Р Е Ш Е Н И Е
№…5……/11.01.2018г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, търговски състав, на единадесети декември
две хиляди и седемнадесетата година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 107
по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето производство е
образувано по искова молба от „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв. „Бояна“,
ул. „Акация“ №1, представлявано от изп. директор В. И.Й.против С.Н.П.,
ЕГН ********** и Н.Г.П., ЕГН
********** ***/.
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че като
собственик на 2550 броя акции на приносител от капитала на „ФИДА“ АД, ЕИК
*********, на 10.06.2015 г. дружеството-ищец сключило писмен предварителен
договор за покупко-продажба на посочените акции с ответниците, които от своя
страна се задължили солидарно да закупят същите за сумата от 1 282 000 евро
и да заплатят на ищеца договорената цена в срок от 6 месеца, от датата на
подписване на договора. Твърди се, че с последваща уговорка от 13.07.2015 г. посочения
срок за закупуване на акциите бил предоговорен на 4 месеца, считано от
10.06.2015 г. Съгласно уговореното в т.2 от договора прехвърлянето на
собствеността и предаването на акциите, предмет на договора от продавача на
купувачите следвало стане след заплащане на договорената цена, което плащане е
следвало да се извърши не по-късно от уговорения срок. В т.4 била предвидена
изрична договорна неустойка в размер на 100 000 евро, дължима в случай на виновно
неизпълнение на поетото задължение за закупуване на процесиите акции за
посочената цена и в указания срок солидарно от ответниците.
Основният предварителен
договор за закупуване на акциите бил обективиран в Протокол от общо събрание (ОС)
на акционерите във „ФИДА“ АД от 10.06.2015 г., а извършената промяна на срока –
в Протокол от ОС на акционерите във „ФИДА“ АД от 13.07.2015 г.
Твърди се, че в уговорения 4-месечен
срок, считано от 10.06.2015г., купувачите не предприели никакви действия за
заплащане на договорената в предварителния договор цена за закупуване на акциите.
Сочи се, че неплащането на цената по договора в уговорения срок, съставлявало
виновно неизпълнение на поетото основно задължение по този договор, поради
което и същите дължат предвидената в договора неустойка от 100 000 евро,
обуславящо от своя страна правния интерес от предявяване на иска.
Претенцията
е да се осъдят солидарно С.Н.П., ЕГН **********
и Н.Г.П., ЕГН ********** да заплатят на ищцовото дружество сумата от 100 000
евро, представляваща дължима договорна неустойка, поради неизпълнение от страна
на ответниците на сключения между тях, от една страна, като
бъдещи купувачи, и ищцовото дружество, от друга страна, като бъдещ продавач,
предварителен договор от 10.06.2015г. за покупко-продажба на 2550 броя акции на приносител, собственост на ищеца „Ем Джи“ АД от капитала
на „ФИДА“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците чрез пълномощникът им адв. Св. С.
(САК), с който се оспорва изцяло основателността
на предявения иск
Възразява се, че между
страните не съществува описания предварителен договор, както и че липсват
легитимно проведени ОС на съдружниците във „ФИДА“ АД от датите 10.06.2015 г. и
13.07.2015 г. Сочи, че същото дружество било регистрирано с акции на приносител
и съобразно императивната норма на закона, свикването на ОС, ставало с обявена
покана до акционерите в ТР, каквато обаче липсвала, поради което и решенията,
обективирани в посочените протоколи били незаконосъобразни. Развити са подробни
теоретични съображения, аргументиращи позицията, че допуснатите пороци в
процедурата по свикване и провеждане на ОС води до отмяна на взетите решения.
Възразява се, че въпросният
договор за прехвърляне на акции на приносител, обективиран в горепосочените
протоколи не можел да породи желания от страните транслативен ефект, тъй като е
сключен преди акциите да са били издадени и при липса на надлежно издадени
временни удостоверения, годни за прехвърляне по реда на чл. 187 ал.2 Т3. В тази
връзка се прави възражение за нищожност на договора, поради липса на предмет на
основание чл. 26, ал.2 ЗЗД (Решение №
43/15.04.2015 г. по т.д. № 892/2014 г. на ВКС, I т.о).
Възразява се, че неустоечната
клауза по договора също е нищожна, тъй като целта й в конкретния случай излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради
което същата следва на отделно основание да се обяви за нищожна по реда на чл.
26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави.
Наред с изложеното се
въвежда оплакване, че определената неустойка е прекомерна в сравнение с реално
настъпилите от неизпълнението вреди и следва да бъде намалена по реда на чл.
92, ал. 2 от ЗЗД, тъй като стойността й не е обективна, а била определена
произволно.
Иска се отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В постъпилата в срока по
чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се поддържат изцяло всички
съображения изложени и в първоначално подадената искова молба, като се оспорват
възраженията на ответната страна.
Оспорва се твърдяната
незаконосъобразност на проведените ОС на акционерите във „ФИДА“ АД от 10.06.2015г.
и от 13.07.2015 г. Поддържа се, че въпросните общи събрания, в чийто протоколи
са обективирани основния предварителен договор и този, с който е променен срока
за закупуване на акциите, били проведени легитимно в съответствие с изискванията
на чл. 231, ал.1 ТЗ, като били подписани от всички акционери и по този начин произвели
законосъобразни решения. Твърди се, че ако ответниците, като акционери, са
считали въпросните ОС за незаконосъобразни, следвало да реализират правата си
реда по реда на чл.74 ТЗ и като не са сторили това, взетите решения са
произвели своето валидно правно действие.
Неоснователни били
оплакванията за нищожност на договора поради липса на предмет. Твърди се, че
акциите, предмет на договора, съществували в правния мир към датата на
сключването му, което било известно на ответниците и техния процесуален
представител. Пояснява се в тази насока, че по друго дело - т.д. № 190/2016 г.
по описа на ПзОС, същите представили протокол от 18.10.2005 г., подписан от ответниците,
в качеството им на акционери във „ФИДА“ АД, от който било видно, че към датата 18.10.2005
г. всички акции на дружеството, включително и процесиите, били отпечатани на хартиен
носител (100 броя купюри от 50 акции
всеки купюр, с номинална стойност на акцията 10 лв.) и разпределени, респ.
получени от всеки акционер. Сочи се, че за същото обстоятелство свидетелствал и
констативен протокол, акт № 162, т.1, рег.№ 3006 на Нотариус Н.Д., рег.№ 036 в
НК с район на действие Пловдивски районен съд, от който било видно, че на
02.11.2016 г. „ЕМ ДЖИ" АД оставило на съхранение при нотариуса
притежаваните 2550 бр. акции на приносител от капитала на „ФИДА“ АД, съдържащи
се в 51 бр. копюри от по 50 бр. акции във всяка, индивидуализирани по начин съответстващ
на данните, обективирани в протокола от 18.10.2005 г. - за тяхното
разпределение.
Като неоснователни са
оценени и оплакванията за противоречие на неустоечната клауза с нормата на чл.
92 от ЗЗД. Сочи се, че договора за закупуване на акции е търговска сделка,
поради което към отношенията между страните е приложима разпоредбата на чл. 309 ТЗ.
В постъпилия в срока по
чл.373 от ГПК от процесуалния представител на ответниците отговор се поддържат
изцяло възраженията, изложени в и първоначалния отговор. Сочи се, че от
представения към допълнителната искова молба констативен протокол било видно,
че ищецът е в пълно неизпълнение по договора. Изведени са съображения, че
депозирането на определен брой акции при нотариуса с уговорка, че същите могат
да бъдат получени единствено от трето за процеса лице – лично или чрез неговите
наследници – означава, че ищецът нито бил във владение, нито собственик на
акциите, поради което ефекта и последиците на договора нямало как да бъде
постигнати.
Страните са представили
доказателства за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства.
Съдът след анализ на
приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и при спазване изискванията на чл.236 от ГПК приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приетите по делото Протокол
от общо събрание (ОС) на акционерите във „ФИДА“ АД от 10.06.2015 г. и Протокол
от ОС на акционерите във „ФИДА“ АД от 13.07.2015 г. се установява, че на
посочените дати са проведени общи събрания на акционерите на дружеството, като
доказателства в обратния смисъл не са представени. Тъкмо обратното. Пак от
протоколите е видно, че и в двата се съдържа изрично отбелязване, че
присъстващите акционери представляват 100% от акциите от капитала на
дружеството и същите единодушно са приели общите събрания за редовни при
условията на чл.231 ал.1 от ТЗ. Предвид на това, съдът приема за неоснователни
наведените от ответниците възражения относно незаконосъобразността на свикване
на ОС на акционерите, както и относно незаконосъобразността на взетите решения.
Пак от писмените
доказателства се установява, че на 10.06.2015 г. дружеството-ищец е сключило
писмен предварителен договор за покупко-продажба на посочените акции с
ответниците, обективиран в Протокол от общо събрание (ОС) на акционерите във
„ФИДА“ АД от 10.06.2015 г.. Съгласно договора ответниците са се задължили солидарно да
закупят акции за сумата от 1 282 000 евро и да заплатят на ищеца
договорената цена в срок от 6 месеца, от датата на подписване на договора. На 13.07.2015
г. е постигната последваща уговорка, като посочения срок за закупуване на
акциите бил предоговорен на 4 месеца, считано от 10.06.2015 г. Пак от договора
е видно, че между страните е постигнато съгласие прехвърлянето на собствеността
и предаването на акциите, предмет на договора, да стане след заплащане на договорената
цена, което плащане следва да се извърши не по-късно от уговорения срок. В т.4 е
уговорено, че ако сделката предмет на договора не бъде изпълнена, така както е
предвидено, то виновната за това страна дължи на другата страна неустойка в
размер на 100 000 евро, като в случай на виновно неизпълнение от страна на ответниците,
последните я дължат солидарно.
От писмените доказателства –
копия на протокол от 18.10.2005г. и констативен протокол Акт №162, т.1, рег.№3006
по описа на Нотариус Н. Д., вписана под №036 в регистъра на НК, по безспорен
начин се установява, че дружеството –
ищец е собственик на процесните 2550 броя акции на приносител, както и че
всички акции на дружеството – 100 броя купюри от 50 акции с номинална стойност
10 лева, са отпечатани с дата на емисията 23.06.2000г. и с идентификационен
номер BG **********. Следователно акциите на приносител от капитала на ищцовото дружество са били
емитирани към датата на сключване на процесният договор – 10.06.2015г. Към тази
дата същите са били и във фактическа власт на собственика им „ЕМ ДЖИ“ АД. Видно
от констативен протокол Акт №162 на Нотариус Н. Д., предаването им за
съхранение до поискване от Д. М., е станало на 02.11.2016г. т.е. много след
изтичане на срока уговорен в предварителния договор за продажба на акции от
капитала на „ФИДА“ АД. При така
установеното, съдът приема, че възражението на ответниците за нищожност на
договора поради липса на предмет – чл.26 ал.2 от ЗЗД е неоснователно.
Ответниците не твърдят, а и
не доказват да се изпълнили дължимата престация по процесния предварителен
договор, както и не твърдят неизпълнението им да е в резултат на виновно
поведение от страна на ищцовото дружество.
Съобразно така установеното
по делото от фактическа страна, от правна страна съдът приема предявеният иск
по чл.92 ал.1 от ЗЗД за основателен. Съгласно цитираната законова норма
страните разполагат с възможността да обезпечат изпълнението на поетите с
договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване
на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се
доказват. В този смисъл за успешното провеждане на иск на посоченото основание,
в тежест на ищеца е да установи наличието на главно задължение, което
ответникът не е изпълнил и валидно сключена клауза за неустойка. Ответникът от
своя страна е длъжен да докаже, че се явява изправна страна по гарантираното с
неустойката главно договорно задължение.
Неизпълнението на главното
задължение е безспорно установено в процеса.
За изхода на спора от решаващо
значение е направеното от ответниците възражение за нищожност на клаузата за
неустойка поради противоречието й с добрите нрави – чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД. Съгласно приетото в т.3 от ТР№1/15.06.2010г. постановено по т.д.№1/2009г.
по описа на ВКС, вероятната нищожност на подобна клауза при хипотеза на
противоречие с добрите нрави би могла да се приеме единствено тогава, когато неустойката
е била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, при неспазване принципите за свобода при договарянето и
равнопоставеност между страните, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване.
Наред с това, в случаят
следва да се съобрази и че процесният договор е за продажба на акции от
капитала на търговско дружество и съгласно чл.1 ал.1 т.3 от ТЗ има характер на
търговска сделка, поради което и приложимото право във връзка с уреждане на
взаимоотношения между страните са нормите по ТЗ. А предвид препиращата норма на
чл.288 от ТЗ приложение намира и разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД. В
този смисъл настоящият решаващ състав приема с оглед съдържанието на уговорката
по чл. 4 от договора от 10.06.2015г., че формирането на неустойката като точно
фиксирана стойност при определена продажна цена на акциите, не може да обоснове
нищожност, поради накърняване на добрите нрави. Този извод се основава и на
обстоятелството, че страните са уговорили неустоечни клаузи за забава, както в
полза на продавача, така и в полза на купувача, като са дали превес на
санкционната й функция, целяща да накаже както продавача, така и купувача
именно за неспазване на крайния договорен срок, до който той е следвало да се прехвърли
собствеността на акциите - неизпълнение, което при самото сключване на сделката
по общо съгласие на страните е прието за значително спрямо интересите на всички
съконтрахенти. Наред с това при съпоставката между размера на уговорената
неустойка – 100 000 евро и размера на дължимата покупна цена на акциите – 1 282 000 евро се
налага извод, че пълното й присъждане не би довело до несправедливо обогатяване
на продавача. Още повече, че претендираната неустойка не е свързана със
забавено изпълнение по договора, а съставлява санкция за това, че ответниците
не са изпълнили изцяло задължението си по договора. Ето защо съдът приема, че клаузата
за неустойка не противоречи на добрите нрави.
Предвид изложеното до тук
относно валидността на неустоечната клауза ще следва да се обсъди и основателността
на другото възражение на ответниците, а именно за наличие предпоставките на
визирани в чл.92 ал.2 от ЗЗД. Приложението на посочената правна норма е
обусловено от обстоятелството, че процесната сделка има характера на абсолютна
търговска сделка, тъй като ответниците, които са страни по нея са физически
лица и по отношение на тях забраната визирана в чл.309 от ТЗ за намаляване на неустойка поради прекомерност, е
неприложима. Съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД, както и бе посочено по – горе в
решението, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се
доказват. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнява и
наказателна функция. Следователно размерът на неустойката не би могъл да се
редуцира до размера на вредите, тъй като с това би се игнорирала наказателната
й функция и би се обезмислило съществуването на самата клауза за неустойка -
обезщетение за действително претърпените вреди може да бъде реализирано по
общия исков ред и без клауза за неустойка. При липса на общовалиден критерий за
прекомерност, границата, от която започва прекомерността, следва да се търси
като резултативна величина между уговорения размер на неустойката и
претърпените вреди, като се прецени какво е превишението, съотношението й към
насрещната престация по договора, както и да се съобрази обичайната практика
при сключването на договори от същия вид. В случая, с оглед размера на
уговорената неустойка – по –малко от 10 % върху договорената цена на акциите,
съдът намира, че същата не излиза извън изпълняваните от нея функции, поради
което и не може да се приеме за прекомерна.
Съобразно всичко изложено до
тук съдът приема, че предявеният иск по чл.92 ал.1 от ЗЗД се явява основателен
и като такъв ще следва да се уважи изцяло като се осъдят ответниците С.П. и Н.П.
да заплатят солидарно на „ЕМ ДЖИ“ АД
неустойка в размер на 100 000 евро ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 21.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора в
полза на ищцовото дружество при условията на чл.78 ал.1 от ГПК ще следва да се
присъдят сторените от него разноски в размер на 12 324 лева.
Воден от горното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.П., ЕГН ********** и
Н.Г.П., ЕГН ********** ***/ ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
НА „ЕМ ДЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
кв. „Бояна“, ул. „Акация“ №1, представлявано от изп. директор В. И. Й., на
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД сумата от
100 000 евро, представляваща дължима договорна неустойка, поради неизпълнение
от страна на ответниците на сключения между тях, от една страна, като бъдещи
купувачи, и ищцовото дружество, от друга страна, като бъдещ продавач,
предварителен договор от 10.06.2015г. за покупко-продажба на 2550 броя акции на
приносител, собственост на ищеца „Ем Джи“ АД от капитала на „ФИДА“ АД, ЕИК
********* ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 21.06.2017г. до окончателното й изплащане, както и общо сумата 12 324
лева представляващи сторени по делото разноски от ищеца – платена държавна
такса и адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския АС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: