№ 404
гр. С., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20231800500385 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ищецът В. А. В. обжалва изцяло Решение № 80 / 10.04.2023 г. по гр.
д. № 20 / 2023 г. на И.ския районен съд, с което исковете му с правно
нование чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени срещу Ц.С.М.П. – С.,
са били отхвърлени.
Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва
жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
Решението е правилно. То е постановено в съответствие с
ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл. 272
ГПК Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд
както относно установените по делото релевантни факти, така и относно
направените въз основа на тях правни изводи.
По делото се установява, че ищецът, който от 2018 г. е работел при
1
ответника на длъжност „шофьор на линейка“, е ползвал отпуск за
временна нетрудоспособност от 23.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Целта на
този отпуск е била започването на работа в Германия. Работникът дори е
признал пред свидетелката д-р Е. С.-П., че си е платил, за да му бъде
издаден болничен. Така ищецът не се е явил на работа съгласно
утвърдения график на 25 и 26.08.2022 г. (два последователни работни
дни) и на 29 и 30.08.2022 г. (още два последователни работни дни).
Болничният лист е бил отменен по надлежния ред с решение на ЛКК от
11.11.2022 г., след което работодателят е започнал дисциплинарно
производство срещу работника. Не се установяват нарушения в
дисциплинарната процедура, която е приключила с издаването на Заповед
№ 225 / 07.12.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Заповедта е била мотивирана. Наказанието е било наложено
на основаниечл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни. Били са съобразени и разпоредбите на чл.
190, ал. 2 вр. чл. 189, ал. 1 КТ. Дисциплинарното нарушение е
изключително тежко предвид специфичната дейност на работодателя,
свързана с опазване живота и здравето на хората, и предвид
обстоятелството, че ползвайки се от неистинския болничен лист,
работникът е отсъствал два пъти по два последователни работни дни.
Нарушението само по себе си е достатъчно, за да обоснове уволнението
на работника дори без да се вземат предвид вече наложените по-леки
дисциплинарни наказания.
Без значение е дали ищецът е бил уведомяван за започналата
процедура за отмяна на болничния лист. Правото си на защита той е
могъл да реализира пред съда, като докаже своята добросъвестност и
представи доказателства, че действително е бил болен, респ. че е посетил
Германия за провеждане на консултации и лечение (с оглед негови
твърдения и изявления преди налагането на дисциплинарното наказание).
Такива доказателства не са ангажирани.
Некоректно е позоваването от страна на жалбоподателя на
цитираната във въззивната жалба съдебна практика. По настоящото дело
се установява по категоричен начин недобросъвестността на работника.
Ищецът не е криел, че желае да работи временно в Германия през м.
септември 2022 г., поради което работодателят му е разрешил ползването
на платен годишен отпуск, считано от 02.09.2022 г. до 04.10.2022 г.
(заповед на л. 45, показанията на свидетелката С.-П.). Работникът обаче е
решил да изтегли началната дата на пребиваването си в Германия, за
което се е снабдил по неправомерен начин с процесния неистински
болничен лист от 22.08.2022 г.
В обобщение, решението на районния съд следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
2
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата
страна направените пред настоящата инстанция разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 80 / 10.04.2023 г. по гр. д. №
20 / 2023 г. на И.ския районен съд.
ОСЪЖДА В. А. В. от гр. И., ЕГН **********, да заплати на
Ц.С.М.П. – С., с адрес гр. С., бул. „В.Л.“ № 129, БУЛСТАТ *********,
направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
на Република България в едномесечен срок, считано от 12.07.2023 г.,
който ден е бил посочен от съда на основание чл. 317 вр. чл. 315, ал. 2
ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3