П Р О Т О К О Л
№ 171
Пловдив, 28. 04. 2020 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МИТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
с
участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА, в присъствието на прокурора АНДРЕЯ
АТАНАСОВ и системния администратор при ПАС ВАЛЕНТИНА НОНЧЕВА, сложи за
разглеждане докладваното от съдия В.
ГАТОВ ВЧНД № 167 по
описа за 2020 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ДОКЛАДВА:
Съобразно приетото с решение на Народното събрание на
Република България от 13. 03. 2020 г. извънредно положение в страната, е
издадена Заповед № 40/23. 03. 2020 г. на Председателя на Апелативен съд –
Пловдив за разглеждане на наказателни дела със задържани лица при установено
наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферентна връзка
чрез „Skype“ в местата, където са настанени
тези лица.
Такава техническа възможност е налицe, както в Апелативен съд - Пловдив, така и в Ареста
гр. П., където понастоящем се помещава обвиняемият E. К..
Ето защо и настоящото съдебно заседание ще протече
чрез осигуряване на неговото присъствие, чрез осъществяване на видеоконферентна
връзка чрез „Skype“ с Ареста – П..
На именното повикване в 10:00 часа в залата се явиха:
Жалбоподателят - обвиняемият Е. СТ. К. - лично и с адв.
П. Б..
За АП - прокурор АТАНАСОВ.
ПРОКУРОРЪТ
- Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Б. – Няма процесуални пречки, да
се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Б. - Поддържам жалбата.
Обв. К. – Поддържам жалбата.
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ – нямаме искания.
Адв. Б. – нямаме отводи и няма да соча доказателства.
Съдът, предвид становището на страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, депозирал съм
частна жалба, с която съм обжалвал протоколното определение на ПОС от 20. 04. тази
година, с което протоколно определение се взема най-тежката мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, предвидена в НПК на РБ.
Считам, че същата мярка се явява пресилена и една по-лека
мярка също би била адекватна за целите на правосъдието. Знаем много добре, че
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА следва да
са налице определени предпоставки.
На първо място, не е налице така изискуемото
обосновано предположение. В искането на прокуратурата и определението на ПОС не
става ясно механизмът на присвояване, как и кога става това нещо? Единствено
беше изтъкнато, че доверителят ми е организирал изцяло работата в трезора и че
две касети са намерени с пари до бюрото му, които не са били пломбирани, но
това обаче не означава, че е извършил присвояване. Въпросните касети са стояли
там, не е установено да има липси, организацията на работата е нормално да я
организира той, той е ръководител там от 13 години. Не става ясно дали има
наистина присвояване или е счетоводна грешка. Става въпрос за милион и половина
и ако това са пари от банкомати, това са банкноти от по 20 лв. как се изнасят 7
хил. и 500 пачки от трезор, от трезор, може да са и по 50, и по 10 лв. може да
са, но средната банкнота е по 20 лв. за банкомати, как се изнасят от трезор? Цялото
обвинение почива единствено и само на предположения. Да, държавното обвинение и
първоинстанционният съд са прави, че чл. 63 НПК презумира заради високата санкция,
че може да се укрие или извърши престъпление, но законодателят е казал, освен
ако от доказателствата не се установява друго, а от доказателствата се
установява друго - лице, което не е осъждано, няма висящи производства, не е
наказвано от ръководителите си. От показанията на св. Е. О. на л. 3 ДП става
ясно, че през годините се установяват липси при ревизии, но при други колеги,
за него не се установяват.
Има две деца, едното е малко и съпругата му го гледа и
не работи, а големият му син ходи всяка година в А. да работи на бригада. Е,
това ли е човек, на който синът му ходи всяка година на бригада в А., кара
стара Т., има два кредита, майка му им изпраща пари от И. всеки месец да си
плаща кредитите, където работи, аз моля да се замислите, като сума е голяма
наистина, но моля да се замислите, чисто човешки и житейски няма никаква логика,
като извод. Предния път като се обадих на съпругата му, тя първо ме попита - ами
той каза ли как да платим кредитите, защото нямаме 1 стотинка. Миналата седмица
в петък жена му ми се обади и попита дали ще има възможност да се отвори сметка
от името на майка му, която да им превежда пари от И.. Но човек, присвоил
милион и половина, няма как да се държи така. Не е осъждан, има постоянен
адрес, един ден преди задържането му беше извикан от шефовете му в С., за да се
направи ревизия, въпреки извънредното положение отиде, върна се. Обадиха му се
от Икономическа полиция и отиде доброволно, за да го задържат за 24 часа на
другия ден. Същият можеше, ако беше извършил престъпление или ако смяташе да се
укрива или бяга, до сега да беше избягал 100 пъти.
Моля за една по-лека мярка, ДОМАШЕН АРЕСТ считам, че
ще бъде адекватна, ако се абстрахираме от сумата, тепърва ще се прави съдебно -
счетоводна експертиза, която след подробен анализ на всички документи ще каже
има ли реално липси и ако има каква е тя. В този смисъл моля да отмените определението
на ПОС и вземете по-лека мярка за неотклонение. Благодаря Ви.
ОБВИНЯЕМИЯТ К. ЗА ЗАЩИТА: Чух добре защитникът ми,
нямам какво да добавя повече, подкрепям го изцяло казаното.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, жалбата е пред
Вас, с нея се атакува определение на Окръжен съд П.. Жалбата е неоснователна, а
определението е обосновано и законосъобразно. В началото сме на едно разследване,
но ОС при постановяване на определението си е изброил подробно, независимо че е
схематично, едно обстоятелство, което наистина сочи на много ревизии за липса
на средства, вкл. както и колегата каза, че тези липси не са установени
прецизно, но това ще се установи впоследствие, механизмът е описан много
логично и последователно.
Що се отнася до липсите, ако приемем физически големия
обем на парите трябва да ги съпоставим с дългия период на евентуалното
присвояване, ако са по малко вземани, както е и схемата описана тук, няма пречка
постепенно да са своени, независимо, че са в голям обем. Колегата каза, че е
налице предположение само, но ние сме в такава фаза на процеса, когато
обоснованото предположение е достатъчно, какъвто е изводът на съда.
Действително обвиняемият може да има и кредити, и
задължения, но това не значи, че той, може да се тълкува по всякакъв начин,
обстоятелството вкл. и ако има средства да бъдат укрити и да не се демонстрира
наличието им предвид това, че няма достатъчно доходи, за да оправдае такива средства.
Налице е хипотезата чл. 63 ал. 2 т. 3 НПК, а именно че тежестта на обвинението
е такава, че е налице реална опасност да се укрие и извърши друго престъпление,
поради което моля да потвърдите определението на ПОС, като обосновано.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв. Е.С.К.
– Моля да постановите мярка ДОМАШЕН АРЕСТ.
Прекъсна се
връзката за момента на съвещание на съда.
Включва се
отново СКАЙП връзката.
Обвиняемият е на линия, явява се и адв. Б. в залата.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на П. окръжен съд е
взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Е.С.К. - обвиняем по
ДП № „“/20 г., по описа на отдел „ИП“ при ОД на МВР – П..
Срещу определението е постъпила жалба
от защитата на обвиняемия с доводи за
неговата необоснованост и незаконосъобразност и искане да бъде отменено и взета
по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал опасност да
се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия К. изразява несъгласие с извода
за наличие на данни за съпричастността му към деянието, в което е обвинен.
Сочи, че няма данни за опасност да се укрие или извърши друго престъпление.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за
неотклонение.
Апелативният съд, като съобрази
доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на
обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата
срещу него - оставена без уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала
до извода, че е налице обосновано предположение обвиняемият да е осъществил
престъпния състав по чл. 203 НК, по
който му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от анализа на събраните
доказателства, в частност показанията на свидетелите А. М., Г. П., Е. О. и А. Я.,
от протокола за доброволно предаване и останалите писмени доказателства, които
удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезата на чл. 63, ал. 1,
пр. 1 НПК.
Опасността да се укрие или извърши
престъпление се обуславя от наличната към момента презумпция по чл. 63, ал. 2,
т. 3 НПК, която не само не е оборена, а е подкрепена от достатъчно събрани по
делото данни.
Вън от съществуващата презумпция, реалната опасност
обвиняемият да извърши престъпление произтича от длъжностното му качество,
спецификата на заеманата длъжност, механизма на извършване на престъпното
деяние и възможностите му да манипулира данни с пряк доказателствен характер,
както и да влияе върху свидетелите, чийто показания имат значение за предмета
на доказване.
Връзките и трайните му близки отношения с майка му,
която постоянно живее извън пределите на страната прави опасността да се укрие
реална.
Изложените от защитата на обвиняемия съображения, касаещи обосноваността на
обвинението са насочени основно към доказателствената стойност на
съществуващите данни за съпричастността му
към деянието, за което е обвинен. Защитата на обвиняемия не е съобразила обаче,
че доколко доказателствата са достатъчно обезпечени за изграждане на несъмнен и
категоричен извод за виновно поведение на обвиняемия по конкретно повдигнатото му
обвинение е въпрос, който следва да бъде разглеждан при решаване на делото по
същество. В процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване и
при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса за
мярката за неотклонение на обвиняемия е
достатъчно по делото да са налични само „данни”, от които да може да бъде
изградено обосновано предположение за съпричастността му към деянията, за които
е обвинен, като закона не е поставил условие тези данни да са от характера или
идентични с доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
Горепосоченото очертава наличие на всички предпоставки
на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност,
освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и
законосъобразност на обжалваното определение и налага потвърждаването му.
Ето защо Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 389/20. 04. 2020 г.,
постановено по ЧНД № 462/2020 г. на Окръжен съд гр. П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
Заседанието
се закри в 10:16 часа.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: