Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 25.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при секретаря Р.Х. и с участието
на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 127 по
описа за 2016 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ).
Съдебното производство по делото
е образувано въз основа на искова молба с вх.№ 21663/25.08.2015г. по описа на Административен
съд - София град, депозирана от В.А.Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***,
срещу Министерство на вътрешните работи на РБ, за сумата от 60000 лева.
Исковата молба първоначално е
депозирана пред Административен съд - София град (АССГ), където е образувано
адм.дело № 8288/2015г. по описа на посочения съд.
С определение № 4765 от
03.09.2015г. съдебното производство по адм.дело № 8288/2015г. по описа на АССГ
е прекратено поради неподсъдност, а исковата молба е изпратена по компетентност
на Шуменски окръжен съд (ШОС).
В Шуменски окръжен съд въз основа
на исковата молба е образувано гр.д.№ 496/2015г. по описа на съда.
С разпореждане № 883/12.09.2015г.
по въпросното дело ШОС е оставил исковата молба без движение, като на ищеца е
указано да изправи констатираните в нея нередовности, в т.ч. като посочи в
резултат на какви неправомерни действия са настъпили претендираните от него
вреди и срещу кого следва да се счита предявена исковата претенция.
С Молба-допълнение вх.№
6417/20.12.2015г. ищецът е уточнил, че претендираните вреди в размер на 60000
лева са настъпили от неправомерно поведение на служители от
РУ"Полиция", гр.Велики Преслав, като искът му е насочен срещу Министерството
на вътрешните работи, респективно подчиненото му поделение -
РУ"Полиция", гр.Велики Преслав.
С определение № 604/30.12.2015г.
ШОС повторно е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца да
конкретизира кой е ответник по иска му.
С Молба-допълнение вх.№
150/12.01.2016г. В.А.Х. е заявил, че искът му е насочен срещу Прокуратура на РБ
и Министерство на вътрешните работи.
С определение № 30/18.01.2016г.
съдът за трети път е оставил исковата молба без движение, с указания за
отстраняване на противоречията между обстоятелствената част и петитума на
същата, предвид твърденията за вреди, настъпили в резултат на действия на
служители от РУ "Полиция"-гр.Велики Преслав към ОД на МВР-гр.Шумен и
насочването на иска срещу други лица, а именно - Министерство на вътрешните
работи и Прокуратура на РБ.
С Молба-допълнение вх.№ 473 от
27.01.2016г. ищецът е оттеглил предходната молба, с която е посочил МВР и
Прокуратура на РБ като солидарно отговорни ответници по исковата претенция, и е
отправил искане като солидарно отговорни ответници по предявения от него иск да
бъдат конституирани Областна дирекция на МВР - гр.Шумен и Прокуратура на РБ.
С разпореждане № 103/29.01.2016г.
съдът е разпоредил преписи от исковата молба да се изпратят на ответниците ОД
на МВР-гр.Шумен и Прокуратура на РБ, като на последните е дадена възможност в
едномесечен срок да подадат писмен отговор, по реда на чл.131 от ГПК. В
изпълнение на дадените указания по делото са депозирани отговори по исковата
молба от ОД на МВР-гр.Шумен и от прокурор при ОП-гр.Шумен като представител на
Прокуратура на РБ.
С последващо определение №
118/16.03.2016г., постановено по гр.д.№ 496/2015г. по описа на ШОС, делото е
прекратено поради неподсъдност и е повдигната препирня за подсъдност.
С определение № 12 от
21.04.2016г. по ч.гр.д.№ 9/2016г. по описа на ВКС, петчленен смесен състав на
ВКС и ВАС е приел, че компетентен да се произнесе по иска на В.А.Х. против
Министерство на вътрешните работи за сумата от 60000 лева обезщетение за
неимуществени вреди е Шуменският административен съд (ШАС).
В изпълнение на цитираното
определение на ВКС и ВАС е образувано настоящото АД № 127/2016г. по описа на
ШАС.
С Молби-допълнение рег.№
ДА-01-1127/13.05.2016г и рег.№ ДА-01-1286/03.06.2016г., депозирани от назначения
с определение на съда по реда на чл.23, ал.3, във вр.с чл.21, т.3 от ЗПП
повереник на ищеца, както и с молба рег.№ ДА-01-1278/02.06.2016г., подадена лично
от ищеца, в изпълнение указанията на ШАС, е уточнено, че исковата претенция на В.А.Х.
е насочена единствено срещу Областна дирекция на МВР-гр.Шумен в качеството
ѝ на самостоятелно юридическо лице, както и, че претендираната сума от
60000 лева представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
противоправни действия и бездействия на служители от РУ"Полиция" -
гр.Велики Преслав при задържането му, осъществено през м.септември 2008г. или
на 10.10.2009г., изразяващи се в това, че бил държан гладен, бил заключен за
решетките на прозореца без възможност за сядане и му бил нанесен побой, след
който ищецът счупил прозореца с ръка и си порязал ръката, в резултат на което
на три места били прекъснати сухожилията на ръката му. В Молба-допълнение рег.№
ДА-01-1127/13.05.2016г. е направено и изрично изявление за оттегляне на иска да
се конституира като втори солидарно отговорен ответник Прокуратура на РБ.
С определение от 07.06.2016г. на
ШАС исковата молба в частта й, с която се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 60000 лева срещу Министерство на вътрешните
работи и Прокуратура на РБ, е оставена без разглеждане, като съдебното
производство в тази му част е прекратено. Досежно депозираната от ищеца искова
молба в останалата й част, насочена срещу ОДМВР-гр.Шумен за сумата от 60000
лева, представляващи неимуществени вреди в резултат на неправомерно поведение
(действия и бездействия) на служители на РУ-гр.Велики Преслав към
ОДМВР-гр.Шумен, осъществено през м.септември 2008г. или на 10.10.2009г.,
съдебното производство е продължило.
В първото по делото заседание ищеът
е уточнил, че предмет на предявената от него претенция са посочените от него незаконосъобразни
действия и бездействия на служители на РУ-гр.Велики Преслав, като същите са
осъществени през 2008г. Впоследствие в проведеното на 29.09.2016г. съдебно
заседание поддържа тази теза, като уточнява, че нараняването е станало или през
лятото, или през есента на 2008г.
Въз основа на направените
уточнения в писмени молби и в съдебните заседания, съдът приема, че е сезиран с
искова претенция от В.А.Х., насочена срещу Областна дирекция на МВР (ОДМВР)-гр.Шумен,
съдържаща искане да бъде осъдена ОДМВР-гр.Шумен да му заплати сума в размер на
60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на РУ-гр.Велики
Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, осъществени при и по повод изпълнение на
административна дейност, изразяващи се в това, че при задържането на ищеца през
2008г. бил държан гладен, бил заключен за решетките на прозореца без възможност
за сядане и му бил нанесен побой, след който той счупил прозореца с ръка и си
порязал ръката, довело до прекъсване на сухожилията й на три места.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, се явява лично и с адвокат Е.Г. ***, като поддържа
исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло. Алтернативно
претендира частично уважаване на иска, сочейки, че дори и да е налице виновно
поведение от негова страна за причиненото му нараняване, то е последица и от
непрофесионалното отношение на служители на РУ - гр.Велики Преслав.
Ответната
страна – Областна дирекция на МВР - гр.Шумен, чрез процесуалния си представител
гл.юрисконсулт И.С., в депозиран писмен отговор и в писмено становище оспорва
иска по основание и по размер. Счита, че не е доказано наличието на трите
кумулативно изискуеми предпоставки за основателността на иска, доколкото по
делото не са събрани доказателства за противоправни действия и бездействия на
полицейски служители. Сочи, че дори и да се приеме за основателна, исковата
претенция е погасена по давност, което е самостоятелно и достатъчно основание
за нейното отхвърляне. Въз основа на изложените доводи отправя искане за
отхвърляне на иска, както и за присъждане на направените деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 2330 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - град
Шумен дава заключение за неоснователност на предявената претенция, поради
погасяването й по давност, както и поради това, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че са налице
предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на ответника.
В хода
на съдебното производство по искане на ищеца са изискани справки от "МБАЛ-Велики
Преслав"ЕООД и "МБАЛ-Шумен"АД(л.63, 64), от които е видно, че
през м.септември 2008г. и на 10.10.2009г. В.А.Х. не е лекуван в посочените
болнични заведения.
С
отговора на искова молба, депозиран от ОДМВР-гр.Шумен на 10.03.2016г. (л.47 от
гр.д.№ 496/2015г. на ШОС) са представени писмени доказателства, удостоверяващи,
че ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР (отм.) в РУ-гр.Велики Преслав на
14.09.2009г. и на 10.10.2009г.
Видно
от писмо № УРИ 323000-2181/14.06.2016г. по описа на РУ-Велики Преслав (л.66), в
книгата за задържани лица в РУ-Велики Преслав през м.септември 2008г. няма
данни за задържане на ищеца, а на 10.10.2009г. същият е бил задържан за 24 часа
със заповед № 42/10.10.2009г., с оглед данни за престъпление по чл.115 от НК.
Към писмото е приложена извадка от книгата за задържани лица за периода от
20.08.2008г. до 01.10.2008г. и от 06.10.2009г. до 10.10.2009г.
С писмо
от 29.09.2016г., изготвено от процесуалния представител на ответната страна
(л.109), по делото са представени писмени доказателства, във връзка с
предоставена на ищеца полицейска закрила в периода 13-14.05.2007г. от РПУ-гр.Велики
Преслав (понастоящем РУ-гр.Велики Преслав) с оглед необходимостта от
съпровождането му до СПИ, с.Лик, община Мездра, където е бил настанен, както и във връзка с последващо съпровождане
на лицето до СПИ, с.Лик, община Мездра, осъществено през м.юни 2007г.
По
делото е приложено и заверено копие от искова молба вх.№ 559/01.02.2016г. (л.40
от гр.д.№ 496/2015г. на ШОС), депозирана от В.А.Х. срещу ОДМВР-гр.Шумен за
сумата от 60000 лева. Видно от Молба-допълнение рег.№ ДА-01-1127/13.05.2016г.
на процесуалния представител на ищеца, въпросната искова молба не е предмет на
настоящото производство, а въз основа на същата е било образувано гр.д.№
170/2016г. по описа на ОС-гр.Шумен. От изисканата от Окръжен съд-гр.Шумен
информация се установява, че въпросното гр.д.№ 170/2016г. по описа на ШОС е прекратено
с разпореждане № 450/16.05.2016г., влязло в законна сила на
27.05.2016г.(съгласно писмо рег.№ ДА-01-1336/08.06.2016г. по описа на ШАС).
С оглед изясняване на
релевантните за спора факти, по искане на В.Х. по
делото са разпитани като свидетели Т.А.А. - майка на ищеца, А.Х.А. - баща на ищеца, Ю.А.Ю., М.С.М.,
д-р Е.И.Н. - бивш личен лекар на ищеца до 2005г., д-р Т.Х.П.-В. - работила като
хирург в "МБАЛ Велики Преслав" ЕООД от 1983г. до 2010г.
По искане на
ответната страна като свидетели са разпитани А.Г.А.. - полицейски служител в
РУ-гр.Велики Преслав, осъществил действия по задържане на ищеца на 10.10.2009г.,
С.Д.С. - полицейски служител в РУ-гр.Велики Преслав, задържал ищеца на
13.05.2007г., Р.П.В. - инспектор Детска педагогическа стая при РУ-гр.Велики
Преслав, предоставила полицейска закрила на ищеца на 13/14.05.2007г. и М.Т.Т. -
полицейски служител в РУ-гр.Велики Преслав, извършил личен обиск и охрана на
ищеца при предоставената му полицейска закрила на 13.05.2007г.
Шуменският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди релевираните от страните доводи, приема за установено от
фактическа страна следното:
Претенцията
на ищеца е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му
от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от РУ - гр.Велики
Преслав при ОДМВР-гр.Шумен през 2008г. В тази връзка твърди, че през 2008г. е
бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав, или през лятото, или през есента. Докато
бил задържан, направил опит да се обеси. Тогава в помещението влязъл полицейски
служител, който взел да го удря и да го заключва за решетката на прозореца.
Докато полицейският служител го заключвал и бутал към прозореца, ищецът ударил
ръката си на прозореца и я порязал, като прерязал на три места сухожилията й,
след което бил заведен първоначално в болнично заведение в гр.Велики Преслав, а
впоследствие в болнично заведение в гр.Шумен, където порязаната ръка била
зашита. Твърди също, че по време на задържането му бил държан гладен.
От
ответната страна са представени искане от 13.05.2007г. за предоставяне на
полицейска закрила на непълнолетно лице, изготвено от Р.П.В. ***, спрямо В.Х.,
с № 3164/14.05.2007г.; заповед № з-74/13.05.2007г. за предоставяне на
полицейска закрила; протокол за личен обиск на В.Х. от 13.05.2007г., обяснение
на ищеца от 13.05.2007г.; рапорт № 3180/14.05.2007г. на инспектор Р.П.В.;
докладна записка от 14.05.2007г. на полицай Д.И.; извлечение от регистър за
оказана медицинска помощ на лица; протокол за предаване на непълнолетно лице от
14.05.2007г.; писмо № 3200/15.05.2007г. на началника на РУ-гр.Велики Преслав;
писмо № 3796/14.06.2007г. на началника на РУ-гр.Велики Преслав; Писмо вх.№
1571/19.06.2007г. на директор на СПИ, с.Лик; докладна записка №
4437/13.07.2007г. на полицай С.Д.; протокол от 10.09.2007г. за предаване на
съпровождани малолетни и непълнолетни деца от органи на МВР с полицейски
правомощия (л.110-122). От цитираните документи се установява, че на
13.05.2007г. на ищеца е била предоставена полицейска закрила, по повод
незавръщането му в СПИ, с.Лик, където е бил настанен през този период. Установява
се също, че на 14.05.2007г. ищецът е пребивавал в стаята за непълнолетни и
малолетни лица на РУ-гр.Велики Преслав, като около 17.00-17.10 часа ударил с
ръка стъклото на прозореца. При последвалото влизане в стаята на охраняващия го
полицейски служител ищецът заявил, че иска да се обеси, ако не го пуснат и бил
с разкъсани дрехи и рана на дясната ръка. Впоследствие му била оказана
медицинска помощ, в т.ч. консулт с хирург.
От представените от ответната страна Заповед за задържане
на лице рег.№ 31/14.09.2009г., издадена от А.Г.А.., инспектор КП при РУ на
МВР-Велики Преслав; декларация от 14.09.2009г. на ищеца; протокол за личен
обиск на ищеца от 14.09.2009г., изготвен от полицай З.К.З. - ООР при
РУ-гр.Велики Преслав; фиш за медицинско обслужване на пациент от спешен екип от
14.09.2009г.; разписка за върнати вещи и пари от задържано лице от 15.09.2009г.;
извлечение от книга за задържани лица в РУ-гр.Велики Преслав; извлечение от
книга за извършени медицински прегледи в РУ-гр.Велики Преслав; извлечение от
книга за извеждане на задържаните лица извън местата за задържане в РУ-гр.Велики
Преслав; извлечение от книга за проведените свиждания и получените вещи и
хранителни пратки в РУ-гр.Велики Преслав (л.51-60 по гр.д.496/2015г. на ШОС),
се установява, че ищецът е бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав на 14.09.2009г.,
в 09.30ч., с оглед данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.2, 3 и 4
от НК, във връзка с ДП № 404/2009г. по описа на РУ на МВР-гр.Велики Преслав,
като впоследствие е бил освободен на 15.09.2009г. в 09.20 часа. Установява се
също, че В.Х. е бил в добро здравословно състояние както към момента на
задържането му, така и към момента на неговото освобождаване.
