№ 1693
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201762 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 1019/11.12.2021 г. на *** на
Община Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 13, ал. 5 от
Наредба за реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-
информационни елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив (Наредбата) е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2
от Наредбата.
Жалбоподателят моли да се отмени наказателното постановление. Възраженията
се свързват с неустановяване в административнонаказателното производство на
времето на поставянето на рекламно-информационни елементи (РИЕ), прилагането на
чл. 28 от ЗАНН, както и намаляване на наложената имуществена санкция. В съдебно
заседание се поддържат аргументите от жалбата и се претендират разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли да бъде
потвърдено постановлението с аргументи са доказването на нарушението и неговата
законосъобразност, неоснователно за прилагане на института на „маловажния случай“
и справедливото определяне на санкцията. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното. Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От фактическа страна съдът прие следното:
В Пловдивски общински инспекторат (ПОИ) постъпил сигнал за нарушаване на
нормативните актове на Община Пловдив от собственик на обект, находящ се на адрес
***. Затова на 17.09.2021 г. служители към ПОИ извършили проверка на фасадата на
сградата, която била частна собственост, на посочения адрес. В проверката участвали
1
П.Г. на длъжност *** и *** „***“ ЕООД. Установено било, че на фасадата на сградата
от адреса дружеството жалбоподател е поставило рекламно-информационни елементи
и извършва реклама на дейността си. На мястото лицата забелязали откъм ул. „Йосиф
Шнитер“ нетрайно прикрепени към фасадата три броя РИЕ с надписи „***“, от които
два броя с размери 2 м х 1 м и един брой с размер 1 м х 0,7 м, който представлявал
светещ двустранен рекламен елемент; откъм ул. „Виктор Юго“ нетрайно прикрепени
към фасадата други три броя РИЕ с надписи „***“, от които два броя с размери 2 м х 1
м и един брой с размер 1 м х 0,7 м, който представлявал светещ двустранен елемент; а
на монтираното слънцезащитно съоръжение към фасадата над входа на търговския
обект в сградата един брой рекламен елемент с надпис „***“ с размери 0,7 м х 0,4 м. За
извършените на място констатации служителите в местната администрация съставили
констативен протокол серия А № 110622. Не бил представен на служителите документ
за разрешаване поставянето на РИЕ, което се отбелязало в протокола. Затова с
последния бил предоставен срок до 24.09.2021 г. да се предоставят в ПОИ
непредставените документи при проверката. По-късно служителят Г. направил
проверка в отдел „Стопански дейност“ в район Централен към Община Пловдив за
данни за подавани за разглеждане и одобряване на документи с положително
становище на проверяваните РИЕ, чийто резултат бил отрицателен и нямало започната
процедура по узаконявяване.
За установеното му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия А бл. № 5926/29.09.2021 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2
от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели и законния
представител на дружеството нарушител, който отбелязал, че има възражения и ще ги
депозира в тридневен срок. В акта било отбелязано, че нарушението се състои в това
дружеството нарушител е поставило и ползвало РИЕ по фасадата на сградата – частен
имот, без разрешение за поставяне от общинската администрация. Постъпило и
писмено възражение срещу съставения акт.
За извършеното нарушение било издадено НП, с което на дружеството
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
нарушението на основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата.
На 09.05.2022 г. в администрацията на район „Централен“ към Община Пловдив
били депозирани документи за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ с вх. №
94012-34647.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
П.Г. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, констативен протокол серия А №
110622/17.09.2021 г., писмено възражение вх. № 21ПОИ-1168/04.10.2021 г., писмен
сигнал вх. № 21ПОИ-982/17.08.2021 г., копие на бележка за вх. № 94012-34647 от
09.05.2022 г. ведно с устройствена схема за рекламни елементи по чл. 57 от ЗУТ,
обяснителна записка, заповед № 20ОА-2663/18.12.2020 г.
Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение посочва, че лично е
присъствал на проверката и установил седем на брой РИЕ по фасадата на сградата, а
след проверка в по-късен момент не открил подадени документи за започване на
процедура по издаване на разрешение за поставяне на РИЕ. Показанията му се
подкрепят от събраните писмени доказателства, в това число констативния протокол,
но така също и представените от представителя на жалбоподателя документи за
започване на процедура за издаване на разрешение с входящ номер от 09.05.2022 г. По
тази причина съдът оцени с доверие показанията и на свидетеля, доколкото са
2
непротиворечиви, подробни, последователни и логични.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в
същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение, а именно чл. 6, ал. 1,
т. 2 от Наредбата. Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него, от
което той се е възползвал. Спазени са изискванията на чл. 40 от ЗАНН, като актът е
съставен в присъствието на двама свидетели и представител на дружеството
жалбоподател, като му е предявен и той е отправил своите възражения.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за поставяне рекламно-
информационни елементи.
Не може да се приеме за основателно възражението от жалбата за липсата на
пълно описание на нарушението, свързвано с неустановяване на момента на
поставянето на РИЕ. Последното не е част от фактическия състав на нарушението, за
което се ангажира отговорността на дружеството. Нарушението е квалифицирано от
актосъставителя и наказващият орган е ангажирал отговорността му за това, че са
поставени РИЕ без предварително издадено разрешение от общинската администрация
по чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата, която разпорежда заявление за издаване на
разрешение за поставяне на РИЕ да се отправя до *** на съответната районна
администрация, когато се касае за разполагане на РИЕ върху частни имоти, с
изключение на тези, които попадат в публичните пространства на пешеходна зона I на
гр. Пловдив: площад „Централен“ - ул. „Княз Александър I Батенберг“ - площад
„Римски стадион“ - ул. „Райко Даскалов“ - до Пешеходния мост и прилежащите им
пешеходни пространства. Оттук и задължението за дължимо поведение се свързва с
подаването на заявление за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ. Така че е
ирелевантно като обстоятелство моментът на първоначално поставяне на елементите.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, наказващият орган, е квалифицирал поведението на
дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, ал. 1, т.
2 от Наредбата и правилно е ангажирал отговорността му като субект на
административнонаказателното постановление. Както се посочи, нормата задължава
лицата да отправят заявленията си до *** на съответната районна администрация,
3
доколкото за задължени поставянето на РИЕ върху недвижимите имот да става само
след предварително разрешение за поставяне, издадено по установения с Наредбата
ред, в който текст е изр. първо на чл. 6 от Наредбата.
Безспорно се установява, че на 17.09.2021 г. в гр. Пловдив на фасадата на сграда
с административен адрес ул. „*** дружеството „***“ ЕООД е поставило и извършва
рекламна дейност чрез нетрайно прикрепени към фасадата рекламно-информационни
елементи 7 на брой без за поставените РИЕ да има разрешение за поставяне от
съответната районна администрация на Община Пловдив. Фактическият състав на
нарушението изисква поставянето на такива елементи да е предхождано от разрешение
на администрацията. Следователно поставянето и извършването на рекламна дейност
чрез поставени на недвижим имот РИЕ без издадено такова разрешение е в нарушение
на посочената разпоредба. Същевременно безспорно се установява, че поставените
РИЕ са свързани с дейността на дружеството по повод на стопанисвания обект,
доколкото са били свързани с неговата дейност по предлагана на храна. Всичко това е
напълно достатъчно да се приеме за категорично доказано от обективна страна
извършване на деянието, за което е повдигнато административнонаказателно
обвинение на дружеството жалбоподател.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, то и субективната
страна на деянието не подлежи на изследване, тъй като отговорността му е обективна и
безвиновна.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 13, ал. 5 от Наредбата, която предвижда, че кметът на
общината издава наказателно постановление, с което налага глоба на физически лица в
размер от 100 до 5 000 лв., а на еднолични търговци и юридически лица - имуществена
санкция в размер от 1 000 до 50 000 лв., съобразно тежестта на извършеното нарушение
на наредбата, ако нарушителят не подлежи на по-тежко наказание по друг нормативен
акт. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган правилно е посочил
санкционната разпоредба, така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и
разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават правата на
жалбоподателя. Освен това съответства на нарушението по чл. 6, ал. 1, т. 2 от
Наредбата, доколкото санкционната разпоредба е обща и обхваща всички нарушения
на Наредбата. Санкционната разпоредба не съдържа конкретно посочване на
фактически състав на нарушение или на нарушена разпоредба, а хипотезата на
нарушение не се обхваща от съставите на другите санкционни разпоредби.
Съдът намира обаче, че неправилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от
ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществена
санкция в размер от 2000 лв., т.е. над минималния от 1000 лв. Самото нарушение се
характеризира с поставянето на РИЕ без предварително издадено разрешение.
Следователно част от него не са броя на елементите на рекламна дейност, в който
смисъл бяха и показанията на актосъставителя за размера на санкцията. Самото
нарушение с тежест над обикновените случаи, подбудите му на извършване не могат
да се оценят като отегчаващи отговорността обстоятелства, доколкото са свързани с
обичайната търговска дейност и смисъла от нея и не наблюдават други отегчаващи
отговорността обстоятелства, доколкото не се твърдят и не се установиха други
нарушения на дружеството жалбоподател. Затова за да отговаря на целите по чл. 12 от
ЗАНН и на критериите по чл. 27 от ЗАНН съдът намира, че имуществената санкция
следва да бъде определена и наложена в нейния минимум от 1000 лв., който в
достатъчна степен ще способства за предупредителния и превъзпитателния ефект на
4
наказание както спрямо нарушителя, така и обществото като цяло. От друга страна
тежестта на нарушението е законодателно предвидена във високия минимум на
наказанието, което предвижда Наредбата. Предвид това наложеното наказание следва
да се измени и намали в посочения от съда размер.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване на
посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
дефиницията на „маловажния случай“ в пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за
извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е
винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена административно
наказание „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължение, свързано със
строителните норми и осъществяването на рекламна дейност. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от местния законодател като висока, тъй
като същите представляват неизпълнение с висока степен на риск за останалите
граждани. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е
гарантирането на обществения ред и здравето на гражданите, като в наредбата са
чувствително засилени както предвиденият контрол, така и отговорността при такива
нарушения. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в
състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето
защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер
на състава на отговорността няма отношение при преценката за наличието или
значителността (респ. липсата или незначителността) на вредните последици и не
представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на
обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на „маловажния случай“.
Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и
не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Напротив
нарушението е типично за същите от този вид.
Като е взел предвид всичко това, административнонаказващият орган е наложил
санкция на минимума за юридическите лица, чийто размер съдът намери за
несправедлив, поради което и наказателното постановление в тази част следва да се
измени като се наложи имуществена санкция в предвидения минимум от 1000 лв.
В останалата част съдът намира нарушението за доказано, а постановлението за
законосъобразно. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Следователно обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в
останалата част.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН право на
разноски в настоящото производство има страната, в чиято полза е постановен
съдебния акт. Тъй като съдът прецени санкцията за несправедлива и измени санкцията
само в тази част, то крайният изход от делото е в полза и на двете страни, поради което
разноски следва да се присъдят по съразмерност.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на
жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 18 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при интерес от
1000 лв. до 5000 лв. минималното адвокатско възнаграждение се определя на 300 лв.
5
плюс 7 % за горницата над 1000 лв. В случая имуществената санкция е в размер на
2000 лв., т.е. 300 лв. плюс 7% от 1000 лв. се равнява на 370 лв. общо като минимален
праг на адвокатското възнаграждение. Съгласно тълкувателната практика на ВКС
разноските за адвокат следва да бъдат уговорени, реално сторени и претендирани до
приключване на пренията. В случая по делото е предоставен договор за правна защита
и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в 500 лв. и в който е записано, че
при подписването му то е изплатено в брой, което представлява разписка за
извършеното плащане и следва да се отчете от съда като доказателство за реалното му
извършване. Неприложима е посочената в договора разпоредба на чл. 8 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото настоящото дело
не е от административен характер, каквото е условието й, а такова от
административно-наказателен характер и затова следва да се определи на основание
чл. 18 вр. чл. 7 от Наредбата. Същевременно обаче не е направено от въззиваемата
страна възражение за прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение,
поради което и съдът не може да го определи в минимален размер. Оттук и доколкото
претенцията на жалбоподателя е уважена на половина, то следва да му се присъдят и
разноски в размер на 250 лв., т.е. половината от претендирания и доказан като заплатен
адвокатски хонорар.
Своевременно е направена и претенция за присъждане на разноски и от страна
на въззиваемата страна. С оглед фактическата и правна сложност на делото и оказаната
професионална помощ, следва разноски да бъдат определени в минимален размер
съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 лева. И предвид частично потвърждаване на наказателното
постановление и намаляването на санкцията на половина, разноски следва да бъдат
присъдени в размер на 40 лв. по съразмерност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1019/11.12.2021 г. на *** на Община
Пловдив, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 13, ал. 5 от Наредба за
реда за издаване на разрешение за поставяне и ползване на рекламно-информационни
елементи върху недвижими имоти на Община Пловдив (Наредбата) е наложена
имуществена санкция за нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата, като
НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 2000 лв. на 1000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на Община Пловдив сумата от 40
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 250
лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на
касационните основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6