Р Е
Ш Е Н
И Е
№244 26.06.2020 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
ІV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретар Ива Атанасова като разгледа докладваното
от съдия Д. Драгнева адм. дело №89 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.128 от АПК, образувано по искането на „БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Я.П.П., а в съдебното
производство от редовно упълномощен адвокат, за обявяване нищожността на Писмо
№26-00-531/17.02.2016г на Министъра на околната среда и водите, с което е
отказано безплатно разпределение на квоти за нов участник по искането на
дружеството относно периода 01.05.2010г – 05.05.2011г., при следните мотиви: С
решение №12773/27.11.2015г на ВАС на РБ, постановено по адм.д.№11144/2015г по
описа на същия съд, е оставено в сила Решение №3971/08.06.2015г и допълнително
Решение №5292/24.07.2015г, постановено по адм.д.№1526/15г описа на АССГ. Съдът
е указал административната преписка да бъде върната на министъра на околната
среда и водите, който е компетентен орган за безплатно разпределение на квоти
за нови участници в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове
по реда на чл.43 от Закона за ограничаване изменението на климата да разгледа
искането на „БРИКЕЛ“ ЕАД за издаване на безплатни квоти за периода
01.05.2010г-05.05.2011г. Действащата правна регламентация на процедурата се
съдържа в Глава четвърта, раздел І на Закона за ограничаване на изменените на
климата /ЗОИК/. Към настоящия момент се изпълнява трети период от ЕСТЕ като
всички правила и технически трансакции за издаване на квоти за емисии на
парникови газове имат действие в рамките на този трети период 2013-2020г, и
съответно ЗОИК не допуска издаване на квоти за минал период. Подобно действие и
технически е невъзможно, предвид въведените с третия период на ЕСТ изцяло нови
принципи за разпределение на квоти, които са изцяло отразени във
функционалностите на Националния регистър за търговия с квоти за емисии на
парникови газове. На основание чл.42 ал.3 от ЗОИК, всички квоти за емисии от
инсталации, считано от 2013г се продават на търг, с изключение на случаите по
чл.43-46 от ЗОИК. Сред изключенията, за които не се прилага правилото на чл.42 ал.3
от ЗОИК са инсталациите, включени в одобрения от ЕК списък с инсталации по ал.4
или така инсталациите, които отговарят на определението за нов участник. За да
бъде определен „БРИКЕЛ“ ЕАД като нов участник, е необходимо извършването на
действия с правопораждащ ефект след 30.06.2011г., а
именно получаване на разрешително за емисии на парникови газове след тази дата
– 30.06.2011г. в това число за първи път
или след спиране на дейността на инсталацията, както и при разширение на
капацитета с повече от 10%. БРИКЕЛ ЕАД е субект на разрешително за емисии на
парникови газове за първи път през 2006г, когато на инсталацията е издадено
РЕПГ №92/2006г Не е изпълнена предпоставката на §36 буква „а“ от ДР на ЗОИК.
През време на експлоатацията на инсталацията не е регистрирано спиране на
дейността по смисъла на буква „б“ от същата разпоредба, не е изпълнена и нето
една от предпоставките на букви „а“, „б“ и „г“ – действащото към настоящия
момент Разрешително за емисии на парникови газове е №92-Н2-2015 е издадено на 16.03.2015г
и не е свързано с разширение на капацитета на инсталацията. Не е изпълнено и
условието на чл.43 ал.1 т.2 за прилагане на изключение от правилото на чл.42
ал.3 от ЗОИК и откриване на процедура за разпределяне на безплатни квоти за
емисии на парникови газове на нов участник. Въз основа на това и спазвайки указанията на
ВАС на РБ, МОСВ няма правно основание да открие процедура за безплатно
разпределяне на квоти за нов участник по искането на БРИКЕЛ ЕАД за периода от
01.05.2010г до 05.05.2011г.
Искането за нищожност е
основано на следните доводи:
Обжалвания отказ за
безплатно разпределяне на квоти СО2 в размер на 1 090 198 за периода от
01.05.2010г до 05.05.2011г е нищожен на основание чл. 177 ал.2 от АПК като
постановен в противоречие с Решение № 3971/08.06.2015г, постановено по
адм.д.№1526/2015г по описа на АСССГ и допълнено с Решение № 5291/24.07.2015г,
постановено по адм.д.№1526/15г по описа на АССГ, оставено в сила с Решение №
12773/27.11.2015г, постановено по адм.д.№11144/2015г. на ВАС на РБ. Подробно са
изложени съображения, че с посочените съдебни решения на АССГ са дадени
указания на административния орган по същество на отправеното до него искане,
които не са съобразени, а вместо да се произнесе по заявленията на дружеството
от 2011г., ответникът прилага към тях и към минал период изискванията на ЗОИК,
които са материално правни по своя характер и относими
към възникнали занапред факти и правоотношения въз основа на тях. От съда се
иска да прогласи нищожността на писмото на основание чл.177 ал.2 от АПК и
алтернативно като постановено въз основа на неприложим ЗОИК и в разрез с целта
и правните принципи на административния процес – прозрачност, обоснованост,
предвидимост и равнопоставеност. Прави възражение за прекомерност на размера на
разноските на ответника и иска присъждане на държавната такса по делото.
Ответника – Министъра на
околната среда и водите, чрез
процесуалния си представител поддържа становище, че указания по съществото на
спора, а именно съществуването на заявеното за признаване право на безплатни
квоти в посочения размер и за съответния период не са давани и не могат да
бъдат обвързани страните по посочените съдебни решения от тези мотиви.
Съдебните решения не съдържат и с тях не е извършен съдебен контрол за
законосъобразност на писмо № 26-00-1273/08.05.2012г. на Заместник министъра на
околната среда и водите със съответния приложим материален закон. В тези
съдебни решение е указано единствено преписката да се разгледа от компетентния
Министър на околната среда и водите. За тази правна теза са развити подробни
съображения в отговор на стр. 303 по делото. От съда се иска отхвърляне на
искането за обявяване нищожност на писмо №26-00531/17.02.2016г на Министъра на
околната среда и водите, с присъждане на разноските по делото.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Искането на БРИКЕЛ ЕАД гр. Гълъбово
за обявяване нищожността на неблагоприятния за него отказ, обективиран в писмо №26-00531/17.02.2016г
на Министъра на околната среда и водите, като необвързано от преклузивен срок е
допустимо, а разгледано по същество е основателно. Спорът е правен и се свежда
до следното: Противоречи ли отказа на Министъра на околната среда и водите да
открие процедура за безплатно разпределяне на квоти по искането на БРИКЕЛ ЕАД
за периода от 01.05.2010г до 05.05.2011г. на влезлите в сила и цитирани по-горе
съдебни решения. Отговора на този въпрос изисква да се прецени на първо място
съдържанието на чл.177 ал.2 вр. с чл. 173 ал.2 от АПК, която преценка е правна,
а на второ място да се констатира дали с влезлите в сила решения на АССГ са
дадени указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно чл.173 ал.2 от АПК съдът е длъжен, когато обяви акта за нищожен, поради некомпетентност на
органа, да изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Това веднага изключва
основателността на правното твърдение, че не е правно допустимо да се дават
указания за приложение на материалния закон спрямо фактите, когато се
констатира нищожност на акта, поради некомпетентност на органа. Напротив,
законодателя е предвидил връщане на преписката, вместо разрешаване по същество
на материално правния въпрос от съда, само и единствено, за да не се пропусне
задължителна фаза от административния процес, каквато е административно
производствената, но същевременно е осигурил и страната срещу необходимостта да
води второ съдебно производство по установяване съществуването на заявеното
пред органа за признаване материално право. В това се състои правната
конструкция на нормата, съдържаща се в двете разпоредби на чл.177 ал.2 вр. с
чл.173 ал.2 от АПК. Правната норма е общо валидно правило за поведение,
състоящо се от хипотеза – изискуемото поведение, диспозиция – поведението,
което противоречи на дължимото, и санкция – последиците при нарушаване на посоченото
в хипотезата правно дължимо поведение. В този смисъл правната норма не винаги,
а често се съдържа в повече от една разпоредба и между двете понятия няма знак
за еквивалентност – в този смисъл са и изискванията на ЗНА към точно и ясно
формулиране на текста на правните разпоредби, за да е възможно еднозначното
извличане на съдържащите се в тях правни норми. В конкретния случай правната
норма, извлечена от съдържанието на чл.173 ал.2 от АПК вр. с чл.177 ал.2 от АПК
гласи: съдът е длъжен да върне преписката на компетентния орган, когато при
проверката на всички основания по чл.146 от АПК, установи некомпетентност на
издателя на акта, но като му даде задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Санкцията е предвидена в чл.177 ал2. от АПК – орган,
който не спази указанията по тълкуване и прилагане на закона, постановява
нищожен административен акт, на която нищожност може да се позове всеки
заинтересован и най-вече заявителя в административното производство. Указания
по прилагане на закона означава само и единствено, че съдът разрешава и въпроса
за правните норми, които разрешават съществуването на заявеното за признаване
или упражняване материално право. Прилагането на закона е правна дейност по
квалификация на фактите спрямо правните норми, които ги уреждат, а тълкуването
на закона също е правна дейност по изясняване съдържанието на правните норми
или с други думи компетентния административен орган е длъжен да разреши
поставения пред него въпрос за съществуване, признаване и упражняване на материалните
права спрямо указания от съда материален закон и най-вече според посоченото в
съдебното решение съдържание на правни норми. За да изпълни задължението си по
чл.173 ал.2 от АПК съдът следва да е установил фактите по случая, да ги е
подвел правно и да е разтълкувал съдържанието на приложимите правни норми към
тях. А задължението му по чл.173 ал.2 от АПК е продължение на правния принцип
по чл.146 от АПК за пълна служебна проверка на всички основания за валидност и
законосъобразност на административния акт, според представените от страните
доказателства. Извода, който следва е, че съдът никога не проверява само и
единствено компетентността на административния орган, но се произнася в
мотивите и по фактите и съответните им правни норми, дори когато обяви акта за
нищожен поради липса на компетентност. Това основание за нищожност препятства
единствено правното му задължение да разреши въпроса по същество, дори когато
се касае за хипотеза на чл.173 ал.1 от АПК. С допълнителното Решение №
5292/24.07.2015г, постановено по адм.д.№1526/15г по описа на АССГ, съдът в
мотивите е приел, че следва да допълни Решение №3971/08.06.2015г, постановено
по същото дело не само като изрично посочи компетентния орган, на който връща
преписката, но и като даде задължителните указания по смисъла на чл.173 ал.2 от АПК – по тълкуване и прилагане на закона
и те са следните: Приобщените към делото верификационни доклади за 2010г
и 2011г сочат, че реалните емисии от „б“ за периода от 01.05.2010г –
05.05.2011г са в размер на 1 090.198.
Отпуснатите на дружеството квоти с НРПК за 2010г са били изчерпани към
01.05.2010г. Следователно претендираните квоти за периода
01.05.2010г-05.05.2011г са в размер на 1 090.198. Настоящия спор касае
периода 01.05.2010г -05.05.2011г, пред който период дружеството е било
задължено да работи, но не са му отпускани никакви квоти и се е наложило да ги
купи на свободния пазар. Този период е установен от доказателствата по делото
вкл. и в одобрения по съответния ред верификационен доклад в посочения размер на
реално разходваните и закупени квоти за този период. Процесния изричен отказ /
2012г/ е в противоречие с дадените указания за продължаване на дейността като
продължаването й е със съгласието на компетентния орган, който приема НПРК –
Министерския съвет, което от обективна страна създава за дружеството очаквания
относно правните последици на поведението му. При повторното решаване на
въпроса искането на дружеството следва да бъде преценено от компетентния
административен орган при спазване на указанията за издаване на административен
акт и при изясняване на действителните правоотношения и с оглед събраните
доказателства. С оглед на тези съображения решението следва да бъде допълнено в
смисъл, че се изпраща като преписка на Министъра на околната среда и водите за
издаване на административен акт при спазване на дадените указания и в мотивите
на настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона. Тези мотиви са
потвърдени и допълнение с мотивите на ВАС на РБ, в които на стр.19 от 20 е
казано, че видно от заключението на СТЕ по адм.д.№10279/2012г по описа на АССГ,
приобщена като доказателство по адм.д.№1526/2015г по описа на АССГ, решението
по което е оставено в сила, тоновете въглероден диоксид като вредни емисии,
изпуснати на площадката на дружеството за периода от 01.05.2010г до 05.05.2011г
в резултат на изгаряне на природни горива за производство на топлинна енергия,
възлизат на 1 090.198 безплатни квоти за емисии на парникови газове, което
количество безплатни квоти се дължи на дружеството като надлежно верифицирано
от верифициращия орган. Следователно и ето защо оспорения отказ се явява
нищожен. Признато е от съда задължението за отпускане на 1 090.198
безплатни квоти за емисии на парникови газове, според приложимите към
релевантния период разпоредби и правни действия на компетентните органи, с
чието съгласие дружеството е работило. Законосъобразността на административния
акт се проверява към момента на неговото постановяване, а към този момент
посочените съдебни решения са в сила и
имат действието по смисъла на чл.177 ал.2 от АПК. Жалбоподателя няма правен интерес от връщане
на преписката, предвид на установения факт на закупуване на емисиите и
подадената искова молба за присъждане на обезщетение за нанесените вреди от
нищожния отказ да му бъдат отпуснати безплатни квоти за 1 090.198 квоти
СО2.
Претенцията за разноски в
размер на 50лв държавна такса и основателна и Министерство на околната среда и
водите следва да бъде осъдено на основание чл.143 ал.1 от АПК да я заплати на
„БРИКЕЛ“ ЕАД гр. Гълъбово.
По изложените съображения
и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Писмо №26-00-531/17.02.2016г на Министъра на
околната среда и водите, с което е отказано разпределение на 1 090. 19
безплатни квоти за
емисии на парникови газове за периода 01.05.2010г – 05.05.2011г., по жалба на „БРИКЕЛ“
ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Я.П.П..
ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите да заплати на „БРИКЕЛ“
ЕАД гр. Гълъбово, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор Я.П.П..
сумата от 50лв/петдесет/, представляваща заплатена държавна такса по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневне срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: