Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001, 13.01.2025 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 26.11.2024 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : РАДКА ЦЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 1074 по описа за 2019 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищците П.А.Я. с ЕГН **********,***, и М.А.Р. с ЕГН **********,***,
твърдят, че на **** г., около **** ч., на път ****, третото лице Н.Т.Н. в
нарушение на правилата за движение с управлявания от него лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, рег. № ****, застигнал и
блъснал б. им А. Я., който се движел попътно с велосипед, вследствие на което
той п. на място.
Покойният А. Я. бил деен, активен, жизнен мъж,
изключително грижовен и отговорен съпруг и б., винаги успявал да създаде добри
условия на живот за семейството си, отличавал се с огромно внимание, отделяно
на внуците и децата. Последните изключително тежко приемат смъртта на б. си,
тъй като връзката помежду им била изключително силна, поддържали много близки и
топли отношения, разбирали се и взаимно си помагали. Всички живеели в гр. Р. и
поддържали постоянна връзка и контакти. Ищците винаги имали подкрепата на б.
си, разчитали и имали неговите постоянни грижи. Със смъртта му те изгубили
моралната и физическата подкрепа на б. си, от която винаги са имали нужда
въпреки възрастта си. Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата
загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Загубата
на б. им се отразява изключително негативно на здравословното и емоционалното
им състояние. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на б. им е
особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на семейството.
Тъй като към датата на пътнотранспортното произшествие
гражданската отговорност на Н.Н. за причинените вреди
на трети лица във връзка с притежаването и/или използването на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ****, била
застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите сключен с „ДЗИ-Общо застраховане“ АД във формата на
застрахователна полица № ******* г., със
срок на валидност от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г., ищците отправил претенции
до последното, по които е образувана щета № *******. По нея в срок не са
определени и заплатени
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 2/13
обезщетения,
поради което с настоящата искова молба всеки от тях моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати част от дължимото му
обезщетение, възлизащо в пълен размер на 160 000 лв., за неимуществени вреди от
смъртта на б. му в размер на 45 000 лв. ведно със законната лихва от
01.08.2019 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал. 3 във връзка с
чл. 430, ал. 1 КЗ, до окончателното му изплащане.
Пълномощникът им адв. П.К.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 Закон за адвокатурата.
Субективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Витоша“ № 89Б,
представляван от пълномощника му адв. М.М., признава наличието на застрахователно правоотношение
породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“,
рег. № ****, към **** г., по която ищците са депозирали писмена претенция вх. №
***** г. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, а също и
твърдението, че А. Й. Я. – б. на ищците, е п. при описания в исковата молба
пътен инцидент, но оспорва останалите наведени в исковата молба твърдения и
предявените искове, сочейки, че : третото лице Н.Н. е
управлявало автомобила със скорост съобразена с атмосферните условия, в тъмната
част на денонощието, с неосветеността на конкретния пътен участък, както и с
изискванията на закона; автомобилът на Н. е бил с включени къси светлини, като
пътят, по който се е придвижвал е бил неосветен, което е затруднило реакцията
на водача; водачът не е разполагал с достатъчно време за реакция и техническа
възможност, за да реагира на опасността; по време на инцидента А. Й. Я. е бил
облечен в тъмни дрехи, без наличие на светлоотразителни
знаци по облеклото и/или велосипеда си, което е затруднило възможността за
неговото пряко възприемане от водача на автомобила, съответно за адекватна
реакция във връзка с възникналата опасност; Я. е управлявал велосипеда след
употреба на алкохол, което се е отразило на преценката му за избор на маршрут,
от една страна и от друга – върху способността да контролира движението на управлявания
от него велосипед; велосипедистът е изскочил внезапно пред автомобила;
евентуално велосипедистът е предприел внезапно извършване на маневра пред
автомобила, без да подаде сигнал, респективно, без да се увери, че извършването
на маневрата е безопасно както за него, така и за останалите участници в
движението; велосипедистът се е движел навътре в пътното платно, а не в
най-дясната част от пътната лента; най-ранната дата, на която дружеството е
уведомено за факта на настъпване на пътното произшествие е 30.08.2019 г., на
която е подадена молба вх. № ***** г.; размерите на обезщетенията не
кореспондират с действително претърпените от ищците неимуществени вреди и на трайно установената
съдебна практика; п.ият
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 3/13
А.
Я. е допринесъл за настъпването на сблъсъка, респективно за вредоносния за него
резултат, тъй като - в нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗДвП във връзка
с чл. 14 ППЗДвП е участвал в движението по път
отворен за обществено ползване, без велосипедът да е снабден с изправни устройство
за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина и червен светлоотразител отзад, респективно устройство за излъчване
на червена светлина отзад, както и с бели или жълти светлоотразители
или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата; в
нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗДвП А. Я. е управлявал велосипеда, без да
използва светлоотразителна жилетка; в нарушение на
чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗДвП във връзка с чл. 140 ППЗДвП А.
Я. не се е движел възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение; в нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 4 ЗДвП във връзка с чл. 141, ал. 1,
т. 4 ППЗДвП А. Я. е управлявал с товар върху тялото
си и допълнително втори товар, закрепен върху велосипеда, с което е създал
обективни предпоставки за нарушаване на устойчивостта на превозното средство,
от една страна и от друга е затруднил собствената си способност да контролира
движението на велосипеда; Я. е предприел извършването на маневра, без да подаде
сигнал с ръка, както и да се увери, че няма други приближаващи ППС, съответно,
че няма да създаде опасност за себе си и за останалите участници в движението; Я.
е управлявал велосипеда след употреба на алкохол, което заедно с
обстоятелството, че е правил същото в тъмната част на денонощието, е допринесло
за недобрата му ориентация и избор на маршрут, както и за недоброто управление
на велосипеда, в това число забавените му реакции и рефлекси. Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията, доводите на страните и
признанията на ответника във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :
Предмет на делото са частични искове за заплащане на
обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и
застрахователно събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит
посредством сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, предявен срещу застрахователя на причинителя
на вредите, поради което за уважаването му следва да се установят както
елементите на фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД : непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка
с което са настъпили неимуществени вреди/, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на
застрахователното събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за
застраховането /КЗ/ за предявяване на писмена застрахователна претенция за
плащане на застрахователно обезщетение преди завеждане на исковата молба в
съда.
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 4/13
Видно от съдържащите се в приложеното за послужване
към делото д. п. № 154 по описа на Районно управление – Р. за 2019 г. Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица *****/**** г., Протокол за оглед на
местопроизшествие и Постановление № 5976/2019/10.11.2023 г. на прок. при Окръжна прокуратура – Пловдив, на **** г. полицаи
в „ООР“ при РУ – Р. са посетили пътнотранспортно произшествие, произтекло на
същата дата в *** часа на път ****, между кв. „Г.Н.“ и кв. „П.“ на гр. Р., за
което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица *****/**** г., в
който е удостоверено, че : участници в него са : участник 1 - ППС с рег. № ****, марка „Опел“, модел „Вектра“, собственост на Н.Т.Н. с ЕГН ********** и
управлявано от него; че последният е тестван за алкохол с алкотест
дрегер 7510, отчел концентрация на алкохол : 0.0,
както и че по автомобила има видими щети по зона 3; участник 2 – велосипед, собственост на А. Й. Я., който е и негов
водач, на който е отчетено наличие на алкохол в кръвта 0.73 %о след извършена
химическа експертиза; че пострадали при инцидента са водачът на лекия автомобил
и велосипедистът, който е п., като в същия ден, в 23 часа и 47 минути е
извършен и оглед на местопроизшествие от разследващ полицай при РУ – Р., със
съставянето на протокола за който на основание чл. 212 ал. 2 НПК е образувано дп № 154 по описа на РУ – Р. за 2019 г. за престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, пр. пр. № 5976 по описа
на Окръжна прокуратура – Пловдив за 2019 г., прекратено на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК – поради това, че деянието
не съставлява престъпление.
Предвид прекратяването на наказателното производство в рамките на настоящото
на доказване подлежат всички факти, обуславящи отговорността за непозволено увреждане, в това число - извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността
на водача на увреждащия лек
автомобил.
Разгледаният констативен протокол за ПТП с пострадали
лица е изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му и по определените в
закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството
на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, форма и
ред, с оглед на което съставлява официален свидетелстващ документ, като поради
обстоятелството, че той е съставен след задължително посещение от органите на
полицията на мястото на пътното произшествие, при което при извършения оглед
съставителят пряко е възприел факти, относими за
определяне на неговия механизъм, то съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът се
ползва с обвързваща съда формална доказателствена
сила както относно авторството на материализираното в него изявление на
длъжностното лице – съставител, а така също и с материална доказателствена
сила за извършените пред и от съставителя действия, в това число и относно
удостоверените в документа непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
имащи отношение към механизма на ПТП – участници в ПТП, местоположение на пътните
превозни, характер и вид
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 5/13
на
нанесените щети, пострадали лица, наличие/липса на ограничения за движението /в
този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на ВКС, І
т. о./
Доколкото, обаче, в процесния
констативен протокол за ПТП с пострадали лица липсват данни за поведението на
участниците в пътния инцидент, тъй като неговата графа : „Обстоятелства и
причини за ПТП“ не е попълнена, то за успешното провеждане на предявения иск
според чл. 154, чл. 1 ГПК в тежест на ищците бе да установят твърдението си за
допуснато от третото лице – водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № ****, нарушение на правилата за движение по
пътищата, в причинно-следствена връзка с което е произтекла смъртта на А. Й. Я..
Същевременно, тъй като ответникът оспорва наведеното в исковата молба твърдение
за осъществено от третото лице Н.Н. противоправно деяние, то в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК в негова тежест бе да обори презумпцията за вина, като установи, че причина
за пътното произшествие са само и единствено действията/бездействията на
покойния А. Я., евентуално да докаже възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на последния.
В тази насока по искане на ищеца бе приложено за
послужване по настоящото дело дп № 154 по описа на РУ
– Р. за 2019 г., в кориците на което са приложени :
Докладна записка
с дата 26.07.2019 г. на Й. В. Г.
– м.а. при РУ – Р. до Н. на РУ – Р., в която е посочено, че на **** г., по
време на негово дежурство съгласно утвърден график рег. № ***** г., в **** ч. е
получил обаждане от ОДЧ – Р. за настъпило ПТП с убит на път ****, между кв. „Г.Н.“
и кв. „П.“ на гр. Р., до б. „Егер“, като при
пристигането му на място установил, че лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № ****, управляван от Н. Н., при движение в посока към гр. П. е ударил
велосипед без светлоотразителни елементи в тъмната
част на денонощието, управляван от А. Я., който е п., както и че описаният
участък от пътя е регулиран с пътни знаци : В24 – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош; В22 –
забранено завиването наляво и следната пътна маркировка – единична непрекъсната
линия М1 – на пътните превозни средства е забранено да я застъпват или
пресичат.
протоколът за извършения непосредствено след пътния
инцидент оглед на мястото, на което същият е произтекъл, в който е удостоверено
следното : „... Местопроизшествието се намира на републикански път ****,
километър **** /между кварталите на гр. Р. – П. и Г.Н./, на около 60 м. източно
от бензиностанция „ЕГЕР“. Пътният участък е прав, с добра пътна настилка, суха,
с видима хоризонтална маркировка „М1“. За ориентир при измерване на
местопроизшествието се избира знак от вертикалната маркировка – пътен знак „В22
- забранено завиването на ляво“. ... На 32.40 м. източно от ориентира се намира
труп на мъж, на видима възраст около 70 години. Трупът е по гръб, разположен е
косо спрямо оста на пътното платно, като главата му е
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 6/13
ориентирана
на североизток, респективно краката на югозапад. Облечен е с работни панталони
бежови на цвят, зелена куртка и с преметната брезентова чанта през рамо.
Краката са боси ... В брезентовата торба се вижда стъклена бутилка с надпис
„Мента“ от 700 мл., която е наполовина пълна със зеленикава течност, нож,
салам. ... На 36,50 м. източно от ориентира легнал на едната си страна се
намира велосипед, стар модел с „мъжка рамка“. Велосипедът е в банкета, като
седалката и кормилото са на пътното платно. ... Задната част е силно деформирана,
в т. ч. задната капла, вилката, калника, седалката. На
кормилото се вижда закачена черна чанта. ... На 40,20 м. източно от ориентира в
банета се вижда жълта прокъсана найлонова торба. В
нея се намират дочени панталони, пластмасов педал за велосипед, нож, солница,
празно пластмасово шише, багажник за велосипед.... В южното платно на пътя се
намира л. а. Опел Вектра **** ... Предното обзорно стъкло на автомобила е
напукано и вдлъбнато навътре в дясната част. По предния капак се забелязват побитости и кални динамични следи и драскотини по боята от твърд
предмет. Рег. табела предна е вдлъбната в областта на буквата „Р“.
Пластмасовата броня е спукана на около 10 см. от бронята. Стъклото на преден
десен мигач е счупено, увредена е рефлект. Пластмаса,
виси уплътнението. Крушката е на място. Липсва парче от рефл.
пластмаса. Не се забелязват следи от спирачен път от гумите на автомобила.“
Беше разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил
Н.Н., според чиито показания : придвижвайки се между
кв. „Г.Н.“ и кв. „П.“ на гр. Р., в посока – гр. П., изведнъж пред автомобила му,
който бил с включени дълги светлини, се появил силует на колоездач, изправен на
педалите, който се опитал да избегне; пътят бил сух, разделен на две ленти за
движение – по една за всяка посока, а участъкът, на който произтекло
произшествието – прав, тъмен, нямало насрещно движение; възприел силуета пред
предното стъкло; велосипедистът бил с работни дрехи, тъмни, а и колелото било
тъмно и нямало никакви светлоотразителни белези; велосипедистът
пресякъл перпендикулярно, от ляво на дясно; свидетелят свил вляво, за да го
избегне и набил спирачки, но в последния момент ударил колоездача, след което
автомобилът се озовал в насрещната лента за движение; „...Той изскочи пред мен,
не мога да кажа на колко метра пред мен се появи. Видях, че върти педали. ...
Там, където се ударихме, има Т-образно кръстовище, път, който отива към съседно
село М. с.. Аз подминах кръстовището. Има разни пътеки, може би оттам изскочи
някъде.“
Бе допуснато извършване на съдебна автотехническа
експертиза от в. л. инж. В.С., според заключението по която :
* Основни причини за настъпилото произшествие от
техническа гледна точка са :
- велосипедистът Я. не се е
движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение;
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 7/13
- ако се приеме, че велосипедистът не е бил предвидимо
препятствие при праволинейно движение по дясната част на южната лента, то друга
причина освен горната няма;
- ако се приеме, че велосипедистът е бил предвидимо
препятствие при криволинейно движение без значение къде се е намирал в южната
лента – дали в дясната, средната или лявата й част, причина за ПТП е и това, че
водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ Н.Н. не е реагирал своевременно на опасността от удар с
велосипедиста;
- ако се приеме, че велосипедистът е бил предвидимо
препятствие без значение къде се е намирал на платното за движение – дали в
дясната, средната или лявата част, причина за ПТП е и това, че водачът на лек
автомобил „Опел Вектра“ Н.Н.
не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста, т. е. ударът
е бил предотвратим при своевременна реакция на водача и задействане на
спирачната система, ако велосипедистът е представлявал опасност при
забелязването му на дълги светлини на 100 м. пред автомобила, тъй като
дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ е била 53,61 м.;
*
По делото няма обективни данни за направлениeто на движение на велосипедиста преди момента на удара. Възможни са безброй положения на велосипедиста при
отклоняването му преди момента на удара;
* Ударът е настъпил в северната лента на платното за
движение на място, което се намира по дължина на 57 – 58 м. източно от
ориентира, приет в протокола за оглед, а по широчина – на 1,7 – 2,0 м. южно от
северната граница на платното за движение.
* Скоростта на лек автомобил „Опел Вектра“
в момента на удара е била около 60 км/ч. При липса на обективни данни за
намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това е
била скоростта на движение и преди произшествието.
* Най-вероятен от техническа гледна точка е следният
механизъм на анализираното пътнотраспортно произшествие:
Водачът Н. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ по северната лента на платното за движение на път ****
/между кв. „Г.Н.“ и кв. „П.“ на гр. Р./, в посока от изток на запад. През това
време велосипедистът Я. се е движил по платното за движение пред лек автомобил „Опел Вектра“, също в посока от изток на запад; В един момент
велосипедистът Я. се е отклонил надясно до достигане на югър
около 19⁰ надясно на платното за движение, като не може да се определи от
къде е предприел това отклонение. Водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ е реагирал, когато е бил на около 30 – 31 м., като
е задействал спирачната система. В резултат на скорости и пресичане на
траектории в конфликтна точка е настъпил удар в предна дясна част на лек
автомобил „Опел Вектра“ и в задната част на
велосипедиста Я.. След удара лек автомобил „Опел Вектра“
се е установил на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на произшествието, тялото на А. Я. е паднало на мястото и в
положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 8/13
местопроизшествието,
а велосипедистът е паднал на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието. Максималната скорост на лек
автомобил „Опел Вектра“, при която водачът би имал
техническа възможност да спре преди да измине дължината на видимата зона пред
автомобила към велосипедиста при движение на къси светлини е била 70 км/ч.
* Достатъчно условие за предотвратимост
на произшествието е било велосипедистът да не навлиза в коридора на автомобила
– примерно при движение в дясно на дясната пътна лента.
* Изследваното
ПТП е между лек автомобил и пешеходец, настъпило при нощни условия, между два
квартала на населено място, като скоростта на автомобила преди произшествието е
била около 60.04 км/ч и попътно няма данни за поставен пътен знак „В26“,
ограничаващ скоростта.
* Пострадалият е ударил с главата си предно обзорно
стъкло в десен долен ъгъл и го е счупил.
* При вариант, че велосипедистът се бе движил вдясно на
дясната пътна лента, без да променя траекторията си, няма създадена конфликтна
точка с автомобила, т. е. удар не би настъпил. При вариант, че велосипедистът се бе движил в лявата
част на дясната пътна лента, без да променя траекторията си, то има конфликтна
точка с автомобила, т. е. удар би настъпил в лявата предна част на автомобила и
дясната на велосипедиста. Площта от дясната пътна лента, която остава свободна
за преминаване на други ППС покрай велосипеда зависи от габаритите на
преминаващите ППС;
Докладната записка на дежурния а.до началника на
районно полицейско управление съставлява официален свидетелстващ документ, тъй
като е изготвена от длъжностно лице и по определени в закона – чл. 62, ал. 2,
т. 2 от Инструкция № 8121з-929/02.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, форма
и ред, поради което според чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с доказателствена
сила за направените от полицейския орган констатации и за начина, по който е
бил регулиран пътният участък към датата на пътния инцидент.
Официален документ е и протоколът
за оглед на местопроизшествие, тъй като е изготвен
съобразно чл. 128 и чл. 129 във връзка с чл.
155 и чл. 156
Наказателно-процесуален кодекс, поради което съставлява доказателство за
констатациите на разследващя полицай относно мястото
на произшествието, участниците в него, състоянието на пътя, местоположението на
участниците в ПТП, намерените веществени доказателства, повредите по пътните
превозни средства.
Така въз основа на
тези два официални документа съдът приема за установено, че : на **** г., преди
22:30 ч., на републикански път ****, километър *** /между кварталите „Г.Н.“ и
кв. „П.“ на гр. Р./, на 60 м. източно от б. „Егер“, е
произтекло пътнотранспортно произшествие, участници в което са лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № ****, управляван от свидетеля Н. Н., който се е движил в посока запад
– към гр. П., в северната лента на
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 9/13
платното
за движение, разделено на две пътни ленти – по една за всяка посока, а също и
велосипедистът А. Я., облечен с бежови на цвят панталони и зелена куртка, който
е п., чието тяло е било разположено косо спрямо оста на пътното платно – торсът
на банкета, а долната му част в северната пътна лента; същевременно след
инцидента лекият автомобил се е установил в южната пътна лента; пътният участък
е бил прав, с добра и суха настилка, а движението по него, регулирано с пътни
знаци - „В24“ – забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош;
„В22“ – забранено завиването наляво и със следната пътна маркировка – единична
непрекъсната линия М1 /на пътните превозни средства е забранено да я застъпват
или пресичат/; по лекия автомобил са установени следните повреди – напукано и
вдлъбнато навътре в дясната част предно обзорно стъкло, побитости
и кални динамични следи и драскотини по боята от твърд предмет на преден капак,
вдлъбнатина в областта на буквата „Р“ на предна дясна регистрационна табела,
спукана пластмасова броня на около 10 см. от бронята, счупено стъкло на преден
десен мигач и увредена рефлект. пластмаса на
уплътнение, липсващо парче от рефл. пластмаса; не са
забелязани следи от спирачен път от гумите на автомобила.
В пълно съответствие с констатираното при огледа на
местопроизшествието обстоятелство, че не се наблюдават следи от спирачен път от
гумите на автомобила е изводът на в.л. инж. С. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, че скоростта на движение на лек
автомобил „Опел Вектра“ преди произшествието и в
момента на удара е една и съща – 60 км/ч, което кореспондира и на показанията
на свидетеля Н. за внезапната поява на велосипедиста пред управлявания от него
лек автомобил.
Освен това напълно се припокриват констатациите на
длъжностните лица отразени в коментираните два официални свидетелстващи
документа и показанията на св. Н. отнсно условията на
пътя към момента на настъпване на произшествието, липсата на спирачен път от
гумите на автомобила, местоположението на последния и на велосипедиста след
пътния инцидент и повредите по автомобила, като въз основа на това съвпадение и
извода на автоексперта относно скоростта на движение
на лекия автомобил преди произшествието и по време на удара, съдът кредитира
като съвсем логични и истинни и показанията на свидетеля Н. в частта им,
описващи и самото поведението на участниците в пътния инцидент - за внезапната
поява на велосипедиста пред управлявания от него автомобил, за посоката на
движението му – от ляво на дясно, т. е. от юг на север, перпендикулярно на
движението на автомобила, за реакцията на водача на лекия автомобил, който за
да избегне удара с велосипедиста е завил наляво, за мястото на удара на
велосипедиста с автомобила. Тъй като в пълен диспут с последните са изводите на
в.л. инж. С., че велосипедистът непосредствено преди инцидента се е движил по
платното за движение пред лек автомобил „Опел Вектра“,
също в посока от изток на запад и че „по делото няма обективни данни за
направлението на движение на велосипедиста А. Й. Я. преди момента на удара.“,
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 10/13
между
които впрочем е налице и противоречие, то настоящият състав не кредитира
заключението му в тези части.
Така въз основа на анализа на обсъдените доказателства
съдът приема, че пътнотраспортното произшествие е
произтекло по следния механизъм - свидетелят
Н. е пътувал с лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег. № ****, по републикански път ****, /между кварталите „Г.Н.“ и кв. „П.“ на гр. Р./,
пътното платно на който е разделено на две пътни ленти – по една за всяка
посока на движение, с пътна маркировка – единична непрекъсната линия М1, в
посока изток – запад, към гр. П., в северната пътна лента, като в участъка на
километър 76+000, на 60 м. източно от б. „Егер“, внезапно
се е появил велосипедистът А. Я., облечен с тъмни работни дрехи, който е
пресякъл пътната лента, в която се е движил лекият автомобил, от ляво на дясно,
т. е. от юг на север, перпендикулярно, на близко разстояние до автомобила, като
за да избегне удар с него водачът на лекия автомобил е завил на ляво, но
въпреки това такъв се е осъществил и велосипедистът се е ударил в дясната част
на предното обзорно стъкло на автомобила.
С оглед опазване на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, улесняване на придвижването им, опазване
на имуществото на юридическите и физическите лица, а също и на околната среда
от замърсяването от моторните превозни средства държавата чрез законодателния
ѝ орган е приела Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата
отворени за обществено ползване, изискванията за правоспособност на водачите на
пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и
на съответните служби и длъжностни лица, принудителните мерки и наказанията за
нарушаване на разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни
актове, в разпоредбите на който, имащи отношение към процесното
пътнотранспортно произшествие, е предвидено следното :
„Всеки участник в движението по пътищата:
с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“ /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП/;
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да не извършва маневри, изразяващи
се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение“ /чл. 5, ал.
2, т. 4 ЗДвП/;
„Водачът на велосипед е длъжен: да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените
места, през тъмната част на
денонощието и при намалена видимост“ /чл. 80, т. 1 ЗДвП/
„Водачът на велосипед е длъжен: да се движи възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение“ /чл. 80, т. 2 ЗДвП/
Прие се за установено в предходното
изложение, че велосипедистът А. Я. е бил облечен в тъмни работни дрехи, като
няма данни да е носил
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 11/13
светлоотразителна жилетка и непосредствено преди сблъсъка
си с автомобила е изскочил внезапно пред него, на близко разстояние, пресичайки
движението му перпендикулярно, от юг на север. Следователно в разрез с
императивните изисквания на чл. 80, т. 1 и т. 2 ЗДвП и на чл. 5, ал. 2, т. 4 и
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП той не само не е бил облечен със светлоотразителна
жилетка през нощта, не се е движил и най-близо до дясната граница на платното
за движение, но и внезапно е изскочил пред управлявания от свидетеля лек
автомобил, като е пресякъл движението му, преминавайки от южната към северната
лента за движение, като е създал опасност за движението, поставил и в опасност собствения
си живот и е причинил имуществени вреди. При тези обстоятелства не би могло да
се приеме, че той е бил предвидимо препятствие за водача на лекия автомобил, а
от тук и на последния да се вмени във вина резултатът от процесния
пътен инцидент. Ето защо и с оглед на заключението на автоексперта,
че, ако се приеме, че велосипедистът не е бил предвидимо препятствие, то от
техническа гледна точка единствената причина за настъпилото произшествие е
поведението на велосипедиста А. Я., който не се е движил възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение, решаващият състав намира, че водачът
на лекия автомобил няма вина за пътния инцидент, а от там и за произтеклата при
него смърт на велосипедиста.
Тъй като не е налице противоправно
деяние на третото лице – водача на застрахования автомобил, а отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия причинител на застрахователното събитие, то не
са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс
за застраховането за ангажиране на отговорността на застрахователя на
застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка
с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие,
рискът от настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради
което предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно е
възражението на ищцовата страна за прекомерност на
заплатеното от ответника по банков път съобразно представения като
доказателство заверен препис на Платежно нареждане референция ******
г. на представляващото го по делото адв. др. „М. и И.“ адвокатско възнаграждение от 2330 лв.,
върху което е начислен и данък върху добавената стойност, равняващ се на 466
лв. на основание § 2а от Допълнителни разпоредби към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /наричана накратко по-долу в настоящото изложение Наредбата/,
поради това, че същото е регистрирано по Закона за данъка върху добавената
стойност, тъй като размерът му е съобразен с минималния дължим такъв съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в редакцията й към датата на плащането /ДВ, бр.
68 от 2020 г./, равняващ се на 2 330 лв. без ДДС при цена на иска от 60 000
лв., т. е. преди
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 12/13
изменението й в открито съдебно заседание на
24.09.2024 г. на 90 000 лв. При това положение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки
от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
производството в размер на 1 892.50 лв. или
половината от сторените по производството разноски, възлизащи в общ размер на 3
785 лв. /в това число 969 лв. депозитни разноски за изплащане на възнаграждения
на вещите лица по допуснатата по делото КСМАТЕ, от които 100 лв. на д-р З.Н. и
869 лв. на инж. В.С.; 20 лв. депозитни разноски за изплащане на възнаграждение
на свидетел и 2 796 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС/.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Я. с ЕГН
**********,***, против „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Витоша“ № 89Б, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането за заплащане на сумата от 45 000 лв. като част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в
пълен размер на 160 000 лв., от смъртта на б. му А. Й. Я. на **** г.,
произтекла от непозволено увреждане, причинено от третото лице Н.Т.Н., което на **** г., около **** ч., на път ****,
в нарушение на правилата за движение с управлявания от него лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“, рег. № ****, застигнал и
блъснал б. му А. Я., който се движел попътно с велосипед, вследствие на което
последният п. на място, рискът
от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица ******* г., със срок на действие от 31.03.2019 г. до 30.03.2028
г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.А.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 1
892.50 лв. /хиляда осемстотин деветдесет
и два лева и петдесет стотинки/ разноски по производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Р. с ЕГН
**********,***, против „ДЗИ–Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Витоша“ № 89Б, иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането за заплащане на сумата от 45 000 лв. като част от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в
пълен размер на 160 000 лв., от смъртта на б. ѝ А. Й. Я. на **** г.,
произтекла от непозволено увреждане, причинено от третото лице Н.Т.Н., което на **** г., около *** ч., на път ****,
в нарушение на правилата за движение с управлявания от него лек автомобил марка
„Опел“, модел
Продължение на решение по т. д. № 1074/19 г. на ОСПд – стр. 13/13
„Вектра“, рег. № ****,
застигнал и блъснал б. ѝ А. Я., който се движел попътно с велосипед,
вследствие на което последният п. на място, рискът от настъпването на което събитие е покрит посредством сключен с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица ******* г., със срок на действие от 31.03.2019 г. до
30.03.2028 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.А.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
в гр. София и адрес на управление – бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 1
892.50 лв. /хиляда осемстотин деветдесет
и два лева и петдесет стотинки/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано
пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ :