Р Е Ш Е Н И Е №
09.06.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на десети май през две хиляди
двадесет и първа година, в следния
състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 504 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът намира, че е сезиран с кумулативно
съединени искове, предявени от И.С.А., ЕГН **********, с
адрес: *** – лично и като законен представител и родител на децата Т.И.А., ЕГН **********
и Б.И.А., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.К.К. против А.М.А., ЕГН **********
с адрес: ***,
както и с насрещни искове, предявени от А.М.А., ЕГН ********** – лично и като майка и законен
представител на малолетните деца Т.И.А., ЕГН
ЕГН ********** и Б.И.А., ЕГН ********** против И.С.А., ЕГН **********.
Ищецът по основните искове И.С.А.
твърди, че заживял на съпружески начала с А.М.А. от края на 2010г., като
живеели в гр.Средец в къщата на родителите на А.. От съвместното им съжителство
се родили две деца – Т.И.А. на 15.04.2012г. и Б.И.А. на 07.10.2015г. В края на
2018г. И. и А. решили да заминат да живеят и работят в Република Франция, като
там пристигнали с двете си деца. Ищецът излага, че през месец април 2019г. се
скарал с ответницата и той се прибрал в Република България, а децата останали
при нея. В първите дни на месец май 2019г. А. се обадила по телефона на майката
на А. – Т.А.А., за да дойде във Франция и да вземе децата, защото нямала
възможност да ги гледа и същевременно да работи. Сочи се, че А. пристигнала във
Франция, взела двете деца и на 05.05.2019г. заедно с тях се върнала в България.
Ищецът излага, че веднага записал по-малката си дъщеря Б. в детска градина в
гр.Средец, която продължавала да посещава и към настоящия момент, а през месец
септември 2019г. записал дъщеря си Т. в първи клас в училище „Св.Св.Кирил и
Методий“ в гр.Средец, като към настоящия момент тя била ученичка във втори клас
в същото училище. Твърди се, че двамата родители се били разбрали майката да се
върне от Франция през лятото на 2019г. и двамата да продължат да отглеждат
децата си. А. се прибрала за коледните
празници и на 25.12.2020г. сутринта си взела двете деца, за да бъде с тях по
време на коледните и новогодишни празници. Вечерта на същия ден обаче ги
оставила пред дома на А., обадила се на майка му да излезе и да прибере децата,
като казала, че била заета и че не можело децата да останат при нея. От тогава
до подаване на исковата молба, майката не била виждала децата си, а грижите по
отглеждането и възпитанието им се изпълнявали от бащата с помощта на неговата
майка. Отправя се искане родителските права по отношение на двете малолетни
деца Т.И.А. и Б.И.А. де бъде предоставено на техния баща И.С.А., като
местоживеенето да се определи при бащата на адрес: гр.Средец, ***. Относно
режима на лични контакти между децата и майката, се предоставя по преценка на
съда. Претендира се месечна издръжка за двете деца в размер на 180 лева месечно
за всяко едно от тях от подаване на исковата молба, ведно със законовата лихва
за всяка просрочена вноска, като същата да бъде изплащана на техния законен
представител – И.А., както и издръжка за минало време - за една година назад преди подаване на
исковата молба – 12 месечни вноски по 160 лева за всяко дете. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК ответникът по основания иск А.М.А., чрез адв.Р.Д. – лично и в качеството
на родител и законен представител на малолетните деца Т.И.А. и Б.И.А. е
депозирала отговор на исковата молба, в който е обективирана и насрещна искова
молба. А. заявява, че предявените искове са процесуално допустими, но
разгледани по същество изцяло неоснователни. Твърди, че ищецът припознал децата
им едва в края на 2019г. – началото на 2020г., като е пропуснала срока да направи
оспорването на припознаването, тъй като уведомлението за това не било получено
от нея. Счита, че не отговаряло на истината изнесеното в исковата молба. Излага
се, че с ищеца заминали за Франция на 14.02.2018г., като с възпитанието и
отглеждането на дъщерите им се занимавала само майката. Те били записани на
училище, детска градина, посещавали извън класни дейности. През това време А.
работела, със сключен трудов договор и платени осигуровки, като била помощен
персонал в хотели и ресторанти. Печелела добре, живеели с децата в хубава
квартира, находяща се в добър квартал в гр.Бордо, грижела се за всички нужди за
децата и ги осигурявала финансово. Сочи, че бащата не работел постоянно,
полагал труд спорадично в сферата на строителството без трудов договор и
осигуровки. Излага, че А. постоянно употребявал алкохол, правел скандали пред
децата, посягал на А. пред тях нееднократно и изобщо не се интересувал от тях и
развитието им. През 2019г., когато децата излезли във ваканция, решили да извикат
родителите на ищеца, които да помагат при отглеждането на децата. Те
пристигнали на 25.04.2019г., а на 05.05.2019г. си тръгнали за България с
децата, а А. и И. останали във Франция. Излага се, че безотговорното отношение
на бащата продължило, като след поредния скандал през месец октомври 2019г. си
тръгнал за България. А. останала във Франция, тъй като работела сериозна работа
и при напускане без предупреждение щяла да заплаща сериозни неустойки. Оспорва
твърденията на А., че бил записал децата на училище, като излага подробни
съображения, че именно тя била сторила това, тъй като към онзи момент бащата не
бил припознал децата, а и не бил в България. Няколко седмици след това А. се
обадила по телефона на майката на И., като ѝ казала, че си идва в
България, за да си вземе децата за Франция, на което тя отговорила, че няма да
ѝ ги дадат и отправила заплахи към ответницата. Поради притесненията на
майката от саморазправа в края на месец декември 2019г. се прибрала в България,
за да си вземе децата, като изпратила баба си, за да вземе децата, но те не
ѝ ги дали. Тъй като отпускът на А. свършил, се наложило да се върне във
Франция и докато децата били разделени от нея всяка седмица пращала чрез „Western union“ по 250 евро за
децата на името на майката на ищеца. Твърди, че през цялото време поддържала
контакт с децата и учителите им, интересувала се от всяка тяхна крачка, знаела
ежедневието им и какво се случва с тях в България, въпреки опитите на ищеца и
родителите му да пречат да се чува и
вижда с тях. Релевира, че когато се прибрала в България на 11.12.2020г. децата
отишли при нея, през цялото време били при нея и не искали да си тръгват от нея
и да стоят при баща си. Когато децата дошли при майката, били с много лоша
лична хигиена, били неизкъпани, с мръсно бельо и въшки по главите. На
15.12.2020г. тръгнала заедно с децата за Франция, но поради липсата на съгласие
от страна на бащата не успяла да замине с тях. Отделно от това майката счита,
че двете деца са отчуждени от бащата, те не живеели в България с него, а с
родителите му, като именно те се грижели за тях. Децата не желаели да остават
насаме с баща си, той нееднократно упражнявал насилие върху А. пред тях, бил
избухлив и им крещял за всичко, напивал се постоянно, не работел сериозна и
постоянна работа, нямал постоянен доход, а разчитал единствено на родителите
си. Излага, че в края на 2020г. ищецът бил осъден за извършено от него
престъпление, а именно за нееднократно шофиране на автомобил след употреба на
алкохол. Предвид това ответницата счита, че бащата не разполагал с родителски
капацитет за отглеждане на децата и отправя искане за отхвърляне на иска за
предоставяне на родителските права в полза на ищеца.
Тъй като двамата родители не живеели
заедно и не можели да постигнат съгласие относно местоживеенето на двете деца и
упражняването на родителските права, А. предявява насрещен иск, като релевира
подробни съображения във връзка с това, че родителските права следва да бъдат
предоставени на нея. Майката излага, че дъщерите ѝ са единствените
ѝ деца, изключително била привързана към тях, винаги се стремяла да им осигури отлични
условия на живот. До насилственото им отнемане от бащата и неговите родители,
именно тя се грижела всеотдайно за тях и
ги възпитавала добре. Поддържала тяхната отлична хигиена, осигурявала им всичко
необходимо за нормалното възпитание и развитие, намирала се в отлично
психическо и физическо здраве, имала постоянна работа, добри доходи и била в
състояние да бъде добра майка за децата си. Счита, че момичетата са силно
привързани към нея, имала възможност да им осигури грижи и спокойствие и тук и
във Франция. Отправя искане родителските права над двете малолетни момичета да
се предостави на тяхната майка, като се определи тяхното местоживеене ***, да
бъде осъден бащата И.С.А. да заплаща месечна издръжка в размер на 170 лева на
всяко едно от децата, чрез тяхната майка и законен представител, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, както и да се определи режим на лични отношения между
децата и бащата по преценка на съда. Претендира разноски.
Ответникът по насрещните искове И.С.А.
счита, че насрещните искове са неоснователни. Твърди, че по делото имало
категорични доказателства кога А. била научила
за припознаването на децата, като тя била уведомена на адрес: гр.Средец,
***. Счита за клеветнически твърденията, че имало заплахи за живота на А. ако
се прибере в България. Не отговаряло на истината това, че ищцата по НИМ
изпращала всеки месец по 250 евро на майката на А.. Не било вярно това, че А.
злоупотребявал с алкохол, бил агресивен, а децата били отчуждени от него.
Неоснователно било искането на майката за предоставяне упражняване на
родителски права, както и претенцията за издръжка. Претендира разноски.
В проведените открити съдебни заседания
ищецът по основаните искове и ответник по насрещните искове И.С.А. се явява
лично и чрез пълномощника адв.К.К., като поддържат исковата молба и отговора на
насрещната искова молба. Отправят искане за уважаване на исковата претенция и
претендират сторените в настоящото производство разноски. Прави се възражение
за размера претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В първото проведено открито съдебно
заседание по делото ответницата по основния иск и ищца по основания иск А.М.А.
не се явява, но се представлява от адв.Р.Д., който заявява, че поддържа
отговора на исковата молба и насрещната искова молба. Изменя се претенцията
относно къде да се определи местоживеенето на децата, като се отправя искане да
бъде определено алтернативно това да бъде на адреса в Република Франция,
гр.Бордо, където е квартирата на М. – а именно ***, предградие Лормонт. Във второто проведено открито
съдебно заседание ответницата по основаните искове и ищца по насрещните искове
се явява лично и с процесуалния представител адв.Р.Д., който моли да бъде
отхвърлен предявения иск, респективно да се уважи насрещната искова молба.
Счита, че по делото категорично се изяснило, че децата всъщност не се отглеждат
от бащата, а от техните баба и дядо по бащина линия, както и макар и да живеят в един двор, децата живеели
разделено с баща си, в отделна къща с
баба си и дядо си. Уточнено било и не се оспорвало от ищеца, че същият живеел
на семейни начала с друга жена, което се намира за определящо в негативен аспект за отглеждането
и развитието на децата. Излага се, че ищецът бил осъждано лице, а също така съвсем от скоро
бил припознал децата. От друга страна майката работела в чужбина, в държава от
ЕС, която била силно развита, получавала чудесни доходи за българските и
нормални за френските стандарти, разполагала с жилище. Твърди се, че спомените
на децата от Франция са единствено и само положителни, като по мнение на
експерта те щели да се адаптират лесно, тъй като били силно адаптивни деца. Релевира,
че децата щели да бъдат обезпечени с грижи и учебни занятия, както и извън
класни занимания. Адв.Д. посочва, че майката във Франция имала ежедневие, което
всъщност имали и деветдесет и девет процента от българските майки и нямало
никаква пречка да отглежда децата си. Ето защо, моли да бъде уважена
претенцията по насрещния иск и да бъде отхвърлен основния. Претендира разноски.
Съдът, след анализ на
доказателствата и доводите на страните по реда на чл.235 от ГПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от представените Удостоверения за раждане на Т.И.А.,
родена на ***г. в гр.Бургас и Б.И.А., родена на ***г. в гр.Бургас, техни
родители са А.М.А. и И.С.А.. Представени са уведомителни писма от Община Бургас
до А., с които й се съобщава за извършеното припознаване на децата от техния
баща А. с нотариална декларация от 15.11.2019г.
От изискания Социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Бургас се установява, че малолетните деца Б. и Т. се
отглеждали в семейна среда от тяхното раждане. Грижи към момента на проучването
били полагани за тях от бащата с помощта на неговата майка. Те задоволявали
потребностите им по адекватен начин, като децата изглеждали спокойни и
контактни. Бащата заедно с децата обитавал къща на един етаж, собственост на
родителите му, с два отделни входа, един от които обитаван от А.. Имотът се
състоял от две стаи, коридор, баня и санитарен възел, бил водоснабден и
електрифициран, поддържали се добри хигиенно – битови условия, за децата имало
обособена стая, обзаведена с необходимите мебели и вещи според възрастта и
потребностите им. Сочи се в доклада, че А. работел в областта на строителството
без сключен трудов договор и получавал доходи в размер на 30-40 лева дневно в
зависимост от извършената дейност, както и че получавал финансова подкрепа при
необходимост от своята майка, която работела като хигиенистка в ПГМССЕ „Никола
Йонков Вапцаров“ в гр.Средец. Децата познавали роднините си от разширения
семеен кръг по бащина линия и ежедневно поддържали контакти с тях. През
учебната 2020/2021г. малолетната Т. била редовна ученичка във втори клас в СУ
„Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Средец, а Б. посещавала детска градина
„Бърборино“. Те били с нормално за възрастта си емоционално и поведенческо
развитие, имали изградена емоционална връзка със своя баща, както и с бабата по
бащина линия, но изразявали привързаност и към своята майка и имали желания да
осъществяват контакти с нея. Излага се, че по данни на бащата, с годините
потребностите на децата се увеличавали и тай като родител, полагащ грижи за тях
се затруднявал при задоволяването им, като през настоящата година били закупени
за Т. и Б. учебни помагала и консумативи, раница, дрехи и вещи за лична
употреба.
В хода на проведеното съдебно дирене е разпитана
свидетелката Т.А.А. – майката на ищеца А.. От нейните свидетелски показания се
установява, че И. и А. са живеели заедно десет години, като от тяхното
съвместно съжителство се били родили децата Т.и Б.. Родителите, заедно с
децата, били заминали във Франция, за да работят. Първоначално работел само И.,
поради това, че документите на А. не били готови, като тя се грижела за децата,
тъй като не били почнали градина. След това А. започнала работа в хотел, а Т.и Б.
излезли във ваканция, което наложило родителите да помолят свидетелката да
дойде и да заведе децата в България. Така на 05.05.2019г. децата били прибрани
от Франция от бабата и дядото и от тогава те живеели именно при бабата –
свидетелката А. и дядото. Предвид това бабата и дядото се грижели за децата.
Къщата, която обитавал И. и неговите родители била разделена, но в един двор.
Свидетелката А. твърди, че докато майката на децата била във Франция не
изпращала средства за тяхната издръжка, както и че не се чувала по телефона с
тях, като те се отчуждили от своята майка. Сочи, че майката се опитала да
замине за Франция с децата си, но тъй като били припознати от бащата, не успяла
да напусне пределите на страна с тях. Твърди, че синът й работи в
строителството, но няма постоянна работа. Свидетелката А. излага, че И.
употребявал алкохол – по 100-200 грама ракия, както и че тя самата употребявала
алкохол.
Разпитан е и свидетелят В.М.А. – брат на ответницата А..
Същият излага, че И. и А. живеели заедно в рамките на девет или десет години.
Заявява, че И. принципно се грижел за децата и ги обичал. Твърди, че след като И.
се върнал от Франция, грижи за децата полагала неговата майка. В същото време А.
искала да си вземе децата във Франция, но тъй като те били припознати от
бащата, не можели да напускат границите на страната без разрешението на бащата,
а такъв опит направила два пъти - през
2019г. и 2020г. Свидетелят релевира, че А. била трудово ангажирана във Франция
на постоянен договор, имала си квартира и била добре финансово, като докато И.
и А. били заедно във Франция изпращали солидни суми на майката на И.. От
свидетелските показания става ясно, че А. много обичала децата си, както и
децата много обичали своята майка, а причината те да не са заедно била, че не й
давали децата и тъй като бащата на И. отправял заплахи и обиди към нея. Твърди,
че И. упражнявал психически тормоз над А., като той пиел, не знаел какво прави
и не можел да се овладява. В същото време, когато ответницата се върнала от Франция
през декември 2020г. взела децата при себе си, но това станало въпреки
неодобрението на родителите на И.. От друга страна И. нямал нищо против децата
да се виждат с тяхната майка, както и със свидетеля А. и да идват в дома му,
против били майката и бащата на И..
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като са
последователни, логични и кореспондират с останалия по делото доказателствен
материал.
На основание чл.59, ал.6 от СК са изслушани в открито
съдебно заседание и двамата родители.
И.А. излага, че работи и се грижи за децата и желае
родителските права да бъдат предоставени на него. Твърди, че когато А. идвала в
България, й давал децата, но тя ги пуснала при бабата им и пак заминала за
Франция. Децата обаче искали да видят майка си, когато си идвала в България.
Докато били заедно с А., тя се грижела за децата и била добра майка. Причината
да не давал децата на майката във Франция била, че не искал децата му да са далеч
от него. В същото време счита, че А. нямала условия да гледа децата, тъй като
живеела в една стая и работела на две места.
При изслушването на А.А. заявява, че настоява децата
да са при нея, тъй като най-доброто за тях било да живеят с майка си. При
майката средата била съвсем друга, като тук те нямали никакъв шанс за бъдеще,
нямало как децата й да израснат. Счита, че в гр.Бордо, където живеела, имало
бъдеще за младото поколение. Излага несъгласие децата й да бъдат отглеждани с
чужда майка, тъй като И. живеел с друга жена на семейни начала. Заявява, че ако
родителските права над децата бъдат дадени на нея, няма да прекъсне връзката с
техния баща, като щяла да ги води в България, за да се виждат с него. Твърди,
че бащата на И. й изпращал обидни и нецензурни съобщения, както и че И., майка
му и баща му настройвали децата против нея. А. сочи, че докато децата били във
Франция посещавали уроци, като голямата дъщеря била записана на художествени
уроци. Във Франция за работещите майки всичко било уредено, като имало
възможност за децата след приключване на учебните занятия да имат частни уроци,
като грижите за децата в училище продължавали докато не бъдат взети от
родителя. През деня била осигурена храна, децата били записани на стол и имало
кой да ги обгрижва докато са на училище. Нейното работно време било от 10.00
часа до 6.00 часа, доходите й били около 2400 евро, а квартирата й се заплащала
от държавата. Така заявеното от А.М.А. не е оспорено от насрещната страна в настоящото
производство.
В хода на процеса, на основание чл. чл.59, ал.6 от СК и като съобрази
указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. ОСГТК
на ВКС, с оглед преценка дали е налице родителско отчуждение, е допусната
Съдебно – психологична експертиза, като изготвеното по нея заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, а същото не е и оспорено от
страните по делото. В заключението експертът е приел, че резултатите от
изследването давали основания да се твърди, че децата Т.и Б. желаели да бъдат и
с двамата си родители, но изправени пред неразрешимостта на подобен вътрешен
конфликт, включвали „конфликт на лоялността“. Тяхното поведение и израз бил
съобразен с външната намеса и желанието им да се приспособят към обгрижващата
ги среда. Психиката им била затруднена да функционира в подобно състояние и за
да разреши тази дихотомност, включвала защитни механизми. Децата демонстрирали
желателно поведение към всеки от близките си. От извършения анализ на
резултатите от проведеното изследване не се установило синдром на родителско
отчуждение на децата спрямо тяхната майка и техния баща. Експертизата доловила
обстоятелства, които били насочени по посока постигане на отчужденост на децата
от тяхната майка, но тези обстоятелства били свързани с поведението и
отношението на родствениците на бащата на двете момичета, а именно бабата,
дядото и лелята. Сочи се, че към момента влиянието на тази заобикаляща среда не
била толкова силна и травмираща ги, за да се говори за достигнато родителско
отчуждение, както при Т., така и при Б.. При изслушване на вещото лице в
открито съдебно заседание заявява, че децата веднъж отричали желанието си да бъдат
във Франция, а във втория момент споделяли спомени, свързани с положителни
изживявания там, като този спомен за преживяването там не бил избледнял.
Приема, че би следвало ако децата са в позната децата с близки, които са
полагали и полагат грижи за тях, да могат да се адаптират във Франция.
От приобщения в доказателствената съвкупност Трудов
договор между „Wilau Proprete“ и А.М.А., ведно с два броя допълнителни споразумения
към този договор, става ясно, че А. е била в трудови правоотношения с
дружеството работодател. Представен е и срочен трудов договор между Е.О. и А.А.,
видно от който е сключен считано от 22.06.2020г.
От Договор за наем от 01.03.2018г., по който наемател
е А.М., става ясно, че е наела жилище, находящо се на ***, предградие Лормонт,
представляващо апартамент от една стая, кухня и една баня с тоалетна и мивка.
Изискана е в производството справка за
съдимост на И.С.А., от която се установява, че със Споразумение №
153/14.10.2014г. по нохд №178/2014г., по
описа на РС Средец, влязло в сила на 14.10.2014г., му е наложено наказание
„пробация“ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на
МПС концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, както и че със
Споразумение от 03.09.2002г. по нохд
№115/2020г., по описа на РС – Средец, влязло в сила на 03.09.2020г. му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК – управление на МПС концентрация на алкохол
в кръвта над 1.2 на хиляда помила алкохол в кръвта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание
чл.127 от СК за определяне местожителството на децата, упражняването на
родителските права, личните отношения с тях и родителят, спрямо когото не е
предоставено упражняването на родителските права и издръжка за бъдеще и минало
време.
Основателността на исковете за
предоставяне упражняването на родителските права е обусловен от установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна родителите, че разполагат с
родителски капацитет да отглежда и да полага грижи по отношение на малолетните Т.и
Б., а по иска за издръжка следва да установят, че децата не са навършили пълнолетие, че И. и А. са техни
родители, материалните възможности на майката, съответно бащата, да дават
издръжка в искания размер и материалните възможности на родителя, при когото
детето ще живее преимуществено и който полага непосредствените грижи за
малолетното дете. По отношение на иска за издръжка за минало време следва да се
установи, че майката не е давала издръжка в периода, за който се претендира. Всеки един ответник по иска за
предоставяне упражняването на родителски права следва да установи
обстоятелства, че майката, съответно бащата, не е в състояние да отглежда и да
полага грижи по отношение на малолетните
деца. Относно исковете за издръжка в тежест на всеки един от родителите е да
докаже обстоятелства, наличието на които ги препятстват да заплаща ежемесечна
издръжка в претендирания размер.
Съобразно
даденото тълкуване в т.2 от Тълкувателно решение № 1/03.07.2017г. на ВКС по
Тълкувателно дело № 1/2016г. на ОСГК, се изключва възможността родителските
права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в
случай, че не се постигне споразумение по упражняването им. Вложеният в това смисъл е родителите да бъдат мотивирани
да съгласуват отношенията си във връзка с децата, без тази съгласуваност да се
поставя в зависимост от отношенията помежду им. Законът дава приоритет на
постигнатото съгласие между родителите по въпросите, свързани с отглеждането и
възпитанието на децата и в частност – по упражняването на родителските права,
като проявление на основополагащия принцип, изведен в чл.18 от Конвенцията за
правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето при въздигане на висшите интереси на детето
в тяхната основна грижа. По изключение, когато родителите не живеят съвместно,
се обуславя съдебната намеса с оглед единствената цел да бъде дадена защита на
интересите на ненавършилите пълнолетие деца. С оглед защита интересите на
децата, съдът следва да предпочете единият от родителите, на когото да възложи
упражняването родителските права, изразяващи се в непосредствена, ежедневна
отговорност за отглеждането и възпитанието на децата.
В Постановление
№ 1 от 12.11.1974 на Пленума на ВС е обобщена практиката на съдилищата по
предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните
отношения между децата и родителите, като дава указания упражняването на
родителските права и мерките да бъдат определени конкретно, т.е. от значение са
не отделните обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания
случай и съдът е длъжен да извърши преценката си за това на кого от двамата
родители да предостави упражняването на родителските права единствено на базата
на задълбочена съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.
Тази относимост е зададена в изведени по тълкувателен път критерии, които не са
изчерпателни и търпят развитие в обемането на относимите и съпоставими към тях
факти, но установено в практиката остава разбирането за степенуването им по
решаваща значимост: възпитателски качества, моралния облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като
реално предприети действия за това, пола и възрастта на детето с оглед неговите
нужди, изследване на кого от двамата родители в по – голяма степен е привързано
и защо, разполага ли родителят с помощта на трети близки до детето лица, на
които при нужда може да разчита, включително макар и допълнително, следва
съобразяване със социалната среда, в която предстои да живее детето, не само
като финансови и материални възможности, но и начина на живот.
В настоящия случай безспорно се
установи, че майката има значително по – добър родителски капацитет за
отглеждането на децата. От раждането им до отвеждането им от Франция в България
на 05.05.2019г. от бабата и дядото по бащина линия, грижите за децата са се
осъществявали от майката. Твърденията на майката, че е полагала адекватни грижи
за децата не се оспорва от насрещната страна, но се и установява от свидетелските
показания на Т.А.. Самият баща също заявява, че тя е добра майка за децата си. От
извършеното изследване от вещото лице, обективирано в заключението на Съдебно –
психологическата експертиза се установи, че децата демонстрират желателно
поведение към всеки от близките си, споделят спомени, свързани с положителни
изживявания във Франция, а също и са силно адаптивни. С приобщения в доказателствената съвкупност
Социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас става ясно, че Т.и
Б. изразяват привързаност към майка си, а свидетелят А. от своя страна потвърждава
наличието на силна емоционална връзка между тях, изразяваща се в това, че
майката и децата много се обичат. От данните по делото става ясно, че децата не
са отчуждени от майка си, независимо от обстоятелството, че от прибирането им
от Франция не живеят заедно.
Действително както от заключението на
Съдебно – психологическата експертиза, така и Социалният доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр.Бургас, се
установява емоционална привързаност на децата с техния баща, както и бабата и
дядото по бащина линия. Това обаче е продиктувано от обстоятелството, че в
момента децата се отглежда именно от тях и именно те полагат непосредствени
грижи за децата. Но в същото време се установи от заключението на експертизата,
че са доловени обстоятелства, които са насочени по посока постигане на
отчужденост на децата от тяхната майка по причина поведението и отношението на
родствениците на бащата на двете момичета – бабата, дядото и лелята. В същото
време влиянието на тази заобикаляща среда не била толкова силна и травмираща
ги, за да се говори за родителско отчуждение на Т.и Б.. Това поведение от
страна на бабата и дядото на децата, които към момента полагат грижи за децата,
тъй като бащата разчита именно на тяхната помощ, за да бъдат отгледани, обуславя
категоричен извод за липса на родителски капацитет. Едно такова поведение в
дългосрочен план от тях ще доведе до трайно отчуждаване на майката от децата. В
същото време, за да растат децата щастливи и спокойни, в живота им трябва да
присъстват и двамата родители и е недопустимо те да бъдат настройвани против
когото и да било от тях двамата, защото това във времето би имало негативно
влияние върху тяхната психика. Една пълноценна личност се изгражда от най –
малка възраст, като при нейното психическо и емоционално израстване следва да е
приоритет формиране на положителна нагласа и облик спрямо родителите, тъй като
съзнанието у децата, че са обичани и от двамата си родители и може да получи
топлина и грижа от тях е изключително важно за тяхното израстване като пълноценни
личности в обществото.
Установи се също, че е налице поведение
от страна на бащата, бабата и дядото на децата, изразяващо се това другият родител бъде поставен в ситуация,
при която да няма възможност да се грижи лично за тях. Действително майката
работи извън страната, но същата желае да поддържа контакти с децата си,
интересува се от тяхното ежедневие и желае да им осигури добра среда за
развитие и израстване. А. категорично заяви, че не желае връзката между бащата
и децата да бъде прекъсната, като ще води децата в България, за да могат да
бъдат заедно.
От друга страна по отношение на А. се
установи, че същият има криминални прояви, като видно от представената справка
за съдимост по отношение на него е наложено наказание лишаване от свобода,
отложено с изпитателен срок от три години, който изтича на 03.09.2023г. за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 промила. Също така
се установи, както от свидетелските показания на свидетелката А., така и тези на свидетелят А., че И.
употребява алкохол, като последният изрично заявява, че като се напие не знае
какво прави и не може да се овладява, като е упражнявал и психическо насилие
спрямо майката на децата си. Това несъмнено обуславя извод за отрицателен
морален облик на бащата. Настоящият съдебен състав счита, че примерът, който
дава бащата на малолетните си дъщери е недопустим за формирането им като
пълноценни личности. Още повече, че дори и майката на И., която именно полага
основно грижи за децата, също заявява в свидетелските показания, приобщени в
настоящото производство, че употребява алкохол. Предвид това, съдът намира, че
тази среда е неподходяща за отглеждането на децата и несъмнено бащата не
разполага с по – добър родителски капацитет от майката. По настоящото дело се
установи и безусловната готовност и желание на майката да полага грижи за
децата си. Тя заявява, че иска да им осигури по – добро бъдеще, във Франция има
условия за работещите майки децата им да посещават училище и времето през,
което се обучават да бъде съобразено с работното време на майката, като през
цялото време докато са там, децата са обгрижвани. Същата е трудово ангажирана,
получава добри доходи, разполага с жилищни условия, които съдът намира за
задоволителни. Още повече, че видно от датата на сключване на договора –
01.03.2018г., жилището, което обитава майката е това, което са обитавали децата
докато са били във Франция заедно с двамата родители. В тази връзка децата ще
бъдат в позната среда, което ще позволи безпроблемната им адаптация, още
повече, че за тях ще се грижи именно майката, както е правила това от самото им
раждане.
Същевременно, в производството по
предоставяне упражняването на родителските права, преценката е обусловена в
изключителна степен от интересите на децата. В § 1, т.5 от ДР на Закона за
закрила на детето, при определяне на понятието „най добър интерес на детето“ е
вложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на:
желанията и чувствата на децата; физическите, психическите и емоционалните
потребности на децата; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
децата; опасността или вредата, която е причинена на децата или има вероятност
да им бъде причинена; способността на родителите да се грижат за децата;
последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата, както
и други обстоятелства, имащи отношения към децата. В случая децата са малки – Т.е
на девет години, а Б. е на пет години, като тази възраст се характеризира с това, че
индивидът се формира като личност и изключително много се влияе от
заобикалящата го среда. Въпросната
възраст обуславя нуждата от засилена грижа, любов, топлина, семейна среда и
подкрепа спрямо децата, която в случая може да бъде осигурена по – добре от
майката. Следва да се отчете обстоятелството, че майката има по – добрия
морален облик в семейството, същата до раздялата с бащата е полагала адекватни
грижи за децата и семейството и е в интерес на децата занапред да се грижи за тях
именно тяхната майката. Ето защо родителските права ще се предоставят на
майката, а на бащата ще бъде определен режим на лични отношения, с оглед това
той и децата да поддържат връзка. Доколкото режимът на лични отношения на
родителя, на който не са предоставени родителските права, трябва да позволява
възстановяване, поддържане и засилена емоционална връзка на родителя с децата,
както и възможността този родител пълноценно да участва във възпитанието на
децата, режимът на лични отношения ще се определи както следва: всяка събота и
неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа без преспиване, един месец през
лятната ваканция с преспиване, като този месец не съвпада с платения отпуск на
майката, както и пет дена по време на Новогодишните празници с преспиване.
С оглед предоставяне упражняването на
родителските права на майката, местоживеенето на децата следва да бъде
определено при майката на посочения по делото адрес, където живее понастоящем,
а именно: в Република Франция, гр.Бордо, ***, предградие Лормонт.
Уважаването на осъдителен иск за издръжка на
ненавършило пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на
следните предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е
негов родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности на
родителя ответник да дава издръжка в искания размер за заявения период и
материалните възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и
който полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това
задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя с оглед
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и материалното
състояние на родителите.
В случая не е спорно, че И. и А. са родители на Т.и Б.,
както и че децата са малолетни. Двамата родители са в млада и трудоспособна
възраст. Същите са трудово ангажирани. От доказателствата по делото става ясно,
че Т.е на девет години, а Б. е на пет години, в която разходите за тях непрекъснато
нарастват, необходимо е да им бъдат закупувани храна, учебни пособия, дрехи,
обувки, играчки, да посещават училище и детска градина, извънкласни занимания и
културни мероприятия, необходими са им и средства за здравеопазване. Отделно от
това трайно възприето е от съдебната практика становището, че при
непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва – обичайните потребности се
предполагат, предвид процеса на растеж и съзряване на индивидите, на
увеличаване на броя социално значими занимания на подрастващото дете. В
настоящото производство се установи, че и двамата родители са трудово
ангажирани, като майката получава месечна заплата в размер от 2400 евро. Бащата работи в сферата на
строителството, като получава възнаграждение в размер на 30-40 лева на ден в
зависимост от извършваната дейност.
Ето защо за всяко едно от децата месечно са необходими
270.00 лева, която сума съответства на тяхната нужда от издръжка и
възможностите на родителите да я дават, от които 170.00 лева следва да се
поставят в тежест на бащата, а 100.00 лева следва да се поставят в тежест на
майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането им. Предвид основателността на иска за
издръжка, следва да се осъди ответника, който дължи издръжка, да заплаща и
законна лихва за забава върху просрочените месечни задължения за издръжка.
При този изход на делото ответникът по насрещния иск И.А. следва да заплати държавна такса върху двете издръжки в размер на 489,60 лева.
Предявените основни искове от бащата И.А. за предоставяне на родителските права над малолетните деца Т.и Б., определяне на тяхното местожителство ***, определянето на режим на лични контакти между децата и майката, както и исковете за издръжка за бъдеще време в размер на 180 лева месечно за всяко едно от децата и издръжка за минало време – за една година преди подаване на исковата молба, в размер на 160 лева за всяко от двете деца, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищцата по насрещния иск, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК има право и тъй като е направила искане, следва да и бъдат присъдени действително направените от нея в настоящото производство деловодни разноски, в размер на 1500 лева за адвокатско възнаграждение, 30 лева за държавна такса, 200 лева за платен депозит за възнаграждение на вещото лице, изготвило Съдебно – психологическата експертиза или общо 1730 лева. Относно заявеното възражение от страна на процесуалния представител на И.А. адв.К.К. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата А., съдът намира за неоснователно, тъй като делото се характеризира с относителна фактическа и правна сложност, в производството са приобщени множество доказателства, проведени са две открити съдебни заседания, анализирани са от адв.Д. изключително подробно фактическите и правни обстоятелства по делото, което обуславя извод, че договореното възнаграждение в размер на 1500 лева за изготвяне на отговор на исковата молба, както и насрещна искова молба, в която са съединени четирите иска по чл.127 от СК – за определяне на местоживеене на децета, предоставяне на родителски права, определяне на лични отношения с родителя, спрямо който не са предоставени родителските права и издръжка, в никакъв случай не е прекомерен. Искането на ищеца по първоначалния иск да му бъдат присъдени направените деловодни разноски, с оглед изхода на делото, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото, в тежест на ищеца по основния иск А. следва да бъдат възложени и сторените разноски за възнаграждението на вещото лице, изготвило Съдебно – психологическата експертиза, които предвид заявения отказ да бъдат заплатени, са платени от бюджета на Районен съд – Средец. Предвид това И.А. следва да бъде осъден да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец сумата от 200 лева, представляваща заплатеното възнаграждение на вещото лице по СПЕ, а също и държавна такса върху двете издръжки в размер на 489,60 лева – общо 689,60 лева, както и сумата от 5,00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжките.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването
на родителските права по отношение на малолетните деца Т.И.А., ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Бургас и Б.И.А., ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Бургас, на тяхната
майка А.М.А., ЕГН **********,
при
която определя местоживеенето на децата на адрес: Република Франция, гр.Бордо, ***,
предградие Лормонт.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата И.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** с децата Т.И.А., ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Бургас и Б.И.А., ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Бургас, както следва: всяка
събота и неделя от месеца от 9.00 часа до 17.00 часа без преспиване, един месец
през лятната ваканция с преспиване, като този месец не съвпада с платения
отпуск на майката, както и пет дена по време на Новогодишните празници с
преспиване.
ОСЪЖДА
И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на дъщеря
си Т.И.А., ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Бургас, чрез нейната майка и законен представител А.М.А., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 170.00 лева
/сто и седемдесет лева/ до 25 – то число на месеца, считано от подаване на насрещната
искова молба на дата 15.01.2021г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА
И.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща на
дъщеря си Б.И.А., ЕГН **********, родена на ***г. в
гр.Бургас,
чрез нейната майка и законен представител А.М.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 170.00 лева /сто и седемдесет лева/ до
25 – то число на месеца, считано от подаване на насрещната искова молба на дата
15.01.2021г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
И.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.М.А., ЕГН **********, сумата от 1730,00 лева /хиляда седемстотин и
тридесет лева/, представляваща сторените разноски по делото.
ОСЪЖДА И.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Средец, сумата от общо 689,60 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и шейсет стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на присъдените издръжки за бъдеще време и платеното възнаграждение на вещото лице, изготвило СПЕ, както и сумата от 5,00 лева /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОТХВЪРЛЯ
исковете
на И.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** против А.М.А., ЕГН **********, с правно
основание чл.127 от СК за определяне местожителството на децата Т.И.А., ЕГН ********** и Б.И.А., ЕГН
**********,
упражняването на родителските права спрямо тях, личните отношения с тях и
родителят, спрямо когото не е предоставено упражняването на родителските права,
издръжка за всяко едно от деца бъдеще време в размер на 180,00 лева месечно от
момента на подаване на исковата молба – 29.10.2020г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска и издръжка за всяко едно от децата за минало време в
размер на 160,00 за срок от една година преди подаване на исковата молба.
Допуска предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдените издръжки на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
Бургас.
Районен съдия:_______________