Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение № 516 от 31.05.2010 год. постановено по Гр.Д.№ 647 по описа за 2009 година на В. районен съд, е осъдил „М. – Ив.-1”Е.,рег.по Ф.д. № ......./2004 год. по описа на ВТОС,БУЛСТАТ ..................,представлявано от управителя Д. И. Д. да предаде на Б. Л. К. и В. Л. Д. ,двете от гр.В.,ул.”Г. И. „,№5,.3,фактическата власт върху следния недвижим имот,находящ се в гр.В. ,дворно място пл.№ ........ в кв...... по кадастралния план на града от 1999 год.,представляваща част от поземлен имот с идинтификатор 10447.508...... по кадастралната карта на гр.В.,одобрена със Заповед № РД-18-..../19.09.2008 год. на Изп.директор на АГКК и от построената в нега сграда- жилищен етаж,представляващ третото ниво на сградата от към ул.”С. С.”- съответно единствено ниво откъм дворно място – имот пл.№ 1548 в кв...... по плана от 1999 год.,с намиращата се под него галерия,с изключение на дюкянското помещение – магазин ,с вход от към ул.”С.С.”,която сграда има идентификатор № 10447.508.......2 по кадастралната карта от 2008 год.Оставил е без уважение искането на Б. Л. К. и В. Л. Д. за отмяна на Н.А. № ...,т.1, рег.№....,нот.дело № .../12.05.2005 год. за покупко-продажба на недвижим имот,легитимиращ „М. – Ив – 1”Е.,гр.В. като собственик върху ПИ ╣ .... в кв...... по плана на гр.В. от 1999 год. и галерията над дюкянското помещение,като лишено от правно основание.Осъдил е „М. – Ив.-1”Е.,рег.по Ф.д. № ..../2004 год. по описа на ВТОС,БУЛСТАТ ..................,представлявано от управителя Д.И. Д. да заплати на Б. Л. К. и В. Л. Д. разноски в размер на 1066 лв. Постъпила е въззивна жалба против решение от адвокат С. В. –САК, в качеството му на пълномощник на „М. –И..-1”Е.-В.. Излагат се доводи и съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението както и постановено при непълнота на доказателствения материал.Направено е искане за допускане и изслушване на нова съдебно-техническа експертиза. Прави искане да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок от адвокат М. С. ,пълномощник на ищците. Заема становище да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Излагат се доводи и съображения. Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Предявените искове са процесуално допустими. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение първо от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС,при условията на евентуалност е предявен установителен ист по чл.124,ал.1 ГПК.Ответникът е направил възражение за изтекла в негова полза придобивна давност върху имота предмет на спора. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция са изслушани две съдебно-технически експертизи: комплексна експертиза от две вещи лица - И.М. Л. и А.Е. П. и единична ,изготвена от геодезист – И.М. Н. Вещите лице е следвало да проследят кадастралната история на имот 1548 и имот ........ в кв...... от 1907 год. до сега и да се даде отговор на въпроса дали двата имота са идентични,дали единия се съдържа в другия или са отделна самостоятелни обекти.Отговорът на този въпрос съвпада с отговорите дадени от експертите в първата инстанция.Безспорно е установено от всички експертизи изготвени от двете инстанции, изследвали кадастралните планове от 1907 год.,регулационния план от 1924 година.,кадастралния план от 1971 год.,за „С. ч.-В. ,Кадастралния план от 1999 год.,за „С. ч.” на В.,че по кадастралния план от 1971 год. процесния имот попада изцяло в имот 1548,като имот пл.№ 1548 попада в парцел І-„за обществено жилищно строителство” в кв.......По одобрения нов КП за „С. ч.” на В. от 1999 год. за процесния имот са настъпили следните изменение : отделен Пл.№ ........,конфигурацията на който съвпада с т.н. 6дясна къща” .Появява се и нов пл.№...., част от който по плана от 1971 год. е бил към пла.№..... Що се отнася до това изградени ли са двете сгради,т.н.”лява” и „дясна” по едно и също време като конструктивно цяло и представляват ли една обща постройкат.По този въпрос двете вещи лица дават различни заключения:според вещото лице И.Л. носещата конструкция на сградата –„лява” и „дясна” част е паянтова.Те обуславят една сграда със застроена площ от 54 кв.м.,в т.ч.13,75 кв.м. за стаята „от дясната част на над галерията,с достъп от ул.”Г.М.”.Това било видно от КП от 1907 год.,в който сградата е показана като едно цяло.В конструктивно отношение двете части на сградата”лява” и „дясна” представляват едно цяло.Според вещото лице А.П. въпреки свързаността и общите конструктивни елементи,сградите са строени по различно време през 19 век.По отношение на „задната” и „предна част” на „дясната къща” вещото лице не може да даде заключение дали са изградени едновременно или поетапно. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: За да бъда уважен ревандикационният иск по чл.108 от ЗС ищецът следва да установи по безспорен начин,че е собственик на процесния имот,че ответникът владее имота и че го владее без правно основание.Всички събрани по делото доказателства сочат,че ищците Б. Л. К. и В. Л. Д. и тяхната майка З. К. са собственици на процесния недвижим имот ,както следва : дворно място Пл.№ ........ в кв...... по кадастралния план на „С. ч. „-В. от 1999 год. и от построената в него сграда – жилищен етаж,представляващ третото ниво на сградата откъм ул.”С.С.” и нивото от дворно място ,ул.”Г.М.”,имот пл.№ ..... в кв...... по плана от 1999 год.,с намиращата се в него галерия.Този извод на съда се налага от съпоставяне на всички нотариални актове за покупко-продажба на недвижимия имот от наследодателя на ищците и неговите праводатели във времето назад : Н.А. ..,/95 год. на нотариус Д. Р.;Н.А. № ../1993 год.;Н.А. № .../1946 година;Н.А. № .../1941 год.В подкрепа на това е и приложения АДС № 1213/1951 год. за завземане на недвижим имот за държавен.Във всички нотариални актове проследени във времето имота е описан с граници и площ,както за дворното място,така и за сградата. Във всички нотариални актове е посочено,че Г. граница на имота е къщата на К. Д.В тази насока са и показанията на разпитаната свидетелка М. Т. П., дъщеря на С. Т. М. и внучка на К. П. Д. Свидетелката знае имота,описва помещенията му.Свидетелства,че дюкянът нямал връзка с помещенията над него и с дворното място./съдебна поръчка,гр.д. № .../2010 год. В. районен съд./Съдът кредитира показанията на свидетелката,същите съвпадат с описания в нотариалните актове имот,на който ищците претендират да са собственици.В тази насока са заключенията на вещите лица изслушани в двете инстанции.Ответникът е оспорил заключението на вещите лица изслушани в първата инстанция.Заключението на вещите лица ,изслушани във въззивната инстанция не противоречат на приетите в първата инстанция експертизи.Вещото лице И.М. Н. сочи в заключението си ,че през 1907 год. целия трети етаж,с неговата северозападна и югозападна част са нанесени в плана като една обща сграда.Свързани са със знак „Z”,за свързаност както отпред двора,към ул.”Г.М.”,така и върху стената между лявата и дясната част./л.173 от въззивното дело/.Същото се отнася и за заключението на И.Л.,която установява,че двете къщи”лява „ и „дясна” са една сграда. Що се отнася до заключението на А.П.,същата установява пред съда,че сградата/сградите/ е строена през 19 век.Съдът намира,че за правилното решение на спора е без значение дали е било една или две сгради.Няма пречка в един парцел през различно време собственика да достроява.За нуждите на казуса,което е установено от вещите лица е ,че третия етаж на къщата съществува като един жилищен етаж.През 1941 год. К. Д. е притежавал къща от 62 кв.м.,който имот проследен във времето и описан в изброените нотариални актове е закупен от наследодателя на ищците . Проследени във времето нотариалните актове на праводателите на ответника сочат,че предмет на покупко-продажба е било „дюкянско помещение”,с площ от 30 кв.м.Едва в последния нотариален акт № ../2005 год.,с който ответникът е закупил процесния имот от С. В. ,ПИ № ........, е записано „дюкянско помещение,полумасивно,на две нива с галерия”,с площ от 30 кв.м. Следва да се има предвид,че ако към закупения дюкян с площ от 30 кв. м се прибавят площта от галерията и третото ниво/ за които се спори/,то квадратурата на закупения имот,ще надхвърли посоченото в нотариалния акт.На следващо място,ако се приеме ,че ответното дружество е закупило имота така както е описан в легитимиращия го нотариален акт,къде „отгоре „ е къщата на К. Д.,посочен във всички нотариални актове като Г. граница на закупеното „дюкянско помещение”.Изводът,който се налага, е че третият етаж,описан като трето ниво, е къщата на К. Д.,която къща е Г. граница на закупения от ответника имот и е имота на ищците и тяхната майка. По делото не е спорно,че ответника владее имота. В този имот ответникът извършва преустройства и ремонтни дейности,без правно основание.С действията си пречи на ищците и тяхната майка да упражняват правото си на собственост върху имота. Налице са всички предпоставки за уважаване на ревандикационния иск,поради което ответникът следва да бъде осъден да предаде на ищците влаението на имота.,представляващ дворно място Пл.№ ........ в кв...... по кадастралния план на „С. ч.”-В. Т. от 1999 година представляващо част от поземлен имот с идентификатор 10447.508...... по кадастралната карта на гр.В.,одобрена със Запев № РД-18-..../19.09.2008 год. на Изп.директор на АГКК и от построената в него сграда – жилищен етаж,представляващ третото ниво /етаж/ на сградата от към ул.”С. С.” – съответно единствено ниво откъм дворно място – имот пл.№ 1548 в кв...... по плана от 1999 год.,с намиращата се под него галерия,без дюкянското помещение – магазин с вход откъм ул.”С. С.”.Този магазин е собственост на ответника,което не е спорно по делото. По изложените съображения въззивната жалба на „М. И.”Е. -В. се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото ответникът- въззивник следва да заплати на ищците направените във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв., по триста лева на всеки. Въззивният съд споделя изцяло изводите на първата инстанция,поради което решението като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.271 ГПК въззивният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 516 от 31.05.2010 год. по гр.д. № 647 по описа за 2009 год. на В. районен съд. ОСЪЖДА „М. – И.”Е. ,БУЛСТАТ ..................,представлявано от управителя Д. И. Д. да заплати на Б. Л. К. и В. Л. Д. разноски в размер на 600 лв. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател : Членове : |