащане
на издръжката се дължи не на обективни, непреодолими пречки, а на
съзнателния избор на дееца да бездейства, да не предприеме абсолютно
никакви стъпки, за да си набави финансови средства, при налична
възможност за това, което съгласно цитираната по-горе съдебна практика е
достатъчно за обосноваване на съзнателност на неизпълнението.
Така и Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на ВКС.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи и че
обстоятелството дали деецът е създал ново семейство и дали има и други
деца, за които да полага грижи е изцяло ирелевантно за отговорността му по
настоящото производство, доколкото съобразно господстващите нравствени
императиви, той е длъжен да поеме отговорност за всички свои деца, като
8

появата на ново дете не го освобождава от задълженията му спрямо
предходните.
Така Решение № 443 от 20.10.2010 г. по к.н.д. № 421/2010 г. на ВКС.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че деецът е
предаден на съд и за период който е последващ образуването на досъдебното
производство. Доколкото обаче инкриминираното деяние по правната си
същност представлява продължено престъпление (при което се създава едно
трайно престъпно състояние, което е продължило и след образуване на
досъдебното производство), процедирането на прокуратурата се явява
изцяло законосъобразно и съответно на трайната съдебна практика.
Така Решение № 33 от 26.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 46/2018 г.,
Решение № 452 от 10.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1634/2012 г.
С оглед всичко гореизложено деецът следва да бъде признат за
виновен по повдигнато му обвинение.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 183, ал.3 НК

В процесния случай, обаче не са налице условията за наказване на
дееца, доколкото приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183,
ал.3 НК.
В тази връзка следва да се съобрази, че предметът на престъплението е
5000 лева, като именно тази сума следва да бъде възстановена, за да се ползва
подсъдимия от законовата привилегия.

От кредитираната справка от ЧСИ /л.86 от ДП/ е видно, че към дата
10.06.2021г. по изпълнителното дело са постъпили общо 1402 лева, от
които на същата дата - 1030,07 лева са изплатени на взискателя и 371,93 лв. са
усвоени като такси и разноски от ЧСИ.
От тези изплатени 1030,07 лева, 1000 лева изцяло законосъобразно
(съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД) са отнесени от прокурора към месеците
Октомври, Ноември и Декември 2019 год., както и м. Януари 2020 год., като
най-стари и обременителни задължения и за тях не е повдигнато обвинение.
След приспадане на сумата от 1000 лева, с която законосъобразно е
скъсен периода на обвинението, се получава остатък от 30,07 лева, реално
изплатен на взискателя, който следва да се съобрази на база чл. 183, ал.3 НК
за инкриминирания период. Тоест, след отчитане на плащанията, налични
към дата 30.06.2021г., непогасеният остатък от дължимата издръжка се явява
5000- 30,07 лева= 4969,93 лева.

От кредитираната частично справка изх.№ 003376/18.04.2022 г. се
установява, че на дати 20.07.2021г., 10.08.2021г., 13.09.2021г. и 14.10.2021г.
подсъдимият е превел по изпълнителното дело още 4х 102 лева = 408 лева.
Видно от отбелязването по реда на чл. 455, ал.2 ГПК на гърба на
изпълнителния лист, от тях на взискателя на дата 17.09.2021г. е изплатена
9

сумата от 270 лева. С тази сума следва да се намали остатъкът от дължимата
издръжка за инкриминирания период, тоест останалата неизплатена издръжка
към дата 17.09.2021г. е в размер на 4969, 93 лева– 270 лева= 4699,93 лева.
Видно от отбелязването по реда на чл. 455, ал.2 ГПК на гърба на
изпълнителния лист /л.35 от съдебната фаза/ от тези заплатени по
изпълнителното дело в периода юли-октомври 2021г. 408 лева, 36 лева са
усвоени като разноски и такси за ЧСИ.
От гореизложеното следва, че разпределени в полза на взискателя и на
ЧСИ от общо постъпилите 408 лева са 270+36= 306 лева. Налице е
неразпределен остатък в размер на 408-306 = 102 лева, който всъщност
представлява преведената на 14.10.2021г. вноска на същата стойност,
доколкото последните разпределения по изпълнителното производство са от
дата 17.09.2021г.
Тези неразпределени 102 лева, преведени на 14.10.2021г. , на
основание чл. 76 ЗЗД следва да бъдат отнесени към задължението за
погасяване на главницата по изпълнителното делото за инкриминирания
период, доколкото именно това задължение се явява най-обременително за
дееца, тъй като за него носи наказателна отговорност.
Така Решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н. д. № 486/80 г., I н. о. на ВС,
Решение № 111 от 04.07.2016 г. по н. д. № 434 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение.
От гореизложеното правило следва, че към датата на изходиране на
частично кредитираната справка изх.№ 003376 - 18.04.2022г., непогасеният
размер на дължимата издръжка за инкриминирания период остава 4699,93
лева- 102 лева= 4597,93 лева.