От представените от
ответната страна по делото Заповед за задържане на лице № 42/10.10.2009г.,
издадена от А.Г.А.., инспектор КП при РУ на МВР-гр.Велики Преслав; декларация
от 10.10.2009г. на ищеца; протокол за личен обиск на В.Х. от 10.10.2009г.,
изготвен от полицай П.Г.П. - ООР при РУ-гр.Велики Преслав; разписка за върнати
вещи и пари от задържано лице от 10.10.2009г.; извлечение от книга за задържани
лица в РУ-Велики Преслав за 10.10.2009г.; извлечение от книга за извършени
медицински прегледи в РУ-Велики Преслав за 10.10.2009г.; извлечение от книга за
извеждане на задържаните лица извън местата за задържане в РУ-гр.Велики Преслав
за 10.10.2009г.; извлечение от книга за проведените свиждания и получените вещи
и хранителни пратки в РУ-гр.Велики Преслав за 10.10.2009г.; заповед №
27/10.10.2009г. за конвоиране на лице с разписка от 10.10.2009г.(л.61-73 по
гр.д.496/2015г. на ШОС), се установява, че ищецът е бил задържан в РУ-гр.Велики
Преслав на 10.10.2009г., в 20.00часа, с оглед данни за извършено престъпление
по чл.115 от НК, във връзка с ДП № 262/2009г. по описа на ОДМВР-гр.Шумен, като
впоследствие на същата дата е бил конвоиран до ОДМВР-гр.Шумен, където бил
предаден на служител при ОДМВР-гр.Шумен в 23.00 часа. От цитираните документи
става ясно, че в периода на пребиваването му в РУ-гр.Велики Преслав,
оспорващият е бил в добро здравословно състояние.
От представената
с писмо № УРИ 323000-2344/23.06.2016г.
на Началника на РУ-гр.Велики Преслав извадка от книгата за задържаните лица
през м.септември 2008г. се установява, че в посочения период ищецът не е бил
задържан в РУ-гр.Велики Преслав, а от представената извадка от въпросната книга
на 10.10.2009г. е видно, че същият е бил задържан на 10.10.2009г. със заповед №
42/10.10.2009г., като не е настаняван в помещение за задържани лица. Установява
се също, че при задържането на лицето, както и при напускане на РУ-гр.Велики
Преслав (с оглед конвоирането му до ОДМВР-гр.Шумен), същият е бил в добро
здравословно състояние. Посочените обстоятелства се установяват и от
показанията на св.А.Г.А.., издал заповедта за задържане на ищеца на
10.10.2009г., според който, по време на въпросното задържане В.Х. е бил в добро
здравословно състояние, като на свидетеля не е известно да му е отказван достъп
на близки или храна.
От
показанията на св.Е.Н. се установява, че същата е била личен лекар на ищеца до
2005г., след което не го е виждала и няма никаква информация за него.
Свидетелката сочи, че няма как да го е преглеждала през 2008г., тъй като тогава
той не е бил включен в нейната пациентска листа.
Видно
от показанията на св.Т.Х.П.-В., през периода от 1983г. до 2010г. същата е работила като хирург в болницата в
гр.Велики Преслав, но няма спомен да е преглеждала ищеца.
От
показанията на свидетелите Т.А.А. и А.Х.А. - родители на ищеца, се установява,
че докато бил непълнолетен (без да могат да посочат конкретна дата или година),
бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав, след което бил доведен в дома им от св.Р.В.
с порязана и превързана ръка. От полицейските служители разбрали, че е бил
воден на лекар, като ръката му е била шита, но те не са присъствали по време на
причиняването на увреждането и впоследствие при оказване на медицинската помощ.
Св.А. сочи също, че по време на задържането на сина й му е носила храна и
цигари в РУ-гр.Велики Преслав, но не й разрешили да му ги предаде.
От показанията на св.Ю.Ю.
се установява, че много отдавна, не помни коя година, ръката на В.Х. е била
гипсирана, като свидетелят разбрал, че при задържането на ищеца в полицията са
го завързали с белезници и са му порязани сухожилията от белезници, и ръката му
била гипсирана. Свидетелят твърди, че няма представа как е станало
нараняването, като научил за случилото се от ищеца.
Според показанията на
св.М.М. - роднина по сватовство с ищеца, някъде към 2008-2007г., лятото или
есента, бил в гр.Велики Преслав и тръгнал с брата и сестрата на ищеца да пият
кафе на една бензиностанция. Когато минавали зад сградата на РУ-гр.Велики
Преслав, свидетелят видял, че в една от стаите с решетка на прозореца двама
полицаи бутат В.Х., при което той си порязал ръката в областта на китката.
От показанията на
свидетеля А.А. - служител в РУ-гр.Велики Преслав, се установява, че на
10.10.2009г. е издал заповед за задържане срещу ищеца за извършено от него престъпление,
като последният останал в РУ-гр.Велики Преслав до вечерта, след което бил
предаден на колегите му в гр.Шумен и му била наложена мярка за неотклонение
"Задържане под стража". По време на престоя в полицейското управление
ищецът бил в добро здравословно състояние, като на свидетеля не му е известно
да не му е била предоставена храна.
Според показанията на
свидетелката Р.П.В., на 13.05.2008г. в качеството си на инспектор Детска
педагогическа стая в РУ-гр.Велики Преслав същата е предоставила полицейска
закрила на В.Х. по повод данни, че не се е завърнал в СПИ, с.Лик. За целта
лицето било задържано в стаята за настаняване на деца в РУ-гр.Велики Преслав.
По време на престоя му там колегите й я уведомили, че ищецът се е самонаранил,
поради което бил откаран в болница в гр.Велики Преслав, а впоследствие в
гр.Шумен. След това бил заведен до дома му и предаден на майка му. Свидетелката
сочи също, че битовите условия в стаята за настаняване на деца в РУ-гр.Велики
Преслав са добри, както и, че тази стая се намира на най-долния етаж и
прозорецът й гледа към двора и гаражите на полицейското управление, като този
прозорец е доста далеч от булеварда и пред него има дървета и храсти.
От показанията на св.С.Д.С.
става ясно, че на 13.05.2007г. видял ищеца на улицата и тъй като знаел, че се
издирва поради незавръщане в СПИ, го отвел в РУ-гр.Велики Преслав, където последният
бил настанен в стаята за настаняване на малолетни и непълнолетни лица. От
колегите си научил впоследствие, че на 14.05.2007г. В.Х. направил опит да се
самообеси на решетките на прозореца, което било предотвратено от охраняващите
го полицейски служители. Токава ищецът счупил с ръка стъклото на прозореца,
прекарал ръката си през решетките и си порязал ръката. Свидетелят сочи, че
стаята за настаняване на малолетни и непълнолетни лица е с много добри битови
условия, прозорецът на същата е с изглед към двора на полицейското управление и
е на около два метра височина, като видимостта към стаята от улицата извън
управлението е силно затруднена и почти е невъзможно да се види нещо.
От показанията на св.М.Т.
- полицейски служител в РУ-Велики Преслав се установява, че на 13.05.2007г. е
извършил обиск на ищеца и го е охранявал поради факта, че е избягал от
интернат. На следващия ден не бил на работа, но чул от колеги, че В.Х. се е
самонаранил на стъклото на прозореца,
като си е порязал ръката и е направил опит за самоубийство.
От така
установеното от фактическа страна, съдът, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата молба, с която е
сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, достигна до следните
правни изводи:
С чл. 128, ал.
1, т. 5 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни
актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица,
като вид искове за непозволено увреждане, са изключени от подведомствеността на
общите съдилища и се разглеждат по реда на АПК. Съгласно чл. 203, ал.
1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Дял трети,
Глава единадесета от АПК.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност -
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица на държавата -
служители на Районно управление - гр.Велики Преслав към Областна дирекция на
МВР-гр.Шумен - юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, в чиято структура
е РУ- гр.Велики Преслав (арг. от чл.42, ал.3 от ЗМВР). При това положение исковата молба се явява подадена от лице с правен интерес
и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК,
във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдените като незаконосъобразни действия и бездействия на
служители от РУ - гр.Велики Преслав представляват административна дейност,
доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност обхваща и
дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните
лица, съобразно правното им положение и статут. Предвид изложеното съдът
приема, че искът срещу ОДМВР-гр.Шумен с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е
предявен срещу надлежния ответник и подлежи на разглеждане в производство по
реда на чл.203 и сл. от АПК.
С оглед изложените съображения съдът намира, че исковата
претенция, с която е сезиран, е допустима.
Разгледана по същество,
исковата претенция се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически лица от
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност. Административната
дейност се характеризира с това, че е с подзаконов характер и правомощията на
тези, които я осъществяват, са в изпълнение на нормативен акт. Според чл.4 от ЗОДОВ
държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна. В настоящия случай по същество
се претендира обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на
органите на ОДМВР-гр.Шумен. За успешното провеждане на иска за обезвреда по
реда на специалния закон, е необходимо установяване на следния фактически
състав: 1. незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно
лице при осъществяване на административна дейност, 2. наличие на вреди от тях и
3. причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразните действия и
бездействия. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки
в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на
обезщетението, като съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъбразността на твърдените от ищеца действия и
бездействия, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение.
Ищецът търси обезщетение за неимуществени вреди, които се
описват като резултат от неправомерни действия и бездействия на служители от РУ
- гр.Велики Преслав, осъществени по време на задържането му през лятото или
есента на 2008г. в посоченото полицейско управление, изразяващи се в това, че
бил държан гладен, бил заключен за решетките на прозореца без възможност за
сядане и му бил нанесен побой, след който той счупил прозореца с ръка и си
порязал ръката, довело до прекъсване на сухожилията й на три места.
По делото не са ангажирани
никакви доказателства, от които да е видно, че ищецът
е бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав през 2008г. (в т.ч. през лятото и есента),
доколкото в представените от ответната страна писмени доказателства не се
съдържа информация за задържане на лицето в посоченото полицейско управление в
този период, нито самият ищец е ангажирал доказателства в тази насока. Наред
с това, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е
претърпял увреждане на ръката си (порязване) по време на престоя му в
РУ-гр.Велики Преслав в периода 13-14.05.2007г., по повод оказаната му
полицейска закрила в качеството му на непълнолетно лице. Този извод следва от
заповедта за предоставяне на полицейска закрила на дете № з-74/13.05.2007г. и
съпътстващите я документи, от които е видно, че на ищеца е била предоставена
полицейска закрила от 16.00 часа на 13.05.2007г. до 16.00 часа на 15.05.2007г.;
от докладната записка на полицай Д.И. от 14.05.2007г., в която е отразено
изрично, че около 17.00-17.10 часа на 14.05.2007г. В.Х. е счупил стъклото на
прозореца с ръка и си е порязал ръката; както и от извлечението от регистъра за
оказана медицинска помощ на лица, от което се установява, че такава помощ е
била оказана по отношение на посоченото лице на 14.05.2007г. Описаните
обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите Р.В., С.С. и М.Т.,
които в качеството си на полицейски служители в РУ-гр.Велики Преслав са били
ангажирани с предоставянето на полицейска закрила на ищеца. Тези показания са в
унисон и с показанията на родителите на ищеца, както и на св.Ю.Ю. и св.М.М.,
които също свидетелстват, че В.Х. е претърпял увреждане на ръката си при
престой на същия в РУ-гр.Велики Преслав, като единствено св.М. уточнява, че
това е станало през 2007г.-2008г., което съвпада с датата, установена
посредством представените писмени доказателства. С оглед на това съдът приема,
че претендираните от ищеца вреди са за действия и бездействия на служители от
РУ- гр.Велики Преслав, са осъществени на 13-14.05.2007г., независимо, че
последният твърди, че се касае за лятото или есента на 2008г., доколкото
твърдяното от ищеца увреждане на ръката е причинено именно на 14.05.2007г., при
липса на ангажирани доказателства ищецът да е пребивавал в РУ-гр.Велики Преслав
през лятото или есента на 2008г.
Наред с това, във връзка с
направеното с Молба-допълнение рег.№ ДА-01-1327/13.05.2016г. от процесуалния
представител на ищеца уточнение, че времевия период, за който се отнасят
претендираните от ищеца нанесени неимуществени вреди, е м.септември 2008г. или
10.10.2009г., ответната страна е представила писмени доказателства, от които се
установява, че ищецът е бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав също на 14.09.2009г.
и на 10.10.2009г. - със заповеди за задържане, издадени по реда на чл.63, ал.1,
т.1 от ЗМВР (отм.), т.е. с оглед данни за извършено престъпление от общ
характер.
В тази връзка ответната страна е
отправила своевременно възражение за изтекла погасителна давност, сочейки, че
независимо дали претендираните от ищеца вреди са причинени през 2007г., 2008г.
или през 2009г., доколкото се претендират вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия при или по повод осъществяване на административна дейност, към
датата на предявяване на исковата претенция - 25.08.2015г., погасителната
давност за същите, е изтекла.
Съгласно Тълкувателно Решение № 3
от 22.04.2005 г. на ВКС по т.д. № 3/2004 г., точка 4, когато вредите произтичат
от фактически действия и бездействия на администрацията, вземането за
обезщетение за тези вреди става изискуемо от момента на тяхното
преустановяване. Това е и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за обезщетението. Същевременно съгласно приложимата на
основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ разпоредба на чл.111 от Закона за задълженията и
договорите, общата погасителна давност е със срок от пет години, от което
следва, че изтича 5 години след преустановяване на действията и бездействията.
С оглед на това и доколкото от събраните по делото доказателства се установява,
че ищецът е пребивавал в РУ-гр.Велики Преслав на 13-14.05.2007г., 14.09.2009г.
и 10.10.2009г., а самият той твърди, че неправомерните действия и бездействия
срещу него са осъществени през лятото или есента на 2008г., погасителната
давност за обезщетение за вреди от действия и бездействия, осъществени на
посочените дати и през посочените периоди, безспорно е изтекла преди
предявяване на исковата претенция, поставила началото на настоящото съдебно
производство - съответно на 14.05.2012г. (досежно действията и бездействията,
осъществени на 13/14.05.2007г.), в края на есента на 2013г. (досежно претендираните
от ищеца действия и бездействия, осъществени през лятото или есента на 2008г.,
на 15.09.2014г. (досежно действия и бездействия, осъществени на 14.09.2009г.),
респ. на 10.10.2014г. (досежно действия и бездействия, осъществени на
10.10.2009г.).
От изложеното е видно, че към
датата на предявяване на исковата претенция за вреди, настъпили в резултат на
неправомерни действия и бездействия на служители на РУ- гр.Велики Преслав,
същата е била погасена по давност, поради което и с оглед изричното възражение
на ответника за изтекла погасителна давност, съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за отхвърляне на исковата претенция.
На следващо място, независимо, че погасяването на
исковата претенция по давност е достатъчно основание за отхвърлянето й, съдът
намира за необходимо да отбележи, че същата по същество се явява и недоказана.
Отговорността по чл.1 от ЗОДОВ не се презумира от закона, а е в тежест на ищеца
да установи кумулативно изискуемите предпоставки за възникването й.
От събраните по делото доказателства не се
установява спрямо ищеца да са осъществени неправомерни действия и бездействия
от страна на служители от РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен.
Както беше посочено по-горе, по делото не са
събрани доказателства, от които да е видно ищецът да е пребивавал в РУ-гр.Велики
Преслав през 2008г. (в т.ч. през лятото и есента), доколкото в представените от ответната страна писмени доказателства не
се съдържа информация за задържане на лицето в посоченото полицейско управление
в този период, нито самият ищец е ангажирал някакви доказателства в тази
насока. По-конкретно, от показанията на разпитаните по негово искане свидетели
не се установява същият да е порязал ръката си и спрямо него да са осъществени
останалите сочени от него действия и бездействия по време на задържане в
РУ-гр.Велики Преслав през 2008г., доколкото родителите му изрично заявяват, че
не помнят годината, през която синът им е бил доведен от полицейски служители с
порязана ръка. Св.Ю.Ю. също сочи, че не си спомня точно годината, когато ръката
на ищеца е била "гипсирана", а св.М.М. твърди, че въпросното
увреждане е настъпило "някъде преди 7-8 години, някъде към
2008г.-2007г.", т.е. и той не може да посочи точно годината, в която е
извършено претендираното увреждане. Доколкото по делото не е установено ищецът
да е бил задържан в РУ-гр.Велики Преслав през 2008г., това обстоятелство
изключва извода за осъществени спрямо него през този период неправомерни
действия и бездействия от страна на полицейски служители от посочената
структура на ОДМВР-гр.Шумен.
Същевременно от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че ищецът е претърпял увреждане на ръката си
(порязване) по време на престоя му в РУ-гр.Велики Преслав в периода
13-14.05.2007г., където е пребивавал по повод оказаната му полицейска закрила в
качеството му на непълнолетно лице. Този извод следва от заповедта за
предоставяне на полицейска закрила на дете № з-74/13.05.2007г. и съпътстващите
я документи, от които е видно, че на ищеца е била предоставена полицейска
закрила от 16.00 часа на 13.05.2007г. до 16.00 часа на 15.05.2007г.; от
докладната записка на полицай Д.И. от 14.05.2007г., в която е отразено изрично,
че около 17.00-17.10 часа на 14.05.2007г. В.Х. е счупил стъклото на прозореца с
ръка и си е порязал ръката; както и от извлечението от регистъра за оказана
медицинска помощ на лица, от което се установява, че такава помощ е била
оказана по отношение на посоченото лице на 14.05.2007г. Описаните обстоятелства
се установяват и от показанията на св.Р.В., която в качеството си на инспектор
в Детска педагогическа стая при РУ-гр.Велики Преслав на 13.05.2007г. е
предоставила полицейска закрила на ищеца, от показанията на св.С.С. -
полицейски служител в РУ-гр.Велики Преслав, който е завел ищеца в полицейското
управление на 13.05.2007г. с оглед обстоятелството, че е бил издирван поради
незавръщането му в специализираното заведение, където е бил настанен (СПИ,
с.Лик, общ.Мездра), както и от показанията на св.М.Т. - полицейски служител в
РУ-гр.Велики Преслав, извършил обиск и охрана на лицето на 13.05.2007г. по
повод настаняването му в стаята за малолетни и непълнолетни лица в РУ-гр.Велики
Преслав във връзка с предоставената полицейска закрила. Тези показания
кореспондират и с казаното от родителите на ищеца, както и от св.Ю.Ю. и св.М.М.,
които също сочат, че В.Х. е претърпял увреждане на ръката си при престой на
същия в РУ-гр.Велики Преслав, като единствено св.М. уточнява, че това е станало
през 2007г.-2008г., което съвпада с датата, установена посредством
представените писмени доказателства.
Същевременно обаче от събраните по делото
доказателства не се установява по време на този престой спрямо дееца да е
осъществено неправомерно поведение от страна на полицейски служители.
По-конкретно, от приложените заповед за предоставяне на полицейска закрила на
дете и придружаващите я документи, както и от показанията на свидетелите Т.А., А.А.,
Ю.Ю., М.М., Р.В., С.С. и М.Т., се установява единствено, че ищецът е пребивавал
в РУ- гр.Велики Преслав през този период, във връзка с постъпила информация, че
не се е завърнал в СПИ, с.Лик, където е бил настанен. Не са ангажирани обаче
доказателства в подкрепа на наведените от последния твърдения, че е бил държан
гладен, че е бил завързан за решетката на прозореца с белезници, без да може да
седне, както и, че спрямо него е осъществено физическо насилие. Данни в тази
насока не се съдържат в показанията на нито един от свидетелите, разпитани по
искане на В.Х., като същевременно от показанията на свидетелите Р.В., С.С. и М.Т.
става ясно, че такива действия спрямо него по време на въпросния престой в полицейското
управление, не са осъществявани. На следващо място, установено е по безспорен
начин, че ищецът е порязал ръката си, в резултат на което се е наложило да му
бъде оказвана медицинска помощ и това е видно от приложените докладна записка
на полицай Д.И., извлечение от регистър за оказана медицинска помощ на лица,
както и от показанията на свидетелите, разпитани по искане на ищеца и
полицейските служители Р.В., С.С. и М.Т.. Следва да се отбележи обаче, че родителите
на ищеца и св.Ю.Ю. свидетелстват единствено досежно обстоятелството, по време
на престоя му в РУ-гр.Велики Преслав ръката на ищеца е била порязана, без да могат
да посочат механизма, по който е причинено увреждането. Същевременно
свидетелите Р.В., С.С. и М.Т. твърдят, че порязването на ръката се дължи на
самонараняване от страна на ищеца, като спрямо същия не е упражнявано насилие
под никаква форма - обстоятелство, което се установява и от докладната записка
от полицай Д.И.. Що се касае за показанията на св.М.М., който описва, че
минавайки край полицейското управление, е видял как В.Х. е бил бутан от
полицейски служители, когато си е порязал ръката на стъклото на прозореца,
съдът не кредитира същите с доверие, доколкото от показанията на св.С.С. и св.Р.В.
става ясно, че т.нар."детска стая", където е пребивавал ищецът по
време на престоя си в полицейското управление, е с изглед към оградения двор на
полицейското управление и е отдалечена на около 100 метра от улицата, при липса
на добра видимост към стаята от улицата, което изключва твърдението на св.М.М.,
че докато е вървял по улицата, е видял как ищецът е порязал ръката си. Освен
това, въпросният свидетел сочи, че има роднинска връзка с ищеца -
"неговият чичо ли, вуйчо ли е на леля мъжа" и понастоящем пребивава в
Затвора гр.Ловеч, където пребивава и ищецът, които обстоятелства са индиция за
евентуална заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и поставят под
съмнение достоверността на казаното от него.
Що се касае за задържането на ищеца на
14.09.2009г. и 10.10.2009г. в РУ- гр.Велики Преслав, ищецът не твърди сочените
от него действия и бездействия да са осъществени по време на някое от тези
задържания. От друга страна, от приложените писмени доказателства (заповеди за
задържане, извадка от книгата за задържани лица, извадка от книгата за
проведените свиждания и получените вещи и хранителни продукти, показания на св.А.А.
досежно задържането на 10.10.2009г.) става ясно, че по време и на двете
задържания ищецът е постъпил в РУ- гр.Велики Преслав и го е напуснал в добро
здравословно състояние, което изключва извода за евентуално упражнено насилие
спрямо него. На следващо място, от книгата за проведените свиждания и
получените вещи и хранителни продукти се установява, че при задържането му на
14.09.2009г. на В.Х. е била предоставена храна (хляб, кисело мляко и
кренвирши), а задържането му на 10.10.2009г. в посоченото полицейско управление
е продължило от 20.00 часа до 22.45 часа, когато е бил приведен в ОДМВР-гр.Шумен,
т.е. за кратък период от време и в часови интервал извън обичайните часове за
хранене, което изключва извода, че е бил държан гладен. Т.е. от събраните
доказателства не се установява и по време на тези престои в РУ- гр.Велики
Преслав спрямо ищеца да са осъществени неправомерни действия или бездействия от
страна на полицейски служители.
В обобщение на
изложеното съдът приема, въз основа на събраните доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, че от същите не се установява спрямо ищеца да са осъществени
сочените от него неправомерни действия и бездействия на служители от РУ- гр.Велики
Преслав към ОДМВР-гр.Шумен.
Предвид изложеното, съдът
намира за недоказана
първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на служители на ОДМВР-гр.Шумен при упражняване
на административна дейност.
Съдът приема, че ищецът не е доказал по
категоричен начин и останалите две предпоставки на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - реално причинени
неимуществени вреди, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между тях и
сочените действия и бездействия. По делото не са ангажирани никакви доказателства, че действително същият е
претърпял неимуществени вреди. Претендираното от лицето обезщетение за неимуществени
вреди, по своята същност, има за цел да репарира действително претърпени болка
и страдание, които в случая не са подкрепени с доказателства. Неимуществените
вреди не могат да се предполагат, и макар и възможна последица, те подлежат на
доказване с всички допустими средства във всеки конкретен случай. Съдът намира,
че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи претърпени от него болка и
страдание. Недоказана е
и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно причинна връзка между
сочените действия и бездействия на администрацията и претендираните
неимуществени вреди.
В обобщение на
изложеното съдът приема, че предявената от В.Х. искова претенция за присъждане
на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 60000 лева
в резултат на неправомерни действия и бездействия от служители на РУ-гр.Велики
Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, е погасена по давност и следва да бъде отхвърлена.
Дори и да се приеме, че не е погасена по давност, доколкото не са установени
елементите на фактическия състав по чл.1, ал.1 във вр.с чл.4 от ЗОДОВ за присъждане на
претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него
в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от
РУ-гр.Велики Преслав при ОДМВР-гр.Шумен, при и по повод изпълнение на
административна дейност, в размер на 60000 лева, предявената искова претенция
се явява и недоказана, което е самостоятелно основание за нейното отхвърляне
като такава.
Предвид изхода на спора и
изричната претенция на процесуалния представител на ОДМВР – гр.Шумен, и като съобрази Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., регламентиращо
задължение за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в
съдебно-административното производство, съдът намира, че оспорващият следва да бъде
осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2330 лева, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.4 и § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (изм., в редакцията й преди изм. с ДВ бр.84/2016г., действала към датата
на приключване на устните състезания), доколкото последният е бил защитаван от
юрисконсулт в съдебното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.А.Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, срещу Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – гр.Шумен, иск по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 60000 (шестдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на В.А.Х. от
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Районно
управление - гр.Велики Преслав при Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, при и по
повод изпълнение на административна дейност.
ОСЪЖДА В.А.Х., с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да
заплати на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – гр.Шумен сумата от 2330 (две хиляди триста и тридесет) лева разноски по делото.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България гр. София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: