№ 18556
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110165870 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от М. Д. Д., ЕГН **********, Ц. К. Б.,
ЕГН ********** и Я. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител С. Д. Д. срещу „*****“, регистрирано в ирландски търговски
регистър под номер *****, седалище и адрес на управление ***** осъдителни
искове по реда на чл. 626 ГПК с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за осъждане
на ответника да заплати на всеки от ищците сумата в размер на 250,00 евро,
представляваща обезщетение за закъснение от над три часа на полет номер
FR6308 по дестинацията от София до Рим, Италия за полет на 01.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.07.2023 г. до окончателно изплащане .
В исковата молба се твърди, че ищците имат качеството на пътници по
договор за въздушен превоз съгласно закупени самолетни билети от ответника
за дестинация от София до Рим, Италия за полет на 01.09.2022 г. Релевират
доводи, че самолетът е кацнал на летището в Рим с над три часа закъснение.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не
оспорва наличието на сключени договори за въздушен превоз за процесния
полет и закъснението на същия с над три часа, като твърди наличието на
извънредни обстоятелства, довели до закъснението. Аргументира, че
1
самолетът, изпълняващ процесния полет, имал още три полета в същия ден.
Релевира доводи, че полет Чиампино – Сучава Штефан чел Маре е бил
забавен от наложените от Евроконтрол АТС слотове, което довело до забавяне
и на последващите полети, изпълнявани със същото превозно средство,
включително и процесния. Аргументира, че в случая са налице извънредни
обстоятелства, които изключвали отговорността му. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира
следното:
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че предмет на
делото са предявени по реда на чл. 626 ГПК осъдителни искове с правно
основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент
(ЕИО) № 295/91. С предявения по реда на чл. 626 от ГПК, във вр. на чл. 17 от
Регламент (ЕО) № 1896/2006 иск, ищецът търси самостоятелна защита на
своето притезание срещу ответника, идентично с това по оспорената от
длъжника заповед за плащане, т.е. той няма за предмет установяване със сила
на пресъдено нещо на вземането по заповедта, с оглед стабилизиране на
нейните правни последици, в частност, на изпълнителната сила. При
евентуален благоприятен изход на спора, ищецът ще реализира вземането си
въз основа на решението, постановено в исковото производство, а не на
оспорената с възражението на длъжника европейска заповед за плащане,
която не може да послужи като изпълнителен титул. С оглед така изложеното
ищците в исковата молба са заявили, че предявяват именно осъдителни
искове, а не установителни по реда на чл. 422 ГПК, както е прието с доклада
по делото. Съдът намира, че така отразената промяна във вида на търсената
защита едва с крайния съдебен акт не води до ограничаване правото на защита
на страните или до нарушаване на принципа на диспозитивното начало, тъй
като не се отразява на разпределената им във връзка с нея доказателствена
тежест относно подлежащите на доказване релевантни факти, и най-вече
предвид, че именно предявените искове от ищците са осъдителни.
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. "а" от
Регламент (ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници,
по което има качеството на пътник.
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голяма закъснение на полети, урежда правото на парично обезщетение на
пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението
2
на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз.
Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично
обезщетение в зависимост от разстоянието на полета - 250 евро при полет с
разстояние до 1500 км, какъвто е настоящият случай.
Между страните не е спорно и от представените доказателства се
установява, че ответникът е въздушен превозвач от Общността по смисъла на
чл. 2 от Регламент 261/2004, че ищците са пътници, които заминават от
летище, съответно заминават до летище в държава-член по смисъла на чл. 3 от
Регламент 261/2004, че с ответника са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за въздушен превоз на пътници, че ищците са си
изпълнили задълженията по договора, като са се явили навреме за полета,
заплатили са възнаграждението за същия, че превозът е осъществен със
закъснение повече от три часа, тоест закъснението се приравнява на отмяна на
полета, поради което и имат право на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004, че полетът е бил до 1 500 км., поради което и размерът на
обезщетението е 250,00 евро. Освен това обстоятелствата за наличие на
договор за въздушен полет между страните, закъснението на полет с над три
часа, както и обстоятелството, че разстоянието между двете летища е до 1 500
км. са обявени за безспорни с доклада по делото.
Спорният между страните въпрос е свързан с наличието на извънредни
обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност да плати
обезщетение съгласно чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004, на която
специална норма се позовава ответникът. Същият поддържа, че такива
обстоятелства в случая са лошите метеорологични условия по маршрута на
полета, които били засегнали слотовете за излитане и кацане на летището,
предоставяни от Евроконтрол.
Според нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004,
опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7,
ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства,
които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки - следователно предвидено е изключване на отговорността
на превозвача при възникване на „извънредни обстоятелства“. Предвидена е
обаче граница на това изключение /забрана за прилагане на ограничението на
отговорността/, като е въведено условието такива „извънредни
обстоятелства“ да не могат да бъдат избегнати „дори и ако са взети всички
необходими мерки“, т.е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния
контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците
имат право на обезщетение, нормата на чл. 5, параграф 3 от Регламент /ЕО/ №
261/2004 следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че
макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово
обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е
причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури
помощ и грижа остава дори в такава ситуация.
3
В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване
на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори
при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност,
метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния
полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност
на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния
превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на
въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до
голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на
един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки
от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени
полети.
В Решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia
- Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива
събития /изброените в Регламента/, не са непременно причина за
освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б.
„в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха
могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само
ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето
съображение от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на
дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния
му контрол поради своето естество или произход.
В Решение на съда на ЕС по дело С-28/20, Airhelp, е прието, че с
понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, параграф 3 от
Регламент № 261/2004 се обозначават събитията, които поради своето естество
или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол,
като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет
на преценка във всеки отделен случай.
В Решение на Съда на ЕС по дело № С-315/15, М.Р. и J.R срещу Travel S.
a. s. Е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства
освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да
установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез
съобразени със ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на
настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на
технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен
превозвач; в този смисъл той трябва да установи, че дори като използва
всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент – да избегне това
извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа.
4
Следователно в тежест на въздушния превозвач - ответника по делото е
да установи наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за
отмяната на полет № FR6308 от София, България, до Рим, Италия, както и че
във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със
ситуацията мерки, т.е. чрез мерки, които в момента на настъпването на тези
извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и
икономически условия, поносими за него - чл. 154, ал. 1 ГПК, като
доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
За установяване на твърдените обстоятелства ответникът е представил
писмени доказателства и е поискал допускане на съдебно техническа
експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че слотовете,
предоставяни от Евроконтрол по отношение на авиопревозвачите, опериращи
полети над Европа, са със задължителен характер. В експертизата подробно са
описани предоставените на авиопревозвача слотове за излитане/кацане във
връзка с изпълнението на полети RF 5359 и RF 5358 с направление Чиампино
/СА/ - Сучава Штефан чел Маре /SCV/ и обратно, последвани от RF 6309 и RF
6308 с направление Чиампино-София, планирани за 01.09.2022 г. Пояснено е,
че предоставянето на повече от един слот за конкретни полети се дължи на
постоянно актуализиране на „Калкулирано време за излитане“ (слот) и може
да бъде следствие на неспазване на първоначалния слот или промяна на
полетния план с нов час за излитане. Според експерта първоначалното
закъснение на FR5359 поради неналичен екипаж, изчакване на резервен
екипаж, работно време или кетъринг е довело до по-неблагоприятни във
времеви интервал последвали закъснения по планираната верига полети,
причинени от слотове поради лоши метеорологични условия. В проведеното
на 17.09.2024 г. о.с.з. експертът е пояснил, че при предоставен слот времето за
излитане е 5 минути преди слота до 10 минути след него, като ако самолетът
не е готов за излитане в този час, слота отпада и тогава се назначава нов слот.
Пояснено е също и че операторите обикновено изпращат съобщение за
готовност до ръководителя – полети, което означавало, че пътниците са на
борда, вратите са затворени, обслужващата техника е отстранена, самолетът е
в готовност да излети. Когато полетът имал изпратено съобщение, слотът
можел да се използва. Ако не е готов, експертът е пояснил, че или се праща
заявка за закъснение и нов слот, или се назначава нов слот. Вещото лице е
посочило, че по делото не се установява от самолета да е имало такова
съобщение. В допълнение е посочено, че втори, трети и четвърти полет са
засегнати от лошото време, а досежно първия полет били налице 19 минути
закъснение поради „код 67“, с който е пояснено, че се обозначава липса на
екипаж или кетъринг. Експертът не може да даде категорично заключение
дали ако първият полет беше тръгнал навреме /т.е. без 19 мин. закъснение/,
биха попаднали в тази метеорологична обстановка, но е подчертал, че
обстоятелства свързани с лошото време са били налични през целия ден.
5
С оглед изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че по делото
безспорно се установява, че закъснението се дължи на наложени слотове от
Евроконтрол.
При съобразяване на дефиницията на понятието „слот“ в Регламент (ЕО)
793/2004 на Европейския парламент и на Съвета за общите правила за
разпределяне на слотове в летищата на общността - разрешението, дадено от
координатора за използване на пълния обем от необходимата инфраструктура
на летището за извършването на въздушна транспортна услуга в
координирано летище на определена дата и в определено време с цел кацане
или излитане, предоставени от координатора съгласно регламента, както и на
обстоятелството, че на територията на Европа управлението на въздушния
трафик се осъществява от организацията Евроконтрол, настоящият съдебен
състав приема, че случай, при който опериращ въздушен превозвач е длъжен
да забави или отмени полет при пренатоварено летище поради лоши
метеорологични условия, включително ако тези условия водят до недостиг на
капацитет - каквато в частност е установената по делото причина за отмяната
на полет № FR6308 от София, България, до Рим, Италия, не може по своето
естество или произход да представлява събитие, което е присъщо на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач, а
отделно от това е и извън неговия контрол, тъй като е възникнало следствие
на фактори от природно естество и на действия на трети лица /които се
намесват в дейността на въздушния превозвач и в летищната дейност/.
В Решение на съда на ЕС по дело С-74/19, е прието, че нито
съображения 14 и 15, нито чл. 5, параграф 3 от Регламента ограничават
признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
„извънредно обстоятелство“ само до хипотезата, в която това обстоятелство
засяга закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази
възможност в хипотезата, в която посоченото обстоятелство евентуално засяга
предходен полет, опериран със същото въздухоплавателно средство /т. 51/. От
друга страна, постигането на равновесие между интересите на пътниците,
ползващи въздушен транспорт, и интересите на въздушните превозвачи,
предполага да се вземе предвид начинът на използване на
въздухоплавателните средства от въздушните превозвачи, и по-специално
обстоятелството, изтъкнато от участващите в настоящото производство
заинтересовани субекти, че поне при някои категории полети едно и също
въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни полета
в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство,
засягащо въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява на
полета или полетите след него /т. 52/. Следователно, за да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците в случай на голямо
закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач трябва да може да се
позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия
него със същото въздухоплавателно средство предходен полет /т. 53/.
Изтъкването на такова извънредно обстоятелство предполага обаче наличието
6
на пряка причинно-следствена връзка между настъпването на това
обстоятелство, засегнало предходен полет, и закъснението или отмяната на
следващия полет, която трябва да бъде преценена с оглед наличните факти и
по-специално като се вземе предвид начина на използване на съответното
въздухоплавателно средство от съответния опериращ въздушен превозвач /т.
54/.
В разглеждания случай съдът приема, че не е налице основание за
изключване на отговорността на ответника.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /ЕО/ №
261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои
правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003
год., в сила за България от 09.01.2004 год./, която в чл. 19 изрично предвижда,
че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на
полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки.
Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка
на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от
преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да
извършват полети не само с притежавани от тях самолети.
В Решение на СЕС по дело С-294/10 е прието, че след като е длъжен да
вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от
извънредни обстоятелства, при планирането на полета въздушният превозвач
трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение поради евентуалното
настъпване на такива обстоятелства. Следователно той трябва да предвиди
известен запас от време, който да му позволи при възможност да осъществи
целия полет след отпадане на извънредните обстоятелства /не следва да се
изисква запас от време с такава продължителност, че превозвачът да е
принуден да направи непоносими жертви с оглед капацитета на
предприятието му към дадения момент/.
В разглеждания случай, след като полет № FR6308 от София, България,
до Рим, Италия, определен за изпълнение с въздухоплавателно средство, което
е следвало да изпълни и процесния полет, е бил засегнат от назначени
слотове, които са били предоставени достатъчно време преди изпълнението
му, а впоследствие е бил отменен, то следва да се приеме, че до предвидения
час на излитане на полета, респ. до момента, в който е бил назначен
ревизиран/подобрен слот, ответникът е имал достатъчно време да предприеме
необходимите мерки, за да не се стигне до отмяната му като осигури друг
самолет /с какъвто очевидно е и разполагал/ и/или друг екипаж.
Същевременно ответникът нито се позовава, нито установява някаква пречка
за това, т.е. че би се стигнало до непоносими жертви за него с оглед
капацитета на предприятието му. А икономическата изгода на превозвача от
ползването на едно и също въздухоплавателно средство за осъществяването на
последователни полети не може да има превес над гарантираното високо
равнище на защита на пътниците, съобразно съображения 1, 2 и 4 от
7
Регламент № 261/2004.
Отделно от това следва да се посочи, че с оглед изискването за разумно
премаршрутиране ответникът по принцип не би могъл да се ограничи само с
предлагането на премаршрутиране на ищците към неговия краен пункт на
пристигане със следващия опериран от самия него полет, който пристига в
крайния пункт на следващия ден спрямо първоначално предвиденото за
пристигането му /в т. 3 от Решение на съда на ЕС по дело С74/19, е прието, че
чл. 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004
трябва да се тълкува в смисъл, че премаршрутирането на пътник - извършено
от въздушен превозвач с друг опериран от самия него полет поради
извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника
въздухоплавателно средство /вследствие на което този пътник е пристигнал на
следващия ден спрямо първоначално предвиденото/, не представлява
„разумна мярка“, освобождаваща този превозвач от задължението му за
плащане на обезщетение, предвидено в чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7,
параграф 1 от този регламент, освен ако не е съществувала никаква друга
възможност за премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от
самия него или от който и да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно
време на пристигане като следващия полет на съответния въздушен превозвач,
или ако извършването на такова премаршрутиране представлява за последния
жертва, непоносима с оглед на капацитета на предприятието му към
релевантния момент, което следва да се прецени от запитващата юрисдикция/.
В същия смисъл е постановено и решение по в.гр.д. № 14108/2021г. по описа
на СГС III б състав, което касае идентичен случай.
При това положение предявените искове се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците. Последните
съгласно списък по чл. 80 ГПК /л.136/ претендират и представят
доказателства за сторени разноски в размер на 75,00 лв. /в производството по
чл. 625 ГПК пред СГС/ и 75,00 лв. /в настоящото производство/. С оглед
броя предявени искове, както и цената им, на всеки ищец следва да се присъди
сума в общ размер на по 50,00 лв. (сбор от разноски пред СГС и в настоящото
производство) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищците са били защитавани в производството пред СГС, както и в
настоящото безплатно от адв. Д. Х. П. на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв, поради
което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката следва да се присъди
хонорар, който съдът определя в размер на 150,00 лв. за производството пред
СГС, и 600,00 лв. в настоящото производство, или общо – 750,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****“, регистрирано в ирландски търговски регистър под
номер *****, седалище и адрес на управление *****, да заплати на основание
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и
на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91,
на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 250,00 евро, ведно със законната
лихва от 11.07.2023 г. до окончателно изплащане; на Ц. К. Б., ЕГН
********** сумата от 250,00 евро, ведно със законната лихва от 11.07.2023 г.
до окончателно изплащане и на Я. Д. Д., ЕГН **********, действащ чрез
законния си представител С. Д. Д. сумата от 250,00 евро, ведно със законната
лихва от 11.07.2023 г. до окончателно изплащане, които суми представляват
обезщетение за закъснение от над три часа на полет номер FR6308 по
дестинацията от София до Рим, Италия за полет на 01.09.2022 г.
ОСЪЖДА „*****“, регистрирано в ирландски търговски регистър под
номер *****, седалище и адрес на управление *****, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на М. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 50,00 лв.; на Ц. К.
Б., ЕГН ********** сумата от 50,00 лв.; на Я. Д. Д., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител С. Д. Д., сумата от 50,00 лв., които
суми представляват сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „*****“, регистрирано в ирландски търговски регистър под
номер *****, седалище и адрес на управление *****, да заплати на адв. Д. Х.
П., вписан в САК с личен № *****, с адрес *****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 750,00 лв., представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на ищците.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9