Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Бургас, № 478 /08.04.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 2018 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 167а от Закона за движение по пътищата ЗДвП), във
връзка с чл. 10, ал.2
от Закона за пътищата (ЗП).
Жалбоподателят
„Маринчеви Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. „Твърдица“ № 38а, представлявано от управителя К.М., и съдебен
адрес:***-партер, офис 2, чрез адвокат С.К., е оспорил административния акт, с
който е постановено изплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона
за пътищата (ЗП), събрана на 19.07.2021г. за МПС с рег. № А 3031 МХ.
Жалбоподателят
твърди, че заплащането на компенсаторна такса е постановено незаконосъобразно,
тъй като в случая за посоченото МПС е била заплатена дължимата ТОЛ такса за
времето от 13 до 15.07.2021г. по маршрута Калотина-София, София-Бургас и
транспортът е бил осъществен в тези дни по този маршрут. Същевременно
разпореждането за заплащане на компенсаторна такса било мотивирано с
обстоятелството, че на 14.07.2021г. моторното превозно средство се е движело
край София без платена ТОЛ такса. Жалбоподателят твърди, че актът на
административния орган, с който е разпоредено заплащането на компенсаторна
такса е в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, като твърди, че
автомобилът е преминал по маршрута без отклонение. Иска обжалваното
разпореждане за заплащане на ТОЛ такса да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат К., поддържа жалбата,
ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалваното решение за внасяне на
компенсаторна такса и за присъждане на направените разноски.
Ответникът К.Д.Д. –
служител на сектор „Контрол и правоприлагане“ при Национално ТОЛ управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва жалбата и иска да бъде отхвърлена като
неоснователна.
ФАКТИ:
Не е спорно по
делото, че водачът на МПС с рег. № *****е заплатил ТОЛ такса за две маршрутни
карти. Първата маршрутна карта с № 21071391784041, с валидност от 13.07.2021г.
в 18:17:50 ч. до 14.07.2021г. в 18:14:59 ч. по маршрута КПП Калотина (І-8) –
София (І-1, А-2). Втората маршрутна карта с № 21071450264052, с период на
валидност от 14.07.2021г. в 15:01:21 ч. до 15.07.2021г. в 14:59:59 ч., с
маршрут София (І-1, А-2) – Бургас (ІІІ-9008).
На 19.07.2021г.
същото моторно превозно средство е било спряно от движение и поканено да
заплати компенсаторна такса в размер на 750 лв. за нарушение на маршрута,
описан във втората маршрутна карта. От издадената разписка (л.19) се
установява, че нарушението е било извършено на 14.07.2021г. Според ответния
орган моторното превозно средство с рег. № *****е било установено от
стационарна камера на 14.07.2021г. в 19:57 ч. да се движи по път А-6, км
50+427, посока на движение – нарастващ километър (л.30). Същевременно този път
според ответника не е включен в маршрутното трасе, за което е заплатена ТОЛ
такса.
На 19.07.2021г.
моторното превозно средство е спряно за проверка от процесния ответник, който
след справка в електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП установил, че
превозното средство има регистрирано нарушение на 14.07.2021г. в 19:57 ч.,
изразяващо се в това, че в показаният ден и час се е движело по път А-6, като
за същото МПС имало издадена маршрутна карта, но за маршрут, който не съвпада с
действителното местоположение на превозното средство към указания момент.
Тогава ответникът разяснил на водача на превозното средство, че съществува
законова възможност да се заплати компенсаторна такса, вместо да се наложи
административно наказание. Очевидно водачът е избрал заплащането на
компенсаторната такса и тогава ответникът разпоредил налагането на тази такса.
Жалбоподателят не
оспорва факта, че на 14.07.2021г. в 19:57 ч. моторното превозно средство се е
намирало на път А-6, км. 50+427, но твърди, че след като е заплатил ТОЛ такса
за двата маршрута от значение е само началната и крайна точка на тези маршрути,
а конкретно зададените маршрути на съответните маршрутни карти са
препоръчителни. Затова и според жалбоподателя няма основание за налагане на
компенсаторна такса поради липса на нарушение, а нарушение няма, защото
мястото, където е било установено превозното средство на 14.07.2021г в 19:57 ч.
е в началната точка по втората маршрутна карта, макар и тази точка да не попада
в зададения маршрут.
Жалбата, сезирала
съда е подадена на 26.07.2021г. чрез административния орган, а що се касае до
оспорения административен акт, следва да се приеме, че той е връчен на
19.07.2021г., когато е платена компенсаторната такса и за плащането е издадена
разписката на л.19.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, който има характеристиките на
административен и подлежащ на обжалване.
Финансовото
задължението за заплащане на компенсаторна такса за движение по платената
републиканска пътна мрежа не може да възникне без едностранно властническо
разпореждане на овластен за това орган – следователно налице е индивидуален
административен акт, изразен в устна форма, с който пряко се засягат права и
законни интереси на адресата. Законодателят не е регламентирал изрична
процедура за провеждането на производството по определяне и заплащане на
компенсаторна такса, нито е посочил задължителни реквизити на волеизявлението,
срок и ред за обжалването му, но това не обосновава извод за липса на
властническо волеизявление, което да породи неблагоприятни за адресата последици.
По аргумент от чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България,
това властническо волеизявление подлежи на съдебен контрол.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – длъжностното лице,
установило нарушението и уведомило жалбоподателя за възможността за заплащане
на компенсаторна такса, произтичаща от разпоредбата на чл.
167а, ал. 2, т. 2, т. 3
и т. 4
от ЗДвП и от приложената заповед №
РД-11-486/20.04.2021 г. на председателя на Агенция "Пътна
инфраструктура". В тази заповед са определени служителите на агенцията, на
които са възложени правомощия да осъществяват контрол по заплащането на пътни
такси и да извършват свързаните с това действия, изброени в т. 1-4 на
ал. 2 на чл. 167а от ЗДвП, т. е. процесното длъжностно
лице (вписано в заповедта под №226), съгласно изрично предоставените му
правомощия по чл. 167а, ал. 2, т. 1-4 - да спира ППС, да установява съответното
нарушение с технически средства или системи, да осъществява контрол по повод
заплащането на пътни такси и да предоставя възможност за плащане на
компенсаторна такса се явява компетентен от материална страна административен
орган.
Законът за пътищата
урежда обществените отношения относно ползването на пътищата. Съгласно чл.
10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние.
Такса за изминато разстояние е ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите
такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Съгласно чл.
10б, ал. 3 от ЗП ТОЛ таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона,
като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Не е спорно, че
превозното средство, собственост на жалбоподателя, попада в обхвата на чл.
10б, ал. 3 от ЗП и за него се дължи ТОЛ
такса.
С маршрутната карта
се определя ТОЛ такса на база изминато разстояние съгласно чл.
27 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа. За движение по
автомагистрала се прилага ставката от колона І от таблицата на чл. 27, а за
движение по първокласен път – ставката от колона 2 на същата таблица.
Движението по
платената пътна мрежа, когато за пътното превозно средство не е платена
съответната такса, е инкриминирано в административно нарушение по чл.
179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата.
Според чл. 10, ал. 2 ЗП,
обаче, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за пътното
превозно средство не е платена съответната такса по ал. 1, водачът на ППС,
собственикът или трето лице може да заплати компенсаторна такса и в този случай
се освобождават от административно-наказателна отговорност всички лица, които
могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство. С
разпоредбите на чл.
189е, ал. 2, 3
и 4
ЗДвП също е предвидена възможност за
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на т.
нар. "компенсаторна такса". При установено нарушение - ползването на
платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона
такса, длъжностните лица от съответните служби за контрол могат да осъществяват
контрол за спазването на изискванията по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП,
като имат възможност да не предприемат действия по осъществяване на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, ако последният заплати
таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП.
Размерът на тази такса е определен в чл.
28 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, по отношение на
пътните превозни средства с българска регистрация. Предпоставките за
реализиране на тази възможност са регламентирани в чл.
189е, ал. 5 ЗДвП.
Компенсаторната такса
има санкционен характер, тъй като основание за нейното плащане е нарушение,
представляващо ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане
на определената от закона такса. Характерът на тази такса се определя от факта,
че нейният размер не е равен на размера на таксата по чл. 27 от Тарифата при
идентични условия, а е значително завишен.
Законодателят не е
посочил всички елементи на фактическия състав на задължението за заплащане на
компенсаторна такса, но те могат да бъдат изведени от разума и целта на закона.
Компетентното длъжностно лице следва да установи фактите - вид и характеристики
на превозното средство, липса на предварително платена такса за ползване на
платената пътна мрежа, ползването на конкретна пътна мрежа и въз основа на това
да изиска плащането на компенсаторната такса. Т.е. преди да изиска заплащането
на компенсаторната такса, длъжностното лице е длъжно да извърши проверка дали
заплатената такса по издадената маршрутна карта отговаря на действителния
маршрут.
По делото не е спорно
между страните, че има заплатена ТОЛ такса и издадена маршрутна карта, както и
че в периода на тази карта МПС е установено на път, който е около началната
точка на маршрута, но не е включен в маршрута определен при плащането на
таксата.
В процесният случай
спорът се свежда до това длъжен ли е водачът на съответното МПС, за което е
заплатена ТОЛ такса по конкретна маршрутна карта да следва маршрута определен в
нея (както твърди ответникът) или е достатъчно обстоятелството, че превозното
средство се намира на път между двете заявени крайни точки, независимо, че той
се е отклонил от предварително начертания такъв с маршрутната карта, както
счита жалбоподателят.
Както беше посочено
задължението за заплащането на ТОЛ такса е регламентирано в чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, където са посочени задължените субекти и правата, които възникват за тях от
плащането на таксата. Там освен правото да се измине разстоянието между две
точки от съответния път или пътен участък, е уреден механизмът, по който се
определя таксата - изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло.
При определянето на таксата се вземат предвид и техническите характеристики на
пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък. Всички тези предпоставки за формирането
на ТОЛ таксата предопределят задължението на водача да се придържа към
конкретния маршрут в маршрутната карта, защото той предпоставя и размерът на
таксата.
В процесния случай
МПС собственост на жалбоподателя на 14.07.2021г. в 19:57 ч. се е движело (в
близост до гр.София) по път А-6, км 50+427, посока на движение – нарастващ
километър, който не е включен в маршрута по маршрутна карта № 21071450264052, с
период на валидност от 14.07.2021г. в 15:01:21 ч. до 15.07.2021г. в 14:59:59
ч., с маршрут София (І-1, А-2) – Бургас (ІІІ-9008). Този факт, надлежно
установен по делото, обосновава изводът, че МПС с рег. № *****на 14.07.2021г. в
19:57 ч. действително се е движело по път, за който не е платена ТОЛ такса, а
се е следвала такава.
Тези изводи обосновават
и законосъобразността на приложената по желание на водача на МПС с рег. № *****компенсаторна
такса, която се оспорва.
По тези съображения
жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, VI-ти
състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Маринчеви
Транс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Твърдица“ № 38а, представлявано от управителя К.М., съдебен адрес:***-партер,
офис 2, чрез адвокат С.К., против устен административния акт, с който е
постановено изплащане на компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за
пътищата, събрана на 19.07.2021г. за МПС с рег. № А 3031 МХ.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: