РЕШЕНИЕ
№ 521
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330104414 по описа за 2021 година
Производството по делото образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
срещу И. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. ******** № ****,
ап.**** с която са предявени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 621,14 лв., представляваща главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 11.03.2019 г. –
12.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *******, ул. ******** № ****,
ап.**** както и сумата от 28,86 лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г.
– 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/29.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14054/2020 г.
на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с №
**********, което се извеждало от това, че И.Д. била собственик, съгласно
приложена скица и справка от АВ, на водоснабден обект, представляващ СОС
с идентификатор **************, придобит с НА № *****, том ***, рег. №
****** от 22.05.2013 г. Твърди се, че в имота на ответницата имало два
водомера – с № ********* и **********, находящ се в гр. *******, ул.
******** № ****, ап.**** като отчета на водомерите и т.нар. „радиоотчет“ и
1
се извършва дистанционно, без физическо посещение на инкасатор, и се
съставя електронен карнет. Сочи, че в приложения по делото електронен
карнет надлежно са отразени тези обстоятелства, както и монтирането на
водомерите на дата 18.12.2014 г., което означавало, че двата са в
метрологична годност и не са налице предпоставките за служебно
начисление. Видно било и че за целия процесен период имотът е бил ползван
и посоченото в исковата молба и незаплатено количество вода било
потребено. За процесните вземания били издадени фактури за главница, а
доколкото отношенията между страните се уреждали с публично известни
Общи условия, предвиждащи, че при неспазване на срока за плащане – 30 дни
след фактурирането, се дължала мораторна лихва, за която също били
издадени фактури. Ищецът е поискал издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е
образувано ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, а издадената
заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване на настоящия
иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените
разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
П. Д., чрез особения представител адв. П.В., със становище за
неоснователност и недоказаност на предявените искове. Възразява се, че с
исковата молба не били представени наличие на облигационна връзка между
страните, доколкото липсвало данни относно действителността на
присъединяването на сградата към водопреносната мрежа и спазването на
процедурата за това по реда на приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Доказателство за наличието на правоотношение и водоснабдяването на
сградата не можело да бъде НА № *****, том ***, рег. № ****** от
22.05.2013 г., тъй като с него се прехвърляло единствено право на строеж.
Оспорва годността, изправността и регистрацията на процесните два
водомера. Сочи, че не били извършвани физически проверки и отчети на
водомерите. Не били представени доказателства и за издаването и фактурите
и получаването им от ответника. По изложените съображения моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 14054/2020 г. на Районен съд
Пловдив, VIII граждански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото
дело е издадена заповед за изпълнение от дата 29.10.2020 г. Заповедта е била
връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен
2
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за
исковия период на обекта, находящ се в гр. *******, ул. ******** № ****,
ап.**** че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи
размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по
спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на
В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е
представена скица от СГКК гр. ******** на водоснабдения обект,
представляващ имот с идентификатор **************, с адрес гр. *******,
ул. ******** № ****, ап.**** и с отбелязване, че лицето И. П. Д. е собственик
на имота по силата на Нот.акт № *****, том ***, рег. № ****** от 22.05.2013
г. на СВ *******И. П. Д.лото е представена и справка от Агенция по
вписванията относно вписани обстоятелства по партида на ответницата.
Видно от същата, на името на И.Д. е вписан договор за доброволна делба, по
силата който тя е придобила апартамент № *** в сграда с адрес гр. ********,
ул. ******* № ****. Ответницата също така е учредила договорна ипотека
върху посоченото жилище. С оглед изложеното, съдът приема, че И. П. Д. е
титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е
доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има
задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на
потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по
цени, одобрени от ДКЕВР.
По делото се установи и, че ищцовото дружество е доставяло питейна
вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 11.03.2019 г. до
12.10.2020 г., поради което се явява изправна страна по договора. В тази
насока съдът съобрази, че отчитането на доставеното на и изразходваното от
ответницата количество вода за посочения период се е извършвало
дистанционно, чрез „радиоотчет“, което се доказва от представените с
исковата молба два броя електронни карнети на л. 17 и 18 от делото. Видно от
същите в имота на ответницата са монтирани два броя водомери – един в
банята с № ********* и един в кухнята с № **********, като датата на
първия отчет на всеки от тях е 05.06.2015 г., т.е. срокът за периодична
проверка на същите не е изтекъл до края на процесния период. Следователно
3
и двата водомера се явяват годни измервателни средства. Доколкото пък
отчетът се осъществявал електронно, то не е необходимо физическо
посещаване на имота от инкасатор за установяване на доставеното
количество питейна и отведена канална вода за всеки конкретен месец.
За доказване исковата претенция по размер е прието по делото
заключение по ССчЕ на в.л. Й. П., което се кредитира от съда като
компетентно изготвено от експерт в съответната област на науката, който е
отговорил пълно, точно, ясно и обосновано на поставените задачи, имащи
значение за правилното решаване на делото. В тази насока не се споделят
възраженията на особения представител срещу експертното заключение.
Вещото лице, както се установи и от разпита му в открито заседание, се е
запознало както с материалите по делото, към което са приложени и копия на
процесните фактури, така също е извършило и проверка на място при
ищцовото дружество, като е обследвало подробно неговото счетоводство, за
да отговори на поставените му релевантни за спора въпроси. Заявените от
особения представител оплаквания и възражения срещу експертизата излизат
извън обхвата на предмета на делото и необходимото за установяване на
релевантните за спора факти изследване от вещото лице на счетоводните
данни и масиви на ищеца. По тези съображения съдът напълно е кредитирал
експертното заключение на в.л. Й. П.. Съгласно същото за периода 11.03.2019
г. – 12.10.2020 г. не са извършвани плащания от стана на ответника в полза на
ищцовото дружество. За същия период са начислени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода в размер на 621,14 лева и
лихви за забава за изпълнението на посочените задължения в размер на 28,86
лева. За процесния период счетоводството на ищеца е водено редовно, при
спазване на изискванията на Закона за счетоводството, като издадените
фактури съответстват на въведените цени на питейна вода, както и на
записаните количества в карнетите. В тази връзка вещото лице сочи още, че е
налице документална обоснованост на базата данни от карнетите, както и че
ползваният от ищцовото дружество счетоводен софтуер отговаря на
изискванията на чл. 4 от Закона за счетоводството.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава следва да
се отбележи, че по силата на чл. 33, ал. 2 и чл. 44 от Общите условия на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, приложими в
настоящия случай, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след фактурирането, в
противен случай дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от първия ден на настъпване на падежа. С оглед данните от
експертизата и представените по делото фактури /л. 61-80 от делото/
длъжникът не е заплатил сумите, за които са съставени процесните фактури,
поради което същият е изпаднал в забава след изтичането на 30 дни от дата на
издаване на съответната фактура. В тази насоки искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява доказан по основание, а с оглед на приетото експертно за заключение
по ССчЕ – доказан и по размер.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за уважаване на предявената претенция на
4
ищеца, а именно ответникът, в качеството му на потребител на В и К услугите
да заплати на ищцовото дружество стойността на доставената от последното
питейна и отведена канална вода.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК. В полза на ищцовото дружество ще се присъди сумата от
общо 575 лв. съдебноделоводни разноски, от които 75 лв. за държавна такса,
300 лв. плетен депозит за възнаграждение на особения представител и 200 лв.
депозит за вещото лице. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди
и сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно – сумата от общо 75 лв., от които 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса, като на
основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. П.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. ******** № ****, ап.**** дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, следните
суми: 621,14 лева, представляващи главница по неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 11.03.2019 г. –
12.10.2020 г. за обект, находящ се в гр. *******, ул. ******** № ****,
ап.**** както и 28,86 лева – мораторна лихва за периода 31.05.2019 г. –
30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № ******/29.10.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14054/2020 г.
на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
ОСЪЖДА И. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *******, ул. ******** №
****, ап.**** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември” № 250, сумата от общо 575 лева – съдебноделоводни разноски
пред първата инстанция и сумата от 100 лева представляваща
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както и сумата от
общо 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ч.гр.д. №
14054/2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п./______________
5