Решение по дело №728/2015 на Районен съд - Силистра

       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 178

гр. Силистра, 12 май 2016 година

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

гр. д. № 728 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищците Ф.М.С. с ЕГН – ********** и В.М.С. с ЕГН – ********** молят съда да постанови решение, с което за осъди ответника Ж.Т.Ж. да заплати на всеки от тях по 5656. 00 лева, представляващи обезщетение за претърпени от тях вреди в следствие невъзможността да използват притежаваните от тях по 1 / 3 ид. ч. от „Цех за производство и продажба на закуски” с административен адрес гр. С., ул. Г. С. № , ет. , обект  „А”, с идентификатор 66425. 500. 7035. 1. 1 по КККР на гр. С. за периода от 01. 04. 2012 г. – 14. 05. 2013 г. , както и по 1450. 29 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка дължима месечна вноска за периода от 01. 05. 2012 г. – 15. 05. 2015 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на иска до окончателното изплащане. Претендират и присъждане на направените по делото разноски ведно със законната лихва върху тях, считано от влизане на решението в сила.

В исковата молба се твърди,че двамата ищци  и Г.Г.М. са съсобственици при равни права (по 1 / 3 ид. ч.) на търговски обект – Цех за производство на закуски. Посочва се, че ответникът умишлено и противоправно е запушил с циментова тапа общата отводнителна канализационна система в сградата в част, която отводнява собствения им недвижим имот, поради което търговският обект не е можел да функционира по предназначението си от 01. 06. 2010 г. – 14. 05. 2013 г. Акцентира се, че между страните има приключил граждански спор, като в производството по гр. д. № 661 / 2012 г. на СРС, в което решението на СРС е преминало пред въззивна и касационна проверка, е установено противоправното поведение на ответника и същият е осъден да им заплати обезщетение за неизползването на имота в размер на по 3145. 33 лева за всеки от тях за периода от 01. 06. 2010 г. – 01. 04. 2012 г. Посочват, че решението касае периода до предявяване на иска по гр. д. № 661 / 2012 г. на СРС, но от този момент до реалното отпушване на канализационната система ищците са претърпели нови вреди в следствие на невъзможността да използват имота, които на база на средния пазарен наем за подобен род имоти оценяват на по 1925. 33 лева за всеки от тях. Към исковата молба са приложени писмени доказателства, изброени в 54 точки и включващи както нотариални актове относно собствеността върху имота, така и писмени доказателства относно изграждането на обекта, изготвени експертизи и постановени съдебни решения в производствата по гр. д. № 661 / 2012 г. и № 1012 / 2014 г.  на СРС. По негово искане по делото е назначена и съдебно – техническа и ценова експертиза.

Ответникът Ж.Т.Ж. с ЕГН **********,*** е подал писмен отговор, в който изразява становище, че исковете са неоснователни. Излага доводи относно характера на строителството, както и относно липса на нормативни предпоставки за законността на строежа. Твърди, че помещението, за което се претендират вреди не е в експлоатация от дълго време, като се противопоставя на искането евентуалните вреди да бъдат определяни посредством размера на месечния наем, а счита, че същите следва да бъдат определени съобразно евентуално пропуснатата печалба от осъществяваната в него търговска дейност. Счита, че е недопустимо да се претендира обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността да се експлоатира незаконен строеж. Твърди, че премахването на „запушването” е направено непосредствено след изготвянето на техническата експертиза при разглеждането на гр. д. № 661 / 2012 г. от първоинстанционния съд, а не както ищците твърдят на 14. 05. 2013 г.

С определение № 2740 / 24. 09. 2015 г., постановено по делото на основание чл. 140 от ГПК,  третият съсобственик на имота Г.Г.М. е конституирана в процеса като трето лице  помагач на двамата ищци.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са  обективно и субективно съединени искове по чл. 45, във вр. с чл. 51 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Страните по делото не спорят, че са собственици на два съседни недвижими имота с търговско предназначение, намиращи се в гр. С., по ул. Г. С., като двамата ищци притежават по 1 / 3 ид. ч. от цех за производство и продажба на закуски, а ответникът е собственик на магазин за хранителни стоки с площ от 32,5 кв.м. Тези обстоятелства се установяват и от приложените към исковата молба нотариални актове. Третото лице помагач Г.Г.М. е съсобственик на имота на ищците, като притежава останалата 1 / 3 ид. ч. от него.

Според съда въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 661 / 2013 г. на СРС в настоящия процес следва да се приеме за безспорно установено извършването на противоправни действия от ответника, изразяващи се в запушване на канализацията на имота на ищците през лятото на 2010 г., в резултат на което е възпрепятствана експлоатацията му по предназначение. Възраженията на ответника относно незаконност на строежа на цеха за производство и продажба на закуски не могат да бъдат разгледани именно поради наличието на влязло в сила решение между страните по спор по чл. 109 от ЗС, в което са установени противоправните действия на ответника по запушването на канализационната система (в този смисъл решение № 255 / 21. 07. 2015 г. на ВКС по гр. д. № 6714 / 2014 г., ІV г.о.). В производството по гр. д. № 661 / 2013 г. на СРС искът по чл. 109 от ЗС с предмет възстановяване на нормалното функциониране на канализационната система в имота е отхвърлен като погасен чрез изпълнение. Формулирането на диспозитива по този начин предполага, че макар правото на ищците да е погасено поради изпълнение към датата на приключване на устните състезания, това право е съществувало и действията на ответната страна са били противоправни. Същите тези неоснователни и противоправни действия ищците сочат в исковата си молба, като такива, от които са продължили да търпят имуществените вреди под формата на пропуснати ползи до датата на премахване на запушването на канализацията. Те са установени със сила на пресъдено нещо между страните, като тя е формирана по иска по чл. 109 от ЗС  и  следва да бъде зачетена в настоящото производство.

При условие, че в резултат на действията на ответника по запушването на канализацията процесният обект не е бил годен за експлоатация по предназначението му и собствениците му са били лишени от възможността да получават доходи от него до отстраняването на циментирането, препятстващо нормалното функциониране на канализацията, то претенцията на ищците за заплащане на обезщетение в размер на средния пазарния наем за обекта се явява основателна (относно базата, въз основа на която следва да се изчисли обезщетението - решение № 102 / 23. 04. 2014 г. по гр. д. № 6423 / 2013 г., І г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК по приключилото между страните дело).

Макар на ответника да беше указано, че следва да докаже, че отпушването на канализационната система е станало преди 14. 05. 2013 г., както е посочено в мотивите на въззивното решение на СОС при проверката на акта на СРС по гр. д. 661/ 13 г., в тази насока не се представиха убедителни доказателства – представиха се само преписи от протоколите на съда, съдържащи изявления на процесуалния представител на ответника. Ето защо съдът приема, че действително отстраняването на запушването е станало на 14. 05. 2013 г. и предявената претенция е основателна за целия процесен период - 01. 04. 2012 г. (датата на предявяване на претенциите по гр. д. № 661 / 2013 г. на СРС) – 14. 05. 2013 г. (датата на отстраняването на запушването).

По отношение на размера на претенцията: видно от назначената тройна експертиза е обстоятелството, че размерът на пропуснатите ползи за процесния период възлиза на 16 868. 00 лева за целия имот, т. е. по 5656. 00 лева за всеки от тримата съсобственици. Тъй като предявените искове по чл. 45 от ЗЗД бяха своевременно изменени по размер съобразно заключението на вещото лице, то същите следва да се уважат изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на двамата ищци по 5656. 00 лева обезщетение за претърпени вреди в следствие на невъзможността да използват притежаваната от тях по 1 / 3 ид. ч. от имота през периода 01. 04. 2012 г.– 14. 05. 2013 г.

Като последица от уважаването на исковете за непозволено увреждане в размер на по 5656. 00 лева е основателно искането за присъждане на законна лихва върху тези размери, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главните задължения.

По исковете за изтекли лихви с правно основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД:

Исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяко месечно вземане за обезщетение под формата на наем, считано от 1-во число на месеца, който следва месеца, за който се дължи обезщетението, до датата на предявяване на исковата молба са акцесорни на претенциите по чл. 45 ЗЗД. Съобразно заключението на вещите лица по тройната експертиза размерът на обезщетението за забава за периода 01. 05. 2012 г. 15. 05. 2015 г. върху пълния размер на вземането за обезщетение за неизползване на имота (16968. 00 лв.) възлиза на 4350. 86 лв., като на двамата ищци следва да се присъди по 1 / 3 от него, т. е. по 1450. 30 лв. Въз основа на този извод предявените акцесорни претенции следва да се уважат изцяло.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да заплати на ищците направените по делото разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото общият размер на направените от ищците разноски възлиза на 2388. 50 лв., като ответникът  следва да заплати на всеки от ищците половината от този размер или по 1194. 25 лв. Макар от ответника да е направено възражение за прекомерност на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът счита, че не са налице предпоставки за намаляването му предвид цената на исковете, субективното им съединяване и броя на проведените съдебни заседания. Въпреки направеното искане законна лихва върху разноските не следва да се присъжда, тъй като такава не се дължи преди да е отправена покана за плащането им (в този смисъл решение № 45 от 18. 05. 2010 г. на ВКС по т.д. № 532 / 2009 г., І т.о.)

Ето защо, СРС

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. с ЕГН – ********** *** да заплати Ф.М.С. с ЕГН – ********** от гр. С. сумата 5656. 00 (пет хиляди шестстотин петдесет и шест лв.) лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди в следствие невъзможността да използват притежаваната от него   1/ 3 ид. ч. от „Цех за производство и продажба на закуски” с административен адрес гр. С., ул. Г. С. № , ет. , обект  „А”, с идентификатор 66425. 500. 7035. 1. 1 по КККР на гр. С. за периода от 01. 04. 2012 г. – 14. 05. 2013 г. , както и сумата 1450. 29 (хиляда четиристотин и петдесет лв. и двадесет и девет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка дължима месечна вноска за периода от 01. 05. 2012 г. – 15. 05. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16. 05. 2016 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 1194. 25 (хиляда сто деветдесет и четири лв. и двадесет и пет ст.) лева.

 

ОСЪЖДА Ж.Т.Ж. с ЕГН – ********** *** да заплати В.М.С. с ЕГН – ********** от гр. С. сумата 5656. 00 (пет хиляди шестстотин петдесет и шест лв.) лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди в следствие невъзможността да използват притежаваната от него   1/ 3 ид. ч. от „Цех за производство и продажба на закуски” с административен адрес гр. С., ул. Г. С. № , ет. , обект  „А”, с идентификатор 66425. 500. 7035. 1. 1 по КККР на гр. С. за периода от 01. 04. 2012 г. – 14. 05. 2013 г. , както и сумата 1450. 29 (хиляда четиристотин и петдесет лв. и двадесет и девет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка дължима месечна вноска за периода от 01. 05. 2012 г. – 15. 05. 2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16. 05. 2016 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 1194. 25 (хиляда сто деветдесет и четири лв. и двадесет и пет ст.) лева.

 

Настоящото решение е постановено при участие в процеса на Г.Г.М. с ЕГН – ********** *** в качеството на подпомагаща страна.

 

Решението подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

                                        

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: