РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Добрич, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на ***я Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20223230101984 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от И. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: град
Добрич, ул. „*****“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 3, срещу Община – град Добрич, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
„България“ № 12, с която се иска уволнението на ищцата да бъде признато за
незаконно и заповед № 15/22.06.2022 г. на Кмета на Община – град Добрич да
бъде отменена.
Предявен е и акцесорен иск за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност – „*****“ в Община – град Добрич,
Дирекция „Местни данъци и такси“.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника на длъжност „*****“ в Дирекция „Местни
данъци и такси“. Трудовото правоотношение е било прекратено със заповед
№ 15/22.06.2022 г. на Кмета на Община Добрич. Сочи се, че в заповедта са
изложени следните причини за уволнението: неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение. Изтъква се, че заповед №
202/22.06.2022 г. на Кмета на Община Добрич е била връчена на ищцата на
1
23.06.2022 г. Със същата е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ на основание чл. 188, ал. 3 от КТ, за това че на 02.06.2022 г. в
10, 46 часа е визуализирала в системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег.
№ 94Д-00-489/01.06.2022 г., която не касае дейността на Дирекция „Местни
данъци и такси“. В заповедта се съдържат твърдения, че ищцата е довела
съдържанието на жалбата до знанието на трето лице – съпруга А.А.,
работещ като таксиметров шофьор. Той от своя страна е разпространил
съдържанието до други таксиметрови шофьори. Така ищцата е нарушила
чл. 23 от Вътрешните правила за документооборота. Нарушила е и
разпоредби, свързани със защита на личните данни. Според работодателя е
извършено нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ вр. с чл. 126, т. 13 от КТ,
вр. с чл. 8, т. 9 и 13 от Правилника за вътрешния трудов ред, при форма на
вината пряк умисъл.
Ищцата счита, че уволнението е незаконно. Заповедта е издадена
при наличие на съществени нарушения на материалните и процесуални
правила. Акцентира на обстоятелството, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е била връчена на 22.06.2022 г., ден преди да
бъде връчена заповедта за дисциплинарно наказание – чл. 195, ал. 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е извършвала проверка на
съставени актове за установяване на задължения, което е част от трудовите
функции. По този начин е визуализирала процесната жалба от Д.Д.. Отрича да
е уведомявала съпруга си или други лица за съдържанието на жалбата. В тази
връзка заявява, че често в програмата Архимед се случва да се визуализират
документи, които не касаят трудовите задължения на служителя, който ги е
отворил.
В исковата молба се изтъква, че е налице несъответствие между
описаните нарушения на трудовата дисциплина в уволнителната заповед и в
тази за прекратяване на трудовото правоотношение. Според ищцата липсват
доказателства, че е довела съдържанието на жалбата до знанието на съпруга
си или на други трети лица. На тази основа сочи, че не става ясно кой е подал
анонимния сигнал до Община Добрич. Отделно твърди, че налагането на най-
тежкото наказание не е мотивирано от работодателя. Не е взето предвид, че
преди това не е била наказвана за нарушения на трудовата дисциплина.
Иска се уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и
заповед № 15/22.06.2022 г. на Кмета на Община Добрич да бъде отменена.
Иска се също възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност – „*****“ в Община – град Добрич, Дирекция
„Местни данъци и такси“. Претендират се и разноски.
Пред първоинстанционния съд ищцата се явява лично и с
процесуалния си представител – адвокат В. З.. Последната заявява, че
поддържа исковете, като излага аргументи за незаконосъобразност на
уволнението.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор.
2
В отговора се твърди, че ищцата е визуализирала в системата
ARCHIMED EPROCESS жалба с рег. № 94Д-00-489/01.06.2022 г. Според
ответника същата не касае дейността на Дирекция „Местни данъци и такси“,
където работи ищцата. Съдържанието на жалбата касае нарушения на лица,
занимаващи се с таксиметрова дейност, сред които и съпругът на ищцата.
Изтъква се, че на 02.06.2022 г., когато е визуализирала жалбата, са постъпили
и други пет жалби, а ищцата е визуализирала жалба от предния ден.
Сочи се, че на 03.06.2022 г. К.Г. – *** на Община Добрич, е получила
сигнал от таксиметров шофьор, който я е уведомил, че на 02.06.2022 г.
съпругът на ищцата – А.А., е предоставил на колегите си копие от жалба на
Д.Д. до Община Добрич. По разпореждане на кмета на Община Добрич е
извършена проверка, от която е било установено, че съпругът на ищцата
упражнява таксиметрова дейност. Твърди се, че процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание е спазена – изискани са обяснения от ищцата и
след това ѝ е било наложено наказание.
Според ответника с разгласяването на жалбата на трети лица ищцата
е нарушила чл. 23 от Вътрешните правила за документооборота в Община
Добрич. Не е съобразила и подписаните от нея декларации за поверителност и
защита на личните данни, за конфиденциалност и лоялност. Счита, че
поведението на ищцата следва да бъде квалифицирано като тежко нарушение
на трудовата дисциплина.
На тази основа се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Р.
Т.. Процесуалният представител пледира за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното за установено от фактическа
страна:
От приложения по делото трудов договор № 11/05.02.2008 г. се
установява, че на 06.02.2008 г. И. А. е била назначена на длъжността „младши
експерт“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Добрич, за
неопределено време, със срок на изпитване от шест месеца (л. 33). Страните
не спорят, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е заемала длъжността „*****“ в Дирекция „Местни данъци и такси“ в
Община Добрич.
Видно от представената длъжностна характеристика, ищцата е била
йерархически и непосредствено подчинена на директора на Дирекция
„Местни данъци и такси“, а последният от своя страна на Зам. Кмет „ФОС“ на
Община Добрич (л. 34-38). Сред задълженията на ищцата е да спазва
Устройствения правилник за организацията и дейността на общинската
администрация, Правилника за вътрешния трудов ред, Инструкцията за
деловодната дейност и използването на електронната система за регистрация
и контрол на документооборота в Община Добрич, Правилника за работа с
3
информационните системи в Общината, Етичния кодекс за дейностите в
сферата на местното икономическо развитие, Правилата за прилагане на
Системите за финансово управление и контрол, Инструкция за ППО и всички
разпореждания на работодателя – т. 20 от длъжностната характеристика. В
глава „VII. Отговорности, свързани с организацията на работата, управление
на персонала и ресурсите“ е отразено, че служителят на процесната длъжност
носи отговорност за опазване и неразгласяване на информацията, станала му
известна при изпълнение на служебните му задължения и представляваща
лична, обществена, данъчна или класифицирана информация.
По делото е представена жалба от Д.Д., адресирана до кмета на
Община Добрич. Същата е входирана в общинската администрация с рег. №
94Д-00-489/01.06.2022 г. (л. 77-79). От съдържанието става ясно, че
жалбоподателят работи като таксиметров водач в централната част на града.
Обяснил е, че местостоянката му е до „Поликлиниката“ и „Стоматологията“.
Оплакал се е, че част от таксиметровите водачи към „Виктор Транс“ ЕООД на
местостоянката упражняват дейност без разрешителни. В жалбата е обяснил,
че има проблеми с колегите си. В тази връзка е изтъкнал, че негов колега го е
предупредил да си търси друга „пиаца“. Това се е случило след обяд на
30.05.2022 г., след като вече е бил подал сигнал до I РУ на МВР – Добрич. На
следващия ден същият колега продължил да го притеснява и предприел
действия по изгонването му от „пиацата“.
От доклад на К.Г. – *** на Община Добрич, до кмета на Общината,
става ясно, че на 03.06.2022 г. с нея се е свързал таксиметров водач (л. 80).
Разказал , че негов колега – А.А., е предоставил на други таксиметрови
водачи копие от процесната жалба на Д.Д. до Община Добрич. Поради
последвалото лошо отношение на таксиметровите водачи Д.Д. е бил принуден
да се премести на друга местостоянка.
Била е разпоредена проверка на сигнала. Въз основа на извършена
проверка е изготвен още един доклад от К.Г., към който са приложени
разпечатки от информационна система ARCHIMED EPROCESS (л. 81-85).
***ят на Община Добрич е посочил, че жалба с рег. № 94Д-00-489/01.06.2022
г. е била визуализирана от двама служители на Общината – С.Г. на 01.06.2022
г., в 10, 31 часа и от ищцата на 02.06.2022 г., в 10, 46 часа. Установено е, че
съпругът на С.Г. е кмет на с. Ч., а този на ищцата – А.А., работи като
таксиметров водач. Брачната връзка между ищцата и А.А. се извежда и от
приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки (л. 87). От
представената справка от търговския регистър (л. 88) и от заявление до Кмета
на община Добрич с рег. № 11825-1/10.12.2021 г. (л. 83) е видно, че съпругът
на ищцата е управител на „А. 2016“ ЕООД и осъществява таксиметров превоз
на пътници.
С писмо с вх. № 944-00-378/06.06.2022 г. кметът на Община Добрич е
изискал писмени обяснения от И. А. за това, че на 02.06.2022 г. в 10, 46 часа е
визуализирала в системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег. № 94Д-00-
4
489/01.06.2022 г. и е разпространила съдържанието на трети лица (л. 44).
Ищцата е депозирала писмени обяснения с вх. № 944-00-378/06.06.2022 г., в
които е заявила, че при проверка на АУЗ е отворила няколко файла, за да
установи какви задължения има лицето (л. 45). Така е отворила и е
визуализирала процесната жалба. След като е установила, че не касае нейната
дейност, я е поставила при отпадъците. Отрекла е категорично обвинението,
че е разпространила съдържанието на жалбата на трето лице.
По-късно кметът на Община Добрич е изискал писмени обяснения и
от С.Г. с писмо с вх. № 94С-00-711/21.06.2022 г. за това, че на 01.06.2022 г., в
10, 31 часа, е визуализирала в системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег.
№ 94Д-00-489/01.06.2022 г., която не касае дейността на Дирекция
„Общинска собственост“, където изпълнява трудовите си функции (л. 76).
С.Г. е депозирала писмени обяснения на 21.06.2022 г., като е потвърдила
визуализирането на процесната жалба. Обяснила е, че действията са
предизвикани единствено от любопитство.
Ответникът е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на
ищцата със заповед № 202/22.06.2022 г. на кмета на Община Добрич, за това,
че е визуализирала в системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег. № 94Д-
00-489/01.06.2022 г., която не е свързана с дейността на Дирекция „Местни
данъци и такси“, и е разпространила съдържанието на трето лице – на
съпруга А.А. (л. 40). В коментираната заповед е посочено, че с действията
си И. А. виновно е нарушила чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с чл. 126, т. 13
от КТ във вр. с чл. 8, т. 9 и т. 13 от Правилника за вътрешния трудов ред в
Община Добрич. Заповедта е връчена на ищцата на 23.06.2022 г.
Приложен е препис от Правилника за вътрешния трудов ред в
Община Добрич, като в чл. 8, т. 9 е отразено задължение за служителите в
Община Добрич „да изпълняват и всички други задължения, които
произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от
индивидуален трудов договор, заповед за назначаване и от характера на
работата“, а в т. 13 „да спазват вътрешните правила, приети в Община
Добрич“ (л. 47 - 54).
Като писмени доказателствени средства са приети и преписи от
Вътрешните правила за правата и задълженията на служителите като
потребители на услугите, предоставяни чрез информационните и
комуникационните системи на Община Добрич (л. 56 - 59), Вътрешни
правила за документообората в Община Добрич (л. 61 - 66). Приложени са
декларации на ищцата за неразгласяване на лични данни от 20.08.2018 г. (л.
67), за конфиденциалност и лоялност от 23.09.2008 г. (л. 68), за поверителност
и лоялност от 16.04.2014 г. (л. 69).
От писмо на Община Добрич се установява, че за периода от
постъпването си на работа до прекратяване на трудовото правоотношение,
И. А. няма наложени дисциплинарни наказания (л. 117).
Със заповед № 15/22.06.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата
5
е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. с чл. 187, ал. 1, т.
10 от КТ вр. с чл. 126, т. 13 от КТ, считано от 23.06.2022 г. Като причина за
прекратяването е посочено: неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния
трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването
на трудовото правоотношение (л. 39). Ищцата е получила заповедта на
22.06.2022 г.
По делото се събраха и гласни доказателствени средства. Като
свидетели бяха разпитани А. Н. – служител в Дирекция „Местни данъци и
такси“ в Община Добрич, К.Г. – *** на Община Добрич, С.И. – „****“ в
Центъра за услуги и информация към Община Добрич и таксиметровите
водачи – Д.Д. и Т.П..
От показанията на свидетелката Н. се установи, че с ищцата работят
заедно в Дирекция „Местни данъци и такси“ в Община Добрич от 2008 г. В
стаята са само двете, като достъпът на граждани е свободен. Стана ясно също,
че и двете с ищцата имат достъп до системата ARCHIMED EPROCESS.
Според свидетелката, след извършена актуализация на системата през 2018 г.,
търсенето на документи се е затруднило. Често се е случвало при търсене на
документи за конкретно лице да се визуализират и документи на друго трето
лице. В тази връзка свидетелката Н. поясни, че се изисква активност от
страна на служителя, за да бъде визуализиран определен документ в
системата – търсене по регистрационен номер, ЕГН или по имена. На
06.06.2022 г. е разбрала от ищцата за процесната жалба. Последната влязла в
стаята и обяснила, че трябва да дава обяснения. Тогава започнали да ровят в
кашона с отпадна хартия и там открили жалбата. Ищцата казала, че
съпругът си има собствено дружество и жалбата не е свързана с него и
осъществявания от него таксиметров превоз. По отношение на отпадната
хартия свидетелката разказа, че се съхранява в коридора на мъжката тоалетна,
до която достъп имат и външни лица. Според нея хартията е била извозена
последно в началото на годината.
Свидетелката К.Г. заяви, че на 03.06.2022 г. е получила устен сигнал
по телефона от таксиметров водач (свидетелката не назовава името му).
Последният разказал, че неговият колега Д.Д. е бил изгонен от пиацата
между „Стоматологията“ и „Поликлиниката“ от другите таксиметрови
водачи. Обяснил е, че негативното им отношение е било предизвикано от
жалба на Д.Д. до Общината. В тази връзка е изтъкнал, че копие от жалбата е
било предадено на таксиметровите водачи от друг таксиметров водач – А.А..
Така всички на местостоянката са научили за съдържанието на процесната
жалба.
Впоследствие свидетелката е докладвала сигнала на кмета на
Общината. В тази връзка отишла при свидетелката С.И.. Направили справка в
системата ARCHIMED EPROCESS за период от пет месеца преди сигнала.
Установили, че жалба с рег. № 94Д-00-489/01.06.2022 г. е била визуализирана
6
от ищцата и от С.Г.. Документът не е бил свързан с дейността на нито една от
служителките. Двете са дали писмени обяснения на по-късен етап. Според
свидетелката, И. А. целенасочено е търсила жалбата в информационната
система. След като е била установена брачната връзка между И. А. и А.А.,
който извършва таксиметрови превози на територията на Общината,
проверката е завършила с доклад до кмета. Свидетелката потвърди, че
отпадната хартия е била извозена последно през месеца януари.
Свидетелката С.И. обясни, че е „****“ в Центъра за услуги и
информация към Община Добрич. В центъра ръководят документооборота в
Общината и се грижат за електронния архив и за движението на преписките.
Свидетелката потвърди изложеното от К.Г. досежно служителите,
визуализирали процесната жалба. Също така подчерта, че за да бъде
визуализирана жалбата, трябва да бъде проявена активност от страна на
служителя. Затова прави извод, че жалбата е търсена целенасочено от ищцата.
От показанията на свидетеля Т.П. стана ясно, че Д.Д. и свидетелят се
познават от около една година. Двамата са извършвали таксиметрови превози
и са използвали местостоянката между „Стоматологията“ и „Поликлиниката“
в град Добрич. Свидетелят обясни, че са възниквали конфликти между Д.Д. и
другите им колеги, защото последният е работил на цената на билета и е
качвал по пет души. Така, на 31.05.2022 г., таксиметровите водачи решили да
запушат Д.Д. и да не му позволят да се придвижва напред. След случилото се.
Д. напуснал местостоянката. Според свидетеля, последният реагирал остро и
ги заплашил с връзки в Общината.
Свидетелят Д.Д. разказа пред съда, че е подал жалба до Община
Добрич на 01.06.2022 г. Оплакал се е от негов колега, който извършвал
таксиметрови превози без разрешително. Свидетелят подчерта, че е подал
жалби не само до Община Добрич, но и до ДАИ и до полицията. След като е
подал жалба в полицията, още на 01.06.2022 г., неговият колега А., с прякор
„****“, му казал „Подал си жалба срещу мен. Търси си друга пиаца. Тук
повече няма да караш. Ще ти кача двама наркомани и ще те измисля.“ На
следващия ден А. отново се опитал да го изгони от местостоянката, като му
казал „Аз на теб какво ти казах?“. На третия ден А. започнал да нарежда на
другите таксиметрови водачи да пререждат Д.Д.. Последния се качил на
автомобила си и напуснал местостоянката между „Стоматологията“ и
„Поликлиниката“. Свидетелят изрично посочи, че неговият колега А. е
разбрал за подадената от него жалба до полицията. Отделно заяви, че друг
негов колега на име С., който подготвя документите на „нелегалните“
таксиметрови водачи, също му се е обадил и го е заплашил, че няма да може
да кара. Свидетелят изрази съмнение, че С. е разбрал за подадената до
Общината жалба от своята сестра, която работи в общинската администрация.
Обоснова се като заяви, че е подал документа лично на нея.
Съдът счита, че в по-голямата част показанията на свидетелите са
ясни и кореспондират както помежду си, така и с останалата част от
7
доказателствения материал. Установява се противоречие единствено между
показанията на свидетелката Н. и показанията на свидетелките Г. и И. в
частта относно визуализирането на процесната жалба. Свидетелката Н.
поддържа тезата за случайното визуализиране на документ, регистриран в
системата ARCHIMED EPROCESS. Обясни, че определен документ може да
бъде визуализиран и само поради съществуваща връзка с друг, дори без да
бъде търсен целенасочено по номер, егн или имена на подател. Другите две
свидетелки отхвърлиха категорично тази възможност и заявиха, че
документът може да бъде визуализиран в системата само при проявена
активност от страна на служител посредством целенасоченото му търсене по
номер, егн или имена. Съдът възприема за достоверни показанията на
свидетелките И. и Г.. Този извод може да бъде аргументиран с опита и
трудовите им функции. Стана ясно, че двете са дългогодишни служителки на
Община Добрич, като свидетелката И. отговаря за документооборота в
Общината и се грижи за електронния архив и за движението на преписките.
Задълженията на свидетелката И. са свързани предимно със системата
ARCHIMED EPROCESS и предполагат по-голямата ангажираност при
работа с информационния продукт, а оттук и по-добро познаване на
функционалностите му.
В останалата част показанията на свидетелите следва да бъдат
възприети в цялост при формиране на фактическите изводи, тъй като са
достоверни и житейски логични.
Във връзка с достоверността на показанията на свидетелката Н., като
писмени доказателствени средства, бяха приети болничен лист с №
Е20223168121/28.09.2022г. и болничен лист с № Е20223098975/05.10.2022г.
(л. 151 и 152). Според ответната страна, отразеното в двата документа
противоречи на изтъкнатата от свидетелка причина за отсъствие от работа в
деня на разпита си. С тези аргументи достоверността на заявеното от
свидетелката се поставя под съмнение.
В първия болничен лист е отразено, че свидетелката А. Н. е
диагностицирана с неуточнена вирусна инфекция. Във втория е посочено, че
причина за издаването му е придружаване и гледане на болен над
осемнадесетгодишна възраст с диагноза: неинсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения. Свидетелката обясни пред съда причината за
отсъствието си от работа, както и тази за наличието на два болнични листа с
различни основания. Показанията на свидетелката Н. не са компрометирани,
доколкото отразеното в болничните листове напълно съвпада със заявеното
от нея в съдебно заседание. Твърдението за прекаран инсулт от нейна
родственица и ангажирането с обгрижването се потвърждава от втория
болничен лист, където изрично е посочено, че са възникнали неврологични
усложнения при пациентката.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните
8
правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно
и отмяната му и с иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването на
ищцата на длъжността, която е заемала до уволнението.
В тежест на ищцата е по иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ да докаже, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение както и прекратяването на трудовото правоотношение.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, че
издадената заповед за уволнение е мотивирана, че са изискани писмени
обяснения от ищцата, че ищцата е извършила описаните в заповедта за
уволнение нарушения, както и че тежестта на тези нарушения отговаря на
наложеното наказание.
Законодателят е предвидил в полза на работодателя право да налага
дисциплинарни наказания на служителите си, когато установи, че са
извършили нарушения на трудовата дисциплина. Това право е израз на
дисциплинарната власт, която упражнява работодателят и е показател за
съществуването на йерархическа зависимост между страните по трудовото
правоотношение. В Кодекса на труда редът за налагане на дисциплинарни
наказания е уреден посредством императивни разпоредби с единствената цел
да се гарантира правото на защита на служителя.
Произнасянето на съда относно съществуването на правото на
работодателя да наложи на служителя си дисциплинарно наказание се
предпоставя от преценката за законосъобразност на самата процедура по
налагането му.
Именно поради тази причина в началото на изложението съдът дължи
произнасяне по възраженията на ищцата, относими към процедурата за
налагане на дисциплинарно наказание. При положение, че производството е
било опорочено, то не е необходимо и въпросът извършено ли е процесното
нарушение от служителя да бъде изследван от съда.
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства – 193, ал. 1 от КТ.
Обясненията на служителя в дисциплинарното производство в най-пълна
степен гарантират правото му на защита, тъй като чрез тях може да представи
своята гледна точка и да направи възражения относно конкретното деяние, в
момент предхождащ налагането на наказание от работодателя. За да го
упражни пълноценно, е необходимо в поканата деянието да бъде
индивидуализирано в достатъчна степен по време и място на извършване, че
служителят да може да го отграничи от други подобни прояви. В конкретния
случай работодателят е изпълнил задължението си и е изискал писмени
обяснения от ищцата, като ясно е посочил нарушението на трудовата
дисциплина, за което следва да отговаря – „за това, че на 02.06.2022 г. в 10, 46
9
часа е визуализирала в системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег. №
94Д-00-489/01.06.2022 г. и е разпространила съдържанието на трети лица“.
Спазен е и преклузивният срок по чл. 194 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ „Дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага.“ В тази връзка в исковата молба е релевирано възражение
за несъответствие между описаните нарушения на трудовата дисциплина в
уволнителната заповед и в тази за прекратяване на трудовото
правоотношение.
В заповед № 202/22.06.2022 г. е посочено, че на ищцата се налага
дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че е визуализирала в
системата ARCHIMED EPROCESS жалба с рег. № 94Д-00-489/01.06.2022 г.,
която не е свързана с дейността на Дирекция „Местни данъци и такси“, и е
разпространила съдържанието на трето лице – на съпруга А.А.. Според
дисциплинарнонаказващия орган, с действията си И. А. виновно е нарушила
чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ във вр. с чл. 126, т. 13 от КТ във вр. с чл. 8, т. 9 и т.
13 от Правилника за вътрешния трудов ред в Община Добрич.
Другата заповед № 15/22.06.2022 г. обективира общо изявление, че
трудовото правоотношение на ищцата се прекратява поради „неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни
актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникването на трудовото правоотношение“.
Нарушението е квалифицирано по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ вр. с чл. 187, ал. 1,
т. 10 от КТ вр. с чл. 126, т. 13 от КТ, считано от 23.06.2022 г.
Дори да е налице твърдяното несъответствие, то не е самостоятелно
основание за незаконосъбразност на уволнението. Това е така, защото
дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и акт
на прекратяване на трудовото правоотношение. Двете заповеди – за
прекратяване на трудовото правоотношение и за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, издадени от кмета на Община Добрич, са
едностранни волеизявления с идентични правни последици. С получаването
им от служителя трудовото правоотношение преустановява своето
съществуване. Двете не са част от каскаден фактически състав, който да
предвижда строга последователност за издаване и връчване на всяка от двете
заповеди. Така, изхождайки от разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ вр. с
чл. 195, ал. 3 от КТ, се налага изводът, че трудовото правоотношение на
ищцата е било прекратено на 23.06.2022 г., с получаване на заповедта за
дисциплинарно наказание.
В този смисъл е и Решение № 43 от 05.03.2019 г. по гр.д. № 55 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2019 г., където е прието, че
„Дисциплинарното уволнение е едновременно дисциплинарно наказание и
10
акт на прекратяване на трудовото правоотношение. Неговият санкционен
характер се проявява преди всичко в едностранно, независимо от волята на
работника преустановяване на трудовоправната му връзка с работодателя,
като последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед ,връчва се срещу подпис на работника, като се отбелязва датата на
връчването, а при невъзможност се изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка – така чл. 195, ал. 1 и 2 от КТ. Дисциплинарното наказание се смята
за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя
или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка-така чл. 195, ал. 3 от КТ, респективно момента на
прекратяване на трудовия договор без предизвестие е момента на получаване
на писменото изявление за прекратяване на договора – така чл. 335, ал. 1, т. 3
от КТ. Издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение само по себе си
не прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не бъде връчена
на работника или служителя“.
Поради същите съображения, връчването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание след тази за прекратяване на трудовото
правоотношение не представлява нарушение на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание.
Съдът възложи в тежест на работодателя да докаже извършването на
процесното нарушение на трудовата дисциплина от служителката И. А.. Този
основен факт обаче, остана недоказан. При това положение, с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съдът счита, че дисциплинарната отговорност на ищцата е
ангажирана за едно нарушение – разгласяване на жалба с рег. № 94Д-00-
489/01.06.2022 г. на трети лица. Другото деяние, визуализацията на жалбата,
не може да бъде нарушение на трудовата дисциплина. То е свързано с
разгласяването на жалбата дотолкова, че е предпоставка за узнаването на
съдържанието ѝ, но само по себе си не е противоправно.
Изводът за недоказаност на основния факт се извежда от показанията
на свидетеля Д.Д.. Същият опроверга по категоричен начин твърдението на
ответната страна, че е бил изгонен от местостоянката между
„Стоматологията“ и „Поликлиниката“, защото съпругът на ищцата е
разгласил съдържанието на жалбата му, подадена до Община Добрич, на
неговите колеги. По делото се установи, че още на 01.06.2022 г., неговият
колега А., с прякор „*****а“, му е казал „Подал си жалба срещу мен. Търси си
друга пиаца. Тук повече няма да караш. Ще ти кача двама наркомани и ще те
измисля.“ Свидетелят изрично подчерта, че таксиметровият шофьор с прякор
„Сашо прашката“ е научил за жалбата му до полицията, а не до Община
Добрич. В тази част показанията на свидетеля кореспондират напълно с
11
изложеното от него в процесната жалба до Община Добрич. Тезата на
ответната страна, послужила като повод за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата, че А.А. е показал жалбата на Д.Д. на останалите му
колеги, е необоснована. Щом още в жалбата си до Общината Д.Д. е споменал
за създалото се напрежение, то очевидно такова е възникнало преди
подаването . Не само това, но от едновременния анализ на показанията на
свидетеля и на жалбата му се налага изводът, че причината за подаване на
жалбата до Община Добрич е създалото се преди това напрежение между
Д.Д. и лицето с прякор „*******“. Тук трябва да бъде изтъкнато също, че
свидетелят в нито един момент не споменава съпруга на И. А. – нито в
жалбата си, нито в показанията си.
Съмненията в достоверността на тезата на ответника се засилват още
повече от две други обстоятелства. Установи се, че жалбата е била
визуализирана и от друга служителка – С.Г.. От показанията на свидетеля Д.
стана ясно също, че в Общината е подал жалбата на „сестрата на С.“. А С.,
който по думите на свидетеля, подготвя документите на „нелегалните“
таксиметрови водачи, след депозирането също му се е обадил по телефона,
за да го заплашва. Оттук се извежда, че трима служители на Община Добрич
са знаели за процесната жалба – С.Г., И. А. и жената, приела документа при
регистрирането му (неустановена по делото). От последната не са изискани
обяснения, а първата е обяснила, че често проверява входящите документи от
любопитство. Фокусът е бил поставен върху И. А., защото съпругът и
жалбоподателят осъществяват таксиметрови превози. Съдът счита, че при
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е необходима
категоричност на извода на работодателя досежно осъществяването на
елементите от фактическия състав на нарушението и досежно личността на
извършителя, подкрепена с достатъчно доказателства. Убедеността на
дисциплинарнонаказващия орган за извършено нарушение на трудовата
дисциплина не може да почива на предположения и на логическото
допускане, че ищцата е разпространила жалбата, само защото съпругът и
Д.Д. са таксиметрови шофьори.
С оглед на всичко изложено, съдът счита, че искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ следва да бъде уважен, като уволнението на И. Н. А. бъде признато за
незаконно и заповед № 15/22.06.2022 г. на Кмета на Община – град Добрич
бъде отменена.
По иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е в тежест на
ищцата да докаже, че уволнението е признато за незаконно и наличието на
трудово правоотношение между страните, което би съществувало, ако не
беше незаконно прекратено.
Претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е обусловена
от изхода на делото по иска за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна. След като обуславящият иск е основателен, то такъв се
явява и обусловения.
12
Ищцата следва да бъде възстановена на длъжността „*****“ в
Община – град Добрич, Дирекция „Местни данъци и такси“.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцата се поражда правото да
бъдат заплатени направените разноски.
Ищцата е представила списък на разноските, като претендира
адвокатско възнаграждение от 840 лева с включен ДДС.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 840, 00 лева –
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 100, 00 лева (по 50 лева за
всеки иск), определена съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на И. Н. А., с ЕГН
**********, с адрес: град Добрич, ул. „*****“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 3,
извършено поради нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10
от КТ и ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, Заповед № 15/22.06.2022 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от Кмета на Община –
град Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „България“ № 12.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Н. А., с ЕГН **********, с адрес: град Добрич,
ул. „*****“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на
длъжността „*****, в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община – град
Добрич, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул. „България“ № 12, която е заемала преди уволнението със Заповед №
15/22.06.2022 г. на Кмета на Община – град Добрич.
ОСЪЖДА Община – град Добрич, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „България“ № 12, да заплати на И. Н. А.,
с ЕГН **********, с адрес: град Добрич, ул. „*****“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 3,
сумата от 840, 00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по гр.д. №
1984 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г.
13
ОСЪЖДА Община – град Добрич, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „България“ № 12, да заплати по сметка
на Районен съд Добрич, сумата от 100, 00 лева, представляваща държавна
такса по гр.д. № 1984 по описа на Районен съд Добрич за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от обявяването му – 27.10.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14