№ 505
гр. Перник, 24.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Велислава Ст. Енчева
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело №
20241720104381 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от "АПС
Бета България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. София, п. к,
1404, р-н Триадица, бул. "България" № 81 В, представлявано от управителите
П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. против С. К. Р., ЕГН ********** от гр. Перник с
обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл.
240, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК.
Ищецът твърди, че на 13.01.2019 г. между "Сити Кеш" ООД,
гр.София в качеството на кредитодател и С. К. Р. в качеството на
кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 258171,
по силата на който С. К. Р. получила сумата от 450, 00 лева, срещу което се
съгласила да върне 2 броя вноски от по 308, 00 лв., в срок до 13.03.2019 г.,
когато била падежирана последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит. Поддържа се, че
ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит. С
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2022 г. "Сити
Кеш" ООД, гр. София като цедент е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера "АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п. к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3. Вземането
срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано на
стр.4 от Приложение № 1 към договора за цесия. Излага се становище, че
длъжникът бил уведомен за извършената цесия на 23.08.2022 г. Длъжникът не
изпълнил задълженията си по договора за кредит, поради което ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните
суми. Заповедта била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, от което за ищеца се
1
породил правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено със сила на пресъдено нещо по отношение на С. К. Р., че
последната дължи на "АПС Бета България" ЕООД сумата в общ размер на
523.16 лева, от която сума главница, в размер на 450, 00 лв., законна лихва за
забава върху главницата, в размер на 73.16 лв., за период от 13.03.2019 г. до
09.01.2024 г., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендира
съдебни разноски по делото ведно със сторените в производството по ч. гр.
дело № 287/2024 г. на Районен съд-Перник.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
чрез назначения особен представител адв. И. С., в който предявените искове се
оспорват по основание и размер. Възразява, че не е налице сключен договор за
заем, а при условията на евентуалност, че договорът за заем е недействителен,
на основание чл.22 ЗПК вр. чл. 26 ЗЗД, поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Излагат се доводи, че клаузите за заплащане на
неустойка и възнаградителна лихва са нищожни поради противоречие с
добрите нрави. По подробно изложените съображения в писмен отговор, моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира
разноски.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител в
писмено становище моли съда да уважи исковата молба.
Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, чрез
процесуалния си представител излага доводи за неоснователност на исковата
молба.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. дело
№287/2024 г. по описа на Районен съд –Перник, се установява, че по
подаденото от ищеца срещу ответника заявление е издадена заповед
№201/19.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която е разпоредено длъжникът С. К. Р. гр. Перник да заплати на
кредитора-„АПС Бета България“ ЕООД, гр. София следните суми: сумата от
450,00 лева главница по договор за потребителски кредит №258171/13.01.2019
г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, гр. София, сумата от 22.66 лева, договорна
лихва и сумата от 73.61 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 13.03.2019 г. до 09.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 19.01.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 15.97 лева,
представляваща държавна такса и 31.93 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По делото от страна на ищеца е представен договор за паричен
заем кредирект № 258171, сключен на 13.01.2019 г. между "Сити Кеш" ООД в
качеството му на заемодател и ответницата в качеството на заемател. По
силата на процесния договор, дружеството се е задължило да предостави на
С. К. Р. заем в размер на 450 лева, срещу което заемателят поема задължение
2
да върне сумата на 2 месечни погасителни вноски от 236.33 лева, неустойка в
размер на 71.67 лева, в срок до 13.03.2019 г., заедно с фиксиран годишен
лихвен процент 40. 05 % (възнаградителна лихва) и годишен процент на
разходите – 49.05 %. Липсват подписи на страните по договора, като съгласно
чл. 8 от същия, той се сключва в два еднообразни екземпляра и се подписва в
съответствие с процедурата, предвидена в общите условия към него, както и
изискванията на действащото българско законодателство. По делото е
представено копие от Общи условия (ОУ) на "Сити Кеш" ООД за заеми
"Кредирект", според които отпускането на заем "Кредирект" се извършва въз
основа на договор за заем, сключен по условията и реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние под формата на електронен
документ съгласно ЗЕДЕУУ или въз основа на писмен договор за
потребителски заем на хартиен носител при изискванията на ЗПК.
Съгласно чл. 6 от ОУ кандидатстването за заем, когато същото се
осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от
заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма,
намираща се на неговия сайт на адрес https: //credirect. bg, на уеб сайта или в
локален офис на трето лице партньор на заемодателя. Искането за
предоставяне на потребителски кредит се попълва от заемателя. Срокът за
разглеждане на всяко отправено искане за заем е 7 работни дни, считано от
подаването му. В чл. 8 от ОУ е предвидено, че при кандидатстване за заем
заемателят е длъжен да предостави всички посочени във формата за
кандидатстване данни, актуална електронна поща, телефон за връзка,
параметри на желания заем /размер на главницата и период на погасяване/,
две лица за контакт, както и да посочи желания начин на изплащане на
отпуснатата заемна сума: по банков път, на декларирана банкова сметка, или
чрез системата на "Изи Пей". Съгласно чл.9 от ОУ, заемодателят изпраща на
посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима
преддоговорна информация за искания заем. Неприемането им се счита за
отказ от подаване на искане и не позволява на заемодателя да разгледа
искането за заем. Според чл. 11 от ОУ заемодателят предоставя чрез своя уеб
сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи
условия, като заедно със СЕФ трите съдържат цялата необходима
преддоговорна информация. С натискането на бутона "Изпрати" заемодателят
декларира, че приема така предоставените му условия. Това действие се счита
за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените му
документи при условията, при които те са му предоставени. Съгласно чл.13 от
общите условия заемодателят потвърждава, респективно отказва сключването
на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение
или изпращане на кратко съобщение /SMS/ на декларирания от заемателя
телефонен номер. За мълчалив отказ от сключване на договора се счита
непотвърждаването му в срок от три работни дни, считано от датата на
подаване на искането за заем. Заемателят потвърждава /респективно отказва/
сключването на договор за заем във всеки момент до неговото сключване
посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен
национален телефонен номер *********. Доколкото отправянето на искане за
заем представлява желанието на заемателя да сключи договор за заем със
заемодателя, неговото съгласие за сключване на договор за заем е
наложително само при промяна от страна на заемодателя на първоначално
3
заявените параметри. По силата на чл.18 ОУ, при одобрение на сключването
на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя
електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия
във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него
информация. Изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на
заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и
начините, описани в общите условия. Тези действия се считат за подписване
на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните при
условията, при които са предоставени. В чл. 20 е предвидено, че договорът се
счита за сключен и влиза в сила от изпращането му от заемодателя на
заемателя и страните се съгласяват съобщенията по електронната поща да
имат силата на саморъчни подписи на страните, съгласно чл.13 ЗДЕУУ.
По делото е представена разписка за извършено плащане от „Сити
Кеш“ ООД в размер на 450.00 лева в полза на ответницата. Приложено е копие
от лог-файл по договор за паричен заем № 258171, отразяващо по дата и час
извършени действия в електронна форма. Не се спори между страните, че по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г.,
"АПС Бета България" ЕООД и "Сити Кеш" ООД са договорили, че "Сити Кеш"
ООД прехвърля възмездно в полза на "АПС Бета България" ЕООД вземания,
произтичащи от договори за кредит на физически лица, описани в
Приложение № 1. "Сити Кеш" ООД е упълномощило "АПС Бета България"
ЕООД (параграф 4, т.4.3 от договора) да уведоми длъжниците, за настъпило
прехвърляне на вземания.
От страна на ищеца е представено уведомление за цесия относно
обстоятелството, че "АПС Бета България" ЕООД е отправило до ответницата
изявление, съгласно което по силата на договор за цесия от 21.07.2022 г. "Сити
Кеш" ООД е прехвърлило в полза на ищеца вземанията си към ответника,
произтичащи от договор за кредит № 258171/13.01.2019 г. Съгласно чл. 6. 1 от
Договора, Заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването
на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо
на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова
гаранция (поне едно от изброените)., а съгласно чл. 6. 2. от Договора "При
неизпълнение на т. 6. 1., Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер
на 143.34 лева. Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с
подписването на настоящия договор за заем Заемателят счита за уведомен за
нейното начисляване. Начислената по настоящата точка неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план. "
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Искът е процесуално допустим, подаден е от легитимирано лице в
законоустановения срок.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да
установи следните предпоставки: 1. Наличие на облигационно
правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника по силата на валидно
сключен договор за потребителски кредит чрез средства за комуникация от
разстояние; 2. Реално предоставяне на заемната сума в твърдяния размер; 3.
Валидно сключен договор за цесия между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета
България“ ЕООД, по силата на който вземанията към ответника са
4
прехвърлени в полза на ищеца; и 4. Уведомяване на ответника за извършената
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установиха елементите от фактическия състав за наличието на твърдяното
накърнено материално право и въпреки разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест и дадените от съда указания, ищецът не сочи
доказателства за фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
Дружеството ищец (суброгирал се кредитор) не ангажира доказателства, които
да установяват надлежно възникнала между „Сити Кеш“ ООД и ответника
облигационна връзка, нито реалното предоставяне на заемната сума, а също и
че вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца от „Сити Кеш“
ООД по силата на сключения между двете дружества договор за цесия
При наличието на изрично оспорване от ответника и при
аргументираната по-горе доказателствена тежест за установяване на факта на
постигнато между страните съгласие за сключване на договора, респ. за
установяване на авторството на приложения по делото електронен документ,
само и единствено договорът за кредит не е достатъчен, тъй като с оглед
уговорките с кредитора, договорените в него условия не доказват пълно и
главно възникване на облигационно отношение между страните.
Представената по делото разписка за извършено плащане, съставена от трето
по делото лице, също не доказва възникнало между страните заемно
правоотношение, нито установява реално предаване на сумата на
ответницата. Приобщената разписката е неподписана, като не е представен
документ, съдържащ подпис на ответника за получаване на процесната сума.
За установяване на факта на сключване на договора за паричен заем
Кредирект № 258171/13.01.2019 г. от страна на ищеца е представено копие от
същия. Върху договора не са поставени подписи на страните по него, а според
отразеното в чл. 8 договорът се сключва в два еднообразни екземпляра и се
подписва електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в общите
условия към него, както и изискванията на действащото българско
законодателство. В общите условия на "Сити Кеш" ООД за заеми "Кредирект"
е описан подробно начинът на сключване на договорите за паричен заем от
разстояние, който включва двустранна размяна на кореспонденция между
кредитополучателя и кредитора, приключваща с посоченото в чл. 20
изпращане на договора на кредитополучателя, от който момент е прието, че
влиза в сила, като в същата клауза е предвидено, че страните са съгласни
съобщенията по електронна поща да имат сила на саморъчни подписи
съгласно чл.13 ЗЕДЕУУ.
По делото е представено копие от лог-файл по договор за паричен
заем № 258171, отразяващо по дата и час извършени действия в електронна
форма. Същото обаче по същността си представлява неподписан частен
свидетелстващ документ, който няма доказателствена сила и въз основа на
него не може да бъде прието, че отразените действия действително са се
осъществили. Съгласно чл.18, ал.1 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е:
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
5
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор; както и че между страните са разменени електронните съобщения,
отговарящи на изискванията на ЗЕДЕУУ.
В конкретния случай, ищецът не е доказал изпълнението на
посочените условия, поради което и не може да се приеме, че между страните
е постигнато съгласие за сключване на Договор за паричен заем Кредирект от
13.01.2019 г. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, а в чл. 11, ал. 1,
т. 27 е предвидено, че договорът следва да бъде подписан от страните. ЗПК
предвижда и възможност за сключване на договора за потребителски кредит
от разстояние, но това следва да бъде установено по делото. В случая
процесният договор за паричен заем кредирект нито е подписан от страните
по него, нито е доказано, че е сключен от разстояние чрез надлежно изявление
в този смисъл на страните по него. Поради това следва да се приеме, че не е
установен фактът на сключването му и съответно, че не е доказано съгласно
разпределената доказателствена тежест, че ответницата е поела задължения
към "Сити Кеш" ООД въз основа на него. Липсват доказателства за
предоставен на ответницата стандартен европейски формуляр.
С оглед на изложеното съдът намира, че „АПС Бета България“
ЕООД не проведе пълно и главно доказване, че процесната сумата е получена
на договорно основание по силата на твърдения Договор за паричен заем-
Кредирект, съответно при условията, съдържащи се в него.
Следва да бъде отбелязано, че ищцовото дружество се легитимира
като носител на спорното материално право въз основа на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., по силата на който
цедентът "Сити Кеш" ООД е продал на цесионера "АПС Бета България" ЕООД
парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение
№ 1. По делото обаче не е представено въпросното Приложение № 1, нито
дори опис на съдържанието му, от които да може да се извлече поне най -
обща информация за вземанията – длъжници, размер на прехвърлените
задължения и т. н., поради което съдът не може да формира извод дали
процесното вземане е сред прехвърлените, респ. дали ищецът е негов
надлежен кредитор. При тези факти, ищецът не доказва не само твърдението
си, че е налице валидно сключен договор между ответницата и „Сити Кеш“
ООД, но и че е придобил вземането срещу длъжника, за което му е издадена
заповед за изпълнение, по сключения договор за цесия. По делото липсват
доказателства, че ищецът изобщо е придобил вземане към ответницата по
сключения договор за цесия. За да е действителен договорът за цесия винаги
предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание,
което трябва да е определено или определяемо. Неопределяемостта на
прехвърлените вземания води до недействителност на цесията поради
недействителност на продажбата, на основание на която тя е извършена, т. е
поради липса на предмет по арг.чл. 26, ал.2 ЗЗД (Решение №32/09.09.2010 г.
на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК).
Отделно от горното, за да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо още той да отговоря кумулативно на
всички предвидени в разпоредбите на 10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20,
ал.2 ЗПК, чл. 12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от
6
изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл.22 ЗПК води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит.
В чл.6.2 от процесния договор е уговорена клауза, по силата на
която при неизпълнение на чл.6.1 от договора (относно предоставяне на
обезпечение) от страна на заемателят, последният дължи при неустойка. При
анализа на клаузата за неустойка, настоящият съдебен състав намира, че по
начина на уговарянето й, тя излиза извън присъщите на този договорен
ангажимент функции – да обезпечава, обезщетява и санкционира в случай на
неизпълнение, което е още едно основание за нейната нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Главното задължение на заемателя по договора
за кредит е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на
кредитора, а не да предостави обезпечение. Така изцяло липсва
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като такава би се дължала и при
точно и пълно изпълнение на основното задължение на длъжника (съгласно
чл. 6. 2 от договора и погасителния план във вариант при непредставяне на
обезпечение, неустойката се включва в размера на дължимата погасителна
вноска по кредита).
Поради това в случая не е налице обезщетителната функция на
неустойката, защото тя не гарантира възстановяване на вредите от евентуално
бъдещо неизпълнение на длъжника, нито го мотивира да изпълни точно.
Формално тази неустойка е уговорена като санкционна, но същата не зависи
от вредите от неизпълнението на допълнителното задължение за предоставяне
на обезпечение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Това е така, защото към момента на изтичане на предвидения
тридневен срок за обезпечаване на задължението по кредита, кредиторът не би
могъл да търпи вреди от липсата на обезпечение, тъй като дори по начина на
уговарянето й единствената погасителна вноска още не е била дължима.
Включена по този начин като падежно вземане (арг. от чл. 6.2 от
договора), претендираната сума по правната си същност не съставлява
неустойка, а част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на
начисляването й. По описания начин, е налице заобикаляне на закона.
Съобразно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребител, кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С
процесните клаузи за неустойка в полза на кредитора всъщност се обезпечават
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1
ЗПК.
Отделно от това, настоящият състав намира, че непредставянето
на обещани обезпечения (когато същите са били реално очаквани от
кредитора), съобразно разпоредбата на чл.71 ЗЗД дава основание да се иска
незабавно цялото задължение, а в случая кредиторът променя последиците от
липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той
начислява неустойка. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка
по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което се
7
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Клаузата не цели
обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната
страна. Това води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание
заобикаля закона с оглед чл.19, ал.4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
чл.11,ал.1, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени
при формиране на ГПР.
По изложените съображения предявеният установителен иск от
"АПС Бета България" ЕООД срещу С. К. Р., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на правния спор, претенцията на ищеца за
сторените по делото съдебни разноски, се явява неоснователна.
Воден от гореизложеното, Районен съд-Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №
81В, срещу С. К. Р., ЕГН ********** от гр. Перник обективно кумулативно
съединени искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 240, ал.1 ЗЗД вр. чл.86
ЗЗД вр. чл. 99,ал.3 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата в общ размер от 523.61 лева,
представляваща главница, в размер на 450, 00 лв., законна лихва за забава
върху главницата, в размер на 73.16 лв., за период от 13.03.2019 г. до
09.01.2024 г. ведно с лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 287/2024 г. на
Районен съд-Перник.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Перник.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8