№ 83
гр. Нови пазар, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101049 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от „Ултима Ф“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от С.Д.С.,
срещу ответниците Р. АЛ. ЮЛ., С. АЛ. М. и Н. С. АЛ., първият като кредитополучател, а
вторите двама като поръчители по договор за кредит № *** г., съдържаща субективно и
обективно съединени искове за солидарно заплащане на следните суми: 1/ по чл. 79 от ЗЗД
за сумата от 3921,28лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба- *** г.; 2/ иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 3 408,99лв.
лихва за периода от *** г. до *** г. Относно този иск не е посочено основанието за лихвата,
поради което съдът приема, че се претендира мораторна, а не договорна лихва. 3/ иск по чл.
92 от ЗЗД вр. чл. 15 от договора за заем за сумата от 461,86лв., представляващо обезщетение
за неизпълнение по договора за заем, за периода от *** г. до *** г. и 4/ иск по чл. 82 от ЗЗД
вр. чл. 18 от договора за сумата от 3 275,30лв., за периода от *** г. до *** г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата Р.Ю. е сключен договор за потребителски
кредит№ *** г.под формата на договор за заем, съгласно който на ищцата е предоставена
сумата от договорената сума. Поръчители на ответницата, съгласно договора са ответниците
С.М. и Н.А..
Ищецът сочи, че на 05.02.2019 г. длъжникът по договора е платил първата вноска по
договора от 318,72 лв., след което е преустановил плащанията по договора. Към *** г.
задължението по договора е в размер на общо 11 067,43 лв., от които 3921,28лв. главница по
договора за заем, 3408,99 лв. лихви по договора за заем, 461,86 лв. обезщетение за
неизпълнение и 3275,30 лв. пропуснати ползи.
1
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
да му заплатят солидарно претендираните от него суми за 3921,28лв. главница по договора
за заем, 3408,99 лв. лихви по договора за заем, 461,86 лв. обезщетение за неизпълнение и
3275,30 лв. пропуснати ползи.
Ищецът моли да му се присъдят направените по делото разноски.
От името на назначения по делото особен представител на тримата ответници,
назначен по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК, адв. С.М. от *АК е посочено, че исковете са
допустими, но някои от тях са напълно, а други частично основателни. Особеният
представител сочи, че ищецът следва да докаже действителността на сключения договор от
който черпи права. В случай, че се уважи главницата, която се претендира по договора,
особеният представител оспорва размера на претендираната мораторна лихва, като сочи, че
при направени изчисления се установява, че такава би се дължало в размер на 911,70лв., а не
колкото се претендира от 3408,99лв., поради което моли да се отхвърли този иск над
посочения от него размер. Оспорва основателността на претендираната договорна лихва,
която сочи, че е силно завишен и се явява нищожна. Оспорва претенцията за пропуснати
ползи в размер на 3275,30 лв. като неоснователна и нищожна.
Оспорва претенцията за неустойка в размер на 461,86 лв., като неравноправна и
недействителна клауза.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са представени доказателства за това, че на *** г. ответниците по делото са
сключили с „Ултима Ф“ ЕООД договор за потребителски кредит под формата на договор за
заем № *** г., в който ответницата Р.Ю. е кредитополучател, а останалите двама ответници
С.М. и Н.А. са поръчители. С договорът е предоставен на потребителя Р.Ю. паричен заем от
4000лв., при следните условия: срок на заема - 24 месеца, лихва 3,4 %, ГПР 49,364%. Общо
дължима сума в размер на 6067,77лв. Договорът е подписан от страните.
По делото са приложени Общите условия към договора за парични заеми на физически лица,
стандартен европейски формуляр; декларации, подписани от ответниците, схема на
плащане.
Съгласно договора чл. 9, ал.7, при неизпълнение на договорното задължение и условията по
чл. 7, ал. 3 от договора (за предоставяне на обезпечение), потребителят дължи неустойка в
размер на 39,5305 % от получената сума, като тя е дължима след изтичане на срока по чл. 7,
ал.3. посочено е, че неустойката може да бъде разсрочена на месечни вноски, равни на
месечните погасителни вноски.
Съгласно чл. 12 от договора, при неплащане на 3 последователни вноски от длъжника,
кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът има право да предприеме посочените в
2
чл. 13 от договора действия за удовлетворяване на вземането, по договор, вкл. да се снабди с
ИЛ за цялата заета сума и пр.
Съгласно посоченото в изр.последно от чл. 13 от договора, при всяко една хипотеза на
предсрочна изискуемост на заема, кредиторът е длъжен да уведоми потребителя и
поръчителите.
По делото не е приложено доказателство за обявена предсрочна изискуемост на заема, на
потребителя и на поръчителите, поради което съдът приема, че тяхното уведомяване за
предсрочната изискуемост на вземането по договора за заем е от момента на получаване на
исковата молба. На тримата ответници е назначен особен представител на основание чл. 47,
ал.6 от ГПК, който е получил препис от исковата молба на 05.01.2022 г. Получаването на
уведомяването за предсрочна изискуемост на вземането до особения представител на
ответниците се счита за редовно, от момента на получаване на съдебните книжа, вкл. и
исковата молба, т.е от 05.01.2022 г.
По делото е назначена съдебно икономическа експертиза за установяване на броя и размера
на извършените от кредитополучателя плащания за погасяване на задължението по договора
за заем.
От заключението на вещото лице се установява, че на *** г. с РКО №** е изплатена в брой
на ответницата и потребител по договора за заем Р. АЛ. ЮЛ. сумата от 4000лв. От
представената схема (погасителен план) за извършваните плащания и въз основа на
представените от ищцовото дружество документи е установено, че на 05.02.2019 г.
потребителят е внесъл сумата от 318,72 лв., с което е погасена главница, лихва и неустойка
по погасителната схема към договора. Посочено е, че сумата погасява първата и втората
погасителни вноски, лихвата, както и неустойка в размер на 104лв. по първата вноска.
Съгласно заключението, длъжникът изпада в забава на *** г., когато е настъпил падежа на
поредната (трета) вноска и от тази дата са преустановени плащанията по договора.
Останалата неплатена по договора главница е в размер на 3921,28 лв.
Изчислената мораторна лихва върху главницата, от датата на изпадането в забава *** г. до
*** г. е в размер на 911,70лв., а размерът на обезщетението за неустойка за периода от *** г.
до *** г.е в размер на 461,85лв.
Въз основа на така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.79 ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. По своя характер, сключения между страните договор за паричен заем
отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който
по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В рамките на договорените отношения между
страните по делото, съгласно договор за заем № № *** г., ответницата Р. АЛ. ЮЛ. има
качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
3
Съдът съобрази съответствието на сключения договор с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл.
11, ал. 1-2 от ЗПК, както и посоченото в чл. 22 от ЗПК, относно недействителността на
договора, в случаите когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и
т.20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Съдът намира, че при сключване на въпросния договор са спазени изискванията по чл.10
ал.1 ЗПК, като същия е съставен в писмена форма, на хартиен носител, в два екземпляра – за
всяка от страните. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран в размер на 3,4 % за целия срок на договора.
Условията за издължаване на кредита са посочени в погасителен план т.нар. схема за
плащане[1]приложение № 1 към ДПК, съдържащ информация за размера на погасителните
вноски, периодичността им –месечна и конкретните дати на плащане, вкл. и дължимата
лихва при забава. Правото на отказ от сключения договор, съгл. чл.10, ал.3. Договорът е
подписан на всяка страница от страните по него, с което е спазена разпоредба на чл. 11 ал.2
от ЗПК.
Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че сключения от страните договор потребителски кредит съдържа
неравноправни клаузи, които правят договора частично недействителен. Конкретно такава
клауза е посочената в чл. 7, ал.3 от договора, относно предоставянето на обезпечение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит по начин, посочен в чл. 7, ал.3,
чрез предаване на вещ за съхранение при кредитора до изтичането на срока на договора.
По делото са приложени ОУ по договор за предоставяне на потребителски парични заеми на
физически лица, в които съгласно чл. 5 от ОУ е посочено, че като обезпечение по договора
може да се предоставя вещ за съхранение при кредитора, поръчителство или запис на
заповед. Самия договор между страните е сключен при неговото обезпечаване от двама
поръчители, ответниците С.М. и Н.А., от което следва, че едно от предложените от ищеца
условия за обезпечение е изпълнено. Това показва, че интересът на кредитора е защитен и
същия не следва да начислява неустойка, съгласно посоченото в погасителния план.
Преценката за наличното финансово състояние на кредитополучателя е изцяло в тежест на
кредитора, съгл. чл. 16 от ЗПК и той не може да поставя други условия и тежести, в т.ч и
заплащането на неустойка за условие, което длъжникът не е изпълнил, след като заема е
вече предоставен. Освен това посочването на задължение за плащане на неустойка,
основано на недействителна клауза, каквато се явява посоченото в погасителния план,
същата води до значително увеличение на общия размер на разходите по кредита. Съгласно
чл. 10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Практически смисълът на
поставените в договора условия, в т.ч по неговото обезпечаване, представляват комисионна
за действие, свързано с усвояването на кредита. В случая чрез неустойката се обезпечава
изпълнението на едно акцесорно и недействително задължение на кредитополучателя, а не
на основното му задължение да върне предоставената му в заем сума и не служи за
4
обезщетяване на вредите от неизпълнението му. Уговорената неустойка води единствено до
оскъпяване на предоставения заем и реално длъжникът се задължава с допълнителна сума
над договореното по договора за заем. Съдът намира, че така установена в чл. 9, ал.7 от
договора, неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, поради което накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгл. чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД. В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009
г. на ВКС, ОСТК.
Съгласно §1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като
неустойка в договора при неизпълнение, сумата, равняваща се на посочените в схемата за
плащане 1 581,22лв. не е включена в посочения от кредитора ГПР.
Съгласно т. 2 от ДР ЗПК „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а „общ размер на кредита“ е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит.
Гореизложеното прави договореното в чл. 9, ал.7 от договора заплащане на неустойка в
размер на 39,5305 % върху размера на получената сума, недействителна клауза.
Самата клауза за неустойката от договора се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, като поставя изпълнението на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
най – вече не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на
ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г./. Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
5
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Посочената в договора неустойка за
предоставяне на „обезпечение“ се дължи, независимо дали отговорността на
поръчителя ще бъде ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или
не. Това възнаграждение води до увеличение на ГПР по договора за кредит, който и без това
опасно доближава максимално допустимата граница от 50 %, като предвижда в договора
ГПР от 49,36%. Това от своя страна представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.
4 от ЗПК, тъй като води до увеличение на размера на разходите по кредита. Посочената
разпоредба ограничава размера на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила
от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на
това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0, 00 % и до настоящия
момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е
повече от 50%. От това следва, че посоченото в договора относно лихвения процент и ГПР
не отговаря на действителността, доколкото посочената в договора неустойка увеличава
значително техния размер.
Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР, поради невключване в
него на разходите по неустойката, представлява невярна и следователно измамна
информация относно общите разходи по кредита, и е проява на нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО /Директива
за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
Това води до накърняване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите
съгл. чл. 12 от ЗЗД и на еквивалентност на насрещните престации, и е нарушение на
добрите нрави – чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Съдът намира, договорената клауза в чл. 9, ал.7 от договора е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и като такава не може да породи изпълнение за длъжника.
Съдът намира, че нищожността на клаузата по чл. 9, ал.7 от договора за заем, не води до
нищожност на целия договор, тъй като той може да се приложи и без нея – чл.146, ал.5 от
ЗЗП. От своя страна ищецът няма претенции за неустойката, а цялостният анализ относно
нейната недействителност касае единствено преценката за цялостната действителност на
сключения договор, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която когато
6
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съдът приема, че претенцията на ищеца за главница е основателна и доказана и следва да се
уважи изцяло в предявения размер от 3921,28 лв.
Относно искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 3 408,99лв. лихва за периода от *** г. до
*** г.
Съдът в определението за изготвяне на проектодоклада е посочил, че се касае за мораторна
лихва, което обаче не отговаря на действителната воля на ищеца, който претендира
договорна лихва, основана на чл. 6 от договора. Съгласно чл. 6 от договора, договорената
лихва е в размер на 3,4 %.
Особеният представител на ответниците не оспорва размера на исковата претенция, поради
което съдът намира, че същата е доказана от приложената от ищеца Справка № 1, л. 10 от
делото, като от общия размер на посочената лихва се извади размерът на лихвата за първата
погасителна вноска, предвид на това, че потребителят е изпаднал в забава, считано от *** г.
и към *** г., когато е извършил плащане е платил сумата от 318,72 лв., с което е погасена
главница, лихва и неустойка по погасителната схема към договора към тази дата.
Относно искът за заплащане на обезщетение по чл. 92 от ЗЗД в размер на 461,86лв. Това
обезщетение, съгласно исковата претенция е на основание чл. 15 от договора, изчислено
върху непогасената главница за периода от *** г. до *** г.
Съгласно посоченото в чл. 15 от договора, в случай, че потребителят не плаща своевременно
погасителните си вноски, той заплаща на кредитора обезщетение в размер на ОЛП +10%
върху непогасената част от главницата.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице размерът на това обезщетение е
461,85лв., което прави искът на ищеца основателен и доказан по размер.
Относно искът по чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 18 от договора за сумата от 3 275,30лв., за периода от
*** г. до *** г.
Съгласно посоченото в чл. 18 от договора, при виновно предсрочно прекратяване на
договора, кредиторът има право на обезщетение за причинени допълнителни вреди
съобразно правилата на чл. 79, чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД, за което може да ползва издадения от
потребителя втори гаранционен запис на заповед и пр.
С договора са предвидени достатъчно гаранции и обезпечения на кредитора за
предоставения на потребителя заем. Такива са договорените лихвени условия, обезщетение
по чл. 15 и пр. В договора, в чл. 18 не е посочено какви „допълнителни вреди“ ще
7
обезщетява потребителя, поради което така посоченото съдържание на чл. 18 от договора се
явява бланкетно и без надлежно договаряне между страните. Обезщетението на всеки
кредитор за забавеното плащане на посочените от него погасителни вноски са лихвите,
които той събира за забавата, в посочения от него лихвен процент.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение. Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и
са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Самата разпоредба
на чл. 82 от ЗЗД е обща формулировка относно обема на вредите, които подлежат на
обезщетяване от длъжника. Нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, обаче уточнява, че договорената
между страните неустойка обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Това
обезщетение покрива всички по вид вреди – преки и непосредствени, които не е нужно да се
доказват. С договора за заем освен лихвените условия, както бе посочено по – горе е
договорено и заплащането на неустойка в чл. 9, ал.7 от договора, относно която съдът е
посочил, че тази клауза е недействителна и не поражда задължение за изпълнение. Това
обаче показва, че кредиторът е приел неустойката в размер на 39,5305 % върху размера на
получената сума, като средство за обезпечаване на всички произтичащи от виновното
неизпълнение на договора вреди, поради което и претенцията за тяхното повторно
обезпечаване е неоснователна. В случай не става въпрос за облигационни взаимоотношения
между частни лица, а напротив на страната на кредитора е лице, което предоставя
потребителски кредити под формата на паричен заем. Нормата на чл. 18 от договора,
предвиждаща заплащане на обезщетение по чл. 82 от ЗЗД се явява неравноправна клауза,
поради това, че води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, и с това се явява „неравноправна клауза“, съгл. чл. 143 от ЗЗП.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Освен като неравноправна клауза, посоченото в чл. 18 от договора, относно правото на
кредитора да претендира обезщетение по чл. 82 от ЗЗД, представлява заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като води до увеличение на размера на разходите
по кредита, които и без друго са в рамките на максимално допустимия размер от 50%,
конкретно, съгл. посоченото в чл. 6, ал. 3 от договора, те са 49,364 %.
Предвид на горното, съдът намира, искът на ищеца за заплащане на основание чл. 82 от ЗЗД
вр. чл. 18 от договора на сумата от 3 275,30лв., за периода от *** г. до *** г., за
неоснователно и следва да се отхвърли.
Относно субектите на отговорността за претендираните и установени от съда като
основателни искове суми.
8
Отговорността на тримата ответници е обусловена според ищеца на основание чл. 121 вр.
чл. 138 от ЗЗД, от качеството им на страни по договора за кредит № *** г., в който Р. АЛ.
ЮЛ., С. АЛ. М. и Н. С. АЛ., първият като кредитополучател, а вторите двама като
поръчители по договор.
Съгласно чл. 138 от ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор
трябва да бъде извършен в писмена форма. Отговорността на поръчителите не е по чл. 121
от ЗЗД, а на основание чл. 141 от ЗЗД, съгласно който поръчителят е задължен солидарно с
главния длъжник. Това е специална хипотеза на солидарна отговорност, основана на
договора за поръчителство. Този договор може да бъде както самостоятелно сключен, така и
като неразделна част от основния договор за кредит, какъвто е и настоящия случай.
Съгласно чл. 141, ал.2 от ЗЗД, ако неколцина са поръчителствали за един и същ длъжник и
за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има
съглашение за разделянето му. В настоящия договор е налице сочената хипотеза на
солидарна отговорност, доколкото двамата ответници С. АЛ. М. и Н. С. АЛ., са
поръчителствали заедно, а от съдържанието на договора не се установяват клаузи за
разделяне на тяхната отговорност, поради което всеки от тях отговаря за цялото задължение.
Съгласно чл. 147 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение.
Съгласно ТР № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 5/2019 г., ОСГТК, при уговорено
погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на изискуемостта на
целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. Крайният срок на договора
за заем е *** г. и шестмесечния срок за предявяване на претенция спрямо двамата
поръчители е изтекъл на *** г. исковата молба е предявена преди изтичането на крайния
срок, предявена е на *** г., а както бе установено в мотивите по делото, предсрочната
изискуемост на кредита, макар да са били налице основанията за нея не е предявена на
ответниците и същите са узнали за претенциите на ищеца едва с получаването на исковата
молба.
Предвид на горното, съдът намира, че искът спрямо тримата ответници е предявен преди
изтичането на преклузивния срок по чл. 147 от ЗЗД, спрямо поръчителите С. АЛ. М. и Н. С.
АЛ., поради което те съгласно Съгласно чл. 141, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗД, отговарят заедно с
получателя Р. АЛ. ЮЛ., солидарно за цялото задължение.
Отговорността на тримата ответници е за приетите за основателни и доказани искове по чл.
79 от ЗЗД за сумата от 3921,28лв., главница по договор за кредит, ведно със законната лихва
от предявяване на исковата молба - *** г.; иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 3 408,99лв.
договорна лихва за периода от *** г. до *** г. и по чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 15 от договора за
9
заем за сумата от 461,86лв., представляващо обезщетение за неизпълнение по договора за
заем, за периода от *** г. до *** г.
Като неоснователен следва да се отхвърли иска по отношение и на тримата ответници по чл.
82 от ЗЗД вр. чл. 18 от договора за сумата от 3 275,30лв., за периода от *** г. до *** г.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски.
По делото ищецът е направил разноски в общ размер на 2501,82 лв., от които 484,38лв. за
заплатени държавни такси и банкови такси за плащането им, 862,02 лв. за възнаграждение за
особен представител на ответниците, 950 лв. за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на ищеца и 200лв. за възнаграждение за вещо лице. 125лв. за държавна такса
и 100 лв. за особен представител на ответника и 5,42лв. за банкова такса за превод.
За претендираните разноски, ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да се уважи претенцията за
разноски пропорционално на уважената част от исковете.
За предявените в общ размер от 11067,43 лв. искове, съдът уважава само 7792,13лв. При
условията на пропорционалност на уважената част от исковете, съдът намира, че следва да
се уважи исковата претенция за разноски само в размер на 1761,43лв. и да се отхвърли за
разликата до 2501,82лв.
Поради това, че разноските следва да се разпределят между тримата ответници по равно, то
всеки от тях следва да заплати по 587,14лв., като за уравняване на общия размер на
разноските тези от получателя по кредита следва да са в размер на 587,15лв.
Претенцията за тези разноски също следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД, Р. АЛ. ЮЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул.
***, С. АЛ. М. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. *** и Н. С. АЛ. с ЕГН ********** от
с. З., общ. К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б,
представлявано от С.Д.С., за сумата от 3921,28лв. (три хиляди деветстотин двадесет и един
лева двадесет и осем ст.) главница по договор за потребителски кредит под формата на
договор за заем № *** г, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - ***
г. до окончателното изплащане на задължението., по банкова сметка IBAN ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД, Р. АЛ. ЮЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул.
***, С. АЛ. М. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. *** и Н. С. АЛ. с ЕГН ********** от
10
с. З., общ. К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б,
представлявано от С.Д.С., за сумата от 3 408,99лв. (три хиляди четиристотин и осем лева
деветдесет и девет ст.) договорна лихва за периода от *** г. до *** г., по банкова сметка
IBAN ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 15 от договор за потребителски кредит под
формата на договор за заем № *** г, Р. АЛ. ЮЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. ***,
С. АЛ. М. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. *** и Н. С. АЛ. с ЕГН ********** от с. З.,
общ. К., ул. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б, представлявано от
С.Д.С., за сумата от 461,86лв. (четиристотин шестдесет и един лева осемдесет и шест ст.),
представляващо обезщетение за неизпълнение договор за потребителски кредит под
формата на договор за заем № *** г, за периода от *** г. до *** г., по банкова сметка IBAN
***.
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 18 от договор за потребителски кредит под формата
на договор за заем № *** г на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б, представлявано от С.Д.С., срещу Р. АЛ. ЮЛ.
с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. ***, С. АЛ. М. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул.
*** и Н. С. АЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К., ул. ***, за солидарно заплащане на
сумата от 3 275,30лв. (три хиляди двеста седемдесет и пет лева и тридесет ст.) обезщетение
за пропуснати ползи, за периода от *** г. до *** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Р. АЛ. ЮЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б, представлявано от С.Д.С., сумата от на
587,15лв. (петстотин осемдесет и седем лева и петнадесет ст.), представляваща разноски,
направени по делото, по банкова сметка IBAN ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, С. АЛ. М. с ЕГН ********** от с. З., общ. К.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б, представлявано от С.Д.С., сумата от на
587,14лв. (петстотин осемдесет и седем лева и четиринадесет ст.), представляваща разноски,
направени по делото, по банкова сметка IBAN ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Н. С. АЛ. с ЕГН ********** от с. З., общ. К.,
ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление, гр. Шумен, ул. „В.Друмев“ № 17Б, представлявано от С.Д.С., сумата от на
587,14лв. (петстотин осемдесет и седем лева и четиринадесет ст.), представляваща разноски,
направени по делото, по банкова сметка IBAN ***.
Отхвърля искането на „Ултима Ф“ ЕООД с ЕИК *********, за разноски над присъдения
общ размер от 1761,43лв. до поискания от 2501,82лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
12