№ 634
гр. Варна, 26.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20223100900588 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:32 часа се явиха:
На именно повикване в 14:32 часа, се явиха:
Ищцовото дружество „Ай Ви Сейлингс“ ООД, представлявано от
управителя В. П. Д., редовно уведомено, представлява се от адв. Н. С.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът Е. Б. К., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. Д. К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът Г. Б. К., редовно уведомен, не се явява, представлява се от
адв. К. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Вещото лице А. Д. Д., редовно призована, явява се лично.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 14969/15.06.2023 г. на
допуснатата съдебно – техническа експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
1
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – техническа
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
А. Д. Д., 57 г.; българка; българска гражданка; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице А. Д.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Адв. С.: Имам едно процедурно предложение. Има два варианта да
слушаме тази експертиза: Или първо едната страна да си изчерпи всички
въпроси, а след това другата; Или въпрос по въпрос, всяка от страните да си
постави въпросите по всеки един от отговорите на вещото лице. Според мен,
вторият вариант ще избегне риска да има противоречиви взаимноизключващи
се отговори по тези въпроси. Затова моето предложение, ако са съгласни
колегите, да слушаме експертизата отговор по отговор. Отговор на първи
въпрос, поставяме си въпроси. Като ги изчерпим минаваме на втория. Това е
предложение.
Адв. К.: Всяка от страните може да няма въпроси към всеки един
въпрос. Аз държа първо да изслушаме вещото лице и след това като има
въпроси да ги зададем.
Адв. Д.: Не възразявам срещу така направеното предложение.
В конкретния случай, СЪДЪТ намира за целесъобразно, експертизата да
бъде изслушана, чрез изчерпване на отговорите на съответния въпрос, с
последователно уточняване от всяка от страните, като предимство има
ответната страна, тъй като искането е по тяхна инициатива.
Относно отговора на Въпрос № 1:
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Също нямам въпроси към вещото лице.
Относно отговора на Въпрос № 2:
Адв. К.: Във връзка с посочването, че в Заповед Г–138/.05.05.2022 г., с
която е одобрен ПУП ПРЗ и РУП в УПИ VII–200 „за хотел“, която е издаден
въз основа на Заповед № 295/2015 г., в която е допуснато изработването на
проект, който е внесен в ЕСУТ и е приет за жилищно строителство, можете ли
2
да отговорите на въпроса: Има ли инициирана нова процедура, която да е
свързана с одобряване по проект „за хотел“ и такъв минавал ли е през ЕСУТ?
Ако може да отговорите, ако не можете да отговорите – не.
В. л. Д.: Имате предвид проекта за ПУП, а не проекта за сграда?
Адв. К.: Да! Проект от жилищно строителство в хотел, има ли такова
изменение? Тъй като в ЕСУТ е било за жилищно строителство.
В. л. Д.: Доколкото не е направено такова изменение по допускането,
мисля че нямаше. Трябва да погледна, какво беше точно. Гледано е от
Експертният съвет към НИНКН. Там за първи път се появява.
Адв. С.: Аз имам няколко въпроса. В текста на Заповед № 295/
19.06.2015 г., има ли някъде записано, че отреждането е за жилищно
строителство?
Адв. К.: Какво има в един писмен документ, мисля, че не следва да
отговаря вещото лице.
В. л. Д.: Тази заповед се издава въз основа на заявление, придружено от
обосновака.
На въпросите на Съда:
В. л. Д.: Това, което съм вписала в отговора на експертизата, до него съм
достигнала въз основа на придружаващи документи, защото Заповедта е
комплект. Тя се издава въз основа на комплект документи. Това, което съм
отразила в при отговор на Въпрос № 2 е на база преценката на
придружаващия документален материал в Заповедта, защото дори не е
упоменат.
Адв. К.: Искам да задам въпрос. То е по този въпрос, тъй като въпросът
е навеждащ, манипулативен. Вещото лице се опита да отговори, че когато се
иска допускане за изработване на ПУП, се подава заявление, което трябва да
има извадка от ……
Адв. С.: Изчакайте малко да си задам въпросите.
Адв. К.: Ами, да Вие питате направо за Заповедта!
Адв. С.: Следващият ми въпрос е: Тази Заповед е издадена въз основа
протокол, решение на ЗУТ посочено тук. Пише ли в този протокол, някъде, че
се допуска ПУП за жилищно строителство? Мога и него да го представя,
3
защото това са съпътстващите документи. В протокола за ПУП пише ли
някъде, в т. 8 е записано….. Нито в заповедта, нито в протокола, нито в
заявлението, няма записано такова.
В. л. Д.: Мога да се обоснова, защо: Когато Експертният съвет взема
решение, той не го взема по усмотрение, колко ми харесва някой или не. Той
се произнася на база на документацията, която му у представена. Т.е.
Експертният съвет не е длъжен да препише всички мотиви в документацията
и по тази причина аз съм счела, че решение на ЕСУТ касае именно
конкретната документация. В случай, че е приема и е дала съгласие –
положително становище, то не е по принцип, а на база точно конкретните
параметри, като Експертният съвет също съобразява, не само какво е
записано, а дали съответства на ОУП. Т.е. съобразява всеки един параметър,
който е представен в това искане, включая графичната част дали съответства
на по – висшестоящите планове, в случая ОУП или други изисквания по
нормативи. Т.е. това, че в решението на Експертния съвет не са записани
всички детайли от искането, не считам, че може да се счита, че е нещо
различно от документацията, която е представена. Затова съм счела, че
произнасянето е би следвало да бъде в съответствие с искането, тъй като не е
записано обратното. Искането е заданието, което е представено /в случая пак
го нямам пред себе си/ е за жилищно строителство. Тъй като искането е било
за жилищно строителство, аз смятам, че това произнасяне е във връзка с
искането и затова съм дала заключението. То е конкретно с искането, то няма
как да бъде различно.
Адв. С.: А можем ли поне това да приемем, че в този процес има две
фази – фаза по допускане на ПУП и фаза по изработване на ПУП?
В. л. Д.: Разбира се. Те са си различни по закон.
Адв. С.: И Вие смятате, че в тази фаза – само във фазата по допускане
на ПУП, отреждането е за жилищно строителство, независимо, че такова не
пише в Заповедта, Протокола и Заявлението за допускане, в нито един от тези
документи, Вие смятат че то е за жилищно строителство?
В. л. Д.: Както вече казах, Заповедта се мотивира на база на представени
документи. Т.е. аз считам, като техническо лице и като орган, който също
работи с такава документация, че не мога да се произнеса без да имам
конкретни параметри, които са ми подадени, за да си дам становището. Т.е. на
4
базата на конкретното задание, което е представено и искането към него.
Адв. С.: Следващият ми въпрос, защото трябва да четем внимателно
Въпрос № 2 и той съдържа две части. Втората част на въпроса е: Издадена ли
е нова Заповед за допускане изработването на ПУП, ПРЗ и РУП?
В. л. Д.: Не, не е издаден.
Адв. С.: А трябва ли да бъде издадена, след като в тази – наличната от
2015 г., не е записвано никакво отреждане?
В. л. Д.: Издаването на Заповед е административен акт, който органът
най – малкото трябва да бъде сезиран с промяната в инвестиционните
намерения. Всеки един орган, дори съгласувателен, произнасяйки се при
определени обстоятелства се счита, че произнасянето е за конкретните
мотиви, които са му представени и при настъпване на изменение, би следвало
да се уведоми органа и той да прецени дали трябва да издаде ново допускане
или нова заповед, или не. Поне от моята практика в Община Балчик, където
работя винаги в заповедите, които подготвяме се изписва конкретното
отреждане с всички подробности. Не мога да кажа, защо Община Варна
работи по този начин.
Адв. С.: Моят въпрос беше: Нужно ли е при тази заповед, която имаме,
изрично нова заповед? Аз не чух отговор на това!
В. л. Д.: Аз съм техническо лице. Административният орган би следвало
да прецени. От техническа гледна точка – да, от административна – юристите
могат да преценят, че не е нужно.
Адв. С.: Следващият ми въпрос, пак по Въпрос 2, в другата част – Кой
е органа, който е издал допускането и който да питат уведомен ли е? Кой е
този орган?
В. л. Д.: Органът принципно е Кмета.
Адв. С.: А тази Заповед № 295, от кого е издадена?
В. л. Д.: От В. Б., който е оправомощен от Кмета.
Адв. С.: А Заповед № 138 от кого е издадена?
В. л. Д.: Пак от същия колега!
Адв. С.: Тогава на въпроса: Уведомен ли е органа издал първата заповед
за извършената смяна на предназначението за хотел, какъв е Вашия отговор?
5
В. л. Д.: Органът може би не е бил уведомен, че има разминаване в
първоначалната и в последваща фаза на разработката. Той е един и същ орган.
Но, когато имаме допускане, ние не проверяваме преписката в пълния обхват
отначало до край. Възможно е да е бил допуснат такъм пропуск. Т.е. въпреки,
че същият като физическо лице – главен архитект е гледал и на експертен
съвет и в качеството си на упълномощен от кмета издава заповед. Официално
не е бил уведомен.
Адв. С.: Моят въпрос беше: След като е издал Заповедта за допускане
на ПУП и след като издал Заповедта за одобряване на ПУП, уведомен ли е или
не е уведомен органа.
СЪДЪТ отклонява въпроса поставен от адв. С., тъй като същият се
явява правен такъв.
Адв. С.: Нямам други въпроси по Въпрос 2.
Адв. К.: Имам реплика по въпросите, които зададе ищеца, които мога да
обобщя най – вече в три групи: Първата – бяха навеждащи; Втората –
процесуално недопустими, тъй като се говореше, в кой документ, какво пише,
което е, че се задава технически въпрос; Трето – според мен показваха
несъобразяване с процедурите и въпросите бяха правни, а не към
техническите знания на лицето. За мен тези групи въпроси, първо по
писмените доказателства, които всеки може да прочете какво пише. По
отношение на процедурата, която е разписана в Закона за одобряване,
съгласуване, допускане и т.н., тези въпроси в тази част бяха правни и вещото
лице правилно отговори, че това е правна част от процедурата. Въпросите
бяха навеждащи, правни бяха и са неотносими.
Адв. С.: Ние считаме, че отговорите на вещото лице по точка 2, не
съответстват на представените доказателства по делото. Единственият начин
да установя това несъответствие е като задам тези въпроси по отношение
съдържанието на тези документи, за да установя, че отговора по точка 2
противоречи на съдържанието на цитираните документи. Оспорвам
заключението по точка 2.
Относно отговора на Въпрос № 3:
Адв. К.: Нямаме въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Във Въпрос 3, можете ли да посочите, кой конкретен срок е
6
удължен в резултат на проблемите, които Вие констатирате? Кой конкретен
срок, уреден в конкретен нормативен акт, считате, че е удължен в резултат на
проблемите?
В. л. Д.: Довело е до удължаване на срока.
Адв. С.: Вещото лице констатира два проблема: увеличената етажност,
тя е записала – по–високата етажност е условен проблем за удължаването на
срока и вторият проблем – саниране на Заповедта и моите въпроси започват
веднага:
Откъде разбирате, че по – високата етажност е проблем? Вие се
посочвате на становище на Министерство на културата и на становището на
консултативния съвет. И пак трябва да запитам: Къде в становището на
Министерството на културата пише, че по – високата етажност е проблем?
В. л. Д.: Тук чета, че има препоръка да се откаже от реализирането на
седеметажна кула за хотел.
Адв. С.: Но тя в становището на Министерството на културата ли е?
В. л. Д.: Ако имаме окончателно такова становище, то няма как да се
придвижи плана, т.е. това е част от протокол. Т.е. би следвало при окончателно
становище да нямаме забележки.
Адв. С.: Съдът не ми допусна въпроса, какво пише в становището. Но
вещото лице в момента се опитва да ни убеди в нещо, което по делото има
представено становище. Не е протокол, а е становище. И тя казва, че от това
становище прави извод, че етажността е проблем, и аз питам. „Становището“ е
името на документа, който е представен по делото.
На въпросите на Съда:
В. л. Д.: В случая това е „Становище“. Така е записано. Всяко едно
изказване, може дори и устно, да се счита, че е становище. Това становище
всъщност е “Препоръка“ и от него черпя доводи за това, че би довело до вид
корекция, която също във времето, за да се приеме отново трябва да се изчака
определен срок за разглеждане. Т.е. най – вече тези срокове се удължават,
когато се налагат преработки и съответно има ново приемане. Принципно
сроковете от това зависят. Като срок имам предвид, не нормативно определен
срок, а период, в който се приключва дадена преписка. Отделено в ЗУТ /не
мога да цитирам точния член/, който казва, че когато се допусне изменение,
7
допускането важи за срок от една година. Не мога да кажа, кога точно е
въведен този норматив и дали към момента на производството е бил. Тъй като
сега тръгнахме ровим в темата „Срокове“, но нормативно има такова
изискване по ЗУТ, когато има допускане, то е със срок една година, за
изменение и ако този срок не се приключи с одобряване, трябва да се поднови
искането за допускане. Може би трябва допълнително да уточня, кой е
регламента.
Адв. К.: В конкретния случай седем години и един месец.
В. л. Д.: Не мога да твърдя дали към този момент е действал този
норматив. В момента не мога да го потвърдя.
Адв. С.: След като се запознахте с това становище, в него има ли такова
предвиждане за етажността, това на Министерството на културата?
В. л. Д.: Така съм записала, но не мога кажа / както виждате
становището не е пред мен/, преди повече от година съм работила делото,
както точно съм видяла в това становище.
Адв. Д.: Искам да направя една вметка. Във въпросния абзац се
коментира становище на Консултативния съвет по опазване и закрила на
недвижимото културно наследство, а не становището на Министерството на
културата.
Адв. С.: И двете се коментират.
Адв. Д.: Да, но защото представяте на вещото лице становището на
Министерството на културата.
В. л. Д.: Принципно аз това споменах, че преди да се издаде
окончателно дадено становище, то се гледа неколкократно на тези съвети. Тези
съвети затова са там, за да си представят своите изисквания и забележки. В
случая, този протокол не е пред мен, явно не е записано становище и както
казах по – рано, ако беше записано няма да бъде положително становище. Със
сигурност не е записано така.
Адв. С.: Добре, в становището на Министерството не е записано това.
В. л. Д.: В окончателното становището.
Адв. С.: Втората причина, която посочвате за това забавяне е
процедурата по саниране на Заповед № 295 и моя въпрос е: Има ли саниране
на Заповед № 295?
8
Адв. К.: Правен въпрос е това.
Адв. С.: Тя казва, че това е забавянето, значи питам дали има саниране.
В. л. Д.: Установихме, че са писали писма между Директор Дирекция.
Няма саниране, но е направена процедурна забележка от Директор Дирекция
и е изискал да се оправи. Защо не приключил с такъв вид корекция, не мога да
знам подробности и не е мотивирано като документ. Но има преписка, има
писма от Директор Дирекция, който изисква да се оправи това несъответствие.
Адв. С.: Аз си зададох въпроса. Получих отговора, че няма саниране.
Относно отговора на Въпрос № 4
Адв. К.: Запозната ли сте дали е извършено необходимото инженерно
геоложко проучване в процесния случай и ако сте запозната становището на
геолога, обвързва ли с конкретни параметри на застрояване, вид на
застрояване, етажност и т.н.?
В. л. Д.: В случай въпросът е бил – Кога е необходимо? А дали
конкретно е правено, не мога да отговаря, не ми е предоставена конкретна
информация дали е правено.
Адв. К.: Тогава кажете, с вида на застрояването, етажността и т.н.,
необходимо ли е?
В. л. Д.: За всяка една града, особено високоетажна сграда, дори и за
триетажна трябва, но всяка една сграда на етап проектиране трябва да има
такъв вид геоложко проучване, за да се направят изчисленията за натоварване,
фингиране и т.н. На етап ПУП също има изискване да има такива проучвания,
но това принципно е при цялостна разработка. В случай няма. Не съм
запозната, но мисля, че към преписката не съм видяла такова.
Адв. К.: Приемаме отговора на вещото лице. Ние твърдим, че няма.
Адв. С.: Аз счита, че целия отговор на Въпрос 4, така както е изписан в
заключението, е отговор на правен въпрос. Посочен е правен текст и се казва,
какво пише в него. Съответно в ЗУТ.
Относно отговора на Въпрос № 5:
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Моят въпрос е: Кога е следвало да се представи този проект,
преди одобряването на ПУП или преди одобряването на инвестиционния
9
проект?
Адв. К.: За кой проект става въпрос?
Адв. С.: Въпросът е: Намира ли се в преписката Проект за укрепване,
консервация и реставрация на съществуващата сграда?
На въпросите на Съда:
В. л. Д.: Този Проект за укрепване не е задължителен реквизит към
ПУП. Това се прави на етап проектиране. Това е записано и в становището.
Проектът за укрепване се преди издаване на разрешението за строеж.
Адв. К.: Когато сградата е Паметник на културата, той задължителен ли
е?
В. л. Д.: Когато е Паметник на културата е задължителен, но на друг
етап.
Адв. С.: Приключихме с този въпрос.
Относно отговора на Въпрос № 6:
Адв. К.: Нямаме въпроси.
Адв. С.: Нямам въпроси.
Относно отговора на Въпрос № 7:
Адв. К.: При посочване, какво може да бъде построено в този имот, за
който отреждането е „за хотел“, използвайки понятието „хотелска сграда“,
което Вие сочите в заключението – Какво точно имате предвид, може ли тази
хотелска сграда да е апартхотел, с оглед нормативното различие между двата
вида сгради?
В. л. Д.: Аз съм отговорила. Основно предназначението на сградите,
когато издаваме разрешение за строеж се изписват съгласно кадастралните
предназначения на имоти и сгради, т.е. ако е хотел, издаваме разрешение за
хотел. Както съм описала, в Наредбата има различни сигнатури, което
означава и различни по вид сгради в кадастралните регистри за хотел и за
апартаментен хотел. Едното е 160, а другото 170.
Адв. К.: Аз точно за това питам, защото Вие сте писала „хотелска
сграда“, а тя е с различна сигнатура с апартхотел по Закона за туризма.
В. л. Д.: То вяска една сграда е сграда. И тази сграда е сграда, и
жилищната страда е сграда. Това, че сме писали сграда означава, че не е мост.
10
Другият вариант е да е съоръжение. Ако не е съоръжение е сграда.
Адв. К.: Сграда е събирателно понятие. Обаче хотел и апартхотел са
различи понятия по регистъра. Затова говоря. Апартхотела е етажна
собственост, а хотел е място за развлечение.
В. л. Д.: Както казах, изключваме думата „сграда“. Видовете строежи са
„сгради“ и „съоръжения“. Т.е. това, че е сграда, всяка една сграда е сграда.
Дали е хотел или апартаментен хотел, са различни сигнатури. Т.е. ако имаме
магазин за обувки и магазин за хранителни стоки, не правим изменение,
защото това е магазин и в сигнатурата на Кадастъра това е „магазин“. Ако
имаме друг вид обект, когато е офис или в магазин, тогава се прави. Т.е. ни сме
длъжни като администратори да следим дали в сигнатурите са различни
кодове. Ако са различни, тогава е друг вид обект или друг вид сграда. След
като имат различни отделни сигнатури, това означава, че са отделни видове
сгради.
Адв. К.: В конкретния случай, каква сигнатура има? Твърдя, че „хотел“
има различна сигнатура от „апартхотел“. Едното е етажна собственост, ясно
ограничена е.
На въпросите на Съда:
В. л. Д.: Изискванията към строителството са различни според
сигнатурата на сградата. Различни са и функционалните изисквания,
градоустройствените изисквания, защото едното е с едни нормативни
отстояния, другото е с други. Т.е. не само формалния номер, който е записан,
но самото предназначение определя различни функционални и
градоустройствени правила. В моята практика отбягваме да слагаме
предназначения на конкретен вид застрояване, защото например този имот не
може да се направи офисна сграда. Така както е записано за хотел, офисна
сграда не може да има. В случая не е недопустимо, така е преценил.
Адв. С.: Може ли във въпросното УПИ, с отреждане, съгласно ПУП за
хотел, да се проектира и разреши строителството на апартаментен хотел?
В. л. Д.: Хотел не може. Трябва да бъде апартаментна сграда.
Адв. С.: Аз попитах: Апартаментен хотел, може ли при отреждане за
хотел?
Адв. К.: То няма апартаментен хотел, има апартхотел!
11
Адв. С.: Аз Ви питам за апартаментен хотел.
В. л. Д.: Няма такъв тип по Закона за туризма. В Закона за туризма има
сигнатура „Апартаментен туристически комплекс“. Апартаментен хотел няма.
Адв. С.: Можете ли да ми отговорите на въпроса или не?
В. л. Д.: Като конкретна сигнатура „апартаментен хотел“ няма. Поради
тази причина отговарям за „апартаментен туристически комплекс“ и
отговорът е „Не“.
Адв. С.: Аз нямам повече въпроси към въпрос 7.
Адв. К.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Относно отговора на Въпрос № 8:
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Понеже споменахте Закона за туризма, предполагам, че сте
запознати с видовете обекти за настаняване по Закона за туризма. Въпросът,
който Ви е поставен е – Какви видове самостоятелни обекти е възможно да
има в страда хотел, каква е разликата с апартхотел? Вие давате отговор за
апартаментен туристически комплекс. Искам да кажа, че апартаментния
туристически комплекс е обект за настаняване по чл. 123, ал. 2, т. 3 от Закона
за туризма, но в същия член 123, ал. 4, т. 3, б. „а“ от Закона за туризма, има
друг обект за настаняване – апартаментен /студиен/ хотел. И вещото лице,
целият си отговор е построила върху апартаментен туристически комплекс, а
въпросът, който и е зададен е апартаментен хотел.
́
В. л. Д.: Записала съм точно дефинициите, които съм имала предвид.
Това, което съм написала това съм имала предвид.
Адв. С.: Тогава можете ли да отговорите на въпроса: В апартаментния
студиен хотел, от какво се състои, съответно състои ли се от самостоятелни
обекти?
Адв. К.: Правен е въпроса.
Адв. С.: Единственото нещо, което се опитвам да кажа е, че вещото
лице е коментирало апартаментен туристически комплекс, а моят въпрос е
съвсем различен обект – апартаментен хотел. И има нормативни текстове в
Закона за туризма, и в Наредбата към изискванията за категоризиране за
местата за настаняване, които описват съдържанието на апартаментния хотел.
12
Адв. К.: И в Закона за местни данъци и такси го има.
В. л. Д.: Самостоятелните обекти в сграда, трябва да съответстват на
Закона и Наредбата за Кадастъра. Т.е., за да бъдат самостоятелни, ние не
можем да коментираме към хотел, че обектите са самостоятелни. Трябва да
бъдат в другия вариант, който вече е апартаментната страда. Трябва да бъде
във връзка с Наредбата по Кадастъра, за да третираме, които са самостоятелни
обекти. Дали един ресторант в хотела е самостоятелен обект или е част от
обекта, без самостоятелни функции, по Кадастъра дали ще бъде обособен,
това означава, че в един момент този ресторант ако се отдели, сградата може
ли да работи без ресторант. Не може, защото трябва да бъде функционална и
да съдържа в себе си ресторант. Т.е. това, че имаме ресторант, не означава, че
това е самостоятелен обект в сграда. Трябва да бъде цяло от функционалната
единица. Ако можем да бъдем без два апартамента, не можем да бъдем без
ресторант.
Относно отговора на Въпрос № 9:
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Гледаме страница 7, т. 3 – Издадена е заповед, с която
допуснато изработването на проект по ПУП, който проект е бил за „жилищно
строителство“. Тази добавка, с оглед поставените въпроси към Въпрос 2,
коректна ли е тука? Заповед № 295, издадена ли е „жилищно строителство“,
след като се го записали в точка 3.
Адв. К.: Този въпрос беше зададен още в началото по точка 1. Няма
противоречие. Тя отговори, че е „жилищно строителство“. Никакво
противоречие няма. Вие втори път търсите някакво противоречие.
Адв. С.: Просто записът е некоректен. В Заповедта не пише за жилищно
строителство, а тук вещо лице я цитира.
Адв. Д.: В точка 3 е вписано, че проектът е за жилищно строителство,
не, че Заповедта е за. Т.е. вметката на вещото лице а абсолютно коректна.
Адв. С.: Целта на въпрос 9 е да посочите хронологично всички
действия, събития, които са настъпили в административната преписка.
Хронологично вървят по дати. След точка 8, има ли в преписката подадено
–ти–ми
възражение от БЧК – Варна на 30, 7? Има ли след това, оттегляне на
–ти–ти
възражението на 18, 11? И защо тези два документа не са намерили
13
място в изреждането на всички актове?
В. л. Д.: По скоро, защото е оттеглено и съм счела, че не е валиден
документ, който да е към момента. Няма действие към момента, след като
вече е било оттеглено.
Адв. С.: В същото това изреждане, не е намерил място протокола на
ЕСУТ № 42/26.11.2019 г. Т.е. трябвало е да бъде преди точка 9, на мястото на
т. 9, защото то е от 26.11.2019 г. То има важно значение за процедурата.
В. л. Д.: Може би е пропуск. Явно сте установили пропуск.
Адв. С.: Приключихме с този въпрос.
Относно отговора на Въпрос № 10 и Въпрос № 11:
Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: В двата въпроса понеже те са свързани, показвате, каква е
разликата в РЗП, ако беше жилищно строителство и ако беше строителство за
хотел, като това, което посочвате разликата единствено е в етажността. В
единия случай е пет етажа, а в другия седем. Правилно ли съм разбрал?
В. л. Д.: Принципно да, но отстоянията също играят роля. Т.е. имаме и
изискване над три етажа, да се спази отстояние повече от 3м.
Адв. С.: Можем ли да приемем, че при нежилищното отстояние е 3м, а
при жилищното е 5м към страничните линии, с оглед височината на сградата
15м?
В. л. Д.: Отстояние е ⅓h при жилищни сгради, което означава, че до три
етажа, отстоянието е 3м, при четири етажа става 4м и на петия етаж става 5м.
Така ние архитектите изчисляваме. Може да има различни вариации. Т.е. не е
задължително цялото петно да се свие на 5м от първия етаж.
Адв. С.: Тогава при тези изчисления на РЗП, Вие взели ли сте под
внимание различните отстояния, които безспорно влияят на РЗП?
В. л. Д.: РЗП е сметнато приблизително, защото тук се пита за
максимално допустимото. Когато трябва да се влезе в детайли, може да се
получат и някакви различия. Но така или иначе, наистина нямаме конкретен
проект, който да може да бъде детайлно изчислен, включая еркери, допустими
норми за еркери. Също имаме такива правила по Наредба 7.
Адв. К.: РЗП характеристика на сграда ли е? Как се определя обема на
14
сградата? Защото тук говорим, какво можело да се застрои. Трябва ли да има
–а–то
градоустройствено проучване, след като е направен ПУП и РЗП по
принцип основна характеристика на сградата, която се дава по одобрен
архитектурен проект ли е? Аз затова казвам, че Вие не сте правили проект, за
да можете да кажете точната квадратура.
В. л. Д.: Първо в ПУП има параметри, които определят нормите за
максимално допустима разгъната площ. „Плътност“ е стъпката на сградата, а
„Кинта“ е разгънатата площ, което е максимално допустима надземна площ.
Адв. К.: Интензивността, отдръпванията, те къде се дават?
В. л. Д.: В кинта влиза полезната площ на сградата над терена. Включая
всякакви използваеми, дори покривни тераси.
На въпроси на Съда:
–то
В. л. Д.: Принципно РЗП не може да се даде детайлно на този етап,
но това са едни параметри, които не може да се надскочат на ниво ПУП.
Адв. К.: Те са максималните – плътност, коефициент на интензивност и
височина.
На въпроси на Съда:
В. л. Д.: Допуските, които включват при проектирането касаят точно
тези параметри, а застрояването не е такъв параметър. То е резултат от тях.
–то
Писала, че площта на РЗП е около, а не конкретно. Принципно за хотел е
повече РЗП. Няма как да се разместят позициите, защото трябва да се спазят
нормативите отстоянията от съседите – ⅓h. Ако става въпрос за хотелска
сграда, тя би била с по – голяма застроена площ. Конкретната разлика в
площта в случая не може да бъде определена.
Адв. С.: Нямам други въпроси.
Адв. К.: Нямаме други въпроси. Приемаме заключението. Правим
искане за допълнителна съдебно – техническа експертиза, с оглед развитието
на процеса, с поставяне на въпроси, които се налагат от свидетелските
показания, от днес изслушаното заключение. Мисля, че има още въпроси,
които следва да бъдат изяснявани във връзка с проекта – Има ли такъв проект?
Изпълнено ли е задължението? Респективно ние носим ли отговорност? В
тази връзка представям подробна молба.
15
Адв. С.: С оглед постъпилите отговори, от името на моя доверител
оспорвам заключението на съдебно – техническата експертиза във връзка с
отговорите на Въпрос 2, Въпрос 3, Въпрос 4, Въпрос 8, Въпрос 9 и Въпрос
11. Считаме, че в тази част заключението не е правилно и не е обосновано,
което се установи и от отговорите на вещото лице. Затова на основание на чл.
201 от ГПК, искаме допускане на повторна съдебно – техническа експертиза,
която отново да отговори на същите въпроси № 2, 3, 8, 9 и 11, без 4, за който
считаме, че е правен въпрос и отговора винаги съдържа отговор на правен
въпрос.
По отношение на представената сега молба от ответниците, моля да ми
се даде възможност да се запозная с поставените въпроси, да изразя
отношение по тяхната допустимост с оглед формулирането, относимостта към
предмета на спора и след това да се произнесете по тях.
Адв. К.: Приемаме заключението на вещото лице с всички уточнения,
които бяха направени. Ние смятаме, че оспорването е голословно и
неаргументирано, тъй като соченето на необходимите административни
процедури по съгласуване на книжа по време на строителството, тъй като
беше отнесено и към конкретни писмени доказателства, но като цяло сочи за
непознаване на процедурата по допускане на ПУП, приемане, издаване на
заповеди и т.н. Съгласуването е процедура, която е детайлно разписана в ЗУТ
и тя има за цел проверяване на законосъобразността на предприетата законова
инициатива със строителните правила и норми, бих казал най – общо и това,
какви актове се издават в този процес и как се води една процедура, означава,
че всяко едно лице, което има проектантско право, следва да се съобразява със
законовите процедури, а съгласувателните органи да одобрят или да не
одобрят. Това няма никакво значение, такъв един отделен документ какво
пише в него, тъй като това е процес и то е административен процес, детайлно
изписан. В тази връзка, аз считам, че не се нуждаем от повторна експертиза,
тъй като няколко пъти вещото лице се опита да изясни този въпрос, че има
значение, как се допуска ПУП, има значение, как се одобрява, има значение
решенията на ЕСУТ, но това е един процес, в който тези неща се съгласуват, а
съгласуването да отговаря на законовите изисквания и норми, една детайлна
процедура и това оспорване за мен е голословно, тъй като се говори за
отделен документ, за отделено писмо, какво пишело и т.н., което е писмено.
16
Всички знаем да четем, всички знаем и документите, но това са документи в
една процедура, която завършва с краен акт, както започва и се инициира, така
и завършва с някакъв краен акт, който е влязъл в сила. Така, че тези
оспорвания са ирелевантни. Няма да доведат до нищо ново. Но до нещо ново
може да доведат тези въпроси, които възникнаха от свидетелските показани,
от заключението на вещото лице, от въпроси които са относими към
техническата част /днес бяха изяснявани/ и те най – вече са свързани с
одобрения работен проект, характеристиката на сградата, която може да се
построи, нейният вид и нейното предназначени, за да може изобщо да се каже
дали този договор, който е преюдициален спор, този договор е преюдициален
за спора, дали действа, дали не действа, тъй като сега са задали дори един
такъв въпрос. Вещото лице ясно отговори – едно година е срока за това, а са
минали седем години от сключване на договора.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ констатира, че със заключението и постъпила справка –
декларация от вещото лице, в която е посочено по – високо възнаграждение от
определеното първоначално от съда, а именно: за вещото лице А. Д. Д. в
размер на 1 070.00 /хиляда и седемдесет/ лева.
СЪДЪТ констатира, че първоначално определения депозит за вещото
лице е в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, внесени от страните по делото.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – техническата експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
Въз основа на депозираната справка – декларация към съдебно –
техническата експертиза, следва да бъде определено окончателно
възнаграждение, съобразно чл. 23 – чл. 26, ал. 3 от Наредба 2 от 29.06.2015 г., в
размер на 1 070.00 /хиляда и седемдесет/ лева.
Ищцовото следва да бъде задължено да внесе сумата от 120.00 /сто и
двадесет/ лева, съобразно определения окончателен размер на
възнаграждението на вещото лице.
Ответните страни следва да бъдат задължени да внесат сумата от 350.00
/триста и петдесет/ лева, съобразно определения окончателен размер на
възнаграждението на вещото лице.
17
Воден от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – техническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице А. Д. Д., в
размер на 1 070.00 /хиляда и седемдесет/ лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ внесения депозит от страните, в размер на 600.00
/шестстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд. 2 броя РКО – 100.00
/сто/ лева – „УниКредит Булбанк“ АД от 09.03.2023 г. и 500.00
/петстотин/ лева – „ЦКБ“ АД от 07.03.2023 г. от 800.00 лева/.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна, да внесе допълнително сума в размер
на 120.00 /сто и двадесет/ лева до окончателно определения от съда размер за
възнаграждение на вещото лице, с оглед постъпилата справка – декларация от
вещото лице А. Д. Д. по изготвената съдебно – техническа експертиза, в
едноседмичен срок считано от днес.
ЗАДЪЛЖАВА ответните страни, да внесат допълнително сума в
размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева до окончателно определения от съда
размер за възнаграждение на вещото лице, с оглед постъпилата справка –
декларация от вещото лице А. Д. Д. по изготвената съдебно– техническа
експертиза, в едноседмичен срок считано от днес.
УКАЗВА на страните, че при липса на представени доказателства,
съдът ще постанови осъдително определение по реда на чл. 81 вр. чл. 77 от
ГПК.
По отношение на искането на ответната страна за назначаване на
допълнителна съдебно – техническа експертиза, СЪДЪТ намира, че ще се
произнесе след изразяване на становище от ищцовата страна.
Относно искането за назначаване на повторна СТЕ, СЪДЪТ намира, че
доколкото преценката на правилността на заключението на вещото лице, е
въпрос на обсъждане на спора по същество и тъй като в случай, се касае за
специални знания, с които съдът не разполага за да извърши към настоящия
момент преценка на правилността, то искането на ищцовата страна за
назначаване на повторна съдебно – техническа експертиза, че следва да се
уважи.
18
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, в десетдневен срок от
днес, да изрази становище по допълнителната задача, представена в писмен
вид от ответната страна в днешно съдебно заседание.
ДОПУСКА ТРОЙНА СЪДЕБНО – ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
като вещите лица след запознаване с материалите по делото и след
извършване на справка по цялата административна преписка по допускане,
приемане и одобряване на ПУП за процесния имот, да отговорят на следните
въпроси:
Уведомен ли е органът, издал заповед за допускане изработване на ПУП–
ПРЗ и РУП „за жилищно строителство" за извършената смяна на
предназначението в „за хотел" и издадена ли е нова заповед за допускане
изработването на ПУП–ПРЗ и РУП?
При изменение в предназначението на имота – от „за жилищно
строителство" в такова „за хотел" в хода на процедурата по допускане и
одобряване на ПУП–ПРЗ и РУП, това довело ли е до удължаване на
сроковете за завършване на процедурата по одобрение на ПУП?
Какви видове самостоятелни обекти е възможно да има в сграда хотел,
каква е разликата с апартхотел?
Да проследи хронологично и документално отделните процедури при
разработването и одобряването на ПУП-ПРЗ и РУП и тяхната
последователност и обективираност в конкретни решения и протоколи
след запознаване с административната преписка, и да посочи изпълнени
или спазени ли са и кога?
Какво би било това РЗП, при отреждане за жилищно строителство?
След вземане становище от ищцовата страна по искането за
допълнителна съдебно – техническа експертиза, съставът на същата ще бъде
определен в разпоредително заседание, както и ще се определи размера на
депозита за възнаграждение на вещите лица.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на основание чл. 199 от ГПК, да представи
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.
Адв. С.: Имаме нови доказателствени искания. Представям становище
19
на главния архитект на Община Варна. По отношение на конкретния имот. По
отношение на конкретните виждани. Ново доказателство е с оглед датата на
издаването му. Моля същото да бъде прието.
СЪДЪТ констатира че оригиналът на представеното в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на ищцовата страна, писмено
доказателства е в размер от три страници, като представеният заверен препис
се състои от две страници.
Адв. С.: Моля да ми бъде дадена възможност да представя
доказателството в цялост.
СЪДЪТ с оглед изявлението на процесуалния представител на
ищцовата страна, намира, че на същия следва да бъде дадена възможност да
представи в цялост преписи от днес представеното писмено доказателство,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, в десетдневен срок от
днес, да представи в цялост заверени преписи от днес представеното писмено
доказателство в цялост.
Адв. С.: Във връзка с нововъзникналите обстоятелства имам още едно
искане, за което представям изрична молба. Генералната теза е, че
ответниците, заедно с други собственици са сключили договор с трето лице.
–а
Възложили са му инвестиционен проект и по този начин, те променят ПУП,
който досега коментирахме и процедират проект. Най – важното, което е, че
това, което в момента те процедират, също не е за жилищно строителство, а е
за същия тип сграда, за каквото тук течаха спорове. Затова сме записали, че
това обстоятелство е важно да бъде установено, за да се опровергаят
оспорванията на ответниците, че те искали жилищна сграда, че това
отреждане, което е било, не можело да им даде такива обекти да получат и
затова ние искаме две съдебни удостоверения, с които да представим
доказателства, че е налице такава административна процедура, че са налице
такива документи издадени в тази процедура от Община Варна и че
преписката в момента е в Паметници на културата, от което се вижда, че
отново се процедират абсолютни същите отреждания. Това има отношение
включително и към свидетелските показания.
20
Адв. К.: Имаме възражения. Когато се иска някакво удостоверение, то
трябва да е относимо към спора, а страната която твърди, че има някакъв
такъв документ, трябва да докаже, че има такъв документ, който да е
възпроизведен, защото тук всичко е на някакви хипотези. Някой ми каза, че
друг му каза, че има договор. Ами представете го този договор.
Адв. С.: Но имаме посочване на конкретни входящи номера на
преписки и ние искаме тези преписки.
Адв. К.: Възразявам срещу издаването на удостоверения, тъй като не е
доказано, че изобщо има такъв договор и че има такава процедура. Говори се
за правоотношения към лица неучастващи в процеса. Говори се за документ,
който изобщо няма данни, че съществува. И аз също нямам данни такъв
документ да съществува. Възразявам срещу удостоверението като неотносимо
към спора и не необходимо към този момент, че някоя друга страна
неучастваща в спора, сключва някакъв договор.
Адв. Д.: Възразявам срещу искането. Считам, че такива последващи
договори сключени, дори да съществуват между други страни, нямат
относимост към настоящото производство и към това какви са били
намеренията на собствениците към момента на сключване на договора с
ищеца, тъй като все пак предприетите от него действия в хода на процедурата
са довели до промяна на някакви фактически обстоятелства, които е възможно
да са довели до промяна и на намеренията на страните впоследствие, които
нямат относимост към спазването на договора.
Адв. К.: Още повече, че въпросът с договора и неговата действителност
и срок е преюдициален.
Адв. С.: Ние искаме административна преписка.
СЪДЪТ предвид наведени от ищцовата страна твърдения, намира, че
същата има интерес от установяване на посочените факти и обстоятелства,
като след снабдяване с исканите удостоверения ще стане ясно, дали
съществуват или не твърдените обстоятелства, съответно едва след
сдобиването със същите ще е възможно да се извърши преценка, колко те са
относими към спора.
В този ред на мисли, възражението на ответната страна към настоящия
момент се явява неоснователно, съответно искането на ищцовата страна
21
следва да се уважи, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите съдебно удостоверения на ищцовата страна,
посочени в представената в днешно съдебно заседание молба, след
представяне на доказателства за внесена такса в размер на по 5.00 лева.
СЪДЪТ за събиране на допуснатите доказателства намира, че следва да
отложи производството по делото за друга дата и час, като съгласува датата с
процесуалните представители на страните, в днешно съдебно заседание, с
оглед техните професионални ангажименти и за да се избегнат последващи
молби за отлагане, като предлага датата 23.01.2025 година.
Адв. Д.: Нямам възможност да се явя на тази дата.
СЪДЪТ предлага дата 06.02.2025 г.
Адв. С.: Удобна ми е датата.
Адв. К.: Удобна ми е датата.
Адв. Д.: Удобна ми е датата.
СЪДЪТ констатира, че датата е удобна за страните, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане
за 06.02.2025 година от 14:30 часа, за която дата и час, страните се считат за
редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
15:44часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
22