Р Е Ш Е Н И Е
№:845 10.07.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и пети юни,
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Ирина Ламбова
Прокурор: Д.Х.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 687 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от „Иванова 2014“ЕООД, ЕИК-*********,
гр.Бургас, Автогара Запад, ул.Витоша №1, против решение № 138/03.02.2020г.,
постановено по НАХД № 5388/2019г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 395277-F387776 от 08.11.2018г. на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (Наредба Н-18), вр. чл.118, ал.1 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, му е
наложена имуществена санкция от 500
лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение,
респективно наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния
закон и явна несправедливост на наказанието. Счита, че непредставянето на
контролната лента от фискалната памет на касовия апарат води до недоказаност на
обвинението и немотивираност на съдебния акт. Първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на актосъставителя, който преразказал съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) помагайки си с него.
Освен това свидетелят по акта не е индивидуализиран в достатъчна степен с ЕГН и
адрес, а само като служител на НАП. Не е ясно и той на какво е свидетел –
съставянето на акта или на самото нарушение. На последно място твърди липса на
териториална компетентност на актосъставителя.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат С.П. ***,
която поддържа жалбата.
Ответникът по касация – Национална агенция по приходите, редовно уведомен,
не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на подадената касационна жалба и пледира за оставяне в сила на
атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 395277-F387776/08.11.2018г.
на началник-отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, вр. чл.118, ал. 1 от ЗДДС и
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция от 500 лева. Наказанието за това, че при извършена
проверка на 27.05.2018г., в 11.35 часа, в обект: павилион-РЕП, находящ се в гр.Бургас,
Автогара Запад, стопанисван от „Иванова 2014“ЕООД, е установено, че при
извършена контролна покупка на 1бр. кафе на стойност 0,50 лева, заплатена в
брой от актосъставителя Мария Добрева в 11.17 часа на същата дата, не била
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.
Плащането било прието и стоката предадена от управителя на обекта – Мария
Иванова Стоева.
За да постанови решението си районният съд след обсъждане на възраженията
на жалбоподателя е приел, че извършването на нарушението е доказано по
безспорен начин и е обосновал извод, че търговецът е осъществил състава на
нарушението, поради което законосъобразно е санкциониран по приложимата правна
норма. Обсъдил е и възражението на жалбоподателя за невъзможност за
идентификация на свидетеля по акта, което е намери за неоснователно, тъй като
св.Петко Тодоров Корунчев е индивидуализиран в АУАН и констативния протокол за
проверката, с местоработата си в НАП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Нарушението е за извършена продажба на стока, при плащането по която не е
издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Следователно
тази продажба изобщо не е била отчетена чрез това фискално устройство, поради
което и в разпечатаната от него контролната лента от фискалната му памет тя не
може да фигурира след като не е отчетена. Фактът на неиздаването на касова
бележка се установява не само от АУАН и разпита на актосъставителя в съдебно
заседание, но и от изготвения на място при проверката протокол №
0267983/27.05.2018г., подписан без възражение от продавача-консултант в обекта Мария Иванова Стоева, която реално е извършила процесната продажба и не е
издала касова бележка. Без възражение е подписан и АУАН от представителя на
дружеството-жалбоподател, т.е. неиздаването на касова бележка не е било
оспорено и тогава. Всичко това, съчетано с липса на ангажирани доказателства от
страна на търговеца, че е регистрирал продажбата по надлежния ред, навежда
извода за правилност на заключението на районния съд за осъществен състав на
нарушението.
По отношение второто възражение – непосочването на ЕГН на свидетеля по
съставяне на АУАН, това не може да бъде квалифицирано като съществено
процесуално нарушение. Този свидетел е записан с трите си имена и адрес в акта,
а в протокола за проверката, който е цитиран в акта, той е идентифициран и чрез
длъжностното си качество и адрес по месторабота – достатъчно на брой
индивидуализиращи белези, въз основа на които е възможно да се идентифицира по
несъмнен начин. Съвсем ясно, заради посочването му в протокола за проверката,
че той е имал качеството на свидетел-очевидец на нарушението.
Не може да бъде споделено и възражението, че актосъставителят не е бил
компетентен за съставянето на акта. Същият е главен инспектор по приходите в
Централното управление на Националната агенция по приходите, а не в някоя от
териториалните дирекции, т.е. териториалната му компетентност е за цялата
страна, като изрично като орган по приходите е определен с представената по
делото (л.16) заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. – т.2, да съставя актове по
редица закони, между които и ЗДДС.
По изложените съображения и при липса на отменителни основания, касационният
състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с
действащите правни норми и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 138/03.02.2020г., постановено по
НАХД № 5388/2019г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.