В съдебно заседание е представено платежно нареждане от 04.05.2022г.
/л.101 от съдебната фаза/ за превод на сумата от 500 евро по сметка на
ЧСИ, с вписано основание- погасяване на дължимата издръжка за част от
инкриминирания период.
Вече се изложиха съображения, че тази сума незаконосъобразно е
превалутирана в справката от 26.05.2022г. /л.99 от съдебната фаза/, като
неправилно е посочено, че стойността й в лева е 963,98 лева, докато
действителната й левова равностойност съгласно фиксирания курс на БНБ е
977, 92 лева.
Видно от частично кредитираната справка изх.№ 004523/26.05.2022г.,
за тази сума все още не е извършено разпределение, но на основание чл. 76
ЗЗД, тя следва да бъде отнесена към най-обременителното за дееца
задължение, а именно за дължима издръжка /главница/ за инкриминирания
период, доколкото само за главницата той носи наказателна отговорност.
Още повече, че в този смисъл са и изричните изявления на защитника,
направени в съдебния протокол от заседанието, проведено на 19.05.2022г., а
именно че на основание чл. 76 ЗЗД подзащитният й желае с посочените суми,
преведени по сметка на ЧСИ да се погаси частично дължимата издръжка за
10

инкриминирания период с оглед приложение на разпоредбата на чл. 183, ал.3
НК.
По изложените съображения посочената сума от 977,92 лева следва да
се приспадне от останалата дължима за инкриминирания период издръжка и
към датата на изявлението на защитника -19.05.2022г. да се приеме, че
дължимият остатък е 4597,93- 977,92=3620,01 лева.
В съдебно заседание от 23.06.2022г. е представено преводно
нареждане, доказващо заплащането на дори по-голяма сума- 3700 лева
директно по сметка, предоставена от взискателя по изпълнителното дело,
а не по сметка на ЧСИ. Като основание изрично е посочено изплащане на
вреди по НОХД 7552/2021г., поради което следва да се приеме, че
дължимата издръжка е изцяло изплатена, нещо повече изплатени са 80
лева в повече от дължимото.

Цялата дължима издръжка следва да се приеме, че е заплатена и на още
едно самостоятелно основание. Вече се отбеляза, че по изпълнителното дело
са постъпвали суми, с основание погасяване на задължението за издръжка,
които ЧСИ не е изплатило на взискателя, а с тях е погасил свои собствени
вземания за такси и разноски по изпълнителното дело.
Общият размер на тези удържани за такси и разноски суми ,
съгласно отбелязванията върху гърба на ИЛ е 371,94 лева+ 36 лева = 407,94
лева.
Действително тези суми са дължими и законосъобразно усвоени от
ЧСИ. Тук обаче следва да се направи разграничение между граждански
отношения в изпълнителния процес и наказателен процес, като се съобрази,
че нормата на чл. 183 НК защитава само вземането за главница по
дължимата издръжка, но не и вземането за лихви и разноски по
изпълнителното производство. Освен това всички плащания по
изпълнителното дело в конкретния случай са с основание, посочено от
самия платец- дължима издръжка, като неговото съзнание и умисъл са
обхващали представата, че със заплащаните от него суми той погасява
именно главницата по задължението си за издръжка.
Поради гореизложеното, трайната съдебна практика приема, че само за
нуждите на наказателния процес и преценката по чл. 183, ал.3 НК, но не и
за нуждите на самия изпълнителен процес, сумата от 407,94 лева, макар и
реално да е усвоена от ЧСИ като разноски, може да бъде съобразена при
изчисляване на размера на останалите невъзстановени вреди, като се
приспадне от инкриминирания размер.
Това разбиране държи сметка:
-за разликите между гражданския изпълнителен процес и наказателното
правоотношение, като особеностите и фактическите усложнения на
гражданския процес не могат и не следва да имат отражение върху
наказателната отговорност на дееца;
-базисното положение, че деецът може да бъде наказателно отговорен
11

само за обстоятелствата, които са реално обхванати от неговия умисъл.
Така изрично Решение № 167 от 19.01.2021 г. по н. д. № 663 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №135/ 17 юни 2016
г., първо наказателно отделение, наказателно дело № 455/2016 година на
ВКС, в които изрично е посочено, че е недопустимо:
-при доброволно внесени по изпълнителното производство суми от
подсъдимия с посочено от него самия основание: „дължима издръжка“
-деецът да носи наказателна отговорност, само поради обстоятелството,
че по правилата на ГПК, ЧСИ е отнесъл част от тях към минал период или с
тях е погасил дължими лихви или разноски по изпълнителното производство.
В този смисъл е също така недопустимо, при надлежно внесени суми с
основание „изплащане на издръжка“, наказателната отговорност на дееца да
бъде поставена в зависимост от едностранните действия на ЧСИ по
извършено разпределение и тяхната законосъобразност.
Гореизложеното, обаче се посочва само за пълнота на изложението и
няма практическа стойност по конкретното дело, доколкото по-горе вече се
разясни, че подсъдимият надлежно е възстановител вредите по делото и
даже е надвнесъл 80 лева, дори и без сумата, отчислена за разноски по
изпълнителното дело в размер на 407,94 лева да се приспада от
инкриминирания размер -5000 лева.

Доколкото от доказателствата по делото не се установява:
-за издържаното лице да са настъпили вредни последици, в резултат от
наплащането на издръжката;
-деецът да се е ползвал преди това от привилегията по чл. 183 НК
то същият следва на основание чл. 183, ал.3 НК да не бъде наказван.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................

12

Номер на акта:	134
Дата:	23 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия:	Божидар Иванов Кърпачев

Дело:	20215330207552
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 ноември 2021 г.

Присъда по дело №7552/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите