`` Р Е Ш Е Н И Е
14.03.2019 г.
Номер 64 2 0 1 9 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на деветнадесети февруари 2 0 1 9 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Светла Кърлова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно дело № 554 по описа на 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„В.Б.Д.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си Х. Л. З. е подал жалба срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г., издаден от гл. инспектор по приходите в офис София - ГДО, ТД на НАП гр. София и потвърден с Решение № 1821/22.11.2018 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, като на оспорване подлежи първоначалния административен акт, на основание чл. 98 ал. 2 от АПК.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон и целите на закона, при нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не е разгледано цялостното „данъчно поведение“ на дружеството, както и конкретните фактически обстоятелства, като не е отчетен факта, че дружеството не е спряло плащанията си и продължава да погасява задълженията си за ДДС през разглеждания период. Дружеството се явява и най – големия работодател в района и извършената дерегистрация по ЗДДС затруднява изключително много работата му. Прави се искане за отмяна на оспорения акт, с произтичащите от това законни последици.
Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП се представлява по делото от гл. юр. М., която оспорва жалбата и моли акта за дерегистрация да се потвърди като обоснован и законосъобразен.
По делото са представени и приети като доказателства по същото, писмени такива, съответно с вх. № 5478/17.12.2018 г. и удостоверение за връчване на решението, с което се потвърждава акта за дерегистрация на 23.11.2018 г., съгласно текста.
Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 156 ал. 1, във връзка с чл. 83 ал. 4 от ДОПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:
От фактическа страна не се спори, че с резолюция за извършване на проверка № 292691801529071/24.07.2018 г. на началник отдел „Услуги за клиенти“ при ТД на НАП ГДО, е разпоредено извършване на проверка за наличието на основания за дерегистрация по ЗДДС на „В.Б.Д.“ ЕООД ***, като е определено лицето, което да извърши проверката в срок до 31.07.2018 г.
Проверката е приключила с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО. В хода на проверката са констатирани обстоятелства, представляващи основания за дерегистрация на дружеството и на основание чл. 176 т. 3 от ЗДДС, регистрацията по ЗДДС на дружеството е прекратена. Горното е извършено въз основа на получена служебна бележка с вх. № 113-325/24.07.2018 г. от отдел „Събиране“, относно установени просрочени задължения на дружеството в особено големи размери, възникнали въз основа на подадени справки – декларации по ЗДДС за 97 месечни периоди към 23.07.2018 г. Във връзка с получената информация е възложена проверка за установяване на основание за наличие на дерегистрация по ЗДДС. След извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството не внася дължимия данък по ЗДДС, съгласно чл. 89 ал. 1 от закона. Съгласно подадените през 2018 г. справки – декларации по ЗДДС, непогасените задължения към 24.07.2018 г. за данъчните периоди от м. 12.2017 г. до м. 06.2018 г. вкл., са общо в размер на 1 629 976.85 лева. Предвид изложеното е направен извод, че „ВЪЛЕДОБИВ БОБОВ ДОЛ“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, което е основание по чл. 106 ал. 2 т. 2 б. б“ във връзка с чл. 176 т. 3 от ЗДДС за дерегистрация на дружеството. Актът е връчен по електронен път на 12.09.2018 г. Същият е обжалван по административен ред и с Решение № 1821/22.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика София“ при ЦУ на НАП е потвърден, като законосъобразен. В срока по чл. 156 ал. 1, във вр. с чл. 83 ал. 4 от ДОПК, актът е обжалван по съдебен ред, с жалба вх. № 53-04-880 от 05.12.2018 г. /лист 2 по делото/.
Актът за дерегистрация е незаконосъобразен.
Съобразно разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му. Настоящият състав счита, че актът за дерегистрация по ЗДДС е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби при издаването му.
Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106 ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /арг. от чл. 83 ал. 3 от ДОПК – актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106 ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във връзка с чл. 106 ал. 2 т. 2 б. „б“ от ЗДДС упражнява дискреция /право, възможност да действа по свое усмотрение/. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри, като този по ЗДДС, се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /чл. 83 ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи.
В конкретният случай, органите по приходите са възприели като основание за прекратяване на специалната регистрация, неизпълнение от ДЗЛ на задължението му по чл. 89 ал. 1 от ЗДДС да внесе декларираният със СД за данъчни периоди – м. 12.2017 г. – м. 06.2018 г. данък за внасяне. Естеството на неизпълненото задължение изключва дерегистрацията като средство за изолиране на опасността от загуба на данъчни приходи. Справките – декларации представляват изпълнително основание по чл. 209 ал. 2 т. 2 от ДОПК и въз основа на тях може да започне принудително изпълнение, съгласно чл. 209 ал. 1 от ДОПК. Приходната администрация не твърди размерът на събраните от НАП публични задължения да надхвърля стойността на активите на жалбоподателя, намален с неговите задължения, което би осъществило друго основание за дерегистрация – това по чл. 176 т. 4 от ЗДДС. В този смисъл, преустановяването на функционирането на данъчно – задълженото лице, като такова със специална регистрация по ЗДДС не преследва целта на закона за предотвратяане на данъчни измами. Още повече, че към жалбата срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г. са представени и множество писмени доказателства за извършени плащания от страна на дружеството към приходната агенция /лист 18 – 128 по делото/.
Не на последно място, актът за
дерегистрация не съдържа мотиви за изборът на органите по приходите да
разпоредят прекратяване на регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя. Пропускът да
се мотивира решението е основание за отмяна на акта – т. 2 от ТР № 4 от
22.04.2004 г. по дело № ТР 4/2002 г. на ВАС. Това препятства и преценката по
чл. 169 във вр. с чл. 6 ал. 2 -5 от АПК, касаещ принципът за съразмерност.
Разпоредената от органа по приходите дерегистрация по ЗДДС при отсъствие на материалните предпоставки за това е неправомерно и води до отмяна на акта за дерегистрация по ЗДДС.
Воден от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за дерегистрация по ЗДДС № 290991801534913/25.07.2018 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП ГДО, потвърден с Решение № 1821/22.11.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: