Р Е Ш Е Н И Е
№ 3623 / 12.9.2017г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 08.09.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
участието секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8664 / 2017г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по молба с правно основание чл.8 от , предявена от С.В.В. ЕГН **********, действаща лично за себе си и като законен представител на малолетното дете П*** К., р. на 22,10,2013г., с искане за постановяване на мерки за защита срещу С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***,, която след изменение, допуснато с протоколно определение от 08.09.2017г. на основание чл.214, ал.1, пр.ІІІ-то от ГПК е за постановяване по отношение на ответника следните мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 от Закона за защита срещу домашното насилие /ЗЗДН/: да бъде задължен ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето; да бъде наложена забрана на ответника да приближава молителката и детето, както и адреса, на който живеят в гр.Шумен, ул.“ ***“, №5; временно да бъде определено местоживеене на детето П*** К. при пострадалия родител - неговата майка.
Според изнесеното от молителката, тя и ответника са живели на съпружески начала, от което съжителство е родено детето П***. Твърди се от молителката, че през м.май и на 14.06.2017г. от страна на ответника са извършени актове на дом.насилие, изразяващи се в побой, шамари, скубане и блъскане, грубо отношение към молителката, както и отправяне на обидни думи, което се е случило в присъствието на детето, и които актове са потвърдени в представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
В с.з. по същество, молителката, чрез процесуалния си представител настоява за уважаване на подадената молба.
Ответникът оспорва твърденията, наведени от молителката и по същество
настоява за отхвърляне на исковата претенция.
В с.з. по същество, контролиращата страна Дирекция „Социално
подпомагане”-Варна, не изпраща свой
представител и не изразява становище по
молбата.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към
молбата и към допълнителната молба на детето, е приложена
декларация по смисъла на чл.9, ал.3 вр. чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН, с която се заявяват осъществени актове на домашно насилие, изразяващи
се през м.май 2017г. и на 14.06.2017г. спрямо молителката в нанесен побой.
По
делото няма спор между страните, че същите са съжителствали на семейни начала,
както и че имат родено дете от тази си връзка.
По
делото се установява от представено удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане №2048 от 25.10.2013г., че С.В.В.
ЕГН *********** и С.В.К. ЕГН **********, са родители на детето П*** К. ЕГН **********,
роден на ***г.
За
установяване извършените актове на насилие, молителката представя писмени доказателства, а именно: удостоверение от Фондация „SOS-семейства в риск“ от 08.08.2017г.,
протокол за предупреждение на ответника от 24.05.2017г., постановление на
Варненска районна прокуратура от 24.07.2014г., както и медицинско удостоверение
№666/08.07.2014г. и листи за преглед на молителката като пациент в спешно
отделение от 2014г. в резултат на побой, съответно издадена епикриза,
удостоверяваща постъпването и в МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД на 05.07.2014г. до
08.07.2014г. с диагноза „фрактура на носни кости“, приети като допустими на основание чл.13 от ЗЗДН.
В
с.з., по искане на ответникът е разпитана св.Валери Стефанов К. ЕГН **********/баща
на ответника/, който сочи, че не е пряк свидетел на отношенията между сина му и
молителката, като дава показания че от ответника, неговия син е научил за делото.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
По
допустимостта на молбата:
От
ангажираните по делото доказателства и от твърденията на страните се
установява, че молителката и ответника са съжителствали на съпружески начала,
от което съжителство имат и родено дете, поради което и с оглед разпоредбата на
чл. 3, т.2 от ЗЗДН молбите се явяват подадени срещу пасивно легитимирано лице –
съпруг и баща.
По
основателността на молбата:
При
съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че са налице актове на физическо насилие спрямо
молителката от страна на ответника, изразяващи
се в упражнен през м.май 2017г. и на
14.06.2017г. побой и други прояви на
грубо отношение спрямомолителката. В тази насока
съдът кредитира изнесеното в първоначално и допълнително подадените молби, в
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и в
допълнително представените в с.з. и приети на основание чл.13 от ЗЗДН
писмени доказателства, а именно: удостоверение от Фондация „SOS-семейства в риск“ от 08.08.2017г.,
протокол за предупреждение на ответника от 24.05.2017г., постановление на
Варненска районна прокуратура от 24.07.2014г.,
медицинско удостоверение №666/08.07.2014г. и листи за преглед на
молителката като пациент в спешно отделение от 2014г. в резултат на побой,
съответно издадена епикриза, удостоверяваща
постъпването и в МБАЛ „Св.Анна-Варна“АД на 05.07.2014г. до 08.07.2014г. с
диагноза „фрактура на носни кости“.
Последните,
макар и да не касаят конкретно посочените от молителката дати на насилие, релевантни
по предмета на настоящото дело, дават
основание на съда да ги приеме като индикация за други насилствени прояви на
ответника спрямо молителката назад във времето, които следва да се възприемат не
като инцидентни случаи, а като характеризиращи протичането на съвместния живот
на страните.
Съгласно
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от цитирания закон
съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда
на цитирания закон. Доказателствената тежест в
производството по ЗЗДН е обърната и именно ответникът е този, който следва да
обори доказателствената сила на декларацията и да
удостовери, че не е извършил визирания в нея актове на домашно насилие. С оглед
спецификата на отношенията предмет на разглеждане в процеса, жертвата на
домашно насилие може да доказва факта на това насилие и само с декларацията. Разбира
се, рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се
извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази
причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на
домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства.
В
конкретния случай, изложените в декларацията на молителката факти за извършените
актове на домашно насилие, съдът кредитира изцяло като обективни, предвид че
кореспондират и с данните, изнесени в удостоверение от Фондация
„SOS-семейства в риск“ от 08.08.2017г.
От
страна на ответникът не е опровергана доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл.13,
ал. 3 от ЗЗДН, чрез ангажирането на съответни гласни доказателствени
средства. Същевременно по делото не са събрани доказателства процесният инцидент да е провокиран от поведение на молителката.
При
изложеното, съдът намира, че са налице
предпоставки за определяне спрямо ответникът на мерките за домашно насилие,
предвидени в чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН. Предложените мерки, съдът
намира за адекватни и подходящи, като счита, че ще са достатъчна защита по отношение
на молителката, и с тях ще бъде обезпечено и спокойствието на отглежданото от
молителката дете, а от друга страна ще бъдат своеобразна предупредителна мярка
срещу дееца, осъществил акта на домашно насилие, като му даде възможност
същевременно да преосмисли занапред осъществяваното от него противоправно
поведение.
По
отношение на детето, съдът намира, че с поведението си, осъществено по
кредитираните твърдения на молителката в присъствието на детето им, ответникът е способствал последното да изпита осъзнат
страх. С оглед все още ранната му възраст, поведението на ответникът е
допринесло до настъпване на стресиращо за него състояние. Поради това е налице
обоснована необходимост от налагане на мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗЗД,
като забраната по посочената т.3 следва да е се изразява в забрана за
приближаване на молителката и детето на разстояние по-малко от 50 /петдесет/
метра в рамките на определения от съда
срок.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че подадената молба
се явява изцяло основателни и следва да бъде уважена, като срокът на поисканите
мерки бъде определен за една година, от
датата на издаване на заповедта на незабавна защита.
Съгласно
чл.5, ал.4 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба над
минималния, предвиден по закон размер, а именно в размер на 400 лева, който
размер съдът преценява, че ще въздейства предупредително и възпитателно
занапред по отношение преосмисляне на бъдещото му поведение спрямо молителката
и детето.
Съобразно
изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
държавна такса в размер на 25,00 лева.
На
основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката и детето, следва да бъде издадена
заповед за защита.
С
оглед изгода на спора на молителката следва да бъдат присъдени разноски.
Представени по делото са доказателства за сторени разноски в размер на 400
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по настоящото дело.
Независимо
от изхода на спора, предвид изричното волеизявление на процесуалния
представител на молителката за неприсъждане на разноски, направено в хода на
проведените по делото устни състезания, съдът намира, че не следва да се
произнася по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителката С.В.В. ЕГН ********** и
малолетното дете П*** К. р. на 22,10,2013г.
ЗАБРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.3 от на С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра молителката
С.В.В. ЕГН ********** и малолетния П*** К. ЕГН **********, роден на ***г., действащ чрез нейната майка и законен представител С.В.В. ЕГН **********, жилището, в което живеят, както и адреса, на който живеят
в гр.Шумен, ул.“***“, №5;,
за срок от една година, течащ от датата на постановяване заповедта за
незабавна защита – 31.07.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно за срок от една година, течащ от датата на постановяване заповедта за незабавна защита – 31.07.2016г., местоживеенето на малолетния П*** К. ЕГН **********, роден на ***г. при неговата майка С.В.В. ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.4
от ЗЗДН С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС глоба
в размер на 400,00лв./четиристотин
лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2
от ЗЗДН С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 25,00лв./двадесет и пет/ лева.
Да се издаде на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН заповед за защита в полза на молителката С.В.В. ЕГН ********** и малолетния П*** К. ЕГН **********, роден на ***г., действащ чрез нейната майка и законен представител С.В.В. ЕГН **********.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН и да се изпратят на НАЧАЛНИКА на І-во РУ при ОД на МВР – гр.Варна, както и на НАЧАЛНИКА на РУ при ОД на МВР- гр.Шумен по посоченото в с.з. местоживеене на молителката и детето в гр.Шумен, ул.“***“, №5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата, на която е обявено съобщаването му на страните – 12.09.2017г., пред Окръжен съд - Варна, като обжалването не спира изпълнението на издадената заповед.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
№ … / …, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН, като констатира, че решение от 12.09.2017г. по гр.д. №8664 /2017г. на ВРС, подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА по ЗЗДН
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо молителката С.В.В. ЕГН ********** и
малолетното дете П*** К. р. на 22,10,2013г.
ЗАБРАНЯВА на осн.чл.5, ал.1, т.3 от на С.В.К. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ПРИБЛИЖАВА на
разстояние по-малко от 50 /петдесет/ метра
молителката С.В.В. ЕГН ********** и малолетния П*** К. ЕГН **********, роден на ***г., действащ чрез нейната майка и законен представител С.В.В. ЕГН **********, жилището, в което живеят, както и адреса, на който живеят
в гр.Шумен, ул.“***“, №5;,
за срок от една година, течащ от датата на постановяване заповедта за
незабавна защита – 31.07.2016г.
ОПРЕДЕЛЯ на осн.чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН временно за срок от една година, течащ от датата на постановяване заповедта за незабавна защита – 31.07.2016г., местоживеенето на малолетния П*** К. ЕГН **********, роден на ***г. при неговата майка С.В.В. ЕГН **********.
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се изпратят съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН на НАЧАЛНИКА на І-во РУ при ОД на МВР – гр.Варна, както и на НАЧАЛНИКА на РУ при ОД на МВР- гр.Шумен по посоченото в с.з. местоживеене на молителката и детето в гр.Шумен, ул.“***“, №5.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.В.К. ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно
чл.21, ал. 3 от ЗЗДН.
НАСТОЯЩАТА ЗАПОВЕД за защита подлежи на незабавно изпълнение и съгласно чл.19 от ЗЗДН прекратява действието на заповедта за защита, издадена по настоящото дело, на основание чл.18 от ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: