Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                 Година 24.01.2020                      Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                  Първи  граждански състав

На петнадесети януари                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3656 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 17.03.2017 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори били сключени между него и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от Т.Т.Д., произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2223799, одобрен и подписан на 06.04.2016 г. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 17.03.2017г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в качеството на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2223799 от 23.03.2017 г. посредством Български Пощи ЕАД с известие за доставяне, което писмо се върнало в цялост с отбелязване „Пратката не е потърсена“. На ответника било изпратено и второ Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2223799 от 09.10.2018 г. от името на „УниКънсюмър Файненсинг“ ЕАД, посредством ЧСИ Румяна Манджурова, с peг. № 868 в КЧСИ, което било връчено по реда на чл. 47 от ГПК със залепване на дата 05.11.2018 г., и на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК получено на 19.11.2018 г. Към настоящата искова молба представял заверено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № УПЦ-П-УКФ/2223799 от 23.03.2017 г. и с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2223799 от 09.10.2018г. и моли съда да връчи същото на ответника, ведно и с исковата молба и приложенията към нея. Процесното вземане произтичало от одобрен и подписан на 06.04.2016 г. Договор за потребителски паричен кредит № 2223799 между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на Кредитор и Т.Т.Д., в качеството на Кредитополучател. Договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставял потребителски кредити. Цитираните ОУ били неразделна част от договора за кредит. С подписването на Договора, кредитополучателят и поръчителят удостоверявали, че им е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на кредитора, получили са екземпляри от ОУ, запознати са с тях и безусловно ги приемат. При условията на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 2886,47 лв. С договорения размер на главницата бил погасен дължимия от кредитополучателя комисион /таксата за разглеждане на кредита/ от 95,00 лв., за която било направено прихващане от кредитора към датата на усвояване на кредита. Погасена била и дължимата от кредитополучателя договорена еднократна застрахователна премия от 291,47 лв. /за сключването на застраховката застрахователя издал сертификат с № 2223799/06.04.2016 г., в съответствие с разпоредбите на КЗ/. След направените плащания остатъкът от отпуснатата главница, посочен от страните като чиста стойност на кредита от 2500 лв., бил преведен на 07.04.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка, ***о си по договора. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил плаващ и се формирал от сбора на тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана  надбавка от 15,85 %. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита, като страните са договорили, към датата на подписване на договора, годишен лихвен процент в размер на 15,99 %. Така, към датата на подписване договора, страните постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 1015,48 лв.. Подписвайки договора, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора, била в размер на 3901,95 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81,29 лв., без последната, която е изравнителна и в размер на 81,32 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 14.04.2016 г., а последната - с падеж на 14.03.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на отпуснатия кредит и договорната лихвата върху нея към момента на предоставяне на /чл. 3 ал. 2 от Общите условия, неразделна част от договора/. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към договора при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми същият дължал на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 467,16 лв., дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 14.03.2020 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не  изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия, съгласно който кредиторът имал право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в уведомлението за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД, изпратено до ответника, съобщил на същия, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го кани да изплати или разсрочи задължението си, като ако не изплати или разсрочи задължението си, срещу него ще бъдат предприети съдебни действия за събиране на дължимите суми, като на гърба на уведомлението изрично било посочено, че вземанията по процесния договор са изцяло изискуеми. Уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост било връчено със залепване на 05.11.2018 г. чрез ЧСИ Румяна Манджурова, с peг. № 868 в КЧСИ, и на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК било получено на 19.11.2018 г. Кредитополучателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 325,33 лв., с която били погасени както следва: възнаградителна лихва - 120,96 лв., главница - 204,20 лв. и лихва за забава - 0,17 лв. Срещу ответницата била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че Т.Т.Д. му дължи следните суми:: 2682,27 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.08.2016 г. до 14.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост; 275,41 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016г. до 17.03.2017 г.; 467,16 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга. Претендира за разноските. В условията па евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу Т.Т.Д., моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди Т.Т.Д., в качеството й на кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2223799, одобрен и подписан на 06.04.2016 г., да му заплати следните неизплатени по процесния договор суми:  2682,27 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 14.08.2016 г. до 14.03.2020 г., по отношение на които на основание чл. 12, ал. 2, б.“а“ от ОУ към договора е обявена предсрочна изискуемост; 275,41 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 14.08.2016г. до 17.03.2017 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 467,16 лева - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 14.08.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда /11.07.2019 г./; законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга.

Ответницата Т.Т.Д. заявява, че признава предявения иск в с.з. на 15.01.2020 г.

В молба от 14.01.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е прекратил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на решение съобразно признанието.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и е признато право, с което ответникът може да се разпорежда.  

С оглед на това въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК  бъде уважен изцяло, като  бъде признато за установено по отношение на ответницата вземането на ищеца за сумата 2682,27 лева за главница по договор за паричен заем № 2223799/06.04.2016 г., с 275,41 лева възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 17.03.2017 г., с 467,16 лева – обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до 01.02.2019 г. и законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 389/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 640/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 143,98 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство - в размер на 318,50 лв., представляващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Т.Д. *** съществуването на вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата 2682,27 лева за главница по договор за паричен заем № 2223799/06.04.2016 г., с 275,41 лева възнаградителна лихва за периода от 14.08.2016 г. до 17.03.2017 г., с 467,16 лева – обезщетение за забава за периода от 14.08.2016 г. до 01.02.2019 г. и законната лихва върху главницата от 01.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 389/05.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 640/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Т.Т.Д. *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата 143,98 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 318,50 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: