Номер 89117.08.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело №
20203100502115 по описа за 2020 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 4579/31.07.2020г., подадена от П. Т. Т. с ЕГН
********** – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 16.07.2020г. на ЧСИ по
изп.д. № 20157170400629 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /л. 61 гръб/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото, доколкото от последното изпълнително действие,
извършено през м. май 2018г. са изминали повече от две години, като изпълнителното
производство е прекратено по силата на закона. Не е в правомощията на ЧСИ сам да
предприема изпълнителни действия след изтичане на двугодишния срок. По делото няма
доказателства взискателят да е предприел искания за удовлетворяване на вземането. Моли в
тази връзка да се отмени обжалваното действие, а делото да се върне на ЧСИ с указания за
прекратяването му.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Община Варна не е депозирал
писмени възражения.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу
акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да
прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на Община
Варна от 17.08.2015г. и Акт за установяване на задължения № МД-АУ-283 от 30.11.2012г.,
издаден от орган по приходите при Община Варна установяващ общо задължения на
длъжника към 22.11.2012г. за данък ПС за 2007г. ведно лихва в размер на 893.22 лв.
В молбата за образуване на изпълнително дело, взискателят отправил искания за
предприемане на изпълнителни действия описани в 8 точки, в т.ч. след изискване на
съответни справки и сведения за налагане на запори върху вземания от трети лица, върху
дружествени дялове, върху МПС, върху други движими вещи и на възбрани върху
собствени на длъжника недвижими имоти.
Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 10.09.2015г.
По молбата на взискателя, с разпореждания на ЧСИ от 08.09.2015г. до 18.05.2018г.
постановил налагане на запори върху трудово възнаграждение на длъжника, върху
дружествените му дялове в „Еньо Продъкшънс“ ЕООД, върху банкови сметки в „Банка
ДСК“ ЕАД, като на 16.05.2018г. наложил запор на лек автомобил „Ауди С8“, получен в КАТ
на 18.05.2018г.
На 13.07.2020г. е разпоредено да се впише възбрана върху собствен на длъжника
недвижим имот, съставляващ ПИ с ид. 10135.73.51, находящ се в гр. Варна, м. „Планова“.
Възбраната е вписана по партидата на длъжника на 15.07.2020г.
На 16.07.2020г. Петър Томов депозирал молба с искане за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното разпореждане искането на длъжника за прекратяване на изп.д. е
оставено без уважение.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай няма спор между страните, че последните предприети
изпълните действия по делото са наложен запор върху МПС от 18.05.2018г. и наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника на 15.07.2020г. Спорът по делото е дали между
двете предприети изпълнителни действия е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
В конкретния случай взискателят е поискал извършване на действия по налагане на
запор върху МПС, както и налагане на възбрана върху недвижим имот още с молбата за
образуване на изпълнителното дело. Обстоятелството, че ЧСИ е предприел събирането на
информация за недвижимите имоти на длъжника, след прилагане на първите поискани
изпълнителни действия не може да се приравни на бездействие на взискателя за времето
между отделните предприети от ЧСИ изпълнителни действия. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
От предприемане на действието по налагане на запор върху МПС на 18.05.2018г. до
възбраната върху недвижим имот на 15.07.2020г. не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК при отчитане спирането на сроковете за времето от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. на
основание чл. 3, ал. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците
/Oбн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г./ и § 13 към ЗИД на Закона за здравето /Обн., ДВ, бр. 44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г./. Съгласно цитираните разпоредби за срока от 13.03.2020г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и
делата съгласно приложението към закона, както и давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, като спрелите да текат
срокове по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването на ЗИД на ЗЗ в "Държавен вестник" в сила от 14.05.2020г. или от
22.05.2020г. Т.е. по силата на извънредния закон процесуалните срокове, както и срокът от
две години бездействие на взискателя по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е спрял да тече в периода
от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. Остатъкът от срока /2 месеца и 8 дни/, започнал да тече от
22.05.2020г. е прекъснат с предприетото принудително изпълнение по налагане на възбрана
върху недвижим имот на длъжника на 15.07.2020г. От този момент е започнал да тече нов
давностен срок, поради което и към момента на сезирането на ЧСИ предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не
са били налице.
Следователно постановявайки отказ да прекрати изпълнителното производство
поради липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1 от ГПК, ЧСИ е установил правилно
неосъществяването в конкретния случай на правно релевантните факти, уредени в закона
като прекратително основание. Постановеният от съдебния изпълнител отказ за
прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ –
неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от
ГПК жалба с вх. № 4579/31.07.2020г., подадена от П. Т. Т. с ЕГН ********** – длъжник по
изпълнението срещу Разпореждане от 16.07.2020г. на ЧСИ по изп.д. № 20157170400629 по
описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717 и с район на действие, този на ВОС, с което е
постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК /л. 61 гръб/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________