Решение по дело №221/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 272
Дата: 5 декември 2022 г.
Съдия: Антоанета Драганова Андонова Парашкевова
Дело: 20212100900221
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова

Парашкевова
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Търговско дело № 20212100900221 по описа за 2021 година
Ищецът „Метан Инвест”ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Боян
Жеков с адрес на кантората град Варна, ул. „Сан Стефано” № 10,ет.1, е
предявил обективно и субективно съединени при условията на кумулативност
частични искове против „Ида Метан“ЕООД,ЕИК ********* със седалище
гр.Бургас, ул. „Одрин“ № 15, ет. 9, ап. 902 за осъждане на ответника да му
заплати следните суми: 32500 лв., представляваща част от дължими и
неплатени месечни наемни по безсрочен договор за наем, сключен между
страните на 31.03.2011 год. за периода 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год. с
общ размер от 137806,45 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и 27500 лв.,
представляваща част от общо дължима неустойка за забава в периода
05.08.2018 год. до 10.05.2021 год. с общ размер от 117988,95 лв. Претендира
разноски.
Предявените при условията на обективно и субективно съединяване частични
осъдителни претенции са с правни основания в чл. 79,ал.1,предл.1 , вр. с чл.
232,ал.2, предл.1, чл.86, чл.92 от ЗЗД всички във вр. с чл. 286 от ТЗ.
Ответникът „Ида Метан“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Бургас чрез
1
пълномощника адв. Валентин Димитров с адрес на кантората гр. Стара
Загора,ул.“Промишлена“ ,адм. сграда на „Металик“ АД в своевременно
подадения писмен отговор е заявил, че признава следните обстоятелства:
сключен е бил с ищеца договор за наем от 31.03.2011 год., с който ответникът
е наел притежавания от ищеца недвижим имот и полуремарке, като договорът
е определен на една година, но след изтичане на срока му, ползването е
продължило със знанието и без противопоставяне на наемодателя и договорът
се е трансформирал в безсрочен; устната уговорка между страните е била
считано от 01.01.2016 год. наемната цена да бъде намалена на 4000 лв. без
ДДС месечно, договорът за наем е прекратил своето действие на 22.12.2020
год. Твърди, че с оглед предназначението на наетото полуремарке с
монтирани на него бутилки за превоз и съхранение на природен газ-метан, то
е следвало да отговаря на специфични технически изисквания и е било
подчинено на специален режим. Позовава се на чл.III,т.3 от договора за наем,
като твърди, че именно с оглед това специфично предназначение са поети
конкретно изброени задължения от наемодателя. Заявява, че през м. ноември
2017 год. ищецът е отказал да изпълни част от тези задължения, поради което
вещта е станала негодна за употреба по предназначение. Твърди, че се е
снабдил с аналогично превозно средство, с което да превозва природен газ, за
което е заплащал наем от 2600 лв. без ДДС месечно. Счита,че тъй като част от
наетите вещи са негодни, е осъществена хипотезата на чл.230,ал.2 от ЗЗД и се
е породило право да поиска съразмерно намаление на наемната цена, както и
обезщетение за сумите платени за снабдяването с аналогично превозно
средство. Сочи, че общият размер на реално направените разходи, поради
невъзможност вещта да се ползва по предназначение са 98800 лв. без ДДС
или 118560 лв. с ДДС и представляват 38 месечни наема за ползване на
наетото аналогично полуремарке. Прави евентуално възражение за
прихващане с тази сума. Акцесорните искове счита за неоснователни и
недоказани, поради това, че ищецът е неизправна страна. Излага своето
тълкуване на уговорката за неустойка, като счита, че се дължи една обща
неустойка в максимален размер от един месечен наем, независимо от броя
забавени месечни вноски по договора. Представя и ангажира доказателства.
Предявеното възражение е за прихващане с правно основание в чл.103
от ЗЗД във вр. с право по чл.230,ал.2,предл. последно от ЗЗД.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва твърденията на ответника, че
2
отдаденото под наем полуремарке не е било годно за ползване съгласно
договорното му предназначение. Сочи, че на основание чл.232,ал.2 от ЗЗД
наемателят е длъжен да съобщава на наемодателя за повреди и други
обстоятелства, които препятстват ползването веднага, а ответникът е заявил
неизправност за първи път в писмо от 21.10.2020 год. при това за минал
период. Твърди, че в писмото по същество се съдържа изявление за разваляне
на договора, което не е произвело действия, тъй като договорът е такъв с
продължително изпълнение и разваляне с обратна сила по отношение на
период, който към момента на изявлението за разваляне вече е изтекъл, не
може да се осъществи с оглед чл.88,ал.1,предл. второ от ЗЗД. Оспорва
твърденията на ответника, че като наемодател е отказал да приведе вещта в
състояние, което отговаря на ползването, като заявява, че такова уведомление
не е било отправяно до него. Оспорва и твърдението, че отказът му принудил
ответника да наеме аналогично полуремарке. Счита, че от представените от
ответника доказателства-фактури от 2010 год., е видно, че аналогичното
полуремарке е наето от свързано лице при това преди сключване на
процесния договор за наем от 2011 год. Намира, че доказателство за липса на
пречки за ползване на полуремаркето е и плащането на наемната цена по
договора от 2011 год. за месеците след ноември 2017 год. до юли 2018 год.,
макар и със закъснение. Твърди, че от сключване на договора всички
прегледи пред КАТ са били правени винаги от наемателя, тъй като той
ползвал полуремаркето, а и никога не е поставял такъв въпрос пред
наемодателя. Оспорва възражението за прихващане, като счита, че право на
обезщетение по вече изложените съображения не съществува в полза на
ответника. Оспорва доказателствените искания в писмения отговор.
В допълнителен отговор ответното дружество заявява, че многократно е
алармирало управителя на ищеца за изтичане на необходимите документи за
ползване на полуремаркето, както и че наетата вещ е негодна за нейното
договорно ползване още към ноември 2017 год. Допълва доказателствените си
искания.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От справка в електронния търговски регистър е видно,че и ищецът и
3
ответното дружество са вписани там,като в предмета на дейност на първия
са включени и следните дейности: бензиностанции, газстанции и
метанстанции, а на втория : инвестиране, проектиране и изграждане на
обекти и съоръжения, свързани с използване на природен газ, търговия с
природен газ, компресиране в батерии и зареждане на транспортни средства,
упражняване на всякаква друга незабранена от закона дейност, а при
изискване на разрешение - след снабдяване с него.
Безспорни са между страните по настоящото дело следните обстоятелства:
Помежду им на 31.03.2011 год. е бил подписан рамков договор за наем на
компресорна станция за природен газ, като ищецът по делото „Метан
Инвест”ООД е наемодател, а ответното дружество „Ида Метан“ ООД –
наемател. Предмет на договора са станция за компресиране на природен
газ/метан/,находяща се в гр.Хасково в поземлен имот с идентификатор
77195.732.57 и полуремарке марка „ШМИТЦ СПЛ 24 Л 13.62 Е Б“,модел
„S01 специално ПС А55 00“ с рег. № С 3478 ЕР, заедно с монтираните на
него 257 бутилки по 90л. с общ обем 5 782 кубически нм , служещи за
превоз и съхранение на природен газ – метан. Не се спори между страните,а
това е видно и от клаузите на т.V.1 ,че договорът е бил срочен, уговорения
срок е бил една година , като страните са приели и дата на влизането му в
сила,а именно 01.04.2011г..Съгласно т.V.2 ако след изтичане на наемния
срок по т.V.1 наемателят продължи да ползва обекта и полуремаркето със
знанието и без противопоставянето на наемодателя, договора се
трансформира в такъв за неопределен срок.Няма спор,че тези обстоятелства
са се осъществили ,поради което договорът за наем след 01.04.2012 год. се
е трансформирал в безсрочен.Договорената наемна месечна цена,съгласно
т.II.1 е в размер на 5 000лв. без ДДС, но страните не спорят ,че
впоследствие ,с устна договорка, наемната цена е била намалена на 4000лв.
без ДДС.От тълкуването на разпоредбите на т. I.1 и т.II.1 се установява,че
въпреки,че обектите на рамковия договор са два-станция и полуремарке,за
временното им ползване е уговорено общо възнаграждение.В пункт III и IV
от договора са уредени правата и задълженията на страните. Като задължение
на наемодателя по т.III.3 е уредено поемането на разходите за извършване на
годишен технически преглед, ADR, задължителни застраховки на
полуремаркето. В т. III.5 наемодателят се е задължил да предостави наред с
конкретно посочени документи и документите за полуремаркето.
4
Сред задълженията на наемателя са : по тире второ на т.IV.1-да се грижи за
обекта и полуремаркето като добър стопанин като при прекратяване на
договора ги предаде на наемодателя в същото състояние, в което ги е
получил, като се отчита естественото изхабяване;по т.IV.2 –при просрочване
на плащането на наемната вноска да дължи неустойка в размер на 0,2 % от
дължимата сума за всеки просрочен ден,но не повече от размера на един
месечен наем.
В т.V.3 са уредени различни основания за прекратяване на договора,две от
които са :по б.“в“- едностранно с двумесечно писмено
предизвестие,отправено до другата страна;и по б.“г“-едностранно поради
виновно неизпълнение на задълженията на някоя от страните,като в този
случай изправната страна поканва неизправната да изпълни задълженията си
в подходящ за това срок,като предупреждава,че в случай на неизпълнение на
срока,ще счита договора за развален,развалянето в този случай е посочено
,че има действие занапред.
Ищецът признава,че ответникът му е заплащал предоговорената месечна
наемна цена от 4000 лева без ДДС до м. август 2018 год. ,като твърди,че е
преустановил плащания за периода от 01.08.2018 год. до 22.12.2020 год.
Видно е от доказателствата по делото ,че за този период ищецът е съставил
фактури,като последната такава е за наемна цена съразмерно частта от месец
декември 2020 год. ,в която договорът е бил действащ. Въпреки,че в
писмените отговори ответникът изрично не е потвърдил признанието на
ищеца за заплащане на наем до м. август 2018 год. , безспорността на факта
на плащане за периода 01.11.2017 год. до 31.07.2018 год. и размера на
платената сума от 43000 лв. , се установяват от съдържанието на писмото на
ответника до ищеца ,находящо се в заверено копие на лист 58 от делото,за
което страните не спорят,че е било изпратено от „Ида метан“ ООД,респ.
получено от „Метан инвест“ ООД.
Страните не спорят и по факта, че договорът е прекратен на 22.12.2020г.,като
в съдебно заседание заявяват , че владението върху наетите вещи е върнато
от наемателя на наемодателя на същата дата 22.12.2020 год.Следователно,в
процесния период 01.08.2018 год.-22.12.2020 год. полуремаркето е било в
държане на ответника „Ида метан“ ООД.
Не е спорно,че ответното дружество е изготвило писмо с дата 21.10.2020
5
год.,заверено копие от което се намира на лист 58 от делото.От съдържанието
на писмото е видно,че ответникът твърди,че считано от 08.11.2017 год.
ищецът се явява неизправна страна,тъй като обектът на наемни
правоотношения не е годен за обичайното и договорното му предназначение-
полуремаркето не е преминало изпитания за плътност и якост,респ. няма
ADR и ГТП,което е задължение на наемодателя –чл.III.3 от договора,като
липсата на ADR и ГТП прави ремаркето негодно за експлоатация.Позовава
се на нееднократни покани за престиране на дължимото и на бездействие от
страна на ищеца, оспорвайки дължимостта на издадени от ищеца фактури за
периода м. ноември 2017 год. до октомври 2020 год.Отправя покана: за
сторниране на фактурите поради липса на осъществена реална доставка, за
възстановяване недължимо платена сума в общ размер 43200
лв.,представляваща наемна цена за времето от 01.11.2017 год. до 31.07.2018
год.,за отстраняване на нередовностите в наетото полуремарке в двумесечен
срок считано от получаване на уведомлението,с изтичането на който заявява,
че ще счита договора за развален,за съставяне на обекта в гр.Хасково на
приемо-предавателен протокол за връщане на наетия обект и полуремарке на
22.12.2020 год.
От приложените на хартиен носител електронни документи на лист 60 от
делото е видно,че още на 07.10.2020 год. по имейл,ответното дружество е
предупредило ищеца,че ще му изпрати уведомление за прекратяване на
договора за наем на обекта в гр. Хасково чрез пощенски оператор на адреса
на регистрация в гр.Белослав.Самото уведомление е изпратено на 21.10.2020
год. в 19,24 часа,отново по електронна поща,като в съобщението изрично е
записано,че оригиналът ще бъде изпратен с куриер до седалището на
ищеца.Ищецът не оспорва,че е получил това уведомление.
От приложеното на лист 59 в заверено копие писмо ,изготвено на дата
12.02.2020 год. е видно,че ответникът е предложил на ищеца изменение на
рамковия договор за наем в частта за наемната цена,което е обосновал със
следните промени:полуремаркето не е преминало изпитания за плътност и
якост от 2017 год. до момента,респ. няма няма ADR и ГТП,което е
задължение на наемодателя –чл.III.3 от договора,като липсата на ADR и ГТП
прави ремаркето негодно за експлоатация,поради което счита,че не дължи
наемна цена за него,ремаркето е произведено 2007 год. ,а като ремарке за
метан се ползва от м.11.2007 год. и полезният му срок като ДМА е
6
изтекъл,от началото на договора до момента общата стойност на наемите е
над 450000 лв. като тази стойност значително надхвърля пазарната стойност
на предмета на договора към момента на подписването му.С оглед на горното
посочва,че счита месечния наем за надценен и желае предоговарянето
му,като отправя покана за среща в най-скоро време за обсъждане
наема,плащанията,ползването на предмета и възможност за прехвърляне на
собственост.Няма данни,а доказателства в тази насока ответникът не
представя, това писмо да е изпращано или връчвано на ищеца.Ищецът
оспорва да е получавал това писмо.
В предпоследното съдебно заседание ищецът представя сертификати и
протоколи за проверка на транспортируемо оборудване под налягане/тон/ от
08.09.2017 год. за съответствие с изискванията на ADR 2017.Документите
са оспорени от ответника.
Няма спор между страните,а това е видно и от събраните писмени
доказателства,че полуремаркето,обект на договора за наем, е с
предназначение - превоз на природен газ-метан-опасен товар.Превозът на
опасни товари ,съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за автомобилните превози ,
се регулира от Европейската спогодба за международен превоз на опасни
товари по шосе и Наредбата за условията и реда за извършване на превоз на
опасни товари .Съгласно тези нормативни актове ,за да може да бъде
използвано законосъобразно полуремаркето-един от обектите на рамковия
договор за наем по предназначение ,то следва да отговаря на специфичните
технически изисквания по Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе/ADR/ и на Наредбата за условията и реда за
извършване на превоз на опасни товари. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредбата
№ 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен
превоз на опасни товари пътните превозни средства, посочени в част 9 на
Приложение В на ADR, подлежат на ежегодни прегледи за проверка на
годността им за превоз на опасни товари. В самата ЕВРОПЕЙСКА
СПОГОДБА за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR) и
ПРИЛОЖЕНИЕ А и В към Европейската спогодба за международен превоз на
опасни товари по шосе (ADR 2003) - том II (част II) са уредени изискванията
за одобрение на превозни средства,
превозващи определени опасни товари, както и образци от формулярите за
7
издаване на ADR. Съгласно чл. 37, ал. 2 от горната Наредба ежегодните
прегледи по ал. 1 се извършват от лицата, получили разрешение за
извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (ППС) от пункт V категория, по
реда на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 104 от
2011 г.; изм. и доп., бр. 99 от 2012 г., бр. 73 от 2014 г. и бр. 40 от 2016
г.).Според чл. 38, ал. 1 от Наредбата Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" издава на превозвача, ползвателя или собственика на ППС
"Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни
товари" по образец съгласно приложение № 7 със срок на валидност една
година при съответствие с изискванията на ADR.
Основният спорен между страните по делото въпрос е съобразно клаузите
на подписания рамков договор имал ли е задължение наемодателят да
привежда полуремаркето в съответствие с изискванията по Европейската
спогодба и Наредба № 40 ,за да може то да бъде ползвано по предназначение
от наемателя.
Съдът намира, тълкувайки клаузите на подписания рамков договор,а и
фактическите твърдения и оспорвания на страните, че такова задължение
наемодателят няма.Съгласно граматическото тълкуване на т. III.3 от
договора,задължение за наемодателя е да поема разходите за извършване на
годишен технически преглед, ADR, задължителни застраховки на
полуремаркето,т.е. тези разходи са за негова сметка,но фактическите
действия по представянето на полуремаркето за извършване на ГТП, ADR и
задължителни застраховки и снабдяването със съответните документи за тях-
удостоверения,сертификати,застрахователни полици, следва да извършва
наемателя.Горното произтича и от обстоятелството,че те се изискват,за да се
осъществява ползване по обичайното предназначение на полуремаркето,за
което ответникът го е и наел,а и съгласно т.IV.1,второ тире от договора се
задължил да се грижи като добър стопанин. Процесното полуремарке се е
намирало във владение на ответника-наемател от влизане в сила на договора
от 01.04.2011 год. и до 22.12.2020 год. –обстоятелство безспорно между
страните,документите на полуремаркето също са били у ответника-
наемател,тъй като той не твърди неизпълнение от страна на ищеца на
задължението му по т. III.5,в предмета на дейност на ответното дружество
8
са включени следните дейности: инвестиране, проектиране и изграждане на
обекти и съоръжения свързани с използване на природен газ, търговия с
природен газ, компресиране в батерии и зареждане на транспортни средства,
упражняване на всякаква друга незабранена от закона дейност, а при
изискване на разрешение – след снабдяване с него,следователно,той е
професионалист именно в тази област.Упражнявайки предмета си на дейност
е наясно,че се нуждае ежегодно от документи по ADR,както и от
удостоверение по Наредбата за условията и реда за извършване на превоз на
опасни товари, наясно е с изискванията към пътните превозни
средства,превозващи опасни товари,може да извършва контрол върху тях и да
следи за изрядността на документацията им ,знае и за възможността и като
ползвател или като превозвач,а не само като собственик на превозно средство
за превоз за опасен товар, да се снабдява ежегодно с удостоверението по
Наредба № 40 относно полуремаркето и без съдействието на наемодателя.При
това положение не може да се приеме за състоятелно твърдението му,че
рамковия договор предвижда задължение на наемодателя да снабдява
отдаденото под наем полуремарке с изискуемите за ползването му по
предназначение документи.
Въведените фактически и правни доводи освен това са нелогични с оглед
поведението на ответника до прекратяване на договора на 22.12.2020
год.Ако е считал,че от ноември 2017 год. не може да ползва полуремаркето,
няма данни да е предприел действия по незабавното му връщане на
наемодателя,а го е задържал при себе си ,заплатил е немалката сума от 43200
лв. представляваща сбор от наемите за 9 месеца за периода от 01.11.2017 год.
до 31.07.2018 год.,като едва в писмото от 21.10.2020 год. е поискал
сторниране на всички издадени фактури и връщане на платен наем.Искания
за сторниране на фактури и връщане на платен наем не са отправени в
предходното писмо от 12.02.2020 год., което ответникът твърди,че изпратил
на ищеца,но не се установи ищецът да е получил.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,че задължението на
наемодателя по сключения договор във връзка с ГТП,ADR и задължителни
застраховки на полуремаркето се изчерпва единствено в поемането на
разходите за извършване на горните дейности, не и във фактическото им
извършване.
9
В договора освен това липсва уговорка за начина на изпълнение на това
задължение. Липсата на такава уговорка е и логична,с оглед на вече
посочените по-горе обстоятелства-полуремаркето и документите за него се
държат от наемателя,това превозно средство е необходимо на наемателя за
упражняване на предмета му на дейност и той може да следи както за
документалната му,така и за техническата му изправност и съответно да
вземе мерки за тях.Ето защо съдът намира,че за страните не е било от
съществено значение как точно това задължение ще бъде изпълнено и
точния момент на изпълнение.Обичайно ,както в търговската практика така
и в гражданския оборот,задълженията за поемане на разходи,при липса на
конкретизация на момента и начина на изпълнението им в договор между
страните,се осъществяват след доказването им от страната,която има право
да ги получи.В настоящия случай,с оглед на горното, тези задължения
наемодателя би могъл да изпълни чрез плащане след представяне на
документи за извършените разходи от ответника,респ. ответникът би могъл
да направи едностранно волеизявление за прихващане към ищеца от
дължимата наемна цена – твърдения за предприети подобни действия не са
въведени.
Не следва при това положение да бъдат обсъждани представените от ищеца в
предпоследното съдебно заседание сертификати и протоколи,тъй като са
неотносими към спора-не касаят ежегоден ADR,с каквито
твърдения,впоследствие коригирани, са представени от ищцовото
дружество.Видно от съдържанието на книжата,те касаят
проверка,осъществявана на оборудване през 5 годишен период,а не ежегоден
ADR. При това положение не е и ясно защо ищецът представя тези книжа и
какви релевантни за делото факти иска да установи с тях.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во от ЗЗД
следва да се установят следните кумулативни предпоставки: 1/. наличие на
валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия
период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; 2/ че ищецът е
изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника; 3/. че наемателят
не е заплатил уговорената наемна цена.
От събраните по делото доказателства ,а това е и безспорно между
страните,горните факти се установяват-сключен е бил валиден договор за
10
наем,ищецът е изпълнил задължението си да предаде наетата вещ на
ответника и тази вещ е била в непрекъснато държане на ответника до
прекратяване на договора за наем на 22.12.2020 год. Наемната цена се
заплаща за ползването на вещта,което ползване се счита за започнало и
проведено в периода,в който наемодателя след предаването на вещта на
наемателя, не е упражнявал фактическа власт върху нея ,а тя е била на
разположение и у наемателя.Дали наемателят, имайки фактическата власт,е
ползвал реално вещта по предназначение или не я е ползвал изобщо по
различни причини , или я е ползвал ,но с друго предназначение,е без значение
за съществуването на задължението му за заплащане на наем.
В настоящия случай-в периода от 01.04.2011 год. до 22.12.2020 год.
полуремаркето е било във фактическа власт на ответника и договорът за наем
не е бил прекратен.При това положение за този период наемна цена се дължи.
С оглед безспорното обстоятелство,че такава не е плащана от август 2018
год. до 22.12.2020 год. предявеният частичен иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да се уважи. Сумите от по 4000 лв. без ДДС
за всеки един от месеците от 01.08.2018г. до 30.11.2020г.,а за декември 2020г.
до 22-то му число са в общ размер на главницата 137 806.45лв. с ДДС.
Искът е предявен като частичен, т.е. следва да се присъди предявената част
от главницата в размер на 32 500лв.
Съгласно т.2 от пункт IV от Договора за наем, при просрочване на
плащането на наемната вноска наемателят дължи неустойка в размер на 0.2%
от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от размера на един
месечен наем. Следователно, страните са уговорили различно по вид и размер
обезщетение, в отклонение от диспозитивната норма на чл.86 от ЗЗД, за
забава в изпълнението на паричното задължение за заплащане на наемна цена.
Това обезщетение по същността си следва да се квалифицира като
неустойка. След като страните са приели нещо различно, възползвайки се от
дадената в тази насока възможност от закона чрез диспозитивни правила, то
на основание чл.20а от ЗЗД, съдът следва да се съобрази именно тази
уговорка и да присъди по вид и размер уговорената неустойка по договора.
Неустойката представлява договорно или нормативно предварително
определяне на отговорността на длъжника при неизпълнение на задължението
– забавено, лошо или частично. Сходство в природата на неустойката и
11
законната лихва е налице, когато неустойката е уговорена за покриване на
вредите от забавено изпълнение. Тогава неустойката и законната мораторна
лихва обезщетяват вредите от забавата, без да е нужно те да се доказват – чл.
92, ал. 1 изр. първо от ЗЗД и по арг. от противното на чл. 86 изр. второ от
ЗЗД. Уговорката по договора разкрива характера на неустоечна клауза –
обезщетение за забава , уговорено подневно, като процент от неизпълнената
част от задължението, и с краен предел, който е характерен за неустойката, а
не за лихвата за забава. Затова съдът приема, че страните са уговорили
неустойка при забава, а не мораторна лихва за забава върху паричното
задължение. Предпоставки за възникване на неустойката са съществуването
на валиден договор и валидна неустоечна клауза, неизпълнение на
задължението (в случая забава, по която не се спори) и неизпълнението на
задължението да е по причина, за която длъжникът отговаря. Допусната е
забава в изпълнението на паричното задължение за заплащане на договорено
възнаграждение по вина на длъжника, поради което и се дължи
неустойката,уговорена по договора.Ето защо и тази претенция е доказана по
своето основание.
Спорно е по делото дали неустойката следва да се дължи за конкретните
месечни вноски или се дължи една обща неустойка в максимален размер от
един месечен наем, независимо от броя забавени месечни вноски по договора.
Съдът намира, че клаузата за неустойка е определена за всеки просрочен ден
и като съобрази нормата на чл. 20 от ЗЗД намира, че същата е определена за
забава за заплащане на всяка една месечна вноска,което следва и от
граматическото тълкуване на уговорката в рамковия договор.Предпоставките
за възникване на правото на ищеца да претендира неустойката по горните
клаузи са настъпили към датата на подаване на исковата молба.Изчисленията
в изложението на обстоятелствата в исковата молба съвпадат с изчисленията
,извършени от съда чрез използване на „Изчислителна система за
договорена неустойка“ на програмен продукт „Апис“ относно размера на
дължимата договорна неустойка.При това положение съдът намира,че и
частичния иск за сумата от 27500 лв. от общо 117 988.25лв./сбора от
дължимите неустойки за процесния период/ неустойка , е основателен и
доказан и следва да се уважи.
Не следва да се присъжда законна лихва за забава върху сумата от 32500 лв.
начиная от завеждане на делото до окончателното й плащане.Както бе
12
посочено и по-горе наместо обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл.86 от ЗЗД страните са уговорили неустойка.В договора липсва
клауза,съгласно която върху неиздължените наемни вноски освен неустойка
да се дължи и законна лихва.Не може да се приеме,че при предявяване на
иск за парично вземане ищецът има право на избор да претендира неустойка
за забава или обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД.Както бе посочено и по-
горе разпоредбата на чл.86 от ЗЗД е диспозитивна,като може да бъде
замесдтена по волята на страните от уговорка за друго.С присъждане освен
това и на законна лихва ще се стигне до недопустимо изменение на
рамковия договор в разрез с волята на страните.Уговорена е неустойка с
краен предел,различен от окончателното плащане,а обезщетението по чл.86
от ЗЗД има за краен предел винаги окончателното плащане.След като
страните са уговорили краен предел с различен момент от окончателното
плащате,то в такъв размер те са оценили предварително вредите от
неизпълнението и доказването на по-големи вреди следва да стане съобразно
общите правила.
Поради уважаване на главните искове, съдът следва да разгледа и
направеното възражение за прихващане на ответника. За прихващане е
предявено вземане за обезщетение по чл.82 от ЗЗД-обезщетение за вреди от
неизпълнение на задължение на ищеца към ответника да приведе
полуремаркето в годно за ползване състояние като го снабди с ГТП и ADR по
т.III.3 от рамковия договор.
Неоснователно съдът намира твърдението на ответника, че поради наличие на
наета негодна вещ за ползване се е наложило да сключи нов договор за наем с
аналогично превозно средство – полуремарке „Шмиц СП24Л 13.62 Е.Б“,
модел „Специално ПС“, с рег. № СТ 9576 ЕХ, с което да превозва природен
газ. В тази връзка ответникът представя и 38 броя фактури от 10.11.2017г. до
16.12.2020г.
Както бе посочено и по-горе, задължение на ищеца е било да поеме
разходите за извършване на ГТП , ADR и задължителни застраховки на
полуремаркето,а не да снабди полуремаркето с необходимите документи за
ГТП , ADR и задължителни застраховки и да ги предаде на ответника.Не се
установи,освен това, ответникът да е върнал на ищеца полуремаркето от
момента,от който твърди,че не е могъл да го ползва.При това положение не се
13
установява виновно неизпълнение на задължение на ищеца по сключения
рамков договор.
За да възникне отговорност за обезщетение за вреди от неизпълнение на
договорно задължение е необходимо да се установи 1/. виновно
неизпълнение на договорно задължение,2/.вреди и 3/.причинна връзка между
вреди и неизпълнение.След като не е установен първия елемент на
отговорността за обезщетение по чл.82 от ЗЗД,а именно виновно
неизпълнение на договорно задължение, не следва да бъдат изследвани
останалите обстоятелства,относими към този вид отговорност.При това
положение ирелевантни и неподлежащи на обсъждане са представените от
ответника фактури за наем по друг договор,сключен през 2010 год. за две
превозни средства.
Направеното възражение за прихващане от ответника е неоснователно,тъй
като не се установи той да има насрещно ликвидно и изискуемо вземане по
отношение на ищеца за обезщетение за вреди от виновно неизпълнение на
задължения по същия рамков договор.
Поради уважаване на главните искове в тяхната цялост, следва да бъдат
присъдени на ищеца и направените по делото разноски съобразно
представените два списъка и доказателства за реалното им
извършване.Разноските на ищеца са в общ размер от 5940 лв., включващи
платени държавни такси от 40 лв. за обезпечително производство пред
Окръжен съд Варна и 2400 лв. за водене на настоящото дело,както и
платени адвокатски хонорари-от които 1000 лв. в обезпечителното
производство и 2500 лв. в настоящото такова.
По изложените съображения и на основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с
чл.232, ал.2, предл.1 от ЗЗД и чл.286 от ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ида Метан“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Метан
Инвест”ООД, ЕИК ********* следните суми: 32500 лв., представляваща част
от сбор от неплатени месечни наемни вноски за периода 01.08.2018 год. до
22.12.2020 год. дължими по трансформиран в безсрочен рамков договор за
14
наем, сключен между страните на 31.03.2011 год. и прекратен на 22.12.2020
год.; 27500 лв., представляваща част от сбор от дължими неустойки за забава
в изпълнението на задължението за заплащане на месечни наемни вноски по
трансформиран в безсрочен рамков договор за наем, сключен между
страните на 31.03.2011 год. и прекратен на 22.12.2020 год. за периода от
05.08.2018 год. до 10.05.2021 год.,като искането за присъждане на законната
лихва върху сумата от 32500 лв. по уважения частичен иск за сбор от
неплатени месечни наемни вноски до окочателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Ида Метан“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Метан
Инвест”ООД, ЕИК ********* сумата от 5940лв. ,представляваща сбор от
направени съдебно-деловодни разноски за обезпечително и
първоинстанционно производство.
ОТХВЪРЛЯ направеното от Ида Метан“ЕООД, ЕИК ********* по
отношение на „Метан Инвест”ООД, ЕИК ********* възражение за
прихващане на вземанията на ищеца по уважените частични искове с общ
размер от 60000 лв. с вземания на ответника към ищеца за обезщетение за
вреди от неизпълнение на задължение да осигури извършване на ГТП,
ADR и задължителни застраховки възлизащо на сумата от 118 560лв. с ДДС
и определено като сбор от 38 броя платени месечни наеми за ползване на
аналогично превозно средство по т.III.3 от рамковия договор.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
15