Решение по дело №299/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от пълномощник на Директор на Национално ТОЛ Управление към АПИ, против решение № 21/26.02.2024 г. по АНД № 320/2023 г. по описа на Районен съд Мездра, с което е отменено наказателно постановление № BG11042022/4000/Р8-398/10.10.2022 г., издадено от Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", с което на М. К. М. от с. Бутан, [улица], общ. Козлодуй, обл. Враца, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Касаторът, чрез пълномощника си излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като иска да бъде отменено същото и да бъде постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки, с които оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав, като взе предвид събраните по делото доказателства от Районен съд Мездра и наведените от касатора твърдения намира за установено следното: жалбата е подадена от надлежна страна, участник във въззивното производство, в рамките на законния срок за оспорване, до компетентен съд, поради което е допустима.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, като задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При така определения предмет на настоящото дело съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

От фактическа страна съставът на Районен съд Мездра приел за установено, че на 21.03.2022 г., в 18:33 часа, с устройство № 40072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, било регистрирано движението на ППС влекач „Мерцедес Актрос”, рег.№ [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, по път № I-1, км.160+506 в област Враца, община Мездра, [населено място], включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Прието било, че описаното ППС е било управлявано от ответника по касация.

За нарушението бил генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Описаното било квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на ответника по касация бил съставен АУAН № BG11042022/400/Р8-398/11.04.2022 г., по което не били направени възражения. Въз основа на съставения АУАН, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура” било издадено обжалваното пред районния съд НП № BG11042022/4000/Р8-398/10.10.2022 г., с което на ответника, на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лева, за нарушение по същия текст.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в противоречие с изискванията на приложимото право на ЕС (Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.) относно заплащането на тол таксите, нарушаване принципа на пропорционалност, нарушаване на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и поради маловажност на случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Мотивите на въззивния съд следва да бъдат допълнени в следния смисъл: при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на приложимия материален и процесуален закон. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесният случай както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която е поместена в Глава седма „Административнонаказателна отговорност” от ЗДвП заедно с останалите санкционни норми по този закон. Според настоящия състав не могат да се възприемат изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея законова норма е императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл.42, ал.1, т.5, съответно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност от съда.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора и по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Същите следва да бъдат определени по реда на чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 от ЗА, в размер на 480,00 лева. При определяне размера на възнаграждението съдът съобрази разпоредбите на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на материалния интерес в настоящия случай (1800,00 лева). Върху така определения размер на възнаграждението следва да бъде начислен 20% ДДС, на основание §.2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. и представеното писмено доказателство: удостоверение от 06.06.2023 г. на ТД на НАП-София, установяващ обстоятелството, че процесуалния представител на ответника е регистриран по ДДС.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/26.02.2024 г. по АНД № 320/2023 г. по описа на Районен съд Мездра.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати в полза на адв. В. Г. И. от САК сумата от 580,00 (петстотин и осемдесет) лева за процесуално представителство по КАНД № 299/2024 г. по описа на Административен съд Видин на лицето М. К. М. от с. Бутан, [улица], общ. Козлодуй, обл. Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.