№ 2815
гр. София , 22.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502685 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 385 от 06.07.2020г., постановено по гр.д.№785/2019г. по описа на
СОС производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения от Н. К.
Г. против СГС иск с правно основание чл.4§3 от ДЕС, вр. чл.86 от ЗЗД.
Против това определение е подадена частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство, с която се моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за
произнасяне по иска. Правят се оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен,
постановен в противоречие с практиката на ВКС и при игнориране на основаните принципи
на българското процесуално право.
Поддържа, че съобразно цитираното решение на СЕС /делото Кьоблер/
обстоятелството дали искът е предявен срещу съд, който е окончателна съдебна инстанция е
такъв по основателността на претенцията, а не по нейната допустимост.
На следващо място се поддържа, че в резултат на недопускането до касация
решението на СГС е станало окончателен съдебен акт
Ответната по жалбата страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната
жалба. Изтъква, че в практиката на СЕС се застъпва разбирането, че преценката дали е
нарушено европейското право следва да се направи само тогава,която е постановено
окончателно съдебно решение по националното право. Тъй като СГС бил втора, а не
последна инстанция, то този съд не би могъл да бъде легитимиран ответник по делото.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
1
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на същото настоящият състав намира следното:
Не е спорно, че предявеният иск е такъв с правно основание чл.4,§3 в чл.19 ДЕС.
Възможността да се търси отговорност за вреди от актове на националните съдилища,
когато те противоречат на правото на ЕС не е предвидена изрично,но се извежда на
принципа на лоялното сътрудничество и практиката на ЕС / решенията по делата Кьблер ,
Франкович и др./. Касае за обективна отговорност, която се реализира в случаите когато
има нарушение на общностна норма и пряка причинна връзка между нарушението и
вредата. В решението по делото Кьоблер е прието, че когато с необжалваемо съдебно
решение на последна инстанция бъде извършено нарушение на предоставените от
общностното право права, частноправните субекти не могат да бъдат лишени от
възможността да реализират отговорността на държавата, както и че държавите- членки
имат задължението да уредят по подходящ начин възможността на засегнатите лица да се
позоват на утвърдения от ЕС принцип,както и определят компетентния да разгледа спора
национален съд. В тази връзка следва да се посочи,че европейското право не урежда начина,
по който следва да бъде реализирана тази отговорност и затова се прилага вътрешният
процесуален ред на съответната държава. В практиката на СЕС се определят условията за
реализиране на отговорността на държавата, а допустимостта на иска. се преценява с оглед
националната уредба.
В случая ищецът твърди,че СГС е разрешил спора с окончателно съдебно решение
и с него е нарушил общностното право. Съгласно правилата на българския процесуален
закон страни по гражданските дела са лицата от името на които и против които се води се
води делото. За да може един правен субект да има качеството на надлежна страна,
неговото участие в процеса следва да бъде обосновано от твърденията в исковата молба.
Именно те обуславят процесуалната легитимация на страните в процеса. Надлежен ищец е
лицето, което твърди, че има законен интерес да иска защита и съдействие от съда, а
надлежен ответник е този субект, против когото е необходимо да бъде дадено такова
съдействие.
В случая ищецът твърди, че СГС е постановил окончателното решение по делото,с
което се нарушава правото на ЕС и поради това именно той следва да отговаря за
причинените от тава нарушение вреди.
Като се има предвид,че решението на СГС е станало окончателно поради
недопускането му до касационно обжалване, без да е извършен контрол по същество, то
ищецът има основание да твърди, че това е последният акт, който дава разрешение на
спора . Поради това е логично претенцията за настъпили вреди от това решение да бъде
насочена именно към този съд в качеството му на процесуален субституент на държавата
при реализиране на отговорността по чл.4,§3 от ДЕС. .
2
Въпрос по съществото на спора е дали СГС действително ще носи отговорност по
така предявените претенции, но за да отговори на този въпрос първостепенният съд следва
да разгледа спора.
С оглед на изложеното, подадената частна жалба се явява основателна и
обжалваното определение на СОС ще следва да бъде отемемено и делото –върнато за
разглеждането му по същество.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №385 от 06.07..2020г., постановено по гр.д.№ 758/ 2019г. по
описа на СОС.
Връща делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3