№ 153
гр. Пещера, 29.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова
Административно наказателно дело № 20255240200039 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят П. Т., редовно уведомен, се явява лично. Като
процесуален представител за него се явява адв. С. П., редовно упълномощен.
Административно-наказващият орган Началникът на РУ „Полиция“ – гр.
Пещера, редовно уведомен, не се явява, не се и представлява.
Актосъставителят Ю. Е. П., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят В. К. Г., редовно призован, се явява лично.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. П. – Уважаема госпожо Съдия, от името на доверителя ми
заявявам, че поддържаме жалбата, както сме я депозирали. Моля да бъдат
допуснати до разпит 2-ма свидетели, при режим на довеждане, които водим,
във връзка с оспорване на обстоятелствата, които са изложени в акта и
доказване на тези, които сме изложили в жалбата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит свидетелите.
1
Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:
СВ. Ю. Е. П. - 31 г., български гражданин, женен, неосъждан, без
родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ – Пещера.
Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от
НПК.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на актосъставителя:
СВ. П., със снета самоличност – Поддържам констатациите по акта.
Работя като полицейски инспектор в Участък - Батак към РУ – Пещера, като
към месец март тази година бях автопатрул, старши полицай, пак в Участък –
Батак към РУ - Пещера. Помня случая. Не помня конкретно датата. Спомням
си, че бяхме с колегата В. Г. със служебния автомобил марка „Шкода Рапид“,
който е заведен към Участък - Батак. Извършвахме обход на гр. Батак, като се
движехме по ул. „***“, където видяхме на кръстовището с ул. „***“ един
автомобил – джип, тъмен на цвят. Точно там кръстовището е осветено и ясно
разпознах водача – г-н П. Т.. Той беше сам в автомобила. При разминаването
ни, той се насочи по ул. „***“. Подадохме светлинен сигнал, но водачът отказа
да се подчини на подадения сигнал, продължи движението си, зави надясно по
площад „4-ти май“ и оттам по ул. „**“. Тогава имаше сняг. Автомобилът се
удари в една преспа от сняг и после премина през преспата, а ние не можахме
да го спрем, като следвахме автомобила неотлъчно. Той не се подчини и се
насочи извън улиците на гр. Батак - към гората. Разстоянието конкретно не
мога да кажа, но както се разминават две коли – на такова разстояние бяхме.
Разминахме се, той идваше от ул. „***“, ние се движехме по ул. „***“ - там е
кръстовището на „Горското стопанство“. Аз управлявах автомобила. Водачът
се падаше от лявата страна, горе-долу на 2-3 м. един от друг сме били.
Движехме се насрещно, аз управлявайки автомобила, имах видимост към
водача на насрещно движещия се автомобил, тъй като беше осветено и
разпознах П. Т. - водачът. Аз работя вече 10 г. в Участъка, познавам местното
население, помним регистрационни номера, което е нормално на фона на
толкова дълъг стаж. Просто разпознахме лицето. Решихме да бъде извършена
полицейска проверка с колегата, но той не се подчини и му беше съставен акт
за това нещо. Не помня точно кога му беше съставен акт, но не беше на същия
ден. Той избяга, не спря, не се подчини. Нямам спомен чия собственост е
автомобилът - описано е в акта. По регистрационния номер на автомобила
стигнахме до Т., но заявявам, че го разпознах, когато управляваше. Движим се
един срещу друг, беше в тъмната част на денонощието, лицето му разпознах,
но дрехи не мога да посоча. Беше отдавна. Нямаше други лица в автомобила,
убеден съм. Разпознахме и видяхме само едно лице, което управляваше
автомобила. Не помня с каква скорост се движехме. Това се случва в
населеното място. Когато обстоятелствата налагат, може да се движим с по-
2
голяма от разрешената скорост, но при обход се движим с патрулна скорост -
20-30-40 км., не се движим с голяма скорост. Подаден е сигнал със служебния
автомобил, със светлинен и звуков сигнал. Аз управлявах служебния
автомобил и подадох звуков и светлинен сигнал чрез патрулния автомобил.
Разминаваме се с автомобила, извършваме маневра и тръгваме след
автомобила. Подадохме сигнал след като извършихме маневра за промяна
посока на движението и последвахме въпросния, описан в акта, автомобил. Не
мога да кажа като разстояние на какво разстояние е бил при подаване на
сигнала, не помня. Той беше непосредствено пред нас. Не си спомням дали
имаше друг участник в движението. Нямам спомен за стоп-палка. Насочи се
по ул. „***“, зави надясно по площад „40-ти май“, оттам към улица „**“, от ул.
„**“ - нагоре и се вряза в една преспа, върна назад автомобила и продължи, и
се насочи незнайно къде. Това е в града. Улица „**“ е в града, но има улица,
която излиза, сви наляво и не го установихме вече къде отиде. Предният
автомобил, който искахме да спрем за проверка, се движеше с доста висока
скорост и не можахме да го догоним. В населеното място е това. Това, което е
описано в акта, е точно там в момента на подаване на сигнала. Подадохме
сигнала, след като не се подчини, не изключихме сигнала - той беше включен
и работеше. Нямам спомен, може да е минавала кола, но след като се
разминахме, извършихме маневра и тръгнахме непосредствено след
автомобила, и му подадохме сигнал да му бъде извършена полицейска
проверка, но той не се подчини. Пред него нямаше друг автомобил, беше само
този автомобил, карахме зад него. Полицейският патрулен автомобил се
движеше непосредствено зад автомобила на водача, на когото подадохме
сигнал да спре за проверка.
АДВ. П. - Нямам въпроси.
Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:
СВ. В. К. Г. – 27 год., български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство и служебна ангажираност с жалбоподателя, служител в РУ– Пещера.
Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от
НПК.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:
СВ. Г., със снета самоличност – Работя в Участък - Батак към РУ –
Пещера, като старши полицай. На пети срещу шести февруари тази година
бяхме на работа с колегата Ю. П.. Бяхме от 19,00 ч. до 07,00 часа. Имахме
патрулно-постова дейност - охрана на обществения ред, проверка на МПС и
лица. След 00,00 часа мисля, че беше на ул. „***“ и ул. „***“ забелязахме
въпросния автомобил. Ние бяхме на ул. „***“, обърнахме и спряхме.
3
Движехме се с патрулния автомобил, видяхме по улицата „***“ и ул. „***“ да
се движи МПС. Там обърнахме автомобила и подадохме светлинен и звуков
сигнал, но водачът не се подчини и не спря. Уведомихме ОДЧ, той ускори,
последвахме го, но не спря. Посоката беше от ул. „***“, площад „4-ти май“,
ул. „**“, ул. „***“. На ул. „***“ мисля, че се удари в една преспа сняг, върна
назад и добре, че колегата беше спрял на безопасно разстояние, защото щеше
да ни удари. Последвахме го, но там пътят е черен и неравен, и не можем да се
движим със служебния автомобил. Водачът на автомобила пое по черен път,
пътят беше със сняг и заледен, като със служебния автомобил не можахме да
го по следвахме. Веднага тръгнахме след него, като мина до нас, веднага
тръгнахме. Обърнахме, той дойде отстрани на нас. Има и камери, всичко е
заснето. Видяхме господинът в залата, че кара, като мина през нас го видяхме.
До нас мина - идваше от ул. „***“, ние обръщаме, той минава до нашия
автомобил. Обърнахме и той мина до нас. Идваше отгоре от ул. „***“. Ние
обърнахме автомобила на кръстовището, където е „Горското Стопанство“ в
Батак - там е кръстовище, обръщахме посоката на движение на автомобила,
видяхме че идват фарове отгоре от ул. „***“, тъкмо обръщаме и той минава до
нас. Тогава разпознахме водача на автомобила, който беше Т.. Тогава не
познавах лицето, тъй-като бях на 2 седмици служба. Решихме да спрем
автомобила за проверка. Нямаше други лица, сам беше в автомобила.
Участъкът е осветен и той мина през нас, сам беше. Предните му стъкла не са
затъмнени, за задните не помня. Не видях да има затъмнени стъкла
автомобила, не си спомням. Нямаше в автомобила отпред хора. Отпред
нямаше със сигурност, отзад също не съм видял да има хора. Дали стъклата са
били тъмни, не помня. Беше му изпратена призовка на господина. Не помня
дали е възразил.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси. Моля да допуснете очна ставка между
двамата свидетели, относно момента, в който полицейските служители са
спрели другия автомобил - дали е при разминаване, или при обръщане
посоката на движение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелите Ю. Е. П. и В. К. Г. за
обстоятелството: в кой момент са възприели другия автомобил - дали при
разминаване, или при обръщане на посоката на движение?
СВ. П. – Ние се движехме срещу автомобила. Той идваше от ул. „***“,
ние се движехме по ул. „***“. Тази улица се пада точно пред „Горското
стопанство“ на гр. Батак, където се движим срещу автомобила и виждаме, и
възприемаме, ако има лица - в конкретния случай видяхме само едно лице,
което ясно разпознах, че това е П. Т..
4
СВ. Г. – Видяхме господина, който е в залата. Като го осветихме и
завъртяхме автомобила, възприех водача. Ние обърнахме на ул. „***“.
СВ. П. – Движеше се срещу автомобила, аз съм отляво на волана,
водачът ясно се вижда, видяхме го при разминаване и обърнахме, последвахме
автомобила.
СВ. Г. – Със светлинен и звуков сигнал, с палката през прозореца и
фенера му подадох сигнал.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ очната ставка между свидетелите Ю. Е. П. и В. К. Г..
ДА се изплатят разноските на свидетелите за предходните явявания,
съгласно представени справки от гл. счетоводител на РС – Пещера.
Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:
СВ. А. С.ОВ П. – 51 г., български гражданин, женен неосъждан, без
родство с жалбоподателя.
Разясниха се правата на свидетеля по чл.122 във вр. с чл.121 и чл. 119 от
НПК.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля, както следва:
СВ. П. – Заявявам, че ще кажа истината. Пътувахме с Т., който беше
закъсал. Преди доста време беше, зимно време, тази година беше, в началото
на годината. Живея на центъра в гр. Батак. Познавам Т., тъй като ми е приятел,
той също е от гр. Батак, приятели сме. Отидох да му помогна, защото беше
закъсал с колата по пътя за ВЕЦ – Батак. Вътре в населеното място е това,
„Ремонтна база“. Автомобилът му беше закъсал, марката е БМВ. Той знае, че
аз разбирам от коли и отидох да видя дали мога да му помогна. Потърси ме с
молба да отида и да му помогна. Доста време се забавихме, стана късно, не
можахме да оправим колата, обади се на съпругата му да ни вземе. Тя дойде с
л.а. джип „Чероки“ да ни вземе. Тръгнахме да се прибираме, мен ме оставиха
на центъра и аз се прибрах пеша. Същият ден не съм виждал патрулен
автомобил. Тя беше погледнала в огледалото, но беше изпотена колата, защото
отвън е студено, отвътре топло. Има хора, които си купуват светлини, слагат
ги на колите и се бъзикат с хората. Ние като тръгнахме надолу, доста надолу
беше това. Просто с него си говорихме в колата. Аз бях отзад, зад шофьора, а
Т. беше отпред, вдясно - на пасажерската седалка. Аз си комуникирах с него, а
жената управляваше колата. Тя каза, че нещо е проблеснало, но после заяви,
5
че не ги е видяла. Аз съм шофьор. Когато полицейска кола подаде светлинен
сигнал, знам как изглежда. Аз съм с гръб и няма как да видя светлини. Не е
бил подаван звуков сигнал, не съм чул, не съм видял и светлини. Нямам
спомен да сме минавали през преспа, минали са повече от 10 месеца. 3-4 пъти
съм се возил в този автомобил. За тази година беше за пръв път, само веднъж
тази година съм се возил - когато дойде да ме вземе съпругата му. Но и преди
това съм се возил. Тя каза, че нещо е проблеснало, докато ние говорихме. Не
знам дали има акт за този случай. Те си говориха, оставиха ме мен и си
тръгнах.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси
Сне се самоличността на последната свидетелка, както следва:
СВ. С. Й. П. – 32 г., българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство с жалбоподателя – Приятели сме с Т..
Разясниха се правата на свидетелката по чл.122 във вр. с чл.121 и чл.
119 от НПК.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетелката, както следва:
СВ. П., със снета самоличност – Тук съм за случая с П. Т.. Вечерта ми се
обадиха и ми казаха да ида да ги взема. Отидох и ги взех от място, което е
близо до „Базата“ в гр. Батак. Знам, че й казват „Базата“ на тази сграда. Това е
било през нощта, не помня час. Казва: „Колата ми се развали, ела да ме
вземеш“. Той има л.а. марка „БМВ“. Аз отидох с л.а. „Гранд Чероки“, който
също е негов. Ние сме близки приятели с него, виждаме се, имаме общо дете с
Т.. Имам ключове за навсякъде. Отидох да го взема. След като тръгнах, то
беше мрачно, зимно време. Аз карах, той беше до мен от дясната страна.
Отзад беше Н. – този, който беше преди малко тук. Той беше седнал зад мен.
Като тръгнахме, беше толкова мрачно, че нищо не се виждаше, няма улични
светлини, със запотени стъкла, виждаш, че някой светка зад теб и ти не знаеш
кой е. Светкаше се със сигнални светлини, които добиват светлината на
полицейската кола, но не е сигурно дали са те. Толкова ми беше запотено
стъклото, защото няма как да видя. Има доста деца в Батак, които играят с
такива светлини постоянно и не спрях. Като отидохме на т.нар. „Старата
поща“, където е осветено място, спряхме там и момчето пита: „Ами ако бяха
полицаи?“. Тогава му казах ако иска да се обадим. Обадихме се и те дойдоха.
На тях като им обяснявам същото, казват да ги хванем - как да ги хванем? Тези
същите лица дойдоха. Ние се обадихме в Полицията и дойде автопатрул. Тези
лица, които бяха свидетели дойдоха и ние им обяснихме, че някой ми светеше
в автомобила. Те казаха да пишем обяснения. Обяснението беше, че ми се
светкаше и не знаем кой е. Ако бяха пуснали звуков сигнал, щяхме да спрем,
6
но те не пуснаха сигнал. Децата си играят много с такива светлини в Батак.
Жалба не съм писала. Обяснения дадохме. Никой не ни потърси после.
Пишеха нещо. След това каза, че му е съставен акт на Т. за това, че той е карал,
а не е карал той. Аз им казах, че аз съм карала. За сигналите писах аз, защото
децата си играят с такива сигнали. Имам шофьорска книжка - от 6-7-8 г. съм
шофьор. В Батак всичко е преспа. В Батак се преминава постоянно през
преспи, пълно е с дупки. Подадох сигнал на телефон 112. Спряхме на „Старата
поща“ и тогава дойде патрул. Аз се обадих от телефона на П.. Твърдя, че съм
подала сигнала от телефона на П.. Същата вечер го подадох.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П. Т. – Телефонният ми номер е: ****.
АДВ. П. – Нямам повече въпроси. Не държим да бъде направена
проверка за подаден сигнал на тел. 112. Няма да сочим други доказателства.
Нямаме искания. Представям списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО НА ДЕЛОТО.
АДВ. П. – Уважаема г-жо Съдия, моля да постановите съдебно решение,
с което да отмените издаденото НП, като незаконосъобразно. На първо място,
считам, че не е доказано авторството на нарушението. Доколкото стана ясно от
свидетелските показания в днешното с.з. на свидетелите А. П. и С. П., че
въпросният ден разказаха обстоятелства, които не са оборени по никакъв
начин, че е карал и управлявал въпросното МПС. Действително бяха
разпитани като свидетели актосъставителят Ю. П. и свидетелят В. Г., само че
техните показания считам, че следва да не бъдат кредитирани именно в
частта, в която заявиха, че са видели П. Т., защото стана ясно от двамата
свидетели, които бяха разпитани днес - П. и П., че прозорците на автомобила
са били запотени, тъй като периодът е бил зимен и е напълно възможно това.
Тогава възниква въпросът как и по какъв начин са успели да видят образа на
П. Т., че той управлява автомобила? Другият възможен вариант е след
създалата се ситуация при разминаване - знаете в такава ситуация, че се
развиват много бързо действията. Ако П. Т. е бил, както казват св. П. и св. П.,
на предна дясна седалка, той е стоял действително там, но не е бил водач на
въпросния автомобил. Считам, че на първо място не е доказано авторство.
Още при съставянето на акта, Т. е заявил и е вписал в акт: „Не съм карал аз
автомобила“. Липсват именно каквито и да е доказателства, че той е
управлявал автомобила. На следващо място са допуснати съществени
процесуални нарушения в акта и НП - не е описано по какъв начин органите
са установили самоличността на водача, нито са посочени преки
7
доказателства за това. Именно липсата на преки възприятия от страна на
актосъставителя и свидетеля по акта прави невъзможно легализирането на
нарушителя, което е съществено процесуално нарушение. Нарушението по чл.
103 от ЗДвП не е доказано, както от обективна, така и от субективна страна.
Не е изяснено къде, как и кога е подаден сигнал за спиране, дали е бил видим и
разбираем за водачите, както и дали мястото е било осветено - такива
обстоятелства се излагат едва днес, че било уж осветено мястото.
Разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП сочи, че сигнал трябва да бъде подаден
по нормативно уредените начини - палка, вдигната ръка, светлинен сигнал от
патрулния автомобил и т.н. Именно в НП не е посочено това. Такива
обстоятелства бяха изнесени в с.з., но се разкриват за пръв път, не са вписани
в акта и НП, което накърнява правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице. Наказателната отговорност
не може да се основава на предположения. Моля процесното НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и да ни присъдите сторените разноски,
съобразно представения списък.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок
по чл. 308, ал. 2 от НПК.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14.15 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
8