Р Е Ш Е Н И Е
№ 654/2.9.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 112 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.
215 от ЗУТ и е образувано по жалбата на Л.Г.Д. с ЕГН ********** *** против Заповед
№ 2411/21.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж „Склад“, находящ се в поземлен имот с идентификатор
55155.506.527 по СГКК гр. Пазарджик, съставляващ УПИ I-6797 в кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, с
административен адрес гр. Пазарджик, ул. „****“.
В жалбата се
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалните норми. Излагат се съображения
за това, че въпросният склад не е „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ, поради което не попада в режима за издаване на строително разрешение и
одобряване на строителни книжа и документи. Моли се, да бъде отменена
обжалваната заповед, като неправилна и незаконосъобразна. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. В съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и по изложени съображения, моли съда да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кмета на Община
- Пазарджик, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена. Твърди, че
заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административно процесуалните
правила, строежът е изпълнен без строителни книжа и документи. Претендира заплащането
на направените по делото разноски.
Административен съд - Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
При
извършена проверка от служители на Община гр. Пазарджик, приключила с
констативен акт № 43/21.08.2019 г., е констатирано, че в с идентификатор 55155.506.527 по СГКК гр. Пазарджик, съставляващ УПИ I-6797
в кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес гр. Пазарджик, ул.
„***“ е изграден
незаконен строеж „Склад“, представляващ готов стоманобетонен модул, изпълнен в
западната част на имота на 0.90 м от оградата с размери 1.80м/2.10м и височина h= 2.70 м.
Модулът е изпълнен от стоманобетон, чиито стени са с дебелина 6 см, покрит със
стоманобетонова плоча с дебелина 10 см върху стоманобетонова плоча 10 см.
Складът не е захранен с вода и електричество. За строежа няма издаден одобрен
проект и издадено разрешение за строеж от главния архитект на Община –
Пазарджик. Същият е изпълнен след 2012 г. в съсобствен имот, без учредено право
на строеж.
Срещу
констативния акт в законоустановения 7 – дневен срок е постъпило възражение вх.
№ 44-3976/09.09.2019 г. от Л.Г.Д. – посочена за извършител на строежа, чийто
доводи не са възприети от административния орган.
Последвало е издаването на
обжалваната Заповед № 2411/21.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Склад“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 55155.506.527 по СГКК гр. Пазарджик, съставляващ УПИ
I-6797 в кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес гр. Пазарджик,
ул. „****“. Заповедта е редовно
съобщена на жалбоподателката по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на 13.01.2020 г., като
в законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за спора
обстоятелства по делото е допусната съдебно-техническа експертиза,
чието заключение, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е констатирало, че процесният „склад" е преместваема
конструкция и може да се премести в пространството, без да изменя вида си, да наруши
целостта си и терена под него и да се ползва в същия си вид на друго място. Процесният
обект представлява стоманобетонов модул, с правоъгълна форма, с размери: 1.80 м/2.10
м, с височина над терена 2.65 м, включително дебелината на покривната стоманобетонова
плоча 0.10 м и дебелината на подовата плоча от 0.15 м; дебелината на стената е
0.06 м. Разположен е навътре в имота от уличната регулация, пред жилищната сграда.
Според вещото лице процесният обект не е строеж по смисъла на т. 38, §5 от ДР на
ЗУТ. Поставен е върху терена и не е свързан с него; при отделянето му от терена,
той ще остане в същия вид - непроменен. Представлява преместваем обект по смисъла
на т. 80, §5 от ДР на ЗУТ, който може да бъде вдигнат с кран и преместен на друго
място. В заключението се казва, че тъй като не е строеж, за него не са необходими
строителни книжа и документи. Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е необходимо разрешение
за поставяне от общинската администрация, за каквото няма данни да е издадено.
Експертизата е категорична, че процесният преместваем обект
се използва като сграда на допълващото застрояване - второстепенна постройка за
складови нужди, допустима в парцели, урегулирани за ниско жилищно строителство.
Но местоположението на склада - между жилищната сграда в имота и уличната регулация
(ул. "***") не отговаря на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ и на чл.
113, ал. 1 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по ТСУ, съгласно които не е
допустимо разполагане на сгради на допълващото застрояване между уличнорегулационната
линия и сградата на основното застрояване.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и
от лице имащо правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган, но в
противоречие материалноправните разпоредби по издаването й. Заповедта е
издадена на основание разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Спорното между страните обстоятелство е дали обектът
предмет на обжалваната заповед е строеж или е преместваем обект. Това се определя от фактическите белези на обекта. Строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ
е всяко съоръжение, което променя трайно субстанцията и начина на ползване на
земята или сградата. За да бъде преместваем, обектът трябва да може да се
демонтира без нарушаване на целостта му и да се поставя на друго място. Именно
характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да не е
трайно свързан със земята.
Безспорно по делото се установи от приетата съдебно-техническа експертиза,
че обектът предмет на оспорената заповед представлява преместваемо съоръжение. Установи
се, че процесният склад е преместваема конструкция
и може да се премести в пространството, без да изменя вида си, да наруши целостта
си и терена под него и да се ползва в същия си вид на друго място, поради което
представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. С оглед
на това съдът намира, че неправилно административният орган е провел
административно производство по установяване и премахване на незаконен строеж,
в което е изследвал въпросите по издаването на строителни книжа и документи.
Поставянето на преместваеми съоръжения е регламентирано в чл. 56 и сл. от ЗУТ, като
съгласно ал. 2 от същия текст „за обектите по ал. 1 се издава разрешение за
поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и
общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на
общината“. Тоест за преместваемите обекти не се изисква издаването
на строително разрешение и одобряване на строителни книжа и документи. Изисква
се единствено разрешение за поставяне на преместваем обект, който въпрос не е
изследван от административния орган и не е преценяван при постановяване на
оспорената заповед за премахване.
С оглед гореизложеното, съдът намира
обжалваната заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва
да бъде отменена.
С оглед изхода
на делото и направеното своевременно искане от пълномощника на жалбоподателя,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 210 лева, от които – 10 лева за държавна такса и 200 лева - за вещо
лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 2411/21.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик,
с която е наредено да се премахне незаконен строеж „Склад“, находящ се в поземлен
имот с идентификатор 55155.506.527 по СГКК гр. Пазарджик, съставляващ УПИ
I-6797 в кв. 40 по плана на гр. Пазарджик, с административен адрес гр. Пазарджик,
ул. „****“.
ОСЪЖДА Община Пазарджик да заплати на Л.Г.Д.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 210 (двеста)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/