№ 54
гр. Видин, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Административно
наказателно дело № 20211320200867 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от ЕЛК.
Р. Й. от гр.Дунавци, ЕГН:**********, с адрес гр.Дунавци, ул. „Коста
Йорданов“ №19 против Наказателно постановление № 21 -0953 - 000847/
28.06.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна
полиция“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания
както следва: на основание чл. 183, ал. 4, т.7, пр.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер
на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.
70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в
размер на 10 лв. за извършено нарушение по чл. 100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-
2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, са му отнети 6 контролни точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично. По същество моли съда да отмени процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Твърди се, че извършената проверка без видео и аудио заснемане е нарушение
на Инструкцията за извършване на проверките. Поддържа, че описаната в
АУАН фактическа обстановка не отговаря на действителната такава.
1
Релевират се съображения , че в нарушение на материалния закон е
ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 190,ал. 3 от
ЗДвП в пункт 4 от процесното наказателно постановление.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована, не се
явява в съдебно заседание и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства, взети по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 17.06.2021г. в 18:20ч. в гр. Дунавци на ул. „Георги Димитров“ в посока
към центъра на града, на кръстовището с ул. „Чавдарци“жалбоподателката
управлявала личния си лек автомобил марка „Фолксваген Битъл“ с рег. номер
ВН0695АМ без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван
автомобила. Автомобилът се движил без включени светлини за движение
през деня или къси светлини. Не носила контролен талон към СУМПС. От
направената справка с РСОД се установило, че водачът има наложени глоби,
които не е заплатил в законоустановения срок. Съставен бил АУАН серия GA
№422864 от 17.06.2021 г.за нарушения по чл. 137А, ал.1,чл.70, ал. 3, чл.100,
ал. 1, т.1, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го
подписал без възражения и получил препис от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираните нарушения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - административнонаказателната
преписка, надлежно приобщена към доказателствения материал по делото,
включително АУАН, справка за нарушител/водач, гласни доказателства –
разпита на актосъставителя К.Б.. Показанията на актосъставителя следва да
бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на показания
му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушенията, визирани в ЗДвП, за които е санкциониран по административен
ред в т. 1, 2 и 3 в НП.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –
физическо лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
2
нарушение.
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и
от материално и териториално компетентен орган. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Владимир Герасимов –
Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Видин, който към дата
28.06.2021 г. е бил оправомощен да издава НП. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
По пункт 1 от процесното НП съдът намира, че въз основа на правилно
установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателката е допуснала
нарушение на чл. 137А, ал. 1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда
изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. С факта на
неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на
нарушението е осъществен.
В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие
на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл.
137а, ал. 2 ЗДвП, поради което следва да се счете, че жалбоподателката е
допуснала визираното нарушение. Така и Решение № 2739 от 19.12.2018 г. по
к. адм. н. д. № 2930 / 2018 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1377 от 07.07.2015 г. по н. д. № 1342/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Налице е и съответствие при обозначаване на процесния автомобил. В
обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че автомобила е лек.
Съгласно т. 12 от ДР на ЗДвП лек е автомобил, който е за превозване на
пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не
превишава 8. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 ЗДвП, категория М1 са моторни
превозни средства, от категория М с не повече от 8 места за сядане, без
мястото за сядане на водача. Следователно МПС, управлявано от
жалбоподателката, е такова, за което важи изискването за управление с
поставен колан, доколкото такова изискване изрично е посочено в чл. 137а за
автомобилите от категория М1.
Приложена е коректната санкционна норма на чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП.
Предвидената санкция е в абсолютно определен размер, който изцяло
кореспондира на определения от административно наказващия орган.
По отношение на второто констатирано с АУАН нарушение, а именно, че в
деня на проверката е установено, че въззивникът като водач на лек автомобил
с рег. номер ВН0695АМ негова собственост се движи без включени светлини
за движение през деня или с къси светлини съдът счита, че същото се доказа
3
предвид дадените от страна на свидетеля, съставил акта за установяване на
нарушението, показания. Разпитаният свидетел е категоричен, че водачът на
МПС на процесната дата е управлявал автомобила без включени дневни или
къси светлини. Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира
изцяло показанията на депозирани в съдебно заседание от свидетеля К.Б..
Неговите показания са безпротиворечиви и изцяло кореспондират се
подкрепят от останалите писмени доказателства, кредитирани от съда. Няма
нито едно доказателство, което да хвърли съмнение в безпристрастността на
органите на реда по конкретния казус. Същият последователно и
непротиворечиво изложи своите възприятия за развилата се ситуация в
процесния ден. Свидетелят е категоричен, че е възприел управлението на
автомобила от въззивника без да използва включени светлини. С оглед
показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, приетата
по делото справка за нарушител, съгласно която жалбоподателят е
многократно е санкциониран по Закона за движение по пътищата, съдът
приема, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, и че
същият виновно е осъществил административнонаказателния състав по чл.
185 от Закона за движение по пътищата. При разглеждане въпроса за
съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушението се
установява, че съгласно разпоредбата на чл. 185 от Закона за движението по
пътищата, за нарушение на чл. 70, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
е предвидено административно наказание – глоба в размер от 20 лева. В
случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
По пункт 3 от издаденото наказателно постановление съдът намира, че
нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. При проверка на
атакуваното НП в тази част, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е
извършено. Посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена. Отразени
са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.Съдът намира,
че от доказателствата по делото,както и от направените признания на
жалбоподателката относно фактите в тази част на описаното нарушение, е
безспорно установено, че на датата, посочена в АУАН и НП,
жалбоподателката е управлявала МПС, респективно е имала е качеството на
водач на МПС по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следователно същата е
имала задължението да носи в себе си контролния талон към СУМПС, което
му вменява разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В хода на
извършената му проверка обаче, същата не е представила този документ на
проверяващите органи, респективно не го е носила в себе си, тъй като ако бе
така би следвало да го представи. Поради изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде
4
потвърдено.
По пункт 4 от процесното наказателно постановление съдът намира, че
следва да бъде отменен поради обявената за противоконституционна
приложима разпоредба. Според разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП
наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Действително, НП № 20 –
0953 - 000847 е влязло в законна сила на 13.08.2021 г. Съдът намира обаче, че
с това не е осъществен състав на административно нарушение, тъй като
цитираната норма в действителност не установява конкретно задължение за
водачите на МПС, неизпълнението на което да се явява административно
нарушение. Според легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние, което нарушава установения ред
на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да се явява
едно деяние административно нарушение е необходимо същото да
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което
изрично да е обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания.
Нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предоставя на санкционираните за
нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно
наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на
този срок. При бездействие след изтичане на едномесечния срок по чл. 190,
ал. 3 от ЗДП санкционираното лице е застрашено от възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, както и за налагане на
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДП и по чл.
171, т. 2, б. "к" от ЗДвП, но не и за налагане на глоба по реда на ЗАНН. По
отношение този законов текст е неприложима общата разпоредба на чл. 185
от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание. Систематически чл. 185 от ЗДвП се намира преди сочената за
нарушена разпоредба на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и следователно може да
намери приложение само по отношение предшестващите я норми, но не и за
следващите такива. При това положение неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП в предвидения в чл. 190, ал. 3 срок не представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а бездействието на
водачите обуславя настъпването на друг вид последици. Становището, че
подобно бездействие е несъставомерно, се споделя и в съдебната практика,
като в тази насока изрично са Решение № 1005 от 22.07.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 914/2020 г.; Решение № 1310 от 16.09.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1630/2020 г.; Решение № 1836 от 7.12.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 2458/2020 г. и др. Нещо повече чрез посочените
разпоредби законодателят ограничава упражняването на основни
конституционни права на гражданите, с което цели да принуди длъжниците
да платят наложените им по ЗДвП глоби, като заобикаля установения законов
ред за тяхното събиране. Всяко ограничаване на основни конституционни
5
права на гражданите, което има за цел да компенсира неспособността на
държавата да изпълнява задълженията си, е недопустимо в правовата държава
(Решение № 6 от 2013 г. по к. д. № 5/2013 г.). Обстоятелството, че държавата
не може да изпълни задължението си по принудително събиране на
наложените глоби, по никакъв начин не може да бъде основание за
фактическо санкциониране на гражданите (Решение № 3 от 23.03.2021 г, обн.
ДВ, бр. 26 от 3003.2021г). По изложените съображения атакуваното
наказателно постановление в тази му част следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 0953 -
000847/28.06.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна
полиция“ В ЧАСТТА с която на жалбоподателя ЕЛК. Р. Й. от гр.Дунавци,
ЕГН:**********, с адрес гр.Дунавци, ул. „Коста Йорданов“ №19 са
наложени административни наказания както следва: на основание чл. 183, ал.
4, т.7, пр.1 от ЗДвП- „глоба“ в размер на 50 лв. за извършено нарушение по
чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на
20 лв. за извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за извършено нарушение
по чл. 100,ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21 – 0953 - 000847/28.06.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР Видин, сектор „Пътна полиция“, В
ЧАСТТА с която на жалбоподателя ЕЛК. Р. Й. от гр.Дунавци,
ЕГН:**********, с адрес гр.Дунавци, ул. „Коста Йорданов“ №19 е наложено
административно наказание на основание чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер
на 20 лв. за извършено нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК в 14
дневен срок от съобщението му пред Административен съд гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6