Присъда по дело №322/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.)
Съдия: Таня Петкова
Дело: 20215220200322
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Пазарджик, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниМаргаритка Георгиева Зарова

заседатели:Цветанка Благоева Илиева
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора М. Вл. К.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ
характер № 20215220200322 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. Г. Й. – роден на 16.10.1980г. в гр.
Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ул. „***“ №21, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, безработен, осъждан, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на 27.11.2020г. в гр. Пазарджик, без
надлежно разрешително по чл.7 ал.1 от ЗКНВП, е държал в себе си
високорисково наркотично вещество – кокаин, с нетно тегло 0,922 грама със
съдържание на активно действащия компонент кокаин 3,3 тегловни процента
на стойност 73,76 лева, поради което и на основание чл.354а ал.3 т.1 от НК,
във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го ОСЪЖДА на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На осн. чл.68 ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подсъдимият М. Г. Й. да
изтърпи ОТДЕЛНО И ИЗЦЯЛО наказанието от три месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъда-споразумение по НОХД №467/2019г. по
описа на РС-Пазарджик.
1
На осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ОБЩ първоначален режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по настоящата присъда и
по активираната на осн. чл.68 ал.1 от НК присъда.
На осн. чл.354а ал.6 от НК ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство – остатък от високорисково наркотично вещество кокаин с нето
тегло 0,849 грама, предадено на съхранение в ЦМУ-София с приемо-
предавателен протокол №76059 от 04.02.2021г., ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на
държавата и след влизане на присъдата в сила ДА СЕ УНИЩОЖИ.
На осн. чл.53 ал.1 б.А от НК ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство празен прозрачен полиетиленов плик, находящ се на л.15 от
ДП, ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на държавата и след влизане на присъдата в
сила ДА СЕ УНИЩОЖИ.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. Г. Й. да
заплати по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски
в размер на 105,27 лв., както и съдебно-деловодни разноски в размер на
104.70 лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд –Пазарджик.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд
Пазарджик в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

НОХД № 322/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия М. Г. Й. от гр. П., е за престъпление по
чл.354а ал.3 т.1 от НК, а именно за това че на 27.11.2020г. в гр. П., без надлежно
разрешително по чл.7, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, е държал в себе си високорисково наркотично вещество-
кокаин, с нетно тегло 0.922 грама със съдържание на активно действащия
компонент кокаин 3,3 тегловни % на стойност 73,76 лева по цени, съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството“.
Подс. Й. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не
взима отношение по вината си и отказва да дава обяснения. В правото си на лична
защита е изразил съжаление за стореното, като предоставя на съда какво решение
да вземе. Защитникът му пледира за приложение на чл.9 ал.2 от НК, излагайки
аргументи за малозначителност на деянието и алтернативно предлага деянието да
се преквалифицира по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа така
повдигнатото обвинение и пледира за осъдителна присъда и определяне на
наказанието при превес на отегчаващите вината обстоятелства, обосновавайки
предложението си, както и да се активира наказанието наложено по предходното
му осъждане по НОХД № 467/19 г. по описа на ПзРС.
На 27.11.2020г., в ранния следобед, на територията на гр. П. се провеждала
специализирана полицейска операция, в която участвали свидетелите И.Д. и
И.Ш.- полицейски служители в Сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР- П.. В хода на
операцията Д. и Ш. получили информация по оперативен път, че лице от мъжки
пол, придвижващо се по ул. „Б.“ в гр. П., държи в себе си наркотични вещества.
Полицейските служители веднага се насочили към цитираната улица с цел да
установят лицето и да му извършат полицейска проверка. При обход на ул. „Б.“
свидетелите Д. и Ш. забелязали подс. М.Й.. Приближили се до него и след като се
легитимирали като служители на МВР, извършили проверка на Й.. Свидетелите
Ш. и Д. познавали подс. Й. като лице от криминалния контингент, склонно да
злоупотребява с наркотични вещества. Полицейските служители попитали
подсъдимия дали държи в себе си вещества или предмети, държането на които е
забранено от закона, при което подс. Й. отвърнал, че в себе си имал малко кокаин
и изразил желание да го предаде, като извадил от джоба си прозрачен
самозалепващ се плик, в който имало бяло прахообразно вещество.
Поради тази причина подс. Й. бил отведен от свидетелите Ш. и Д. в
сградата на ОД на МВР- П., където той предал доброволно на разследващия
полицай намиращото се в него пликче с бяло прахообразно вещество. Пред
полицейските служители подс. Й. заявил, че е закупил кокаина същия ден за
лична употреба.
Доброволно предаденото пликче с вещество било приобщено като ВД по
1
делото, като впоследствие на същото бил извършен оглед, при който било
измерено брутното тегло на плика с веществото с електронна везцна, която отчела
1,22 грама, както и била извършена проба с полеви наркотест „Cocain/Crack Test“
на част от веществото, при който то реагирало на кокаин. За извършеното
процесуално-следствено действие бил съставен съответния протокол и фотоалбум
към него.
От заключението на изготвената в досъдебната фаза на процеса физико-
химическа експертиза, което съдът цени като обективно, обосновано и
компетентно, се установява , че изследваното доброволно предадено от
подсъдимия бяло на цвят на бучки и не прахообразно вещество имало общо нето
тегло 0.922 грама и съдържало 3,3 тегловни % кокаин.
По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Съгласно приложение № 2 към член единствен на Постановление на МС №
23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, цената на 1 гр. кокаин е 80 лева. С оглед на това държаното
количество кокаин от подс. Й. възлиза на стойност 73.76 лева.
Кокаинът е високорисково наркотично вещество според Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и е включено в
Приложение № 1 към чл.3 т.1, Списък І от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск
за общественото здраве.
За притежаването на това вещество подс. Й. няма надлежно разрешително.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на свидетелите И.Д. и И.Ш., дадени на съдебното следствие, а също и
от писмените доказателства, приети по делото и заключението на извършената
експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ш. и Д., т.к. същите са
непротиворечиви и взаимно се допълват по отношение на основните факти и
обстоятелства, елементи от фактическия състав на престъплението. Освен това
кореспондират и се допълват от писмените доказателства и експертното
заключение, а и не се оборват от нито едно от доказателствата по делото.
Свидетелите Ш. и Д. са преки очевидци на поведението и действията на подс. Й..
Те са категорични в показанията си, че след като са установили Й. на указаното
им място, са го запитали дали в себе си държи вещи забранени от закона, при
което той заявил, че имал около грам кокаин, след което от джоба си извадил
прозрачно пликче, в което имал бяло прахообразно вещество, което впоследствие
предал доброволно. Също така заявиха, че са присъствали при огледа на
предаденото ВД, при който се установило брутното тегло на пликчето,
съдържащо веществото и че при тестването му реагирало на кокаин.
Категорично се доказа и от заключението на физикохимичната експертиза и
от разпита на вещото лице в съдебно заседание, че съдържанието в доброволно
предаденото от подсъдимия пликче представлява наркотично вещество- кокаин, с
3,3 тегловни % на активнодействащия компонент и че съгласно нормативните
2
документи представлява вещество с висока степен на риск за здравето.
Установено е също, че подс. Й. не разполага с издадено по реда на ЗКНВП
разрешително за държане на наркотични вещества.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството
на престъплението в лицето на подсъдимия и за неговата виновност.
С оглед на всичко казано до тук и при така установената фактическа
обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият М. Г.
Й. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.354а ал.3 т.1 от НК, като
на инкриминираната дата и място е държал в себе си, без надлежно разрешително
по чл.7 ал.1 от ЗКНВП високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно тегло
0,922 гр. със съдържание на активно действащия компонент 3,3 тегловни %, на
стойност 73.76 лв..
Подс. Й. е имал представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. От свидетелските показания става
ясно, че същият по неустановен по делото начин се е сдобил с процесното
наркотично вещество кокаин напълно съзнателно и преднамерено, знаел е какво
държи в себе си предвид и неговата първоначална реакция (уплашен и отричащ в
себе си да има забранено от закона вещество, според показанията на св. Д.), знаел
е и целта с която се е снабдил с този наркотик. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване- знаел е, че държи наркотично вещество, както и неговия вид
и количество, наясно е бил че притежанието на същото е забранено от закона и че
прави това без надлежно разрешение.
Съдът не споделя становището на защитата, че престъплението
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. На първо място
предметът на престъплението е високорисково наркотично вещество- кокаин, в
немалко количество- почти един грам, което съвсем не е за еднократна употреба,
макар че не изключва личната такава. От това общо количество например могат
да бъдат приготвени няколко дози за употреба. Вярно е, че стойността на
държаното наркотично вещество-73,76 лева е ниска, далеч под размера на МРЗ, но
тя не е водещ елемент за съставомерността на деянието. Освен това публично
известен е фактът, че стойността на 0,922 грама (почти 1 грам) кокаин на
нелегалния пазар надхвърля сумата от 73.76 лв. (80 лева).
В случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока
степен на обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни
последици (или възможност да настъпят такива) за здравето и живота, поради
което е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде
пренебрегната. Отделно от това и данните за личността на подс. Й. го определят
като деец също с висока степен на обществена опасност. Той е криминално
проявено лице, не е постоянно трудово ангажиран и е осъждан за тежки умишлени
престъпления, като макар за първото му осъждане да е настъпила реабилитация по
право, то същото не може да не се отчете като негативна характеристична данна.
Показателно за степента на обществена опасност на дееца е обстоятелството, че
3
второто му осъждане е било с влязла на 25.04.2019 г. в сила присъда-споразумение
за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, за което е бил осъден на 3
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен
срок от три години. Именно в рамките на този изпитателен срок подс. Й. е
извършил настоящето деяние. Това показва неговата склонност към престъпни
прояви, но и това че дори и това осъждане не е изиграло за него превъзпитателно-
възпираща роля. Настоящето деяние е извършено от подсъдимия малко повече от
година след влизане в сила на последното му осъждане, въпреки че е знаел, че
изтърпяването на наложеното му наказание ЛС е отложено за изпитателен срок от
три години.
Всички тези обстоятелства определят конкретното деяние като такова със
завишена степен на обществена опасност в сравнение с типичните престъпления
от този вид. Обществената опасност на това деяние следва да се отчита на база на
засегнатите обществени отношения, регулирани със съответната норма, на база
бързонарастващия брой на престъпления от този вид, което засяга главно
подрастващите и младежите в най-уязвимата за тях възраст.
Така изложените съображения изключват маловажността на случая.
Поради всичко изложено до тук, съдът намира, че авторството на деянието
в лицето на подс. Й. се доказа по един несъмнен начин от съвкупния анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване на
деянията.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за
неговата индивидуализация.
За да определи наказанието бе отчетена високата степен на обществена
опасност на деянието. Престъплението по чл.354а ал.3 т.1 от НК е уредено в
Раздел ІІІ- „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ на
Глава ХІ- „Общоопасни престъпления“. Те засягат обществените отношения
свързани пряко със защита на здравето и живота на хората.
Съдът отчете обществената опасност на конкретното държане на
високорисково наркотично вещество- кокаин като висока, като се има предвид
мястото, времето и начина на извършване вида и количеството на предмета на
престъплението.
Подсъдимият е със завишена степен на обществена опасност. Осъждан е,
характеристичните му данни са негативно, не е постоянно трудово зает, извършил
е настоящето деяние в изпитателни срок на предходно осъждане също за държане
на високорисково наркотично вещество, като това обстоятелство не е изиграло
своята възпираща и превантивна роля, като малко повече от година след
осъждането му е осъществил настоящето престъпление. В този смисъл е очевидна
нагласата за изграждане на трайни престъпни навици у подсъдимия.
Подбудите за извършването на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред. Ниската правна култура на подсъдимия и
4
заниженият му самоконтрол също са конкретни причини за извършване на
престъплението.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подс. Й.
съдът отчете неголямото количество на държаното наркотично вещество,
оказаното съдействие на полицейските и разследващите органи и тежкото му
материално положение и имотно състояние, а като отегчаващи- обремененото му
съдебно минало и недобрите характеристични данни.
С оглед на гореизложеното и след като бяха отчетени смекчаващите и
отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съобразно относителната
им тежест съдът, при тези данни намери, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, подробно изброени по-горе, при наличието на които
и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С
оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК като определи
наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и осъди
подсъдимия Й. на пет месеца лишаване от свобода. Съдът с оглед на тежкото
материално и финансово положение на подсъдимия приложи разпоредбата на
чл.55 ал.3 от НК и не наложи кумулативно предвиденото наказание „глоба”. Така
определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
Предвид данните за личността на подсъдимия и миналото му осъждане на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съществува законова
забрана за приложението на института на условното осъждане по смисъла на
чл.66 ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.
Както се посочи вече, видно от справката за съдимост на подс. Й. е осъждан
по НОХД № 467/2019 г. по описа на РС- П. с присъда-споразумение, влязла в сила
на 25.04.2019 г., за извършено престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, като му е
било определено и наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от три години. В рамките на
определения изпитателен срок подс. Й. е извършил настоящото деяние, а именно
на 27.11.2020 г. С оглед на всичко това и като законова последица от факта на
извършено ново умишлено престъпление от общ характер в рамките на
изпитателния срок, съдът намери, че следва да постанови ефективно изтърпяване
и на условното наказание лишаване от свобода.
По тези съображения и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът постанови
подсъдимият М.Й. да изтърпи отделно и изцяло определеното му наказание от три
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 467/2019 г. на ПзРС.
При това положение и т.к. сборът от двете наказания лишаване от свобода-
наложеното с настоящата присъда и активираното по реда на чл.68 ал.1 от НК, не
надвишава две години, а е в общ размер на осем месеца, то на основание чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ първоначален режим на изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода.
На основание чл.354а ал.6 от НК съдът постанови вещественото
доказателство- остатък от високорисково наркотично вещество- кокаин с нетно
5
тегло 0,849 грама, намиращо се на съхранение в ЦМУ- София като предмет на
престъплението и на осн. чл. 53 ал.1 бук. „а“ от НК- вещественото доказателство-
празен прозрачен полиетиленов плик, намиращ се на л.15 от ДП, като средство за
извършване на престъплението, да се отнемат в полза на държавата, като след
влизане на присъдата в сила да се унищожат.
При така постановената осъдителна присъда и на основание чл.189 ал.3 от
НПК съдът осъди подсъдимия М.Й. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 105,27 лева по сметка на ОД на МВР- П. за извършената на ДП
експертиза, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-П. съдебно-
деловодни разноски в размер на 104.70 лева- за явяване и пътни разходи на
вещото лице.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6