РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Добрич, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230101275 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Съдът е сезиран с искова молба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вписано в
търговския регистър към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с която
срещу А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявен иск съдът да установи, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите , за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3330/2019г. по описа
на Районен съд Добрич, както следва:
-18 489,77 (осемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и
седем стотинки) лева - главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 916 от 07.08.2008 г.;
-692,31 (шестстотин деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки) лева - лихва
върху редовна главница (договорена лихва) по договора за кредит за периода от 20.12.2018
г. до 10.04.2019 г.;
-952,05 (деветстотин петдесет и два лева и пет стотинки) лева - лихва върху
просрочена главница по договора за кредит за периода от 20.11.2020 г. до 25.10.2021 г.;
-701,08 (седемстотин и един лева и осем стотинки) лева - наказателна лихва при
просрочие по договора за кредит за периода от 20.12.2018 г. до 18.09.2019г.;
С исковата молба се претендират и сторените в заповедното и установителното
производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава иска си на следните фактически твърдения:
На 07.08.2008 г. между „Уни Кредит Булбанк” АД - кредитор, от една страна, и А. Г.
А. (кредитополучател) от друга, е подписан Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 916. Страните са постигнали споразумение банката да предостави
ипотечен кредит в размер на 35 000,00 лева. От своя страна, кредитополучателят се е
задължил да погасява отпуснатата сума на месечни погасителни вноски с падеж всяко 20-то
число от текущия месец по посочената в чл. 7.1 от договора банкова сметка. Страните са
определили вида, размера и начина на изчисляване на лихвите, които се дължат върху
предоставената сума (чл. 4 от договора). Уговорен е ГПР в размер на 10,3558%.
В т.11 от Договора е уговорена наказателна лихва при просрочие на лихва и/или
главница за срока на просрочието, начисляема върху просрочената и изискуема част в
размерите по 4.3.
1
Определен е и крайният срок за погасяване на кредита - 20.08.2043 г. Освен
основните права и задължения на страните, банковата сделка регламентира и допълнителни
условия, както и правните последици, настъпващи при неизпълнение на поетите от страните
задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора са посочени и случаите, в които кредитът става
предсрочно изискуем. В клаузата е прието, че при всяко неизпълнение на кое да е
задължение на кредитополучателя по договора за кредит и Общите условия, дава
възможност на Банката да обяви предсрочна изискуемост на целия дълг.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за банков кредит,
Банката е предоставила на кредитополучателя парична сума в уговорения размер, като
същата е преведена по откритата за целта банкова сметка (чл. 6 от договора).
От друга страна, кридитополучателят, не е изпълнил надлежно основното си
задължение да заплащат изцяло и в срок месечните вноски. Неточното и ненавременно
изпълнение е довело до забава от страна на длъжника, а правените частични и ненавременни
плащания са били недостатъчни да компенсират възникналите просрочия, поради което е
начислена договорна лихва върху просрочена главница на основание чл. 11.1., във връзка с
чл. 4.1. от договора, както и неустойка за просрочена главница на основание чл. 11.1.3.
С оглед неизпълнението, Банката се е възползвал от правото си, съгласно чл. 17 от
договора, във връзка с чл. 30 от Общи условия (неплащане на парично задължение по
кредита), да обяви кредита за предсрочно изискуем, в т.ч. да пристъпи към незабавно
събиране на изискуемите суми - главница и лихви. Датата, на която кредитът е обявен за
изцяло предсрочно изискуем е 10.04.2019 г., за което е уведомен кредитополучателя с
покана за доброволно изпълнение, връчена надлежно на другата страна по договора.
Въз основа на заявление на „УниКредит Булбанк" АД е образувано ч. гр. д. № 3330
по описа на Районен съд Добрич за 2019 г. В резултат на производството, съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Г. А..
В рамките на преклузивния срок по чл. 414 от ГПК, от страна на длъжника е
подадено възражение срещу вземането по издаденото изпълнително основание.
С допълнителна молба вх.№ 1179/17.01.2024г. ищецът уточнява, че вноските, които
са останали незаплатени преди решението на банката за обявяване на предсрочната
изискуемост, видно от представеното по ч. гр. д. № 3330 по описа на Районен съд Добрич за
2019 г. извлечение от счетоводни книги на „УниКредит Булбанк” АД към 19.09.2019 г., са
четири и техният общ размер е 438.99 лева, за периода от 20.12.2018 г. до 20.03.2019г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба.
Исковете се оспорват като неоснователни досежно претендираната главница и лихви
върху редовна и просрочена главница по договор за банков ипотечен кредит кредит.
Сочи се ТР №8/2017г. на ОСГТК, с доводи, че ответникът не дължи претендираната
главница след предявяване на иска в пълен размер, т.к., за остатъка от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК до 20.08.2043г. падежът на плащане на тези вноски все още
не е настъпил
Сочи се, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на кредитополучателя
преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, нито през 2019г., а едва през м. март
2023г., когато е получена ПДИ от ЧСИ Л. Т., ведно с възражение по чл. 414 от ГПК.
Уведомяването на длъжника, че банката счита кредита за предсрочно изискуем,
направено чрез връчването на преписа от исковата молба или по друг начин след подаване
на заявлението, има за последица настъпването на предсрочна изискуемост към този
момент, т.е. променя основанието, на което е издадена заповедта. Ако предсрочната
изискуемост, на която се позовава ищецът, не е била обявена на длъжника преди подаването
на заявлението искът би следвало да бъде изцяло отхвърлен на предявеното основание.
Съгласно представеното като доказателство уведомление по изп.д. № 1039/2019г. по описа
на ЧСИ-Л. Т. и разписката към него, кредитополучателят не е бил открит на адреса. В този
смисъл ответникът счита, че предсрочната изискуемост по кредита тече от датата на
връчване на ПДИ. Договорната лихва би следвало да се начисли не от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ог ГПК пред PC-Добрич, а имено от датата на връчването на ПДИ от
страна на ЧСИ Л. Т. по изп.д. № 1039/2019г. по неин опис.
Ответникът сочи постановката на ТР№ 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, че предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Счита, че претендираните лихви върху редовната главница и наказателната лихва за
2
просрочие също ще бъдат с намален номинал след коригиране на претендираната главница
по договора за ипотечен кредит.
Ответникът прави доказателствено искане да се изиска и приложите към настоящото
производство изп.д № 2169/2017г. по описа на СИС при ДРС, като това е необходимо т.к. по
същото има извършена публична продан върху процесния ипотекиран имот и по
изпълнителното дело е извършено разпределение от ДСИ, като сумата от 11.052,84лв. е
преведена по сметка на ипотекарния кредитор и ищец в настоящото производство
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.
Освен това, в изпълнителното дело № 1039/2019г. по описа на ЧСИ-Л. Т. са
доказателствата за точната дата на връчване на ПДИ.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото ищецът представя Договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 916 от 07.08.2008 г., сключен между Банка „Уникредит Булбанк“ АД и А. Г. А. - в
качеството му на „Кредитополучател“.
Съгласно т.2 от Договора за банков кредит на физическо лице, на ответника А. е
предоставен потребителски кредит в размер на 35 000,00 лв., със срок на усвояване до
19.09.2008 г.
Кредитополучателят се е задължил да погасява отпуснатата сума на месечни
погасителни вноски с падеж всяко 20-то число от текущия месец по посочената в чл. 7.1 от
договора банкова сметка. Страните са определили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите, които се дължат върху предоставената сума (чл. 4 от договора), както и таксите по
обслужване на отпуснатия кредит (чл. 5 от договора). Определен е и крайният срок за
погасяване на кредита - 20.08.2043 г. Освен основните права и задължения на страните,
банковата сделка регламентира и допълнителни условия, както и правните последици,
настъпващи при неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл. 17 от договора
са посочени и случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем.
От справка с Договор за банков кредит на физическо лице № 916 от 07.08.2008 г.,
сключен между страните по делото, за предоставения заем за покупка на жилище в размер
на 35 000,00 лв. е уговорен годишен лихвен процент по т.4 от договора за лихвения период
по чл.4.1а от договора върху редовна главница, формиран от сбора на два компонента:
Базисен лихвен процент - 1 м. *** и надбавка.Към датата на подписване на договора
07.08.2008 г. - Годишния лихвен процент е 8.90 % формиран от сбора на БЛП по размер на 1
м. *** от 6.794 % и надбавка от 2.106 % . Съгласно чл.11 от договора и раздел III. от ОУ, за
кредити в лева - едномесечния *** е равен на индекса, публикуван на страницата „***“ на
*** в 11.00 ч. българско време два работни дни преди първия работен ден на месеца, и се
прилага от първия ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия
месец включително.
Съгласно чл. 11.1.2 при неиздължаване на погасителна вноска по кредита на падежна
дата в срока по чл.7 и/или предсрочна изискуемост, целия размер на кредита с настъпил
падеж ( неиздължената просрочена и изискуема част от главницата) се олихвява с лихва за
просрочие по т.4.2 от договора, т.е. с годишен лихвен процент формиран от БЛП на 1 M.***
и надбавка 4.106 %.
Съгласно чл.11.1.3 при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието,
целия размер на кредита{редовен дълг по главница и неиздължена просрочена и изискуема
част от нея) се олихвява и с лихва по т.4.3 от 5 % .
От справка с банково извлечение на ответника (л.24 по делото ),се установява, че с
референция № *** на 14.08.2008 г. по сметката е отразен превод от банката в размер на 35
000 лв. с основание „ усвояване на кредит ". На същата дата 14.08.2008 г. с референция №
*** е извършен вътрешнобанков превод с основание „ покупка на имот с банков кредит „.
По делото е представено уведомление от Банката, съдържащо изявление до
кредитополучателя за обявена предсрочна изискуемост на целия дълг поради забава в
плащанията по договора.
Съгласно молба вх.№ 3840/04.06.2019г. на основание чл.43 ЗЧСИ Банката е
възложила на ЧСИ връчване на уведомлението. От представената разписка за връчване се
установява, че изявлението на банката е отправено до адреса на кредитополучателя,
посочен в договора за кредит. Връчителят е удостоверил отсъствието на адресата от адреса
в течение на един календарен месец,, като са събрани данни от домашните, че лицето живее
трайно в чужбина. Залепено е уведомление на дата 06.07.2019г.
Същият адрес самият длъжник е вписал и във възражението по чл.414 от ГПК.
По заявление вх.№18612/19.09.2019г. на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД , по реда на
3
чл.417 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ на 20.09.2019г. по ч. гр. дело № 3330/2019 г., по описа на Районен съд - гр.
Добрич срещу А. Г. А. за процесните суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
от съдебен изпълнител на 07.04.2023г. на адреса в гр.Добрич, ж.к“Балик“, бл.28, вх.А, ет.3,
ап.8, чрез неговата майка. На 13.04.2023г., в законовия срок, А. А. е депозирал възражение
по чл.414 от ГПК.
По делото е изготвено и прието като доказателство заключение по допуснатата
съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Е. Й., кредитирано изцяло от съда.
Вещото лице установява, че договорения кредит от 35 000,00 лв. е преведен с
референция № *** на 14.08.2008 г. по банкова сметка с титуляр А. Г. А. - кредитополучател,
основание „усвояване на кредит покупка на имот с банков кредит „.
3а периода от 07.08.2008 г. ( датата на сключване на договора за кредит) до 19.09.2019
г. ( датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ТПК) от кредитополучателя са извършени плащания през периода от 14.08.2008 г. до
28.11.2018 г. вкл. за погасяване на кредитните задължения в размер на общо 49 611.84 лв.-
описани в приложение 1, таблица 1.
Извършените плащания от ответника през периода от 14.08.2008 г. до 28.11.2018г.
вкл., в размер на 49 611.84 лв., са осчетоводени от страна на Банката за погасяване на
• 16 510.23 лв. главница, в т.ч. в размер на 2107.39 лв. в пълен размер по
месечни вноски с падежи от 20.09.2008 г. до 21.11.2018 г. вкл. и предсрочно погасена в
размер на 14 402.84 лв. ( 3350 лв. на 04.07.2012 г. + 11 052.84 лв. на 28.11.2018г.)
• 30 873.38 лв. договорна лихва в пълен размер по месечни вноски с падежи от
20.09.2008 г. до 21.11.2018 г. вкл.
• 0.79 лв. лихви върху просрочена главница
• 913.70 лв. наказателни лихви при просрочие по договора за кредит
• 1313.70 лв. такса управление на кредита.
Вещото лице установява, че е налице забава в плащанията на 4 /четири / непогасени
и дължими ( падежирали) вноски за главница към датата на предсрочната изискуемост в
размер на 438.99 лв. с падежи за плащане от 20.12.2018 г. до 20.03.2019 г., съответно към
датата на подаване на исковата молба при предсрочна изискуемост на кредита непогасената
главница е в размер на 18 489.77 лв.
Изчислени от вещото лице, паричните вземания на банката по договора за банков
кредит към дата 19.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, са в
размер на общо 20 837.77 лв., от които :
• 18 489.77 лв. главница , в т.ч. 438.99 лв. по месечни вноски с настъпил падеж
от 20.12,2018 г, до 20.03.2019 г. вкл. и 18 050.78 лв. предсрочно изискуема
• 692.31 лв. договорна лихва за периода от 20.11.20" 8 г. до 10.04.2019 г.
• 952.05 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2018 г. до
19.09.2019 г. / таблица 2, колона 6/
• 703.74 лв. наказателна лихва при просрочие на кредита за периода от
20.12.2018 г. до 19.09.2019 г. / таблица 2, колона 71.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен- за съществуването на парично
вземане, за което на ищеца е издадена в т.н. заповедно производство и на осн.чл.417 от ГПК
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез лице от
домашните. В законовия срок длъжникът в заповедното производство е депозирал
възражение с което е оспорено вземането по издадената заповед за изпълнение. Това
обстоятелство и необходимостта да запази правата си по паричните вземания са мотивирали
банката, в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 ГПК.Указанията до заявителя за
предявяване на иск за установяване на оспореното вземане са му връчени на дата
25.04.2023г. Искът е предявен на 25.05.2023г., в законовия едномесечен срок. Той е
допустим, подведомствен е на съдилищата на Република България и подсъден на Районен
съд- Добрич по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Не е спорно за страните, че между ищеца- банка и кредитополучателя А. А. е
възникнала облигационна връзка по сключения договор за кредит, който има правната
характеристика на договор за заем. Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за опредЕ. цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
4
върне след изтичане на срока.
По делото не се оспорва, че процесният договор е породил желаните правни
последици, и по – конкретно, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем
сума. Горното обстоятелства се установява от справка с банково извлечение от сметката на
ответника и от изготвената и неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът взе предвид, че основанието на вземането е договорно и относим въпрос е за
валидността на процесния договор.
Процесният договор е потребителски и се подчинява на специалните изисквания на
ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 – годишния процент на
разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора.
Настоящият съд намира, че процесният договор съдържа изчерпателно и в цялост
всички законоустановени реквизити, относно изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК, по
следните съображения: Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на
получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишен процент на
разходите, лихвен процент, съдържа погасителен план, в който са отразени размерът, броят,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
За установяване валидността на договора са релевантни въпросите относно начина на
определяне на възнаградителната лихва и годишния процент на разходите, доколкото
договорът не би бил сключен без уговорката за възнаградителна лихва. Уговорения годишен
лихвен процент по чл.4.1а от договора върху редовна главница, формиран от сбора на два
компонента: Базисен лихвен процент - 1 м. *** и надбавка.Към датата на подписване на
договора 07.08.2008 г. - Годишния лихвен процент е 8.90 % формиран от сбора на БЛП по
размер на 1 м. *** от 6.794 % и надбавка от 2.106 % . Съгласно чл.11 от договора и раздел
III. от ОУ, за кредити в лева - едномесечния *** е равен на индекса, публикуван на
страницата „***“ на *** в 11.00 ч. българско време два работни дни преди първия работен
ден на месеца, и се прилага от първия ден на месеца до деня, предхождащ първия работен
ден на следващия месец включително.
Годишния процент на разходите, посочен в погасителен план, неразделна част от
договора е в размер на 10,3558%, като са изведени и всички разходи по кредита извън
годишния лихвен процент, които страните са уговорили.
При субсумиране на изложените правни доводи, следва да се приеме, че между
„Уникредит Булбанк“ АД и А. Г. А., ЕГН: ********** - в качеството му на
„Кредитополучател“ е възникнало облигационно отношение по валиден договор за кредит.
Безспорно е установено от вещото лице наличие на неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да погасява уговорените анюитетни вноски, като е налице забава в
плащанията на 4 /четири / непогасени и дължими ( падежирали) вноски за главница към
датата на предсрочната изискуемост в размер на 438.99 лв. с падежи за плащане от
20.12.2018 г. до 20.03.2019 г.
На основание изрична клауза в договора, обективирана в т.17, Банката-кредитор има
право да обяви за изцяло предсрочно изискуема цялата непогасена сума по кредита, която
възможност е била налице за ищеца към дата - 20.03.2019г., като приетото по делото
заключение на СИЕ установява, че и след тази дата кредитополучателят е продължил да
бъде в забава за плащането на дължимите месечни вноски по кредита.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно
изискуем. Съобразно т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на
кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
5
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Фактическият състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1)
настъпване на фактическите обстоятелства, водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договор за предсрочно изискуем, и 2) уведомяването на
длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то само ако към този момент са били налице обективните предпоставки
за изгубване на преимуществото на срока.
В Решение № 180 от 23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г., І г.о. на ВКС и в Решение №
148 от 02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г., № г.о. на ВКС, е даден отговор на въпроса относно
надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в
зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по
чл.422 от ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на
връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения при
тълкуване на договорните клаузи. Посочено е и в двете решения, че кредиторът не е
ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения, като възможни способи са
нотариалната покана и връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43
от ЗЧСИ, както и връчване чрез пощенска пратка.
Предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за връчване на книжата представлява разписана от
законодателя фикция за получаване на съобщението, при наличие на точно определени
предпоставки. За да бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на
процесуални срокове, настъпване на преклузии, упражняване срещу страната на
преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса по начин, който да не препятства
изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) № 44/2001, е необходимо пълно и
точно изпълнение на предпоставките за приложението й, включително реда и условията за
връчване. Още повече, че разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на
призовки, съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл. 37-58
от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респ. коя част от правилата на чл.
47 ГПК са неприложими в това производство. Не е въведено ограничение в приложението
на този ред за връчване и по отношение на действията предвидени в чл. 18, ал.5 от закона,
между които попада връчването на уведомлението за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният изпълнител следва да
приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й хипотези, като издири и връчи
съответните книжа на постоянния или настоящ адрес на адресата или по месторабота на
същия. Неизпълнението на разписаната процедура води до липса на редовно връчване по
предвидения ред.
Видно от приложената разписка за връчване, адреса на кредитополучателя е посетен
три пъти –на 04.06.2019г., на 12.06.2019г. и на 06.07.2019г., вкл. и в неработен ден.
Връчителят е събрал данни от съпруга на сестрата на А., че последния е в чужбина трайно.
Адресът, на който е извършено връчването ***, съвпада с постоянния и настоящ адрес на
ответника, а към момента на връчването ответникът не е имал регистриран трудов договор,
за да се осъществи връчване по месторабота.
В конкретния случай съдът намира, че е изпълнен фактическият състав на
разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира връчване на уведомлението
за предсрочна изискуемост на ответника. Така даденото разрешение е в съответствие и с
постановките на решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент
(ЕО) № 44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално право на
държава членка, която поради заинтересованост да се избегне ситуация на отказ на
правосъдие позволява провеждането на производство срещу и в отсъствието на лице, чието
местоживеене не е известно, ако юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди
произнасянето по него, че за откриването на ответника са предприети всички проучвания,
изисквани от принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, а именно
приложение на разписаната процедура по връчване.
Предвид изложеното съдът намира, че се е осъществила фикцията на закона,
залегнала в посочената разпоредба на ГПК, като с изтичане на 14-дневен срок от залепване
на уведомлението на 06.07.2019 г. от ЧСИ С.С. ответникът следва да се счита за уведомена
за новия срок за изпълнение на задълженията. Заявлението по чл.417, т.2 от ГПК в
заповедното производство е депозирано на 19.09.2019г.
6
Изчислени от вещото лице, паричните вземания на банката по договора за банков
кредит към дата 19.09.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, са в
размер на общо 20 837.77 лв., от които :
• 18 489.77 лв. главница , в т.ч. 438.99 лв. по месечни вноски с настъпил падеж
от 20.12,2018 г, до 20.03.2019 г. вкл. и 18 050.78 лв. предсрочно изискуема
• 692.31 лв. договорна лихва за периода от 20.11.20" 8 г. до 10.04.2019 г.
• 952.05 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2018 г. до
19.09.2019 г. / таблица 2, колона 6/
• 703.74 лв. наказателна лихва при просрочие на кредита за периода от
20.12.2018 г. до 19.09.2019 г. / таблица 2, колона 71.
Искът за установяването им до предявения размер е основателен изцяло.
На осн.чл.86 от ЗЗД, върху главното задължение се дължи и обезщетение за забава,
начиная от подаване на заявлението – 19.09.2019г.
Неоснователно е и възражението на ответника, относно прилагане на 235 ал.3 от ГПК
касателно сумите, които са събрани по принудителен ред в изпълнителното производство,
образувано въз основа допуснатото предварително изпълнение на вземането, предмет на
настоящото производство..
Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство за исковия процес, който се развива по реда на чл.422 ГПК, е разяснено с ТР
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т.9. С него е прието, че по общото
правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за
спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК. В
хипотезата по чл.418, ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила,
поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на
основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не
подлежи на проверка в исковия процес.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, както следва: 416,71лв. за държавна такса в
установителното производство, 1011,04лв. адвокатско възнаграждение в установителното
производство, 500лв. хонорар на вещо лице .
Разноските в заповедното производство следва да се възложат в тежест на ответника
съобразно изхода от спора, а именно 416,70лв. държавна такса и 1011,04лв. адвокатско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че А. Г. А., ЕГН: **********, от ***, дължи на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумите , за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3330/2019г. по описа на Районен съд
Добрич, както следва:
-18 489,77 (осемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и седемдесет и
седем стотинки) лева - главница по Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице
№ 916 от 07.08.2008 г.;
-692,31 (шестстотин деветдесет и два лева и тридесет и една стотинки) лева - лихва
върху редовна главница (договорена лихва) по договора за кредит за периода от 20.12.2018
г. до 10.04.2019 г.;
-952,05 (деветстотин петдесет и два лева и пет стотинки) лева - лихва върху
просрочена главница по договора за кредит за периода от 20.11.2020 г. до 25.10.2021 г.;
-701,08 (седемстотин и един лева и осем стотинки) лева - наказателна лихва при
просрочие по договора за кредит за периода от 20.12.2018 г. до 18.09.2019г.;
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН: **********, от ***, да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
7
управление: ***,сторените по делото съдебни разноски, както следва: 416,71лв. за държавна
такса в установителното производство, 1011,04лв. адвокатско възнаграждение в
установителното производство, 500лв. хонорар на вещо лице .
ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН: **********, от ***, да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, вписано в търговския регистър към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***,сторените в заповедното производство по гр.д№ 3330/2019г. по описа на РС
Добрич разноски в размер на 416,70лв. държавна такса и 1011,04лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8