Р
Е Ш Е Н И Е
№………/…………….2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1972/2014г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Образувано е по искова молба на Т.К.К., ЕГН **********,***
с посочен съдебен адрес ***, действаща чрез пълномощниците си адв.Анг.К. и адв.Хр.Х. срещу ответници БОНИТА 97 ЕООД, ЕИК
********* и
ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, дружество рег. по законодателството на Британски Вирджински острови, рег.№288204, представлявано по искова молба от
Б.Р.К., Р.Б.К.и Ч.А. ***, с предявени искове за отричане качеството „съдружник” на ответното дружество Ол
сийз Лимитед в Бонита 97 ЕООД ведно с няколко инцидентни установителни искове
по отношение на останалите ответници физически лица.
С
определение №1767/08.05.2014г. по предходно образувано т.дело
№720/2014г. на ВОС, съдът е прекратил производството по предявените обективно и
субективно кумулативно съединени искове изцяло. Това определение е било предмет
на обжалване пред АС –Варна като с определение
№524/30.07.2014г., постановено
по ч.т.дело №382/2014г. съдът е отменил частично определението на ВОС, в частта, с която е
прекратено производството по делото по претенцията за установяване, че „Ол Сийз
Лимитед" е прекратило по собствено желание участието си в капитала на
„Бонита - 97"ООД, считано
от 09.07.2001г.
съобразно отправеното за целта искане от 08.04.2011год. В тази част делото е върнато на първата инстанция за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно указанията. В останалата прекратителна
част определението на ВОС е било потвърдено от АС –Варна. С
мотивите на въззивния акт е прието, че ищцата е предявила иск, насочен към отричане членствените права на ответника Ол
сийз лимитед /съкр.ОСЛ/ в дружеството, чийто едноличен собственик тя твърди,
че е - Бонита 97 ЕООД.
Прието е, че за
ищцата е налице интерес от предявения иск тъй като е налице косвено отричане от
ответника ОСЛ правата на ищцата в друг съдебен
спор по гр.дело №3980/2013г. на 24 състав на ВРС, с предмет недействителност на
договори по чл.129, ал.2 ТЗ, от които ищцата черпи членствените си права в
„Бонита - 97"ООД, вкл. е обезпечил претенцията със запор върху
дружествените дялове до приключване на спора във връзка с действителността на тези разпоредителни
сделки. Въззивният съд приема,
че висящият иск е обуславящ за
основателността на последващ процес с правно основание чл.29 ЗТР за заличаване
на вписаните договори в TP, вкл. за възстановяване членствените права на ОСЛ в
„Бонита - 97" ЕООД, поради което е и налице интерес от отрицателния установителен иск спрямо
ОСЛ от съдебно отричане на заявени насрещно
членствени права. Оспорването на
въведените с исковата молба фактически основания за прекратеното членствено
правоотношение също сочи на правен интерес, поради което съдът намира, че е
налице положителната процесуална предпоставка за водене на иска по чл.124 ГПК.
След
връщане на делото, същото е образувано в т.дело №1972/2014г. на ВОС, ТО. Съобразно дадените от съда указания, предявеният иск е
уточнен като установителен, за приемане за установено спрямо ответниците, че ОЛ СИЙЗ
ЛИМИТЕД не е собственик на дружествени дялове/не е съдружник/ в капитала на БОНИТА 97 ЕООД, на осн.чл.124 ГПК.
С определение №255/23.01.2015г. по
т.дело №1972/2014г. на ВОС, ТО съдът е спрял производството по делото поради
висящ преюдициален спор по гр.дело №3980/2014г. на ВРС, на основание чл.229,
т.4 от ГПК. След отпадане на пречката за движение на обусловеното дело, с
влизане в сила на решението по ГД №3980/2014г. на ВРС на 03.07.2017г., с
определение от 19.07.2017г., производството по т.дело №1972/2014г. е
възобновено. С решение на ВОС по в.т.дело №388/2015г. е отменено решение №6068/17.12.2014г. по гр.д.№
3980/2013г. в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Ол Сийз Лимитед”, дружество, учредено на Британските
Вирджински острови, с регистрационен номер 288204, срещу К.Д.К., ЕГН **********,
искове за прогласяване нищожността на договор от 08.11.2001г. с предмет
продажбата на 60 000 дяла от капитала на „Бонита 97”ООД, сключен между „Ол Сийз
Лимитед” като продавач, и К.Д.К. като купувач, за сумата от 12 000 лева, както
и на договор от 15.05.2002г. с предмет продажбата на 21 340 дяла от капитала на
„Бонита 97”ООД, сключен между същите страни „Ол Сийз Лимитед” и К.Д.К., за
сумата 21 340 лева, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.
3 ЗЗД, в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от
„Ол Сийз Лимитед”, дружество, учредено на Британските Вирджински острови, с
регистрационен номер 288204, срещу К.Д.К., ЕГН **********, за прогласяване
нищожността на договор от 08.11.2001г. с предмет продажба на 60 000 дяла от
капитала на „Бонита 97” ООД, сключен между „Ол Сийз Лимитед” - като продавач, и
К.Д.К. – като купувач, за сумата от 12 000 лева, и на договор от 15.05.2002г. с
предмет продажба на 21 340 дяла от капитала на „Бонита 97” ООД, сключен между
„Ол Сийз Лимитед” - като продавач, и К.Д.К. – като купувач, за сумата 21 340 лева, поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, пред.3 ЗЗД, както и в частта, с
която „Ол Сийз Лимитед”, дружество,
учредено на Британските Вирджински острови, с регистрационен номер 288204, е
осъдено да заплати на К.Д.К., ЕГН **********, сумата 5000,00лв. /пет хиляди лева/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, като вместо това съдът
постановил нищожността на договор
от 08.11.2001г., с нотариална заверка на подписите рег. №7246/09.11.2001г. на
нотариус И.М., с район ВРС, рег.№ 195, с който Ч.А.А., в качеството на
пълномощник на „Ол Сийз" ЕООД е продал на К.Д.К. 60 000 дружествени дяла
от капитала на "Бонита 97" ООД, за сумата от 12 000 лева, поради
липса на представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2,
предл. 3 ЗЗД както и обявил за нищожен и
договор от 15.05.2002г., с нотариална заверка на подписите рег. №3732/15.05.2002г. на нотариус И.М.,
с район ВРС, рег.№ 195, с който Ч.А.А., в качеството на пълномощник на „Ол
Сийз" ЕООД, е продал на К.Д.К. 21 340 дяла от капитала на „Бонита 97” ООД,
за сумата 21 340 лева, поради липса на представителна власт, на основание чл.
42, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. С решение №49/03.07.2017г. по
т.дело №603/2016г. ВКС, Първо т.о. е потвърдил решението на ВОС по в.т.дело
№388/2014г. на ВРС.
След възобновяване на производството и във връзка с
дадени от съда указания за обосноваване правния интерес на ищцата Т.К.К., с
молба от 03.08.2017г. същата, чрез пълномощници адв.Х. и адв.К. сочи, че не е
налице приклудиране правото и на иск за установяване, че ответното дружество ОЛ
СИЙЗ ЛИМИТЕД е прекратило членственото си правоотношение в БОНИТА 97 ООД преди
извършването на разпоредителните сделки с дружествени дялове в полза на К.К.,
обявени за нищожни с цитираното по-горе съдебно решение. Поддържат се
твърдения, че членственото правоотношение на ОСЛ е преустановено с отправяне на
предизвестие за напускане по реда на чл.125, ал.2 ТЗ, последиците от което са
настъпили преди извършване на разпорежданията в полза на К.К.през 2001 и 2002г.
Липсва установяване, че ОСЛ не е съдружник в ответното дружество. Твърди се, че
с предизвестие от 08.04.2001г. ОСЛ е уведомило Бонита 97 ООД, че прекратява
участието си като съдружник като с изтичане на тримесечния срок от предизвестието,
автоматично се е прекратило членството на ОСЛ в Бонита 97 ООД, считано от
08.07.2001г., преди сключване на атакуваните разпоредителни сделки с
дружествени дялове от капитала на Бонита 97 ООД.
Въз основа на горното,
ВОС е сезиран с отрицателен установителен иск за установяване, че ОСЛ не е съдружник
/собственик на дружествени дялове от капитала/ в БОНИТА 97 ООД поради извършено
напускане с предизвестие до дружеството, на основание чл.125, ал.2 ТЗ преди
извършване на разпоредителните сделки с дружествени дялове, предмет на исковете
по ГД №3980/2013г. на ВРС.
С отговор на
исковата молба от 15.09.2017г. ответникът БОНИТА 97 ООД, ЕИК *********,
София не оспорва иска. Представляващият дружеството К.К.излага, че цитираното в
исковата молба предизвестие на съдружника ОСЛ за напускане е било адресирано до
него като управител и вписано в регистъра на Бонита 97 ООД, на 09.04.2001г.
Именно в тази връзка е подписано и споразумението от 08.11.2001г., което има за
цел уреждане на отношенията по повод напускането на съдружника. С отговора са
приложени и писмени доказателства относно възникване на членственото
правоотношение с ОСЛ и отправеното предизвестие за прекратяване участието на
последното като съдружник.
С допълнителна искова молба, в отговор на Бонита 97 ООД,
ищцата заявява, че поддържа направените вече твърдения.
С отговор
вх.№32148/16.11.2017г., чрез адв.В.Г. от ВАК, ответното дружество ОЛ СИЙЗ
ЛИМИТЕД оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Излага на
първо място, че ищцата не е съдружник в Бонита 97 ЕООД, поради което и няма
интерес от иска; че същата не е придобила права като съдружник въз основа на
валидно разпоредително действие тъй като праводателят и К.К.не е имал
качеството едноличен собственик на капитала и взетото еднолично решение за
приемане на нов член на Бонита 97 ООД е нищожно. Отново се изтъква, че
наложеният запор върху част от дружествените дялове на Бонита 97 ООД, не
обосновава сам по себе си интерес от иска. Евентуално, ответникът оспорва
основателността на иска. Излага, че споразумението от 08.11.2001г. е
ирелевантно за спора, а от друга страна постановеното по т.дело №388/2015г. на
ВОС решение, обвързва ищцата като правоприемник на ответника по спора К.К..
Оспорва се извършеното прекратяване на членственото правоотношение въз основа
на предизвестието от 2001г. на ОСЛ като се твърди, че такова обстоятелство не е
било оповестено в ТР, не е извършено от легитимирано лице, а от пълномощник без
представителна власт или при действие в ексцес на предоставените права; ОСЛ не
е узнало за това действие за да има възможност да го оттегли. Твърди се, че
въпреки предизвестието, ОСЛ е продължил да действа и участва като съдружник до
обявените за нищожни сделки на разпореждане с дружествени дялове от Бонита 97
ООД. С отговора си ответникът ОСЛ въвежда изрично изявление до Бонита 97 ООД,
че оттегля молба от 08.04.2001г. за напускане на ОСЛ като съдружник. Твърди, че
не е налице потвърждаване на извършените без представителна власт от Ч.А. действия
от името и за сметка на ОСЛ, поради което и дружеството не е прекратявало
участието си в Бонита 97 ООД. Оспорва се придобиването на 62 500
дружествени дяла от капитала на Бонита 97 от ищцата Т.К. като се възразява, че собственик
на тези дружествени дялове е останало ОСЛ въз основа на решение от 04.08.2000г.
по ф.дело №894/1997г. на ВОС. ОСЛ не се е разпореждало валидно с дружествените
си дялове от капитала на Бонита 97 ЕООД. Изрично се оспорва автентичността на
молбата за напускане на съдружник от 08.04.2001г., представена с отговора на
исковата молба от Бонита 97 ООД като се твърди, че същата не съдържа подпис на Ч.А..
Иска се представяне оригиналът на молбата от извършилите заверката му лица – Т.К.
или К.К..
С допълнителна
искова молба от 15.12.2017г. ищцата Т.К. оспорва отговора на ОСЛ. /л.141/
Оспорва правосубектността и представителната власт на пълномощниците на
ответното дружество. Твърди, че е налице интерес от иска тъй като към момента същата
е вписана като едноличен собственик на капитала на Бонита 97 ЕООД като
оспорването на правата и, видно от висящността на т.дело №570/2017г. на ВОС,
обосновава интерес от съдебно установяване, че ОСЛ не е собственик на
дружествени дялове от Бонита 97 ООД. Твърди се, че Т.К. не е страна в
производството по ГД №3980/2013г. на ВРС, поради което решението по същото няма
да се ползва със СПН спрямо нея. На следващо място ищцата твърди, че дори К.К.да
не е бил едноличен собственик на капитала към момента на приемането и за
съдружник /на съдружника Т.К./, то това негово решение не е нищожно, а
евентуално отменяемо по реда и в сроковете по чл.74 ТЗ, която възможност е
преклудирана. Прави се довод, че докато ищцата е вписана в ТР като едноличен
собственик/съдружник/, то е налице интерес от иска. Твърди се освен това, че същата
е придобила напълно добросъвестно дяловете на Бонита 97 ООД като е узнала за
съществуващия спор относно валидността на сделките по прехвърляне на
дружествени дялове едва на 12.09.2013г., т.е. дълго време след придобиването им
на 28.01.2013г., вкл. след вписването на това обстоятелство в търговския
регистър, на 28.03.2013г. Счита, че въпросът с правния интерес на ищцата от предявения
иск е решен с определението на ВОС по ч.т.дело №382/2014г. Интересът следва
директно от твърденията на страните, а при преценката им е несъмнено налице
такъв поради взаимното оспорване на права.
Съгласно постъпил допълнителен
отговор на ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, ответникът чрез адв.Г., оспорва твърденията и
доводите на ищеца. Излага, че по делото са представени доказателства за
правосубектността на дружеството, които са надлежно издадени от оправомощени за
това органи. Поддържа, че не е налице потвърждаване на извършените от Ч.А.
действия по напускане на съдружника, тъй като ответното дружество се е
противопоставило посредством инициираното производство по гр.дело №3980/2013г.
на ВРС. Твърди се, че непосредствено след завеждане на иска, К.К.се е
разпоредил с всички притежавани от него дялове от Бонита 97 ООД в полза на
дъщеря си Т.К. безвъзмездно. Цялото имущество на Бонита 97 ООД е апортирано
впоследствие в капитала на Бонита 79 ООД по решение на Т.К. като едноличен
собственик. Апортът е извършен след налагане на запор върху 62 500 дружествени
дяла от капитала на Бонита 97 ООД. Поради това се поддържа, че ищцата е
недобросъвестна и не може да се позовава на вписванията в ТР. Според ответника,
въпросът дали Коъчо К. е бил едноличен собственик на капитала на Бонита 97 ЕООД
и дали неговите решения са били отменяеми или нищожни ще бъде разрешен по
т.дело №570/2017г. на ВОС. Според ответника това производство няма отношение
към интереса на ищцата от предявения отрицателен установителен иск.
С отговора си ответникът оспорва качеството на Ч.А. на
едноличен собственик на капитала към датата на връчване на предизвестието за
напускане по чл.125, ал.2 ТЗ. Поддържа възражение за липса на представителна
власт на Ч.А. и/или превишаване на дадените му с пълномощното представителни
правомощия спрямо ОСЛ. Оспорва се пълномощното от 31.01.2003г. като неотносимо
към предизвестието за напускане тъй като е последващо извършеното
разпоредително действие. Оспорва се наличието на потвърждаване на извършените
действия без представителна власт от търговеца ОСЛ като се твърди, че чл.301 ТЗ
не е приложим в случая тъй като не се касае за търговска сделка. Ако се приеме
за приложима разпоредбата, то ответникът твърди, че е налице изрично
противопоставяне на извършените действия посредством завеждане на гр.дело
№3980/2013г. на ВРС. Оспорва, че ОСЛ е получило плащане, което е относимо към
напускане на дружеството. Евентуално, ответникът оспорва твърдението на ищеца за
получени от ОСЛ 1 134 000 евро тъй като от приложените документи се
установява, че сумата е преведена по сметка на друго дружество – с друго
наименование и регистрация на Маршалските острови, а не Британски Вирджински
острови.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се
явява лично, представлява се от адв.К. и адв.Х., които поддържат предявения иск
и не възразяват срещу предявения проектодоклад на спора /съгласно определение
№439/02.02.2018г., на л.182/. Претендират се сторените в производството
разноски.
Ответникът БОНИТА 97 ООД, чрез адв.С., поддържа
основателността на иска.
Ответникът ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, чрез адв.В.Г., поддържа
неоснователността на иска по изложените вече съображения.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение,
в съгласие с приложимите нормативни актове, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Съгласно чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, публично достъпна
информация е, че ищцата и към момента е съдружник в ответното дружество Бонита
97 ООД, а към момента на завеждане на иска, същата е била едноличен собственик
на капитала му съобразно вписване от 28.03.2013г. В този смисъл, оспорване на
правата на настоящите съдружници чрез предявяване на искове, вкл. такива, които
не са обусловени от срок, безспорно предполага интерес от установяване със сила
на пресъдено нещо, че ответното дружество Ол Сийз Лимитед, не е съдружник в
Бонита 97 ООД. Конкретното въведено от ищеца основание за това е хипотезата на
чл.125, ал.2 ТЗ, чрез доброволно напускане с отправяне на предизвестие до
дружеството, последиците на което прекратяване на членствено правоотношение са
настъпили още към юли 2001г. Производството е образувано на 16.04.2014г.,
първоначално като т.дело №720/2014г. на ВОС, ТО.
Същевременно, производството по гр.дело №3980/2013г. на
ВРС е образувано на 25.03.2013г. С влязло в сила решение по това дело е
прогласена нищожността на: договор от 08.11.2001г., с нотариална заверка
на подписите рег. №7246/09.11.2001г. на нотариус И.М., рег.№195, с район ВРС, с
който Ч.А.А., в качеството на пълномощник на „Ол Сийз лимитед" ЕООД е
продал на К.Д.К. 60 000 дружествени дяла от капитала на "Бонита 97"
ООД, за сумата от 12 000 лева, поради липса на представителна власт, на
основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД както и на договор
от 15.05.2002г., с нотариална заверка на подписите рег. №3732/15.05.2002г. на нотариус И.М., с който Ч.А.А., в
качеството на пълномощник на „Ол Сийз лимитед" ЕООД, е продал на К.Д.К. 21
340 дяла от капитала на „Бонита 97” ООД, за сумата 21 340 лева, поради липса на
представителна власт, на основание чл. 42, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. С решение №49/03.07.2017г. по т.дело №603/2016г. ВКС, Първо т.о. е
потвърдил решението на ВОС по в.т.дело №388/2014г. на ВРС.
От цитираното гр.дело е видно, че атакуваните сделки с
дружествени дялове на Ол сийз лимитед са извършени след твърдяното по исковата
молба напускане на съдружника Ол сийз лимитед с предизвестие към м.07.2001г.
По делото е представена молба до ОС на Бонита 97 ООД, от
08.04.2001г., от Ч.А. като представляващ Ол сийз, за напускане на дружеството и
прекратяване на членственото му правоотношение съгласно чл.125, ал.2 ТЗ.
Изслушаната по делото Съдебно-графологическа експертиза на в.л.Е.А. /л.332 и
сл. от делото/ сочи, че подписът положен срещу текста „подпис” над името Ч.А. в
цит.молба – предизвестие от 08.04.2001г., е изпълнен от Ч.А.. Заключението не е
оспорено и е приобщено към доказателствата по делото, поради което се цени от
съда като относимо към предмета на доказване. Тази молба е представена от
Бонита 97 ООД при подаване на заявления за вписване промяната в правния статут
на дружеството през 2012г. /заявления от юли 2012г. и от август 2012г./
Представена е извадка от входящ регистър на ответното дружество Бонита 97 ООД
/на л.96/, от който е видно, че на 09.04.2001г. под рег.№0006/09.04.2001г. е
отразена подадена молба –предизвестие за напускане на дружеството от Ч.А., за
напускане на Ол сийз Лтд.
Представена е декларация за подкрепа, подписана от Ч.А.
като представляващ Ол сийз Лтд, от 08.11.2001г., съгласно която се заявява
съгласие на дружеството притежаваните от него 62 500 др.дяла да бъдат
изкупени от К.К.като се съгласява тези дялове да бъдат предоставени в залог по
ползвания от Бонита 97 ООД банков кредит.
Видно, на същата дата 08.11.2001г. е Бонита 97 ООД е
сключило инвестиционен кредит с Райфайзенбанк България АД за сумата от
1 088 800 евро. С договор за залог на дялове от ТД от 08.11.2001г., с
нот.заверка подписите на страните, вкл. на съдружника ОСЛ чрез Ч.А., рег.№8969
от 09.11.2001г. на нотариус Б.Василев, в полза на кредитодателя Райфайзенбанк
България е учреден залог върху дружествените дялове на съдружниците /всички
дялове/ в Бонита 97, вкл. върху 62 500 др.дяла на ОСЛ.
С исковата молба е представено Споразумение от същата
дата 08.11.2001г., подписано между ОСЛ и К.К.във връзка с договор от същата
дата за продажба др.дялове на ОСЛ /60 000 др.дяла/ на К.К., съгласно което се
предвижда възможност за продавача ОСЛ да изкупи прехвърлените др.дялове в
рамките на 8 години като след изтичане на този срок, купувачът К. да може
свободно да се разпорежда с тях.
Ищецът представя декларация по чл.65, ал.2 ТЗ на Ч.А.
като пълномощник на ОСЛ, че към тази дата /следваща напускането/, дружеството
няма участие в друго ТД на територията на РБ. /декларацията е подписана по
повод придобиване на дялове от капитала на Овърсийз Хоризонт ООД, Варна.
Съгласно декларацията, същата е подписана на 25.04.2007г. въз основа на
пълномощно от директора на Одикин лимитед от 31.01.2003г.
Представен е договор за продажба на дружествени дялове
от 08.11.2001г., с нот.заверка подписите на страните, от 09.11.2001г. на
нотариус Ил.М., рег.№195 в НК, за продажбата на 60 000 др.дяла от ОСЛ на К.К..
Този договор е прогласен за нищожен поради липса на представителна власт за
ОСЛ, на основание чл.42, ал.2 вр.чл.26, ал.2 ЗЗД с решение по гр.дело
№3980/2013г. на ВРС, с въззивното решение по в.т.дело №388/2015г., влязло в
законна сила на 03.07.2017г. с потвърждаването му от ВКС с решение по к.т.дело
№603/2016г., Първо отделение на ТК.
По делото е представено Споразумение от 02.07.2009г.,
подписано между Р.К.и Ч.А. в качеството им на представляващи договарящите
страни, във връзка с друго дружество Овърсийз Хоризонт ООД, Варна и участие на
ОСЛ в това дружество с 33 др.дяла, по повод изкупуване дяловете на ОСЛ от
Овърсийз хоризонт ООД от Аспен Меритайм инвестмънт, Маршалови острови.
Споразумението сочи на намерение за изкупуване дяловете и поглъщане на ОСЛ от
Аспен меритайм. Доколкото споразумението касае отношенията по изкупуване
дружествени дялове на ответника ОСЛ в трето дружество, което не е страна по
настоящия спор, съдът намира представения документ за неотносим. В тази връзка
е представен и договор за прехвърляне на акции от Ч.А. като едноличен
собственик на капитала /100% от акциите/ на ОСЛ, Британски Вирджински острови,
на Аспен Меритайм инвестмънт инк., Маршалови острови, представлявано от Р.К.,
възмездно срещу 10 000 щ.долара.
Представена е декларация на Ч.А., с нот.заверка на
подписа му от граждански нотариус В А., на 31.10.2012г., че в периода от 1998г.
до 17.09.2009г. същия е бил собственик на 100% от акциите на ОСЛ, т.е. на
10 000 акции на приносител, съставляващи целият капитал на ОСЛ; за
прехвърляне от 2009г. собствеността върху дружеството на Аспен Меритайм
инв.инк. От приложените към тази декларация книжа се установява
правосубектността на дружеството ОСЛ, регистрирано на 21.07.1998г. в Британски
Вирджински острови, съгласно Закона за международните търговски дружества под
рег.№288204, посочен е регистрираният агент с право на подпис за компанията –
Овърсийз мениджмънт къмпани тръст Лтд. както и надлежно назначеният директор на
компанията – Одикин Лтд., рег. под №253260, рег.през 1997г. съгласно Закона за
межд.търговски дружества, представлявано от У.Д.от учредяването на дружеството
до удостоверяването през 2003г.
Представено е апостилирано пълномощно с нот.заверка на
нотариус М.А.Е., А., от 31.01.2003г., с което представляващият директора на
ОСЛ – Одикин Лтд – У.Д.упълномощава Ч.А. да продължи дейността си на регионален
и неограничен представител на ОСЛ за неограничено време като са посочени и
конкретно, но не изчерпателно, правомощия на представляващия Ч.А.. Същите са
изключително широки и предоставени изцяло на неговата свободна преценка като
вкл. и извършване на разпоредителни действия както и задължаващи дружеството
ОСЛ, вкл. вземане решения по въпроси в рамките на компетенциите на едноличния
собственик на капитала, да се разпорежда неограничено с имуществото на
компанията. /л.70-71/
Представени са и предходни пълномощни от 20.05.1999г.
и от 15.10.1998г., заверени от същия нотариус в А., за представителство на
ОСЛ от страна на Ч.А. по всички въпроси свързани с ОСЛ, със срок на валидност
на по-старото пълномощно - 5 години, считано от датата му, т.е.считано от
15.10.1998г. /до 2003г./ Съгласно пълномощното от 20.05.1999г. /на л.71/, на
пълномощника Ч.А. се предоставя правото да представлява компанията /Ол сийз
Лтд/ при учредяването, управлението и
представителството на българско еднолично търговско дружество с капитала на ОСЛ
както и да взима решения по всички въпроси от компетенциите на едноличния
собственик на капитала като се разпорежда неограничено с цялото имущество на така
учреденото дружество. Първото хронологично пълномощно, от 15.10.1998г.
касае представляване на Ол сийз Лтд от Ч.А. по
всички въпроси.
Представени са дружествения акт на ОСЛ както и
удостоверение за актуално състояние съгласно Британски Вирджински острови и
Закона за межд.търговски дружества, към 2004г. Видно от вписването в регистъра
по партидата на ответното дружество ОСЛ, извадка от който е представена на л.96
по делото, през 2009г. е отразена промяна в собствеността на акциите на
дружеството в полза на Аспен Меритайм Инв.инк. ведно с възпроизведен текст на
договора за прехвърляне на акции от 31.08.2009г., подписан от Ч.А. като
собственик на 100% от 10 000 акции на приносител от ОСЛ. Представеното
пълномощно на Б.К.за представителство на ОСЛ е за след 2010г. и ограничено със
срок до 07.01.2013г. /вж.л.171 и сл./ Пълномощно от същата 2010г. е представено
и за Р.К.от името и за сметка на ОСЛ.
Представен е договор за дарение от 28.01.2013г., с
нот.заверка подписите на страните по него рег.№324 на нотариус Н.Д., рег.№484 в
НК, Варна, с който К.К.дарява на Т.К. притежаваните от него 130 000
др.дяла от капитала на Бонита 97 ООД, с вписване на промяната на 28.03.2013г. в
Търговски регистър по партидата на дружеството.
Представени са, а и служебно известни на съда са
постановените по гр.дело 3980/2013г. на ВРС, решения, чийто краен акт е влязъл
в сила 03.07.2017г. с постановяване акта на ВКС по т.дело №603/2016г. на ВКС,
Първо т.о.
По делото е представено апостилирана декларация на
представляващия директор на ОСЛ У.Д./на л.350 по делото/, от 05.01.2015г.,
съгласно която представените пълномощни за Ч.А., от 1998, 1999 и 2003г. са
автентични, подписани от представляващия и едноличен директор на Одикин Лтд, в
полза на Ч.А. като притежаващ акциите и капитала на ОСЛ.
Най-после, от
изслушаната по делото ССЕ /на л.386/ се установява, че на 05.12.2001г. е
отразенонамаляване на средства по банкова сметка №********** с титуляр Бонита
97 ООД общо с 264 403.67 евро. Съгласно дадени на вещото лице обяснения от
управителя на РББ –Варна Н.И., в тази сума вероятно са включени 264 000
евро банков превод към Ол сийз лимитед и 403.67 евро преводна такса. Наредител
на превода от 264 000 евро е Бонита 97 ООД, а сумата е наредена за плащане
от сметка с титуляр Бонита 97. Основание за банковата операция е платежното
нареждане. В Райфайзенбанк България ЕАД не се съдържат към датата на
заключението документи, свързани с превода, вкл. и платежното нареждане,
банкови регистри, отразяващи извършените банкови операции. Поради липсата на
самото пл.нареждане, вещото лице заявява, че не може да посочи неговото
съдържание и основание. Вещото лице изразява предположение, че превода е във
връзка с договора за кредит с Бонита 97 ООД, и конкретно чл.1.2, б.б от
договора – за рефинансиране на съдружник на кредитополучателя ОСЛ в размер на
внесените от съдружника парични средства, съгласно решение на Бонита 97 ООД от
20.07.2000г. В банката не се съхраняват регистри за 2001г. и не може да се даде
информация за отразяването на банковите операции, поради което и не може да се
даде допълнителна информация относно банковата референция. С допълнително
заключение на счетоводната експертиза /на л.404/, вещото лице, въз основа на
справка в съхраняваната документация на централен архив на Райфайзенбанк
/България/ ЕАД, дава заключение, че сумата от 264000 евро е наредена по сметка
на Ол сийз лимитед в United European bank Geneva. Наредител по сметката е Бонита 97
ООД. Като основание за превода е посочено „вътрешен дълг”. Ползваният при
заключението банков документ е приложен към него като приложение №1. Документът
съдържа уникален № на банковата операция /посочен код с цифри и букви/, посочен
и в банковото извлечение на л.164 по делото както и към приложение на основното
заключение.
Въз основа на служебно извършена справка от докладчика,
се установява, че по т.дело №2028/2018г. на ВКС, ТК, Първо отделение, по което
е приложено гр.дело №3980/2013г. на ВРС, е постановено решение
№21/11.04.2019г., с което е оставено без уважение искане за отмяна на решението
по в.т.дело №388/2015г. на ВОС, на основание чл.303, т.1 от ГПК.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът
достига до следните правни изводи:
Предявен е иск съгласно чл.124 ГПК, за установяване, че
ответното дружество Ол сийз лимитед, регистрирано в Британски Вирджински
острови, не е съдружник в Бонита 97 ООД /не притежава членствени права/, чийто
съдружник е ищеца Т.К., а към предходен момент – същата е била едноличен
собственик на капитала на същото. С оглед оспорване правата на ищцата по
приключило с влязъл в сила акт гр.дело №3980/2013г. на ВРС, както и оспорването
в настоящия процес, безусловно е налице интерес от отричане правото на ответника
на съдружник в Бонита 97 ООД. Следствие от прогласената нищожност на договорите
за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на Бонита 97 ООД, от ОСЛ на К.К.,
ищцата Т.К. не би могла да се легитимира като собственик на обема дружествени
права, предмет на нищожните сделки от 2001 и 2002г. /по гр.дело 3980/2013г. на
ВРС/, т.е. като собственик на 100% от капитала на Бонита 97 ООД. Независимо от
прогласената нищожност на двете разпоредителни сделки по чл.129 ТЗ, ищцата се
легитимира на самостоятелно основание като правоприемник по дарение от
28.01.2013г. на дружествените дялове на праводателя и К.К.. В този смисъл, за
ищеца е налице интерес от разрешаване на спора относно собствеността върху
останалите дружествени дялове и притежанието на членствени права в дружеството
от трето лице – ответника ОСЛ. В този смисъл е и постановеното по ч.т.дело
№382/2014г. на ВнАС, определение по допустимостта на производството. Както
извънпроцесуалното, така и процесуално поведение на ответника ОСЛ сочи
наличието на спор относно съдружниците в Бонита 97 ООД.
Ищецът основава твърдението си за липса на членствено
правоотношение на ответника ОСЛ в Бонита 97 ООД с твърдение за напускането му с
предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ, отправено чрез пълномощника Ч.А., обективирано
в молба от 08.04.2001г., чийто последици са настъпили автоматично във
вътрешните отношения на дружеството, на 08.07.2001г. Вписването на това
обстоятелство не е извършено към този момент, а едва през 2012г.
Независимо от липсата на вписване към деня на пораждане
последиците на изявлението, в тази хипотеза на прекратяване на членствените
правоотношения съгласно чл.125, ал.2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно
формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът
признава правото да напусне доброволно дружеството като отправи за целта
писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването
на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма
и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл. диспозитивната норма на
чл.125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в
който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в закона, но прекратяването следва да се счита за
настъпило ipso facto в момента на изтичане срока на предизвестието. Именно
поради потестативния характер на признатото в чл.125, ал.2 ТЗ субективно право,
законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на
съдружника. Същевременно буквалното и систематично тълкуване на чл. 125, ал. 2
от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от
други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл.127
вр.чл. чл.125, ал.3 ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на
дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано
като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не
е обявено за conditio sine qua non за неговото настъпване. Същевременно,
вписването на промяната в обстоятелствата има декларативно/оповестително/
действие, поради което вписването на персоналната промяна в съдружниците едва
през 2012г. е без правно значение за прекратеното членственото правоотношение.
То настъпва автоматично спрямо дружеството и съдружниците /във вътрешните
отношения/, а по отношение на трети лица – от момента на вписване в регистъра
по партидата на дружеството. Съгласно служебната преценка на съда по чл.23,
ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, и подадените заявления за вписване на промените, вписване е
налице от 17.12.2012г. чрез промяна в правноорганизационната форма на заявителя
от ООД в ЕООД.
В настоящия процес се въвеждат хронологично два акта,
чрез които чуждестранното дружество ОСЛ е извършило прекратяване на
членственото си правоотношение – първо чрез подадено през април 2001г.
предизвестие за напускане и извършените два последващи договора за разпореждане
с дружествените му дялове чрез покупко-продажбата им, които съответно са
датирани от м.11.2001г. и м.05.2002г. Договорите са признати за нищожни с
влязло в сила решение на съда като нищожността поражда действия спрямо всички,
вкл. ищцата.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че
прекратяване участието на съдружник в ООД въз основа на негова молба при
условията на чл.125, ал.2 ТЗ представляват различни основания за
преустановяване участието в търговско дружество, предполагат различен ред при
осъществяване на правата и имат различни правни последици при уреждане на
имуществените отношения. При доброволното напускане с прехвърляне на
дружествени дялове съгласно чл.129, ал.2 ТЗ възникват облигационни отношения
между прекратилия участието си в дружеството продавач и купувача за разлика от
уреждане на имуществените отношения при прекратяване с предизвестие в
хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ, които се развиват между напусналия съдружник и
дружеството. Налице е постоянна практика на ВКС по въпроса, че упражняване на
потестативното право по чл.125, ал.2 ТЗ от съдружник чрез отправяне на писмено
предизвестие за напускане на дружеството има за последица автоматично
прекратяване на членственото правоотношение с изтичане на срока на
предизвестието. Законът не поставя като условие за възникване на правните
последици от реализирането му наличие на решение на ОС за освобождаване на
съдружника или осъществяването на друг юридически факт, а имуществените
последици се уреждат по реда на чл.125, ал.3 ТЗ. Единствените условия, с които
е обвързано упражняването на посоченото право е волеизявлението за напускане да
бъде отправено до ООД в писмена форма и в рамките на предвидения от закона
срок. Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото
правоотношение и с осъществяването му се губи качеството на съдружник в
ООД.
В този смисъл и доколкото се установява, че на
08.04.2001г. ОСЛ чрез представляващ Ч.А. е отправило изявление за напускане на
Бонита 97 ООД, което недвусмислено следва
от съдържанието на молбата, то считано от 09.07.2001г. членственото
правоотношение на Ол сийз лимитед в Бонита 97 ООД е било прекратено доброволно на
основание чл.125, ал.2 ТЗ. Установява се достигане на молбата до управителя на
дружеството Бонита 97 ООД - К.К.и отбелязването и във входящия регистър на
дружеството на 09.04.2001г. /видно от решение на ВОС по ф.дело №894/1997г. от
2000г. за управител е вписан именно К.К./ В предизвестието молителят изрично се
позовава на нормата на чл.125, ал.2 ТЗ както и на чл.15 от дружествения
договор, която клауза предвижда именно доброволно напускане на дружеството с
отправяне на предизвестие. /в уставната клауза е предвиден идентичен срок на
законовия 3 месечен срок по чл.125 ТЗ/
Не може да се приеме, че с извършените впоследствие /след
предизвестието/ прехвърлителни сделки по чл.129 ТЗ, по същество съдружникът е
променил волята си относно способа за напускане на дружеството и/или че имат
характера на оттегляне на предизвестието. Не може да се приеме също така, че
направеното с отговора на исковата молба изявление за оттегляне на
предизвестието, е упражнено своевременно. Това е така, защото всички действия,
обратни по смисъл на предизвестието за напускане, би следвало да бъдат
упражнени до изтичане на срока му, т.е. до 09.07.2001г. с оглед автоматичния
характер на изявлението и незабавния ефект на последиците му. /в този смисъл
решение от 14.03.2018г., пост.по т.дело №926/2017г. на Първо т.о. на ВКС/ Не
може да се приеме, че чрез решението на едноличния собственик на капитала на Ол
сийз Лтд чрез Ч.А. от 06.04.2001г. /налично в Търговски регистър по заявление
от 2012г./ за продажба на всички дружествени дялове в Бонита 97 ООД, се променя
волята на едноличния собственик на дружеството – съдружник. Това решение е
предхождащо изявлението за напускане на дружеството с предизвестие, което е от
08.04.2001г., поради което всяко последващо действие доколкото е несъвместимо с
предходното, го отменя. Не може да се приеме също така, че чрез предизвестието
от 08.04.2001г. съдружникът ОСЛ е заявил пред Бонита 97 ООД, чрез управителя
му, желанието си за доброволно напускане, което може да стане вкл. чрез
прехвърляне на всички притежавани от съдружника дружествени дялове по реда на
чл.129 ТЗ. Волята на съдружника в отправеното и достигнало до Бонита 97 ООД
предизвестие е ясна и не се нуждае от тълкуване. Страната ясно и е придала
значение за предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ, съотв.чл.15 от дружествения
договор.
Извън горното, предмет на спора е материалната легитимация
на пълномощника Ч.А. да извърши съответните правни и фактически действия по
прекратяване членството на ОСЛ в Бонита 97 ООД. В този смисъл, предмет на
преценка е представителната власт на Ч.А. за отправяне предизвестието на
напускане от името и за сметка на Ол сийз Лтд, т.е. обема на овластителната
сделка. Действително, пълномощното в полза на Ч.А., представляващо официален
документ, който обвързва съда, е представеното на л.68 по делото, съставено на
31.01.2003г., заверено от нотариус в А. – М.Е./на л.68 по делото/, но същото е
последващо датата на подаване на предизвестието през 2001г. В пълномощното не
се съдържа изявление за потвърждаване на извършените преди съставянето му
актове от името и за сметка на ОСЛ от пълномощника, в частност подаденото
предизвестие по чл.125 ТЗ. Независимо от това, съдът намира, че в обема
правомощия, предоставени в пълномощното от 20.05.1999г. /на л.72/, влиза и
вземането на решение за прекратяване участието на съдружника Ол сийз Лтд в
Бонита 97 ООД. Горното следва от формулировката „да взима решения по всички
въпроси в рамките на компетенциите на едноличния собственик на капитала и да се
разпорежда неограничено с цялото имущество” на учреденото по българския ТЗ
дружество с ограничена отговорност по арг. от чл.147, ал.2 ТЗ. Тази най-широка
делегирана представителна власт е продължена с последващото пълномощно от
2003г., което изрично формулира волята на дружеството за неограничено
овластяване на пълномощника. Ако едноличния собственик има функциите на
върховния орган Общото събрание на съдружниците, то пълномощното възлага на
пълномощника вкл.правомощията, предоставени от собственика на управителния
орган на дружеството по арг. на чл.147 ТЗ. Вътрешната уредба на чуждестранното
юридическо лице – съдружник в Бонита 97 ООД, се подчинява на правото на мястото
на регистрация. По отношение твърдението за качеството на Ч.А. на едноличен
собственик на капитала на Ол сийз, съдът намира, че не са ангажирани достатъчно
безспорни доказателства, макар индиции за това да съществуват.
Извод за неограничена представителна власт за
пълномощника не следва от пълномощното съставено на 15.10.1998г. за
предоставяне право на Ч.А. да представлява компанията ОСЛ по всички въпроси. Съдът намира, че тази формулировка не включва
представителство необходимо за упражняване на разпоредителни права с капитала
/дружествените дялове/ на учреденото в РБ дружество. Независимо от това, към
датата на извършения правен акт 08.04.2001г., няма оттегляне на пълномощното от
1999г., което съдът намира, че отговаря на изискванията на форма /обикновена
писмена форма/ като сочи наличието на представителна власт и относно въпросите
от компетентността на едноличния собственик на капитала. Съставеното пълномощно
от 1999г. е значително по-детайлно и дава правомощие на пълномощника да действа
като/вместо/ едноличен собственик на капитала. Последващото пълномощно от
1999г. дерогира предходното и разпростира действие към релевантния момент на
отправяне на предизвестието за напускане на Бонита 97 ООД.
