№ 112
гр. Шумен , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20213630200941 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 27-0001338/21.05.2021г. на
Директора на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ на “СТИЙЛ ИН” ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. В жалбата си до съда
жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно, недоказано, постановено в нарушение на производствените
правила и материалния закон, и неизяснена фактическа обстановка. При условията на
алтернативност моли НП да бъде изменено като бъде намален размера на наложената
имуществена санкция до минимално предвидения.В съдебно заседание се явява
процесуален представител – адв. С.Т. от ШАК.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди НП излагайки съображенията си за това. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На
12.04.2021г. компетентни длъжностни лица при Дирекция “ИТ” - гр.Шумен
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строеж
„Реконструкция и модернизация на център за повишаване на готовността на
населението за реакция при наводнения – Учебно тренировъчен комплекс в гр.Шумен
– кв.228, ул. Марица“ №1б“. На строежа дружеството „СТИЙЛ ИН” ЕООД, ЕИК
*********, гр.Бургас като подизпълнител изпълнявало изкопни работи. При
пристигането на контролните органи на обекта, работници на дружеството работели на
обекта. При поискване на контролните органи лицата работещи на обекта, на
основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ да декларират писмено факти и обстоятелства,
свързани с осъществяването на трудовата дейност, част от тях попълнили декларация,
но друга част, между които и Т.М.И., напуснали мястото на проверката. В деня на
проверката управителят на дружеството М.А.М., на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ
1
също попълнил декларация, в която декларирал лицата, които работят на обекта, а
именно – К. П., Д.М., Т.И., Т.М., А.М. и Г.В.. Изрично е посочил и обстоятелството, че
от посочените лица нямат сключени трудови договори само с А. и Т..
На 20.04.2021г. била извършена документална проверка на документи
представени от страна на дружеството в Дирекция “Инспекция по труда” – Шумен,
между които и сключен трудов договор с лицето Т.М.И., в който е отразено, че
работникът е постъпил на работа на 12.04.2021г., справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления от 12.04.2021г.,12.47 часа и копия от страници на
инструктажните книги. При проверка на инструктажните книги било констатирано, че
на Т.И. на 12.04.2021г. бил проведен начален инструктаж и инструктаж на работното
място, каквито се изискват за работещите по трудово правоотношение. На 20.04.2021г.
управителят М.А.М., на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ дал писмени обяснения, в
които отново посочил, че на 12.04.2021г. наетите от него лица по трудов договор К.
П., Т.И., Г.Т. и Д.В. в 10.30 часа по време на проверката са работели на обекта като за
извършвали почистване на уличното платно от пръст и заравняване на място за
материалите.
Въз основа на направените констатации при проверката в обекта, декларираните
писмено от управителя на дружеството факти и обстоятелства, направените
констатации на база представените документи, контролните органи приели, че
дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало до работа на обекта като
“общ работник“ Т.М.И., без да му е предоставил екземпляр от уведомлението по чл.62
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Резултатите от проверките са обективирани в
Протокол за извършена проверка.
На 22.04.2021г. св. М. М. М. съставил срещу дружеството АУАН № 27-0001338
за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ, извършено на 12.04.2021г. в гр.Шумен, в
присъствието на управителя М.М.. При предявяване на акта не са отразени обяснения
или възражения. Такива не са били депозирани и в законоустановения срок. Въз основа
на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е
възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На чл.414 ал.3 от КТ на
“СТИЙЛ ИН” ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000лв.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото гласни доказателства - свид.М. М. М. - актосъставител и участник в
проверката, свид.Г. П. П. - свидетел по акта и участник в проверката, както и от
приетите и приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите пресъздават това
което са възприели непосредствено като показанията им са логични и
безпротиворечиви, кореспондират със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да
доведат неговата отмяна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното
лице. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Съдържа всички минимално
изискуеми, по силата на чл.57 от ЗАНН, реквизити. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ също всички минимално
2
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по
чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Работодателят не може съобразно чл.63 ал.2
от КТ да допусне до работа работник, преди да му предостави документите по ал.1. За
нарушение на тези норми се прилага административно-наказателната разпоредба на
чл.414 ал.3 от КТ. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите М. М. М. и Г. П. П., и писмени доказателства безспорно се
установява, че на 12.04.2021г., когато е била извършена проверката, работникът
Т.М.И. е бил на работа в обекта и осъществявал трудовите си задължения, без да е
получил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От
приложената Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления се установява, че
дружеството подало уведомление за лицето в НАП на 12.04.2021г. в 12.47 часа, т.е.
след извършване на проверката и констатиране на нарушението. При това положение,
съдът намира, че е бил осъществен от обективна страна състава на нарушението по
чл.63 ал.2 от КТ.
Съдът не кредитира показанията на св. Т.М.И., тъй като същите не
кореспондират с приобщените писмени доказателства. Твърденията на И., че на
12.04.20221г. не е присъствал на обекта, както и че на 12.04.2021г. /понеделник/ не е
подписал трудовия си договор, а това е станало във вторник или сряда, се
опровергават от декларираните писмено от управителя на дружеството факти и
обстоятелства в деня на извършване на проверката на обекта, както и дадените
писмени обяснения от управителя на 20.04.2021г., в които отново посочил, че на
12.04.2021г. наетите от него лица по трудов договор К. П., Т.И., Г.Т. и Д.В. в 10.30
часа по време на проверката са работели на обекта като за извършвали почистване на
уличното платно от пръст и заравняване на място за материалите. Също така на
12.04.2021г. е извършен и инструктаж на лицето. Уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ
за сключеният трудов договор с лицето Т.И., дружеството е подало в ТД на НАП също
на 12.04.2021г. в 12.47 като в самото уведомление е посочена дата на сключване на
трудовия договор – 10.04.2021г. Предвид изложеното съдът не кредитира показанията
на св. И., че към 12.04.2021г. не е имал сключен трудов договор и не е присъствал на
обекта.
Предвидената в чл.83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица
за неизпълнение на задължение към държавата е обективна, безвиновна. Наказващият
орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид
наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За
налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението
на дружеството, което не е изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно
ФЛ.
Съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха
обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а
оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.
Административно-наказващия орган правилно е квалифицирал нарушението и
го е санкционирал съобразно административно-наказателната разпоредба на чл.414
ал.3 от КТ, тъй като извършването на нарушението и самоличността на нарушителя са
били установени по безспорен начин. Административно-наказващият орган в НП
правилно е посочил, че липсва основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН и чл.415в
ал.1 от КТ. Цитираната норма на кодекса е озаглавена “Отговорност за маловажно
нарушение” и предвижда по – леки санкции за нарушения на КТ, които могат да бъдат
отстранени веднага след установяването им и от които не са произтекли вредни
последици за работници и служители. Към момента на извършване на нарушението е
била в сила ал.2 на чл.415в от КТ, която изрично регламентира, че нарушението на
3
чл.63 ал.2 от КТ не е маловажно.
Санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ предвижда за работодател, който
наруши разпоредбите на чл.63 ал.2 от КТ имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв. В конкретният случай е наложена имуществена санкция над
минималния размер, единствено поради това, че нарушението било констатирано по
отношение на повече от едно лице. Това обстоятелство по принцип е основание за
ангажиране отговорността на дружество за извършване на нарушение на същата
разпоредба по отношение на другото лице, което нарушение също подлежи на
доказване, поради което настоящият съдебен състав намира, че този факт сам по себе
си не би следвало да обоснове по – тежка отговорност. По делото не се ангажираха
доказателства дружеството да е извършвало други нарушения по КТ, за които да е било
санкционирано, поради което следва да се приеме, че се касае за първо нарушение.
Съдът намира, че минималния размер на наказанието, би бил достатъчен, с оглед
превенцията срещу бъдещо недопускане на този вид нарушение. Ето защо съдът счете
за справедливо наказателното постановление да бъде изменено като наложената на
дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева бъде намалена на 1500 лева.
Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е
осъществено процесуално представителство от Д.В. - И.а – юрисконсулт, се явява
основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът на
възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В
настоящия случай процесуалният представител на АНО – е осъществил процесуално
представителство в две открити съдебни заседания, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева. Доколкото съдът намира, че
наложената имуществена санкция следва да бъде намалена, жалбоподателя следва да
бъде осъден да заплати на наказващият орган юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с потвърдената част от наложеното наказание, а именно – 75 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0001338/21.05.2021г. на Директора
на Дирекция “ИТ” - гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с
чл.414 ал.3 от КТ на “СТИЙЛ ИН” ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас, е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв като намалява размера на наложената
имуществена санкция на 1500 / хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА “СТИЙЛ ИН” ЕООД, ЕИК *********, гр.Бургас ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4