Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262
гр.Русе, 06.10.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 223 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от АПК вр.чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е
по жалба на Б.А.Т. ***, против решение № 1040-17-40/19.04.2023 г. на директора
на ТП на НОИ – Русе, с което са потвърдени изцяло задължителни предписания №
ЗД-1-17-01322621 от 15.03.2023 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ –
Русе. С потвърдените задължителни предписания на жалбоподателката е указано да
заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода от
16.01.2023 г. до 31.01.2023 г., в срок 15 работни дни от получаването му. В
жалбата се сочи, че оспореното решение и потвърдените с него задължителни
предписания са постановени при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, във връзка със събирането и оценката
на доказателствата, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с
целта на закона. Основното възражение на жалбоподателката е, че тя има
качеството на осигурено лице, тъй като за периода 16.01.2023 г. и 17.01.2023 г.
е извършвала трудова дейност като самоосигуряващо се лице, а считано от
18.01.2023 г. била във временна неработоспособност, поради което това било
обективно невъзможно. Поддържа, че за целия период тя е внасяла дължимите
осигурителни вноски. Наведените в жалбата възражения се поддържат и в хода на
делото по същество – лично от жалбоподателката и от процесуалния й представител
– адвокат М.Б.. Иска се отмяна на оспорваното решение, с което са потвърдени
дадените задължителни предписания. Претендира се присъждането на направените в
производството разноски.
Ответникът в производството – директорът на ТП на НОИ
– Русе, чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Ц.Р., оспорва
жалбата. В подробни писмени бележки аргументира законосъобразността на
обжалваното решение. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждения.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Решението на директора на ТП на НОИ - Русе е изпратено
на жалбоподателката по пощата и е получено от нея на 24.04.2023 г. (известие за
доставяне на л. 4 от преписката). Жалбата е подадена в деловодството на
административния орган, издал оспореното решение, на 04.05.2023 г., с което е
спазен преклузивният 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е решение № 1040-17-40/19.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Русе, постановено по жалба на Б.А.Т. срещу задължителни предписания № ЗД-1-17-01322621/15.03.2023
г. на контролен орган в ТП на НОИ - Русе.
Съдът намира, че решението е издадено от
материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО
орган – от директора на ТП на НОИ – Русе. Спазена е и изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано съобразно изискването на чл.117, ал.3 от КСО.
Съдът не констатира при неговото издаване да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Развитите в жалбата оплаквания касаят приложението
на материалния закон, а именно въпроса притежавала ли е жалбоподателката към процесния
период - от
16.01.2023 г. до 31.01.2023 г. качеството на осигурено лице по смисъла на § 1,
т. 3 от ДР на КСО, съответно налице ли е било осигуряване през този период по
смисъла на чл.10, ал.1 от КСО. Според легалната дефиниция на понятието
„осигурено лице“, в приложимата й редакция, това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е
започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите
се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите
осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Същевременно разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.
От фактическа страна по делото се установява
следното:
По сигнал №
1043-17-98/09.03.2023 г. от старши експерт по осигуряването в ТД на НОИ – Русе
(л. 17 от преписката) със заповед № ЗР-5-17-01320458/10.03.2023 г. на директора
на ТД на НОИ – Русе ( л. 10 от преписката) е възложена проверка по разходите на
държавното обществено осигуряване по отношение на жалбоподателката Б.А.Т.. Със
същата заповед проверката е възложена на контролен орган на ТД на НОИ – И. Т. К.
– главен инспектор по осигуряването, със срок на извършване 20 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта. За извършената проверка контролният
орган е издал констативен протокол № КП-5-17-01320827/13.03.2023 г. (н л.11 от
преписката), в който са обективирани резултатите от нея, а именно, че Б.Т. е
самоосигуряващо се лице, като упражняваща свободна професия, с код по БУЛСТАТ
*********, считано от 16.01.2023 г., осигурява се за всички осигурителни
рискове и по данни декларирани лично от нея, не е упражнявала трудова дейност
от 16.01.2023 г. до 18.01.2023 г. Съобразно установеното в посочения
констативен протокол, със задължителни преписания № ЗД-1-17-01322621/15.03.2023
г. (л. 8 от преписката) контролният орган е указал на жалбоподателката да
заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от
16.01.2023 г. до 31.01.2023 г., с вид осигурен 12, декларация образец № 1.
С жалба подадена до горестоящия
административен орган с вх. № 1012-17-74/22.03.2023 г. (л. 5 от преписката), Б.Т.
е оспорила издадените й задължителни преписания № ЗД-1-17-01322621/15.03.2023
г. по съображения, че за периода от 16.01.2023 г. до 17.01.2023 г. е
осъществявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице, а считано от
18.01.2023 г. и до 14.02.2023 г. била във временна неработоспособност, съгласно
болничен лист № Е 20222666022/25.01.2023 г., издаден от СБАЛ по ФРМ – МЕДИКА
ООД (л. 32 от делото). На жалбата е поставена резолюция до контролния орган за
извършване на повторна проверка, за която е съставен констативен протокол №
КВ-5-17-01336034/07.04.2023 г. (л. 12 от преписката), в който е отразено, че: 1)
от представен отчет по сметка на Б.Т. е видно, че на 08.02.2023 г. има получен
превод в размер на 70.39 лв., с основание: заплата за месец януари; РС дог. № HDOPCIU23039A39X; 2) получен е отговор от ОД на МВР, че жалбоподателката е влязла на
територията на Р България на 17.11.2022 г. в 23:04 часа от ГКПП – аерогара София;
3) представени са медицински документи и 4) не са представени документи,
доказващи упражняване на трудова дейност от 16.01.2023 г. до 18.01.2023 г. като
самоосигуряващо се лице.
Във връзка с
постъпилата жалба и въз основа на констативните протоколи за двете извършени
проверки е издадено и оспореното решение № 1040-17-40/19.04.2023 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе.
По делото е налична
справка за история на осигуряването на самоосигуряващите се лица към 04.05.2023
г. за Б.А.Т. (л. 11 от делото), от която
е видно, че от датата 16.01.2023 г. за лицето е възобновена дейността и е
поставено начало на осигуряването му за всички осигурителни рискове като
свободна професия.
По административната
преписка (на л.24) е приложена справка от информационната система на НАП,
извършена служебно от служителите на НОИ, от която е видно, че трудовият договор
на жалбоподателката с „Фул-Микс“ ЕООД – Габрово, ЕИК *********, е прекратен на 17.01.2023 г. В съдебно
заседание по делото, проведено на 06.06.2023 г., юрисконсултът на ответника по
жалбата е заявил, че не оспорва съществуването на трудовия договор, както и
осъщественото плащане на трудово възнаграждение по него за един отработен ден -
16.01.2023 г.
Административният
орган приел за установено в своето решение, че за периода от 08.09.2022 г. до
16.01.2023 г. включително жалбоподателката е работила по трудово правоотношение
с „Фул-Микс“ ЕООД – Габрово, ЕИК *********, на длъжността „домашна помощница“.
Приел е, че датата 16.01.2023 г. е отработен работен ден. Посочил е, че от
дължимото трудово възнаграждение са приспаднати осигурителните вноски и
начисления данък общ доход, като на жалбоподателката е преведено по банкова
сметка ***отодателя в размер на 70,39 лева, видно и от приложеното банково
извлечение (л.7 от преписката). Сочи, че в хода на извършените проверки,
жалбоподателката е представила саморъчно написана декларация, съгласно която за
периода 16.01.2023 г. – 18.01.2023 г. тя не е упражнявала трудова дейност, тъй
като се намирала на територията на РБългария поради здравословни причини.
По делото е
представено и прието копие от болничен лист № Е20222666022 от 25.01.2023 г.,
издаден от СБАЛ по ФРМ – Медика ООД (л. 32), съгласно който самоосигуряващото
се лице Б.А.Т. е в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване
от 18.01.2023 г. до 14.02.2023 г. От представената справка от базата данни на НОИ,
направена с ПИК на жалбоподателката, за болничния лист е издадено разпореждане
за отказ за плащането му (л. 23 от делото). Няма данни обаче органите на НОИ да
са оспорили самия болничен лист досежно съдържащата се в него констатация за
временната неработоспособност на жалбоподателката.
Както беше посочено,
по делото не е спорно, че Б.Т. е извършвала трудова дейност по трудово
правоотношение на 16.01.2023 г., за което й е изплатено трудово възнаграждение
и дължимите върху него осигуровки, както и че от 18.01.2023 г. до 14.02.2023 г.
тя е била в отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване,
поради което от нея не може да се изисква през този период да полага труд, за
да може да обоснове качеството си на осигурено лице. Поради това спорът по
делото дали жалбоподателката е имала това качество или не през процесния период
се концентрира върху един ден –17.01.2023 г.
От
текста на чл.10, ал.1 от КСО и легалната дефиниция на понятието „осигурено
лице“ по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО следва извод, че възникването на
осигурителните права законодателят обвързва с наличието на две положителни
правопораждащи предпоставки: 1) извършване на трудова дейност и 2) внесени или
дължими осигурителни вноски. Втората предпоставка, а именно внесени
осигурителни вноски от самоосигуряващото се лице, не е спорна по делото. Видно от
констативен протокол № КВ-5-17-01336034 от 07.04.2023 г. и констативен протокол №
КП-5-17-01320827 от 13.03.2023 г. на
главен инспектор по осигуряването към ТП на НОИ, жалбоподателката се е
осигурявала за всички осигурителни случаи. Това обстоятелство не се оспорва и
от процесуалния представител на ответника по жалбата. Потвърждава се и от
посочената по - горе справка за история на осигуряването на
самоосигуряващите се лица. Предвид представения по делото болничен лист, следва
да се има предвид и нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), според която осигурителни вноски не се внасят от
самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство
за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст, и за периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали право на
парично обезщетение.
Спорно по делото
остава обстоятелството упражнявала ли е Б.Т. трудова дейност на 17.01.2023 г., към
която трудовото й правоотношение с работодателя „Фул-Микс“ ЕООД вече е било прекратено и който ден е извън обхвата
на периода на временна неработоспособност, признат с
болничен лист № Е20222666022 от 25.01.2023 г., издаден
от СБАЛ по ФРМ – Медика ООД.
Легална дефиниция на
понятието "трудова дейност" в КСО липсва. В същото време
осигуряването на едно лице, в качеството му на самоосигуряващо се, е в пряка
връзка с упражняването на такава дейност. Началото на осигуряването на лицето
започва с началото на упражняване на трудова дейност и това се
официализира с подаването на декларация за регистрация на самоосигуряващо се
лице. С подадената от жалбоподателката такава декларация (л. 12 от делото) всъщност
тя обявява, че като физическо лице възобновява упражняването на дейността си и
ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука,
професионална болест и безработица.
По делото е
представен договор за извършване на услуги от 15.05.2019 г., сключен за
неопределен срок между „Юро Персонал Сервиз 3“ ЕООД, гр. Габрово, ЕИК
*********, от една страна, като възложител, и Б.А.Т., от друга страна, като
изпълнител (л. 24 – л. 27). Този договор е граждански по своя характер като
разкрива характеристиките на договор за изработка. От кореспонденцията, водена
между страните по него, се установява, че „Юро Персонал Сервиз 3“ ЕООД координира
отношенията между жалбоподателката и нейния работодател по трудовото
правоотношение „Фул-Микс“ ЕООД – Габрово, ЕИК *********. В издаденото на Б.
Тородова Удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната
сигурност, съгласно Регламенти на ЕС 883/2004 г. и 987/2009 г., за неин работодател в държавата, чието
законодателство се прилага е посочен именно „Юро Персонал Сервиз 3“ ЕООД, а за
работодател в другата държава-членка е посочен Роланд Медингер, Германия (л. 18
– л. 20 от делото).
В хода на съдебното
производство се установи, че Роланд Медингер е осъществил връзка с Б.Т., през мобилно
приложение на 06.01.2023 г., на немски език. От представения легализиран превод
е видно, че семейството, при което тя е работила, изразява желание отново да
работи с нея и биха се съгласили на друг персонал само при условие, че тя не
може да се върне в Германия. Установи се също и осъществена връзка между
жалбоподателката и лице на име Илиана, отново през мобилно приложение, на 16,
17 и 18 януари 2023 г. В съдебно заседание на 12.09.2023 г. е разпитан
свидетелят Р.Н.Т., съпруг на жалбоподателката, който заявява, че съпругата му
дълги години е работила като социален асистент в семейство в Германия, което я
е предпочитало и с членовете на което тя поддържала добри отношения. Предвид
влошеното й здравословно състояние, жалбоподателката се върнала в България, тъй
като се намирала в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си към
възрастният член на това семейство, но въпреки това продължавала да поддържа
връзка с тях. Когато разбрала, че няма да може да се върне в Германия, за да
продължи работата си там, тя започнала да си търси заместник. Свидетелят сочи,
че в тази връзка съпругата му провела разговори с доста хора, един от които е
„…нейна позната Илиана, която също е социален асистент.“.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 5, т. 3 от НООСЛБГРЧМЛ урежда кои лица се считат за упражняващи
свободна професия по регистрация, а именно: „тези, които упражняват дейност
като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на
науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по
регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и т. 2.“. От това следва, че лицата, упражняващи
свободна професия, извършват професионалната си дейност на свой риск и за своя
сметка. Дейността на лицата, упражняващи свободна професия не е приравнена на
дейност по трудово правоотношение. По смисъла на разпоредбите на Кодекса на
труда при трудовите правоотношения работникът или служителят изпълнява
конкретни трудови задължения, възложени от работодателя и ги извършва изцяло от
името и за сметка на работодателя. При трудовите правоотношения задължително се
уговарят между страните определен работен режим, работно време, работно място, трудово
възнаграждение, спазване на трудова дисциплина. Лицата, упражняващи
професионалната си дейност като свободна професия, изпълняват поетите от тях
договорни задължения с цел постигане на определен резултат, за което получават
възнаграждение. За разлика от работниците и служителите по трудово
правоотношение, упражняващите свободна професия сами определят кога и какви
действия следва да предприемат за осъществяването на тази професионална
дейност. И това е така, защото за възложителя на работата е без значение как и
кога е постигнат този резултат.
Както беше посочено, сключеният между
жалбоподателката и „Юро Персонал Сервиз 3“ ЕООД договор за възлагане извършването на услуга по
правната си природа представлява договор за изработка. Макар такъв тип договор
да е близък по своите
характеристики с трудовия договор, следва да се има предвид, че по правната се същност,
възникналото по силата на гражданския договор правоотношение, не е във връзка с
осъществяване на трудова функция и предоставяне на работна сила при определен
работен режим, работно време, работно място, длъжност и уговорено месечно
възнаграждение, а е такова за извършване на определена работа и/или постигане
на определен резултат срещу заплащане на договорено възнаграждение и то на риск
на изпълнителя. Как ще постигне търсения резултат, изпълнителят решава сам. При
този вид граждански договор изпълнителят е стопански и оперативно
самостоятелен. Това е така, защото той не дължи труда си, а резултата от него. Съществената
отлика тук е предмета на задължението. Предмет на трудовия договор е работната
сила на конкретно лице. При упражняване на трудова дейност по силата на трудов
договор, задължението не може да се изпълни другояче, освен лично. При
гражданския договор за услуга (изработка), освен ако не е сключен с оглед
личността на изпълнителя, задълженията могат да бъдат осъществени и чрез
трудовата дейност на друго лице.
В чл. 2, ал. 1 от договора за извършване на услуги от 15.05.2019 г. са описани
задълженията на изпълнителя с оглед предоставяните социални услуги. Изброяването
на тези задължения не е изчерпателно. Освен преките задължения за полагане на
грижи за болни и възрастни хора, в тази клауза от договора е включено
задължението на жалбоподателката да изпълнява и „…всякакви други дейности, пряко свързани с гореописаните“. И докато
своите преки задължения по договора, а именно полагането на грижи за болни и
възрастни хора, жалбоподателката може да изпълни само по местоживеенето на
същите, т.е. в случая в Германия, то изпълнението на съпътстващите ги дейности,
който са пряко свързани с полаганите грижи, но не се изразяват в тях, може да
бъде извършено и от всяко друго място, включително от територията на Република
България. Въз основа на това тълкуване на поетите от жалбоподателката
задължения съдът намира, че извършваната дейност по търсене на неин заместник,
предвид заболяването й и невъзможността занапред да полага грижи за болния член
на семейството в Германия, представлява именно такава дейност, пряко свързана с
поетите по договора задължения, поради което тя представлява и тяхно изпълнение
съгласно чл.2, ал.1 от същия. В този аспект тези действията на жалбоподателката
по търсене на лице, което да я замести в изпълнението на поетите по договора
задължения, реалното извършване на които действия се установява от
представената кореспонденция и от показанията на св.Т., представлява, противно
на приетото от административния орган, упражняване на трудова дейност по
смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.
1, т. 3 от ДР на КСО.
Следва
да се отбележи, че направеният от административния орган извод, че жалбоподателката
не е упражнявала такава дейност през процесния период, е направен единствено
въз основа на нейно признание, съдържащо се в представената саморъчна
декларация с вх.№ 1043-17-98-1/13.03.2023 г. (л.16 от преписката и в четлив
препис на л.45 от делото). В нея жалбоподателката посочила, че за периода 16.01.2023 г. – 18.01.2023 г. не
е упражнявала трудова дейност, тъй като била в България поради здравословни
причини. Съгласно нормата на чл. 175 от ГПК, вр. с чл. 171, ал. 2 от АПК,
направеното от страна признание на факт се преценява от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Предвид посочените по-горе фактически констатации,
направени с оглед на останалите събрани по делото доказателства, съдът счита,
че доказателствената сила на тази декларация е оборена. Това признание на
практика е оттеглено с впоследствие подаденото заявление от 07.04.2023 г. (на
л.13 от преписката), в което жалбоподателката е декларирала, че на 16 и 17
януари 2023 г. е извършвала дейности по смисъла на поетите от нея ангажименти и
задължения като самоосигуряващо се лице, което възобновява дейността си.
В обобщение съдът намира, че административният орган неправилно
е приложил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с § 1, т. 3 от ДР на
КСО като при постановяване на решението си не е взел предвид осъществяваната от
жалбоподателката трудова дейност (по смисъла на КСО), престирана от нея в
изпълнение на задълженията, поети по силата на договора за
извършване на услуги от 15.05.2019 г., сключен с „Юро Персонал Сервиз 3“ ЕООД,
и по време, докато същата се е намирала в България.
Съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а оспореното решение № 1040-17-40/19.04.2023 г., издадено
от директора на ТП на НОИ – Русе и потвърдените с него задължителни
предписания № ЗД-1-17-01322621 от 15.03.2023 г., издадени от контролен орган в
ТП на НОИ – Русе, като материално
незаконосъобразни, следва да бъдат отменени.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
разноските по делото в общ размер от 500 лв., от които: 250 лв. –
възнаграждение за изготвяне на жалба срещу оспореното решение, по силата на оговор
за правна защита и съдействие от 04.05.2023 г. и 250 лв. – възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, по силата на договор за правна защита
и съдействие от 06.06.2023 г. Общият размер на заплатеното от
жалбоподателката възнаграждение е равен на минимума, предвиден в чл.8, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Според чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се
присъжда „възнаграждението за един адвокат“ като няма пречка то да бъде
изплатено по два отделни договора за правна защита и съдействие, всеки от които
с различен предмет, при условие, че и двата касаят възложената на адвоката
защита по делото. Всеки от двата договора има силата на разписка за
удостовереното в него заплащане на адвокатското възнаграждение в брой като за
заплащане на остатъка от възнаграждението по първия по тях е представена и
разписка от 30.05.2023 г. (вж. указанията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Деловодните разноски, на
основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на
Националния осигурителен институт, който има качеството на юридическо лице
съгласно чл.33, ал.2 от КСО и чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и
дейността на НОИ. под минималния съгласно
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на
Б.А.Т., с ЕГН **********,***, решение № 1040-17-40/19.04.2023 г., издадено от
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърдените с него задължителни предписания №
ЗД-1-17-01322621 от 15.03.2023 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ –
Русе.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Б.А.Т.,
с ЕГН **********,***, сумата от 500 лева
– разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: