№ 389
гр. Варна, 01.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100502285 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба №1997/24.01.2024г. от въззиваемия В. Е. К. чрез
адв. С., в която е направено искане за отвод на членовете от състава на съда,
които са участвали в разглеждането на в.т.д. 602/2020г. на ВОС.
Съдът по направеното искане за отвод намира следното: Разпоредбата
на чл.22 от ГПК урежда основания, при наличието на които, съдия не може да
участва в разглеждането на делото. Не може да участва съдия, който е страна
по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или
свързано с него правоотношение; който е съпруг или роднина по права линия
без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до
трета степен на някоя от страните или на неин представител; което живее във
фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин
представител; който е било представител, съответно пълномощник, на страна
по делото; който е взело участие при решаване на делото в друга инстанция
или е било свидетел или вещо лице по делото; относно който съществуват
други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото
безпристрастие.
Искането на въззиваемата страна по делото не съдържа твърдения във
връзка с гореизложените хипотези. Съдът намира, че не е налице, някоя от
предпоставките на чл.22 от ГПК, както и доказателства в тази насока, които
да водят до неговото отстраняване от разглеждане на делото.
Произнасянето на членове на съдебния състав по други дела между
същите страни само по себе си не генерира в себе си основания за евентуална
заинтересованост, нито са в състояние да създадат съмнение за тяхната
безпристрастност. В молбата за отвод не се твърди конкретни членове на
съдебния състав да са дали някакъв повод за предубеденост или
заинтересованост от изхода на спора. В този смисъл разглеждането на един
или повече облигационни спорове между страните, не може да се счита за
основание за отвод по чл.22 от ГПК.
1
Нещо повече, в разглеждания случай исковете, предмет на настоящото
в.гр.д.2285/2023г. и на в.т.д. 602/2020г. на ВОС, са били предявени
първоначално при условията на обективно кумулативно съединяване, поради
което биха подлежали на съвместно разглеждане от настоящия състав, ако
ВРС не беше разделил производството по тях, вместо да допълни решението
си по гр.д.4872/2018г. по реда на чл.250 от ГПК, каквито са били дадените от
въззивния съд указания. Доколкото са свързани помежду си и са основани на
идентични основания за нищожност, двата иска е следвало да се разгледат в
общо производство.
Евентуалното несъгласие на страната с разрешението на процесуален
или материално правен въпрос и субективната й увереност в правилността на
изложената от нея теза не е предпоставка за възникване на съмнение в
безпристрастието на съдебния състав по отношение на една от страните в
производството.
Мотивиран от горните съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в молба №1997/
24.01.2024г. от въззиваемия В. Е. К. чрез адв. С., искане за отвод на членовете
от състава на съда, които са участвали в разглеждането на в.т.д. 602/2020г. на
ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2