Мотиви
към присъда по НОХД № 2436 по описа за 2016 год. на ШРС
Подсъдимият К.Й.С. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.206 ал.3
вр. чл.206 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б“а“ НК .
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
01.11.2016 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение, като пледира за
налагане на минимално наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.58а НК..
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си. Процесуалният му представител-адв.С.С. от ШАК, пледира също за
налагане на минимално наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимият С. е неколкократно осъждан, като към 2016г., бил безработен, но
понякога се занимавал с поправка на автомобили. През пролетта на 2016г. се
повредил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Н2114 АС, собственост на
съпрузите Н.А. и С.М.. Тъй като първият от тях познавал подсъдимия и бил чувал,
че С. се занимава с ремонт на автомобили, през месец юни 2016 го попитал дали
ще се заеме с отстраняване на повредата на споменатия автомобил, а именно
скъсан ангренажен ремък, смяна на клапаните и маслото на двигателя, както и
шлайфане на главата на двигателя.. Подсъдимият заявил, че ще се заеме с
ремонта, поради което и повреденият автомобил бил откаран на буксир от
кв.“Макак“ до вилна зона „Чашката“ в Шумен, където С. ремонтирал автомобили. За
да започне ремонта С. получил от Н.М. сумата от 300 лева за труд и части.
Впоследствие обаче, С. изпаднал в парично затруднение, поради което и решил да
продаде лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№ Н2114 АС, собственост на съпрузите Н.А. и С.М..без тяхно съгласие. По
тази причина преместил автомобила на паркинг пред блока в който живеел на
ул.“В.Друмев“ №45 в Шумен, като в периода от началото на м.юли до края на
м.август 2016г.се свързал с лицето С.И.,
който бил собственик на автоморга и му обяснил, че иска да му продаде за скраб
описания по горе автомобил, като го излъгал, че автомобила е бракуван и
собственикът му иска да го продаде. След като се разбрали за цената на
неустановена дата в посочения по горе период, С. закарал в базата на И.
споменатия автомобил, на който предварително махнал регистрационните табели и
му го продал за сумата от 200 лева, които впоследствие изхарчил. В началото на
м.септември 2016г., Н.М. се заинтересувал какво става с автомобила му, като
първоначално подсъдимия криел каква е действителната ситуация, но по късно след
намесата на органите на реда, С. признал, че го е продал.
. В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от която се установява, че стойността на л.а. „Фолксваген Голф“, собственост
на съпрузите Н.А. и С.М. възлиза на 1074
лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното подсъдимия е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл.206 ал.3 вр. чл.206 ал.1 вр.
чл.29ал.1 б“а“ НК, тъй като при условията на опасен рецидив в периода м.юли 2016г.-м.август 2016г. в
Шумен противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег.№ Н2114 АС, собственост на съпрузите Н.А. и С.М. на
стойност 1074 лева.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на С. на чуждото право на
собственост.
При определяне на
наказанието на подсъдимият за извършеното от него престъпление съдът
прецени: степента на обществената опасност на
деянието, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на
престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимите:
* смекчаващите вината обстоятелства
– самопризнания, добросъвестно поведение в наказателния процес;
* отегчаващи вината обстоятелства – липсват такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда
да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимият, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, при
прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, тъй като съдът не
констатира многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението по чл. чл.206 ал.3 вр. чл.206 ал.1 НК е предвидено наказание "лишаване от
свобода" от 3 до 10 години . Съдът, съобразявайки горните
обстоятелства счита, че справедливо и
съответно на извършеното от подсъдимият С. ще бъде определяне на наказание
в размер идентичен с минимално предвидения в посочената по горе разпоредба
размер, а именно три години «лишаване от свобода». На основание чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието « лишаване от свобода» следва да
бъде намален с 1/3 и на подсъдимият К.С.
следва да бъде наложено наказание от две
години “лишаване от свобода”. На осн.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС редуцираното наказание, подсъдимият
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Съдът се съобрази с изискванията на чл.23-25 НК и определи общо наказание на С. между
наложените с настоящата присъда и с присъда по НОХД №2744/2015г. на ШРС, влязла
в законна сила на 20.09.2016г.. до размера на най-тежкото от тях, а именно две години “лишаване от свобода”, като на осн.
чл. 61 т.2 от ЗИНЗС общото наказание, подсъдимият
следва да
изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, като на осн. чл.25 ал.2 НК, приспадна изтърпяната
част от така определеното общо
наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: