МОТИВИ
по НОХД № 10/2021 год.:
Ямболският окръжен съд е
сезиран с внесен от Окръжна прокуратура-Ямбол обвинителен акт срещу Т. Й. ***,
затова че на********год., около 17.10
часа, на Автомагистрала Тракия, в района на километър ******, в дясното
платно по посока на движение от
гр.Бургас към гр.София, при управление
на МПС- лек автомобил "**********", с рег.№ **********,
нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ,
според който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни
средства , които управляват,
вследствие на което управлявайки със скорост от около 139 км./ч. е загубил контрол над управлението на
автомобила, предизвикал е ПТП и
по непредпазливост е причинил смъртта на
Н.Ж.К., на 56 години, от с.*********, обл.Сливен - престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.
чл.342, ал.1 НК.
Производството пред Ямболския
окръжен съд протече по реда на Глава 27-ма , чл.371, т.2 от НПК.
Не се предявиха граждански
искове против подсъдимия от
страна на наследниците на пострадалия Н.К..
Няма конституирани частни
обвинители и граждански ищци.
В съдебно заседание
представителят на ОП-Ямбол поддържа
изцяло обвинението. Според
прокурорът, събраните в хода на досъдебното
производство доказателства – писмени и
гласни, подкрепят самопризнанието на подс. Й., който
признава изцяло фактите
изложени от ЯОП в
обстоятелствената част на обвинителния
акт. Представителят на ОП-Ямбол
намира обвинението за доказано .
Пледира, съобразно особената
процедура по реда на чл.371, т.2 от НПК , съдът да
определи наказанието по правилата
на чл.58а, ал.1 от НК, към минимума
визиран в материалната норма. Настоява се
за приложение на
нормата на чл.66, ал.1 от НК ,т. к. обществената опасност на
деянието и дееца не
изискват изолиране на подс.Й. от обществото.
В
съдебно заседание подс.Т.Й. участвува лично и с
редовно упълномощен защитник –адвокат
Др. Д. от ЯАК. Лично и чрез защитата се настоява
да се приеме за
установена фактическата обстановка,
вписана в обвинителния акт и призната
чрез депозираните от подсъдимия самопризнания
в хода на съкратеното съдебно следствие. Защитата настоява за
приложение на императивната норма на чл.58а от НК
в условията на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства , което да е в рамките на законовия
минимум като се приложи и
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
В личната
си защита и последна дума подс. Й.
моли съда да му наложи минимално по размер наказание.
След анализ
на събраните по делото
доказателства, обсъдени
поотделно и в съвкупност, в
условията на съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371, т.2 от НПК, съдът приема за
установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Т. Й. е
роден на *** б.г.е, със с.о., ж., на
работа като м.в ******ООД,
не е осъждан.
Подсъдимият
е
правоспособен водач на МПС, който притежава
свидетелство за управление от 1981 год., с категории В, М и АМ. Наказван е по
административен ред за нарушения на правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП в периода
от 2016 г. до 2020 г. общо четири
пъти.
На ********г.
, след обяд, подс.Т.
Й.управлява лек автомобил "**********" , с рег.№ **********, движейки се по автомагистрала Тракия, в дясната лента за движение, в посока
от гр. Бургас за гр.София. Подсъдимият управлява със скорост за движение от около 139 км./ч., при дневни условия и суха асфалтова покривка. В този пътен участък
е налична надлъжна пътна маркировка,
разделяща платното за движение
на три ленти- аварийна,
лява активна и дясна
активна.
На предна
дясна седалка в управлявания
от подс.Й.
лек автомобил пътува
пострадалият П Н.Ж.К. , на 56
години, от с. *********, обл.Сливен. Около
17.10 ч. , в района на км. ******, в
резултат на сравнително високата скорост на движение и
на недостатъчно внимание при
управление на автомобила,
подс.Й.
губи контрол над
управляваното от него МПС и лекия
автомобил се насочва
косо надясно, изпадайки в режим на аварийно безконтролно
движение, изразяващо се в напускане
на дясната лента за
движение надясно по
посока на движението. В това си състояние на безконтролно движение, лекият
автомобил "**********" пресича косо
аварийната лента, напуска
платното за движение отдясно, преминава през наклонения десен скат, спуска се по него и
продължава движението си по протежението на отводнителния канал.
Управляваният от подс.Й. лек автомобил се блъска в източната стена на
бетонната шахта и продължава безконтролното си движение по крайпътните площи. За
автомобила ударът в
бетонната шахта се явява челен в дясно. Движейки се
безконтролно в тревните площи в процес на завъртане, плъзгане и
заораване, автомобилът се
преобръща да окончателното си спиране
в крайпътните площи. В резултат на безконтролното движени е на лекия
автомобил и последвалия удар в бетонната шахта е
последвала деформация на
автомобила, а на пострадалият К.са
причинени множество тежки
травматични увреждания по цялото тяло,
пряк резултат от които е настъпилата смърт, констатирана от пристигналия на мястото
екип на ЦСМП-Ямбол. На местопроизшествието пристигат и екипи на МВР, които по- късно извършват
оглед.
Видно от писменото заключение
на вещото лице- съдебен лекар,
изготвило назначената в хода на ДП СМЕ на труп № 92/2020 г./л.26-л.30,ДП/, прочетена
и приобщена към доказателствената
съвкупност в хода на съкратеното съдебно
следствие съобразно процесуалните
правила, причината за настъпването на смъртта
на пострадалия К.е тежката
съчетана травма с обхващане на гръдния
кош със счупените двустранно ребра и гръдна кост ведно с масивните разкъсвания на белите дробове и сърцето с натъртвания на белите дробове и наличието
на кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина. За
настъпването на смъртта, според вещото лице Д-р Ч.,е допринесла и
коремната травма с разкъсването на слезката и
черния дроб, както и тежките травматични
увреждания в областта на горните
и долните крайници. Описаните
травми са довели до рязко изпадане на пострадалия в състояние на тежък
травматичен и хеморагичен шок, който е непосредствената причина за
настъпването на смъртта на К..
Настъпването на смъртта се определя
от вещото лице- съдебен лекар като
неизбежна и неминуема. Животът на пострадалия К.се преценява от вещото лице като неспасяем. констатираните
в хода на аутопсията увреждания са получени вследствие действието
на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на гърдите,
снагата и крайниците с такива предмети както и притискане на тези области от тялото на К.между такива предмети.
Травмите и настъпилата смърт вещото
лице- съдебен лекар намира ,че са пряка и непосредствена последица
от възникналото ПТП.
Видно от същото писмено заключение, съчетаната автомобилна травма се определя като травма в лек автомобил, причинена от блъскане в крайпътно
съоръжение извън пътното платно при
движение на автомобила с висока скорост
и проникването на предната част на автомобила дълбоко в
купето, в дясната му част, в резултат на което пътуващия на предна дясна седалка пострадал К.получава тежка, несъвместима с
живота съчетана травма с обхващане на
гръдния кош и гръдните органи, корема и
коремните органи ведно с горните и
долните крайници. Според вещото
лице - съдебен лекар гръдната
травма се изразява
в масивни охлузвания, кръвонасядания, контузни рани и
деформация на гръдния кош отпред, в
областта на гръдната кост както и множествени масивни натрошаващи счупвания двустранно на всички
ребра в ляво и в дясно, с деформация на гръдния
кош с хлътване отпред отляво надясно, с образуване на множество
костни фрагменти, множествени тежки контузионни увреждания
на белите дробове с
разкъсвания на паренхима им двустранно, с наличие на около 1.5 литра кръв в гръдната кухина. В хода на
аутопсията вещото лице констатира и тежка механична травма на
сърцето с разкъсвания на
външната обвивка на сърцето и
разкъсвания на стените
на предсърдията и камерите
по предните им повърхности, с наличие на кръв в околосърцевата торбичка. Коремната травма се изразява в дълбоки и множествени разкъсвания на слезката и черния
дроб с наличие на около 1 литър кръв в кръвни съсиреци
в коремната кухина. Травмата на крайниците, според вещото лице- съдебен лекар, се
изразява в масивни разкъсно- контузни рани в
областта на десния горен крайник и
масивни симетрични счупвания на двете
бедрени кости над коленните
стави с масивни кръвонасядания и разкъсно- контузна рана в областта на предната повърхност на
дясната подбедрица.
Заключението на единичната
СМЕ като компетентно, обективно, изчерпателно и неоспорено от
страните, се кредитира изцяло от съдебния състав.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП съдебно-
химическа експертиза, именована като Протокол № 179/29.06.2020 г. на НТЛ при ОД на
МВР-Ямбол /л.35-л.36,ДП/, в обследваната
кръвна проба, иззета по
съответния ред от подс.Й., не се констатира наличие на етилов
алкохол.
Заключението на вещото лице-химик като обективно, компетентно, ясно,
точно и неоспорено от страните, се кредитира изцяло
от съда.
Видно от писменото заключение на вещото
лице по назначената и
изготвена в хода на ДП единична автотехническа експертиза
/ л.45- л.57, ДП/, прочетена и
приобщена към доказателствената
съвкупност по съответния процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, причина за настъпилото ПТП е загубата на контрол над управлението на лекия
автомобил от страна на водача Т.
Й.. Според вещото лице - автоексперт, подс.Й. е имал
техническа и практическа
възможност да предотврати
настъпването на произшествието, ако е
контролирал непрекъснато
управлението на автомобила по
такъв начин, че да запази траекторията
му на движение върху пътното платно, ако
е действал адекватно
с органите на управление, без да го напуска и да навлиза в крайпътните площи, където е настъпил удара
в бетонната шахта с последвалото преобръщане.
Заключението на вещото лице по изготвената
единична АТЕ като компетентно, обективно, ясно, точно, изчерпателно и неоспорено от
страните, се кредитира
изцяло от съдебния състав. Няма данни за евентуална предубеденост или заинтересованост от изхода на спора , а вещото лице
доцент инж.С.С.е с дългогодишен опит
и с доказани професионални качества
и експертиза в своята област.
Така изложената
фактическа обстановка се приема
за безспорно установена
от събраните и проверени в хода на ДП доказателства- гласни и писмени, а именно: Протокол за оглед на
местопроизшествието с фотоалбум /л.5-л.18,ДП/, разписка за върнати
вещи/л.19,ДП/, удостоверение за
наследници/л.62,ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л.63,ДП/, справка за
нарушител/водач на МПС от сектор ПП при ОД на МВР-Сливен/л.68,ДП/,
препис- извлечение от акт за смърт/л.71-л.72,ДП/, Епикриза на Т. Й., издадена
от МБАЛ"Д-р Иван Селимински"АД-Сливен
на 16.11.2018 г. ведно с обективираните в
протоколи за разпит свидетелски показания на
Р. К., В.Д., и Ц. П.. Горната
фактическа обстановка се извежда
и от
заключенията на назначените и
изготвени три експертизи както следва: единична съдебно авто- техническа експертиза,
единична съдебно -
медицинска експертиза на труп и съдебно
- химическа експертиза. Изброените гласни
и писмени доказателствени
източници, преценени поотделно и
в съвкупност, съответстват и кореспондират със самопризнанията на подс. Й., депозирани в хода на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл. 371,т.2 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания на наследниците на пострадалия Н.К.- съпругата му Р. К. и дъщерите
му В.Д. и Ц. П. , доколкото същите съобщават факти
и обстоятелства относими към събития след настъпилото ПТП, в резултат на което на
място намира смъртта си техния съпруг и баща.
Съдът
кредитира като достоверни
обясненията на подс.Й. от досъдебната фаза на процеса като кореспондиращи изцяло
с приложените по делото гласни и писмени
доказателствени източници от една страна, а от
друга - със заключенията на вещите лица по назначените и изготвени три единични експертизи.
Самопризнанията на подс.Й.,
депозирани в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, изцяло кореспондират със събраните доказателства в
хода на ДП. В пълна кореспонденция с обективираното в
Протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него/л.5- л.18, ДП/, подс.Й. възпроизвежда времето и мястото на пътния
инцидент и неговия
механизъм - приплъзване, безконтролно движение по тревните площи и челен удар в
бетонната шахта както и първоначалното и окончателно
позициониране на авариралия лек
автомобил, управляван от него.
Самопризнанията на подс.Й.
кореспондират и със заключенията на вещите лица по назначените и изготвени в хода на ДП съдебно-
медицинска експертиза на труп и съдебно-
автотехническа
експертиза - подсъдимият
признава,че е управлявал със
скорост около 140 км./ч. и е изгубил контрола над автомобила, което е довело до изпадането му в
аварийно безконтролно движение с косо пресичане на аварийната
лента за движение, преминаването
му през крайпътния скат и спускането му по протежението на отводнителния канал до челния удар в бетонната шахта.
Приложените
по делото писмени доказателства
като събрани и проверени по
разписаните процесуални правила, се
кредитират изцяло от съда - преценяват се като обективни и
достоверни.
Съдът,
както се
отбеляза по- горе в мотивите, изцяло
възприема и кредитира като обективни
и компетентни заключенията на вещите лица по единичната съдебно-медицинска експертиза на труп и
единичната автотехническа експертиза. Вещите лица са категорични досежно
наличието на пряка причинна връзка
между констатираните травматични увреждания на
пострадалото лице К.и
настъпилото ПТП като механизма на тяхното получаване изцяло
съответства на механизма на настъпилото
ПТП .
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Събраните
и проверени доказателствени източници
еднопосочно сочат на категоричен
и несъмнен извод за
осъществено от подс.Т. Й.Й.
престъпление по чл. 343, ал.1,
б."в", вр. чл.342, ал.1 НК както
от обективна, така и от субективна страна. Поради наличието на съставомерно
деяние, съдът призна подс. Й. за виновен
по предявеното му и
поддържано от страна на Окръжна прокуратура- Ямбол обвинение за
осъществено престъпление с правна
квалификация по чл. 343, ал.1,
б.4в", вр. с чл.342, ал.1
от НК, затова че на ********г.,
около 17,10 ч., на Автомагистрала Тракия, в района на километър ******,
в дясното платно по посока на движение
от гр.Бургас към гр.София, при управление
на МПС- лек автомобил "**********", с рег.№ **********,
нарушил правилата за движение - чл.20, ал.1 от ,
според който водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, вследствие
на което управлявайки със
скорост от около 139 км./ч. е загубил
контрол над управлението на автомобила,
предизвикал е ПТП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.Ж.К., на 56 години, от с.*********, обл.Сливен.
Авторството на деянието
е доказано по безспорен начин като самопризнанията на подс.Й.
в таи връзка са в кореспонденция с приложените
по делото писмени
доказателства и със заключенията
на вещите лица по изготвените в хода на ДП единична съдебно- медицинска експертиза на труп и единична авто-техническа експертиза.
Няма спор досежно времето и мястото
на осъществяване на деянието - еднопосочни и
взаимно допълващи се са
събраните в хода на ДП писмени доказателствени източници- времето и мястото
на осъществяване на деянието
са изводими от обективираното в Протокола за оглед на местопроизшествие и
фотоалбума към него и от
заключението на вещото лице -
автоексперт по
назначената и изготвена в хода на
ДП единична АТЕ.
Безспорно
и несъмнено е
от обективна страна, че на ********г.,
подс.Й.
при управление на МПС- лек автомобил "**********"
, с рег.№ ********** по Автомагистрала Тракия , в ътния участък между пътен
възел Зимница и пътен възел Хаджи Димитрово , по посока
за гр.София, е нарушил
правилата за движение по пътищата
визирани в нормата на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП, задължаваща
водачите непрекъснато да
контролират управляваните от тях МПС, в резултат на управлението
с висока скорост- 139 км./ч., в
резултат на което е загубил
управлението над лекия автомобил,
който преминава косо през
аварийната пътна лента и крайпътния скат и
се спуска безконтролно по
протежението на отводнителни я канал и
тревните площи за да се
удари челно в бетонната шахта
и след ново безконтролно
движение в тревните площи
да спре окончателно.
Механизмът
на осъществяване на процесното ПТП е
установен по несъмнен начин
както от писмените
доказателствени източници, които
кореспондират със заключението на вещото лице- автоексперт, изготвило
единичната АТЕ в хода на ДП
и са еднопосочни със самопризнанията на подс.Й.,
направени в хода на
съкратеното съдебно следствие.
Налице е
пряка причинна връзка между
неправомерните действия на подс. Й. при
управлението на МПС и
настъпилия общественоопасен
вредоносен резултат - смъртта на пострадалия
Н.К.. Тази връзка се извежда както
от заключението на вещото лице- съдебен лекар, изготвило в хода на ДП единичната СМЕ на труп, така и от заключението на вещото лице- автоексперт, които кореспондират със събраните и
проверени писмени доказателствени източници и са в пълна кореспонденция със
самопризнанията на подсъдимия. Видно от заключението на единичната
съдебно - медицинска
експертиза, непосредствената
причина за настъпилата смърт на пострадалия К.- пътник на предна дясна
седалка в авариралия лек
автомобил, управляван от подс.Т. Й., е изпадането
на пострадалия в тежък
и хеморагичен шок, пряка последица
от получената тежка съчетана автомобилна травма. Заключението
на вещото лице - съдебен лекар
касателно
получените от пострадалия К.телесни
увреждания, несъвместими с
живота, които са довели до смъртта му,
характеризирана като неизбежна и
неминуема, кореспондира изцяло
с описания от вещото лице- автоексперт механизъм на
настъпилото ПТП.
Безспорно и несъмнено бланкетната
диспозиция на разпоредбата на чл. 343, ал.1,
б."в", вр. с с
чл.342, ал.1 от НК
в настоящия случай се запълва с разпоредбата на чл. 20, ал.1
от ЗДвП, т. к. именно тази разпоредба е нарушил
при управлението на МПС на инкриминираната дата подс. Й..
Същият е
управлявал лекия автомобил със скорост от 139 км./ч. и е загубил контрола над
лекия автомобил като в резултат на това е последвало процесното ПТП с
настъпилия тежък вредоносен резултат-
смъртта на пострадалия К..
От субективна
страна деянието е
осъществено по непредпазливост, с
форма на вина небрежност, т. к. подс. Й. е бил
длъжен да предвиди ,че в резултат
на управлението на МПС с висока скорост
от 139 км./ч може да загуби контрол над
управлявания от него лек
автомобил , но не е сторил това
и е допуснал настъпването на ПТП и смъртта на пострадалия К..
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За осъщественото от подс. Т. Й. престъпление с правна квалификация по чл. 343, ал.1, б."в", вр. с чл.342,ал.1 от
НК, материалната норма предвижда наказание "лишаване от свобода" в диапазон от 2 до 6 години.
Изложеното по- горе в
мотивите сочи, че са налице изискуемите
законови предпоставки за ангажиране на
наказателната отговорност на подс.Й.. При индивидуализацията на наложеното наказание,
съдът съобрази законово регламентираните минимални и максимални размери на наказанието , в рамките на които следва да се отмери
то ,
отчитайки всички относими към вината и
отговорността подсъдимия обстоятелства. При развитие на процеса по
правилата на съкратеното съдебно следствие, при
отмерване на наказанието всякога
следва да се приложи императивната
норма на чл. 58а, ал.1 от НК. Като смекчаващи
отговорността на подс.Й. обстоятелства
съдът съобрази чистото му съдебно минало и добри
характеристични данни, искреното му съжаление за случилото се -
пострадалия Н.К. е негов колега , с който са били в близки
отношения,трудовата и семейната
му ангажираност, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина и безукорното му процесуално поведение.Изложеното дава
аргументи на съда да приеме
наличието на множество смекчаващи
отговорността на подс.Й. обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието, съдът
отчете като отегчаващо
отговорността на подс.Й. обстоятелство
наличието на множество
наказания по административен ред
за допуснати нарушения по ЗДвП и ППЗДвП - аргумент от
приложената по делото справка за
водач/нарушител от ОД на МВР-Сливен/л.68, ДП/. В съответствие със
задължителните за съдилищата указания,
изводими от ТП №1/27.02.2015 г.на ОСНК на ВКС и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, съдът съобрази само актовете , наказателните постановления и
фишовете , издадени спрямо
подс.Й. в периода 2016 до 2020 г., които са
само четири на брой и касаят
административни санкции за превишена
скорост, за нарушен пътен знак и за движение без включени светлини.
Съвкупният
анализ на коментираните по- горе
обстоятелства формира у съда убеждението
, че вмененото на подс.Й.
престъпление е осъществено при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Това
аргументира отмерване на
наказание значително под средния
предвиден в материалната норма
размер, т. е. такова около и малко
над минималния предвиден размер от 2
години "лишаване от
свобода". Съобразявайки
наличните и обсъдени по- горе множество смекчаващи отговорността
обстоятелства , съдът намери, че те
не са нито многобройни
, нито изключетилени , за да мотивират приложение
на разпоредбата на чл. 55,
ал.1 от НК и отмери наказанието на подс.Й.
в условията на чл.54, ал.1 от НК, отчитайки
обществената опасност на деянието
и дееца.
Анализът на
събраните по делото доказателства несъмнено
сочи на занижена лична обществена
опасност на дееца Т. Й. предвид добрите му характеристични данни,чистото му съдебно минало и проявената
критичност на извършеното.Тук съдът отчете и
обстоятелството, че процесното престъпно деяние се
явява инцидентно в живота на
подсъдимия, който макар и
да допуска нарушения
на ЗДвП
, санкционирани по административен ред, категорично не попада в категорията на системните нарушители на пътя. Съдът приема, че обществената опасност на деянието
е завишена с оглед повишената
динамика на този вид престъпления в
конкретния пътен участък на
Автомагистрала Тракия и
завишените обществени очаквания
и нагласи , свързани със санкционната дейност на съдилищата в тази посока.
В
съответствие с гореизложеното съдът
наложи на опдс.
Й. наказание в условията на чл.54, ал.1
от НК при значителен превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства
и отмери такова от 2 години
и 6 месеца "лишаване от
свобода", което редуцира
с 1/3, съобразно императивната
норма на чл.58а, ал.1 от НК, до окончателен размер от ЕДНА ГОДИНА
И ОСЕМ МЕСЕЦА "лишаване от
свобода".
Съдът намери, че
така отмереното на подс.Й. наказание
следва да бъде отложено в условията на чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години,
считано от влизане в сила
на присъдата . Няма формални пречки за
приложение на института на
условното осъждане е от една страна, а от
друга - не се налага
продължително изолиране на подс.Й. от
обществото за да се постигнат целите на
генералната и специална превенция на
закона на плоскостта на занижената лична
обществена опасност на дееца и
несъмнено добрите му характеристични данни.
На осн. чл. 343г от НК съдът наложи на подс.
Й. кумулативно предвиденото наказание
"лишаване от правоуправление на
МПС" като отмери за това наказание срок от ДВЕ
години. Този срок е съобразен с размера на наложеното наказание
"лишаване от свобода" от една
страна ,
а от друга -с конкретиката на настоящия казус .Съдебният състав намира този срок за достатъчен за превъзпитанието на
подс.Й. като коректен и примерен водач на МПС както и
за да преосмисли той поведението си пътя.
Съдът намира,
че така наложените на подс.Й. наказания по
своя вид, размер и начин на изтърпяване,
съответстват на обществената опасност на деянието и дееца и ще съдействат
за реализиране целите на генералната и специална
превенция на закона.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на
делото, в съответствие с нормата на чл.
189,ал.3 от НПК, съдът възложи направените
по делото разноски в тежест на подс.Й. като го осъди
да заплати 1031,13 лева
по сметката на ОД на МВР-Ямбол, в приход на Републиканския бюджет.
Гореизложеното мотивира съдебният състав на Ямболския окръжен съд да постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДЕБЕН
СЪСТАВ :