В съгласие с това тълкуване на съда е и последващото
пълномощно от 2003г., с което на пълномощника Ч.А. подробно са разписани
делегираните представителни правомощия и с което са продължава неограниченото представителство на Ол сийз
Лтд, за неограничен период от време /на л.68 и сл./ По силата на
разпореденото от чл.147, ал.2 ТЗ въпросите, възложени в компетентност на ОС при
еднолично дружество се решават от едноличния собственик на капитала. Не
съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че разпоредбата на
чл.147 ТЗ е относима както за едноличен собственик на капитала - ФЛ, така и за
ЮЛ- едноличен собственик на капитала на дружеството. Цитираното по-горе
пълномощно е послужило и за вписване на промените с решение от 04.08.2000г. по
ф.дело №894/1997г. с вписване на нов съдружник в Бонита 97 ООД – Ол сийз
лимитед, представлявано от Ч.А. /на л.86/ с 62 500 др.дяла от капитала.
Капиталът на дружеството е увеличен на 84 000 дяла, разпределени по
следния начин: на Ол сийз – 62 500 др.дяла, на К.К.– 9 225 дяла; на Ч.А.
– 9 225 дяла и на Й.П.– 3 050 дяла. От този момент като управител е
вписан К.К.. С последващо решение на ВОС по ф.дело №894/1997г., постановено на 31.01.2002г.,
Ч.А. и Й.П.са заличени като съдружници поради извършено от тях прехвърляне на
притежаваните лично от тях дружествени дялове на К.К.. Актуалното разпределение
към този момент както и към момента на служебната пререгистрация на дружеството
в ТР/през 2010г./ е 42 840 дяла за К.К.и 41 160 др.дяла – за Ол сийз
Лимитед. Едва със заявления от юли и август 2012г. е заявена промяната от ООД в
ЕООД, въз основа на напускането и прехвърлителните сделки по чл.129 ТЗ.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че членственото
правоотношение на Ол сийз лимитед в ответното дружество Бонита 97 ООД е
прекратено с изтичане срока на предизвестието, считано от 09.07.2001г. Поради
това, към момента на извършените разпоредителни сделки от м.11.2001г. и
м.05.2002г., продавачът не е бил съдружник в Бонита 97 ООД и поради неспазване
на предвидената форма по чл.129 ТЗ, сделките са недействителни. С решение по
гр.дело №3980/2013г. на ВРС същите са прогласени за нищожни на друго основание,
поради липса на представителна власт, на основание чл.42 ЗЗД вр.чл.26, ал.2 ЗЗД. С прогласяване нищожността им не се възстановяват вече прекратените
членствени права на Ол сийз Лтд в Бонита 97 ООД. С прекратяване на членството
се поражда право на напусналия съдружник по чл.125, ал.3 ТЗ, за което се твърди
че е изпълнено съобразно приложената по делото банкова референция, с превод от
Бонита 97 ЕООД на ОСЛ. От изслушаната ССЕ се установява, че е налице към
м.12.2001г. извършен превод на сумата от 264 000 евро от Бонита 97 ООД към
Ол сийз лимитед /стр.404, ССЕ/ с пояснение на плащането „вътрешен дълг”. Както
бе отбелязано по-горе, прекратяване на членственото правоотношение е факт, а
въз основа на него като последица възникват единствено облигационни отношения с
дружеството за изплащане равностойността на др.дял /ако такъв не е заплатен на
напусналия съдружник/. Прогласената нищожност на последващите сделки на
разпореждане с дружествените дялове на Ол сийз Лтд не води до възстановяване на
членството в дружеството.
Или, въз основа на горното, съдът достига до извод за
основателност на предявения иск за прекратяване членствените права на ответника
ОСЛ. Не са налице основания за възникване на ново членствено правоотношение към
настоящия момент. Не са налице действия на оттегляне на направеното изявление
по чл.125 ТЗ до момента на пораждане на последиците му през юли 2001г., а така
също и до момента на вписване през м.12.2012г. Направеното в настоящия процес
чрез адв.Г. изявление от името и за сметка на ответното дружество Ол сийз, за
оттегляне на предизвестието за напускане, е без правно значение.
Съдът намира, че предявяването на искове за нищожност на
извършените разпоредителни сделки с дружествените дялове на Ол сийз Лтд по
гр.дело №3980/2013г. на ВРС, на 22.03.2013г., не може да има характер на
оттегляне на предизвестието нито представлява противопоставяне на дружеството,
от чието име са направени изявленията по смисъла на чл.301 ТЗ. Предмет на
исковете е била действителността на извършените разпоредителни сделки по реда
на чл.129 ТЗ, но единствено въз основа на въведените от ищеца ОСЛ конкретни
факти и твърдения, формиращи основанието на иска. В приключилия процес /вкл. производството по отмяна по чл.303 ГПК/, съдът е очертал предмета на спор като
заявени с исковата молба три основания за нищожност на оспорените сделки -
липса на съгласие, ненадлежна представителна власт, договаряне във вреда на
представлявания и накърняване на добрите нрави. По това дело предмет не е било
направеното преди това предизвестие за напускане на дружеството от съдружника
Ол сийз. Освен това, направените правни изводи на съдилищата /ВОС и ВКС/ по
предметния обхват на упълномощителната сделка от 1998 и 1999г., касае основно
изискуемата съгласно чл.37 от ЗЗД форма за действителност на сделката по чл.129 ТЗ – с нотариална заверка на подписите на страните. Все във връзка с
разпоредителните сделки по чл.129 ТЗ са и изводите относно характера на
предоставената с пълномощните от 1998г. и от 1999г. представителна власт за
пълномощника. Не такова е правното действие, предмет на преценка в настоящия
процес. Именно поради характера на едностранно изявление на предизвестието,
неприложимо е и изискването на чл.137, ал.6 от ТЗ за изрично пълномощно.
В този смисъл следва да се тълкува овластителната сделка
от 1999г. с оглед и на вписването във всички актове на дружеството от името и
за сметка на Ол сийз Лтд, които навсякъде са извършени от Ч.А.. Същият е вписан
и в дружествения договор с изрично отбелязване, че се явява представляващ
съдружника - едноличното дружество, регистрирано в Британски Вирджински острови
ОСЛ. Въз основа на същото пълномощно е извършено приемането на Ол сийз като
съдружник през 2000г. в Бонита 97 ООД, видно от решението от 08.04.2000г. на
ВОС, ФО. Подаването на предизвестие е акт, обратен по значение, на молбата за
приемане на дружеството като съдружник/за възникване на членствено
правоотношение/. Същевременно липсва оттегляне на предизвестието в идентична
писмена форма, отправено до управителя на Бонита 97 ООД както и липсват други
конклудентни действия на съдружника Ол сийз, от които може да се заключи, че се
изразява воля за напускане на дружеството. Както бе отбелязано по-горе, всички
действия на Ол сийз във връзка с продажбата на дружествените дялове вкл. декларацията
за подкрепа, са последващи изтичането на срока на предизвестието, поради което
са без правно значение и не могат да индицират промяна на волята на съдружника.
Поради това, настоящият състав достига до извод, че овластяването и за двете
правни действия /за участие в дружеството, регистрирано в РБ както и за
прекратяване на участието на съдружника/ е еднакво по съдържание и следва да
бъде еднозначно тълкувано.
Приетото в решение на ВОС и ВКС по гр.дело 3980/2013г. на
ВРС относно упълномощителната сделка от 1999г. и конкретно нейният обем, не се
ползва със сила на присъдено нещо по настоящия спор и не обвързва съда.
Преценката на състава относно обема на предоставената представителна власт е
конкретна и се базира на всички събрани и обсъдени доказателства по спора
/както преки, така и косвени/.
Нормата на чл.301 от ТЗ е неприложима в настоящия случай
доколкото не се касае за правна сделка. /в този смисъл и решение по к.т.дело
№603/2016г. на ВКС, Първо т.о./
Прогласената по гр.дело №3980/2013г. нищожност на
прехвърлителните сделки по чл.129 ТЗ, с решение влязло в сила на 04.07.2017г. е
факт, настъпил в хода на производството по делото, който съдът на основание
чл.235, ал.3 ГПК, следва да вземе предвид при произнасяне налице ли е
членствено правоотношение за ответното дружество Ол сийз Лтд в Бонита 97 ООД.
При прекратяване на дружествените права още към юли 2001г., прогласената
нищожност на сделките не може да доведе до възстановяване на членството на
самостоятелно основание, въз основа на отпадналия транслативен ефект на
сделките по чл.129 ТЗ. Следва да се приеме, че с тях изначално не са
прехвърлени права, или поради липса на изрично потвърждаване висящата
недействителност се трансформира в абсолютна нищожност. Не такава е
последващата сделка от 28.01.2013г., с която К.К.дарява всички 130 000
др.дяла на Т.К., с оглед подлежащите и вписани обстоятелства и по арг.на чл.7,
8 и чл.10 ЗТР. Сделката с ищцата е извършена след вписването в ТР по партидата
на дружеството на предходните сделки между Ол сийз и К.К., с вписване към
м.12.2012г. /арг.чл.8 и чл.10 ЗТР/
Към момента не е налице вписване на подлежащото на
вписване обстоятелство, респ.заличаване на вписано обстоятелство, относно
притежаваните от Т.К. дружествени дялове, предмет разпоредителните сделки от
2001 и 2002г. съгласно чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, което съдът би бил длъжен да съобрази.
В хипотезата на чл.125, ал.2 ТЗ прекратяването на
членственото правоотношение настъпва автоматично след изтичане на въведения от
законодателя 3-месечен срок. Аргумент в подкрепа на това становище представлява
и разпоредбата на чл.137 ТЗ, в която по отношение прекратяването на членството
в дружество е предвидено правомощие на общото събрание единствено за изключване
на съдружници, но не и за останалите основания за прекратяване на участието им
в дружеството, едно от които е доброволното напускане с предизвестие /Решение
на ВКС по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК./ Напускането на съдружника има за
последица правото да получи паричната равностойност на дружествения дял, въз
основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването – чл.125, ал.3 ТЗ. Напускането на дружеството е факт от
09.07.2001г. като не зависи от уреждане на имуществените последици. Дори
извършеното през декември плащане от Бонита 97 ООД да не касае напускането на
съдругника Ол сийз, последиците биха могли да бъдат уредени и по аналогия на чл.121,
ал.2 ТЗ. Членственото правоотношение е прекратено автоматично. /Решение № 515
от 20.03.2002 г. на ВК по гр. д. № 1312/2001 г., V г. о./ Невъзможно е с оглед
прогласената нищожност на договорите по чл.129 ТЗ да съществуват успоредно
както членствено правоотношение, така и право на вземане /или осъществено
плащане/ по чл.125, ал.3 ТЗ. Не на последно място, по делото са събрани
доказателства, за изплащане на ликвидационен дял на напусналия съдружник.
Установява се, че през м.12.2001г. Бонита 97 ООД е превело по сметка на Ол сийз
сумата от 264 000 евро с основание ”вътрешен дълг”. /в този см.изслушаната
ССЕ/ Независимо от горното, съдът намира, че евентуални претенции във връзка с
изплащане на ликвидационен дял на напусналия съдружник, представляват
облигационно отношение с дружеството, което излиза извън предметните предели на
настоящия спор. /опр.на ВКС по т.дело
№1062/2010г. на Второ т.о., ТК, с което не е допуснато до касация решение на
ПАС/
За пълнота, съдът намира, че към датата на вписване на
промените относно собствеността на Т.К. в Бонита 97 ООД, не е налице влязло в
сила решение по гр.дело №3980/2013г., поради което без правно значение са
възраженията за недобросъвестността на ищцата при придобиване на др.дялове от К.К..
/арг. от чл.7 и чл.10 ЗТР/ Вписаното обстоятелство в търговския регистър се
счита за валидно възникнало до опровергаването му, включително и за съда. До
приключване на настоящото съдебно производство като съдружници и собственици на
дружествените дялове са вписани Т.К. /приобретател на К.К./, така и последващи
нейни приобретатели. По арг. от чл.8 ЗТРРЮЛНЦ, не налице заличаване на
вписването, което би имало действие занапред. Поради това, въз основа на
извършена преценка на вписванията в ТР по партидата на Бонита 97 ООД, както и
преценка на извършеното правно действие от страна на Ол сийз по доброволно напускане
на дружеството, съдът достига до извод за основателност на предявения
отрицателен установителен иск за несъществуване на членство на Ол сийз в Бонита
97 ООД.
Въз основа на тези изводи по същество, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и сторените и установени по делото разноски
съгл.списък по чл.80 ГПК /на л.409/ в размер на 4 800 лева
адв.възнаграждение както и разноски в размер на: 80 лева държавна такса и 800
лева депозити за експертизи. Представените доказателства за реалния разход на
страната съотв. на изискванията на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. С оглед
изричното изявление на ответника Бонита 97 ООД и с оглед цялостното му
процесуално поведение, разноските следва да бъдат възложени изцяло на другия
ответник Ол сийз Лтд по арг. от чл.78, ал.2 ГПК.
Направеното от насрещната страна възражение за
прекомерност съдът намира за неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т.К.К., ЕГН **********,***,
чрез адв.К. ***.Стамболийски №84, ет.10, офис №54-55, БОНИТА 97 ЕООД, ЕИК
********* и ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, дружество рег. по законодателството на Британски
Вирджински острови с рег.№288204, представлявано от Кристино
Геваро Салазар, чрез адв.В.Г. от ВАК, че ответното чуждестранно юридическо лице
ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, рег. в Британски Вирджински острови, представлявано от
директора К.Г.С., с адрес на управление ОМС Чеймбърс, Уикъм кей 1, п.к.3152,
Роуд Таун, Тортола, Британски Вирджински острови, не притежава членствени права
в БОНИТА 97 ЕООД, на основание чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА ОЛ СИЙЗ ЛИМИТЕД, дружество рег. по законодателството на
Британски Вирджински острови с рег.№288204, представлявано от К.Г.С.да
заплати на ищеца Т.К.К., ЕГН
**********,***, сторените от нея разноски за производството в общ размер от
5 680 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчване препис на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН
СЪД –Варна.
Препис от решението да се връчи на
страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по
чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: