№ 87
гр. Враца, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500566 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Ц., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв.К.Т. от АК-Враца, срещу Решение
№260164/15.11.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.
№432/2021г., с което е отхвърлен предявен от него срещу Община Мездра иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.2, респ. чл.79, ал.1 ЗС за
признаване за установено, че е единствен и изключителен собственик на
недвижим имот в с.***, общ.Мездра, по кадастър поземлен имот с
идентификатор 54047.134.89, вид собственост общинска частна, вид
земеделска, стар №001089.
В жалбата се настоява, че обжалваното решение представлява порочен
съдебен акт, в който е прието, че ищецът е манифестирал своето владение и е
осъществявал същото непрекъснато в период, значително надхвърлящ 10
години, но начинът на формиране на вътрешното убеждение на съда не
кореспондира със събраните по делото доказателства. Въззивникът не
споделя приетото от районния съд, че имотът е частна общинска собственост
и са налице нормативни пречки за придобиването му по давност, като сочи
1
съставения на 06.03.2014г. акт за общинска собственост, който няма
конститутивно действие, и от чието съдържание е видно, че става въпрос за
земи по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
В жалбата се настоява, че не е налице хипотезата на чл.25, ал.1, изр.1
ЗСПЗЗ, съществува колизия между законовите разпоредби и хронологията на
казуса и това е довело до погрешен краен извод на районния съд, както и че в
случая не намира приложение §1 от ЗДЗС, тъй като имотът не е частна
общинска собственост.
Приви се искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен.
Претендират се разноски.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Въззиваемата Община Мездра, представлявана от кмета И. А., е подала
отговор, в който поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Според
изложеното в отговора не са верни твърденията на разпитаните по делото
трима свидетели за владение върху имота от лица, на които ищецът е
наследник, тъй като според въззиваемата страна имотът е бил отдаден под
наем от общината на друго лице с договор за наем на общинска земя
№410/16.04.2014г. и договор №701/26.09.2016г. Посочените договори са
приложени към жалбата в незаверени копия, но искане за тяхното допускане
от въззивната инстанция не е заявено.
В отговора се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в
което е постъпила писмена молба на пълномощника на въззивника адв.Т.,
която поддържа жалбата. Община Мездра не се представлява.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. В.
Ц., ЕГН **********, с адрес гр.*** срещу Община Мездра иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.108 ЗС, с който е поискал
да бъде признат за собственик на основание давностно владение на недвижим
имот, находящ се с в.***, общ.Мездра, по кадастър ПИ 54047.134.89, вид
2
собственост: общинска частна, вид: земеделска, стар номер 001089.
В исковата молба се твърди, че в продължение на повече от десет
години ищецът владее, поддържа и обработва процесния имот и че през
цялото това време не му е било пречено от когото и да било, не е гонен от
имота и не са водени дела. Твърди се също, че имотът се намира в м."Патнов
дол" и в далечното минало е владян от наследодателите на ищеца, който е
собственик и на два съседни имота. Интересът е предявяването на иска е
обоснован с това, че ищецът не притежава документ, удостоверяващ правото
му на собственост.
Чрез кмета И. А. ответната Община Мездра е подала отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск.
В отговора се сочи, че процесният имот с идентификатор 54047.134.89
/стар номер 001089/ в с.***, м."Пантов дол" съгласно Заповед за одобрение на
КККР №РД-18-1631/19.09.2018г. на изп. директор на АГКК е частна
общинска собственост, вид земеделска, категория 8, НТП "ливада" с площ 5
726кв.м. и не може да бъде придобит по давност. В отговора се излагат
съображения във връзка с реда за възстановяване на правота на собственост
по ЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
С исковата молба е представена скица на процесния имот с
идентификатор 54047.134.89, предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 9, площ 5 728кв.м. и
записан собственик Община Мездра.
С отговора на исковата молба ответната община е представила Заповед
№15/23.03.2009г. на директора на ОД"Земеделие"-Враца, с която са одобрени
протоколни решения от проведени заседания по реда на чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, в
които фигурира и Протокол №4/02.11.2008г. за с.***. Представено е
Протоколно решение №4/26.11.2008г., с което са определени имотите по
чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, включително и придобитите преди влизането в сила на
ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. от 2008г./, т.7 от което е за землището на с.***. Видно е от
Приложение №1 към Раздел І. т.1 от решението, че под №409 в него е
включен имот №001089, представляващ използвана ливада от 5.728дка,
възстановен в съществуващи стари реални граници, като за този имот е
съставен Акт №2138/06.03.2014г. за частна общинска собственост.
3
По искане на ищеца пред районния съд са събрани гласни доказателства.
Свидетелите М. Й., С. Д. и П. С. са дали показания, че в миналото процесният
имот, намиращ се според тях в м."Белевишки дол", е владян от бабата и
дядото на ищеца. Димитров свидетелства, че в съседния имот е къщата на
наследодателите на ищеца, а процесният терен е ливада, която той коси от 12-
13 години. Според показанията на Й. повече от 10 години, когато и
наследодателите му били живи, ищецът се грижел за имота, косял ливадата и
събирал сеното. В същия смисъл са и показанията на св.С., който заявява, че
от 2003-2004г. ищецът поддържа имота и коси ливадата.
Пред районния съд е представено удостоверение, издадено от
ОС"Земеделие"-гр.Мездра, от което видно, че местностите "Белевишки дол" и
"Пантоб. Дол" в землището на с.*** не са едни и съща местност, а поземлен
имот №54047.134.476 е собственост на ищеца и е съседен на процесния.
При така ангажираните по делото доказателства районният съд е приел,
че между страните е налице спор за материално право, който засяга
твърдяното от ищеца право на собственост, и това обуславя правния интерес
от предявяването на установителния иск.
По същество в мотивите на обжалваното решение е прието, че по делото
не са представени годни писмени доказателства за право на собственост на
ищеца върху спорния имот. Отчетено е обстоятелството, че ищецът не е
посочил своите наследодатели, от които черпи правата си, нито е представил
доказателства, установяващи правото им на собственост, и са обсъдени
оскъдните данни, съдържащи се в свидетелските показания относно
праводателите на ищеца, роднинската връзка между тях и правото на
собственост на същите.
Районният съд е изложил правните си съображения във връзка
фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС и владението по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, на базата на които е достигнал до извод, че в случая
не са събрани никакви данни за добросъвестно владение върху процесния
имот, както и че предвид събраните гласни доказателства, ищецът е
упражнявал дългогодишна фактическа власт, манифестирал е намерението си
да свои имота и е осъществявал непрекъснато владение за срок, значително
надхвърлящ предвидения в закона 10-годишен срок.
С оглед установения по делото факт, че спорният имот е частна
4
общинска собственост, районният съд е приел, че няма данни до момента на
възстановяването на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ правото на
собственост да е било в патримониума на конкретен правен субект.
Отчитайки силата на официален свидетелстващ документ на съставения от
Община Мездра акт за общинска собственост от 06.03.2014г., съдът е приел
за доказано, че процесният имот е включен във фонда от земи по чл.19
ЗСПЗЗ, т.е. той представлява земеделска земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или на държавата /чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ/, при което
придобиването на правото на собственост от страна на общината става по
силата на закона.
Нататък в мотивите на обжалваното решение са изложени съображения
във връзка с приложението на закона, като е посочено, че съгласно §1 ЗДЗС
/ДВ бр.46 от 2006г./ давността за придобиване на частни държавни и
общински имоти спира да тече за срок от седем месеца, считано от
31.05.2006г., а съгласно последващите изменения на §1 /ДВ бр.105 от 2006г.,
ДВ бр.113 от 2008г., ДВ бр.105 от 2011г., ДВ бр.107 от 2014г., ДВ бр.7 от
2017г., ДВ бр.18 от 2020г./ давността за придобиване на такива имота е
спряла да тече до 31.12.2022г. включително. На базата на тази законодателна
уредба районният съд е достигнал до краен извод, че ищецът е осъществявал
владение върху имота от 2003/2014г. до настоящия момент, но за периода
след 31.05.2006г е била налице законова забрана за придобиването му по
давност, поради което същият не е станал собственик на основание давностно
владение.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните, изложеното
във въззивната жалба и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По делото е установено по безспорен начин, че процесният имот е такъв
по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и е актуван като общински през 2014г. Ищецът е
ангажирал гласни доказателства за осъществявано от него владение, но по
отношение на периода на това владение свидетелите са дали противоречиви
показания, като един от тях е посочил периода 2003/2004г., а другият –
2006/2007г. От гледна точка на законовата забрана, въведена с §1 ЗДЗС, в
сила от 01.06.2006г., следва да се приеме, че законодателят е изключил
5
възможността за придобиване на право на собственост по давност, когато
срокът на давността изчита след тази дата.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260164/15.11.2021г., постановено от Районен
съд-Мездра по гр.д.№432/2021г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6