№ 8486
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110132653 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ,
вр.чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД от „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.“ АД срещу С.О. за заплащане на
сумата 1122,47 лв. за главница, представляваща платено от ищеца
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета
№***********“ по договор за имуществена застраховка „Каско“
№*********/01.07.2021, със срок на покритие 09.08.2021-08.08.2022 г. за
настъпили имуществени вреди по лек автомобил марка „V.“, модел „G.“, с рег.
№**********, при пътно-транспортно произшествие от 08.06.2022 г. в
*************, ведно със законна лихва от дата на подаване на искова молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на горепосочените дата и място е настъпило ПТП, при
което лекият автомобил при движение по общински път попада в необезопасена
и несигнализирана дупка на пътното платно, от което са причинени
имуществени вреди върху автомобила. Твърди, че собственикът на увреденото
МПС е застрахован при ищцовото дружество по имуществена застраховка
„Каско”. Поддържа, че оценката на вредите възлиза на 928,30 лв., заплатени като
застрахователно обезщетение по образуваната при ищеца застрахователна
преписка. Посочва, че за стойност на гуми и монтаж, собственикът на
увреденото имущество е представил фактури за сторени разходи, които
застрахователят е одобрил до 194,17 лв. На осн. чл. 410, ал. 1 КЗ след заплащане
на застрахователното обезщетение като застраховател встъпва в правата на
застрахования, увреден от непозволено увреждане от ответника, който носи
отговорност като стопанин на пътя.
Ответникът оспорва по основание и размер иска. Счита претенцията за
недоказана и оспорва наличието на препятствие на пътя и механизма на
настъпване на произшествието, а платеното без да са осъществени условията по
ОУ на ищеца, вкл. че не е покрит. застрахователен риск, вкл. за „гуми“. Твърди,
1
че водачът на увреденото МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е
съобразил поведението си с пътната обстановка, а именно при движение със
съобразена скорост е можел да избегне препятствието и навежда възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Счита, че пасивно материално
легитимиран по спора е ДЗЗД С.З. 3, на което са възложени дейности по текуща
поддръжка и ремонт на пътя по Договор №СO19-ДГ55-517/23.07.2019 г.
Третото лице-помагач „Н.с.“ ЕООД, в качеството на съдружник в ДЗЗД
С.З.Т., на страна на ответника оспорва исковете.
По реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1,пр.2 от ЗЗД, С.О.
предявява и приет обратен осъдителен иск срещу „Н.с.“ ЕООД, в качеството на
съдружник в ДЗЗД С.З. 3 за заплащане, съобразно дялово участие сумата 1066,35
лв., в случай, че съдът намери главния иск за основателен, респ. е налице
некачествено изпълнение по договора, за което следва да платят обезщетение в
размер на вредата, която С.О. евентуално заплати.
В срока по чл. 131 от ГПК „Н.с.“ ЕООД оспорва главният иск като
недоказан и неоснователен, вкл. поддържа възражение за съпричиняване.
Оспорва обратният иск и поддържа, че извършената работа по пътния учатък е
приета без забележки от възложителя С.О.. Поддържа, че няма задължение да
сигнализира извършването на ремонти дейности, съгласно договора, към
момента на настъпване на твърдяното ПТП, при условията на възлагателно
писмо.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че пътят, на който се твърди да е
настъпило процесното ПТП, е общински път; както и че „Застрахователно
акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД е заплатило 1122,47 лв. за извършен
ремонт на процесното МПС по сключен със собственика му договор за
имуществена застраховка „Каско“, обективиран в приетата по делото
застрахователна полица със срок на покритие 09.08.2021-08.08.2022 г., при
клауза „Пълно каско“, във вр. гл. II oт ОУ, „Помощ на пътя“, „Допълнително
покритие щети без документ“ и „Официален сервиз“. Увредените гуми са
принадлежност към главната застрахована вещ и при условията на „Пълно
каско“ настъпили щети по тях в резултат от ПТП са предмет на застраховката.
Разпитан св. А. Н. – водач на застрахования автомобил по време на ПТП,
чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, като преки и
непосредствени на очевидец, потвърждава твърденията на ищеца. При
управление с процесния автомобил е преминал през необозначена и
необезопасена дупка, като съобщава в детайли уврежданията. Съдът възприема
показанията на свидетеля за добросъвестни, логични и последователни.
От писмените доказателства – застрахователна полица ведно с ОУ,
уведомление за щета, фактури, във вр. договор за изработка /ремонт/ на
процесния автомобил, както и от заключение на СТЕ, се изяснява, че към датата
на застрахователното събитие МПС марка „V.“, модел „G.“, с рег. №**********,
е било в експлоатация 2 г., 9м. и 27 дни, считано от дата на първа регистрация –
12.08.2019 г. Установените увреждания от писмените и гласни доказателства се
намират в пряка причинна връзка с произшествието. В тази връзка съдът не
споделя доводите на ответника, че несъставянето на протокол за ПТП от
органите на МВР води до недоказаност на претенцията. В конкретния случай се
касае за парично вземане, което произтича от извъндоговорно –деликтно
2
основание, за чието установяване са допустими всички доказателствени
средства. Не могат да ограничат предварително установяването на определени
факти само с писмен документ, тъй като процесуалният закон не предвижда
забрана. Ремонта за възстановяване на увреждания на лекия автомобил е
извършен в официален сервиз. Предвид това следва да намери приложение чл.
17, ал. 1 от Методиката към Наредба № 24/8.03.2006 г., който посочва в кои
случаи се приема за действителна стойност на вредата- тази по фактури, когато
са издадени от официален вносител и за превозно средство със срок на
експлоатация до 3 години. Автомобилът е предмет на гаранционно поддържане
към датата на настъпване на ПТП, а застрахователят има задължение при вреди
върху нов автомобил да заплати стойността на ремонт с части от оторизиран
(официален) сервиз на марката. Следа да се отбележи, че при нови автомобили е
налице гаранция, която става невалидна при ремонт на автомобила в
неоторизиран сервиз на марката. Това е прието и в практика на ВКС, която
изрично сочи, че при ремонт на нови автомобили се вземат предвид цените в
оторизиран сервиз - вж. Решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., II
ТО; Решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., II ТО. Ако не бъде
взето предвид това обстоятелство, няма да може да се стигне до реално
„възстановяване“ на автомобила към състоянието преди увреждането - същият
вече няма да може да бъде ремонтиран в гаранционен сервиз, което намалява
неговата стойност и пострадалото лице би загубило правата си по гаранцията.
Ето защо налага се извод, че размерът на претенцията за главница се определя по
фактурата, издадена за ремонт на автомобила, чиято стойност се потвърждава от
вещото лице и касае смяна части, идентични на тези, установени от гласните и
писмени доказателства.
Общинските пътища са публична общинска собственост, съгласно чл. 8,
ал. 3, вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/. Съгласно чл. 11 от Закона за
общинската собственост, имоти и вещи -общинска собственост, се управляват в
интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с
грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от ЗП, ремонтът и поддържането
на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно С.О. като
собственик на пътя, има нормативно определеното задължение да организира
дейностите по поддържане уличното платно, незабавно да сигнализира в случай
на възникнало препятствие в неговия обхват и да го отстрани в най-кратък срок.
Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото
предназначение на общинските улици общината следва да осъществява дейности
по тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и
предвижване на пешеходци по тях. Тъй като общината като юридическо лице
изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са
взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
общинските улици и пътища.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира за доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение на ответника, чрез
своите служители да осигурява безпрепятствено придвижване на гражданите на
пътното платно при слизане от превозните средства. Безспорно по делото е
обстоятелството, че са причинени имуществени вреди на лекия автомобил,
застрахован при ищеца, от попадане в процесната неравност на пътния участък,
стопанисван от ответника, която не е отстранил или сигнализирал като
препятствие. Противопоставените от ответника възражения останаха недоказани
и неоснователни. Ето защо съдът приема, че е установен фактическият състав по
чл. 49 от ЗЗД. Ищецът е изпълнил задължението си да репарира вредите чрез
заплащане на застрахователно обезщетение, с ликвидационните разноски, при
което обезпечитално-гаранционната отговорност на ответника следва да бъде
3
ангажирана, поради проявено от служителите му бездействие и неполагане на
дължимата грижа, и следва да заплати паричното вземане за главница в
предявения размер, съобразно съображенията по-горе за неговото определяне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба-13.06.2023 г., до окончателното изплащане
на главницата.
При този изход на спора по главния иск, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
отв. С.О. трябва да заплати на ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, съдебни разноски за сумата
общо 855,50 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на свидетел, вещо
лице и адвокат.
Приетото по главния иск налага разглеждането на евентуално съединения
обратен осъдителен иск на С.О. срещу третото лице-помагач. Страните не
спорят, че са обвързани с Договор №СO19-ДГ55-517/23.07.2019 г.за изработка, с
възложител С.О., и „Н.с.“ ЕООД, като съдружник в ДЗЗД С.З.Т., по силата на
който изпълнителят се задължил да извършва на територията на С.О. –
включваща райони „Л.“, „В.“, „В.“, „И.“, дейностите по поддържане и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. От приетите писмени
доказателства се изяснява, че ПТП от 08.06.2022 г. в *******, е настъпило след
извършван ремонт на пътната настилка на бул. „Е.“, за което е съставен
Протокол №***/10.05.2022 г. за извършени СМР. Съдът, след служебно
използване на Кадастрално-административна информационна система при
АГКК, установява, че №251 е срещу №27 на бул. „Е.“ и се намира посока ж.п.
линията между ул. „Е.“ и ул. „В.“, отляво; след ул. „В.“ следва пряка на
булеварда – ул. „Зарниче“, а преди ул. „Е.“ е сервиз „В.“, които обозначения са
отразени и в приетите протоколи и схеми за ремонтни дейности. От
възлагателно писмо №СОА22-ТД26-7042/26.05.2022 г., със срок за изпълнение
до 30.06.2022 г., се установява, че повторно се възлага ремонт на участъците.
Това дава основание на съда да приеме както наличието на неравности на пътя,
подлежащи на ремонт или такива в процес на ремонт като изрязана пътна
настилка, така и че пътят след 10.05.2022 г. не е бил в изрядно състояние.
Протоколът от 10.05.2022 г. не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, като съставен от посочените по-горе участници в
строителството, които са частно-правни субекти и не са снабдени с официална
удостоверителна компетентност. В този смисъл може да бъде оборено
удостовереното в него и бе сторено в хода на съдебното дирене от ищеца чрез
събраните гласни доказателства, както и с писмените доказателства за възложен
повторен ремонт. От събранит доказателства не се установи да са предприети
действия в участъка да са поставени пътни знаци за неравности по платното за
движение по чл. 25 и сл. от Наредба № 18/23.07.2001 г., във вр. с р. VI, чл.11, ал.
1, т.11 от Договора. С последната клауза се уговаря задължението на
изпълнителя- ответник за периода на извършването на ремонтните дейности да
изготви проект за временна и/или постоянна организация на движението и да го
съгласува с компетентните органи. Предвид установените правнорелевантни
факти и чл. 79, ал. 1, пр. II от ЗЗД, обратният иск се явява основателен до
уважения размер на главната претенция, но съразмерно на дяловото участие на
ответника в ДЗЗД, а именно за сумата 1066,35 лв., ведно с дължимата законна
лихва от предявяването на обратния иск -12.07.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:**********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 411, вр. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
сумата 1122,47 лева – главница, представляваща платено застрахователно
обезщетение по застрахователна преписка, назована „щета №***********“ по
договор за имуществена застраховка „Каско“ №*********/01.07.2021 г., със срок
на покритие 09.08.2021-08.08.2022 г. за настъпили имуществени вреди по лек
автомобил марка „V.“, модел „G.“, с рег. №**********, при пътно-транспортно
произшествие от 08.06.2022 г. в *************, в резултат от преминаване през
необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 13.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с Булстат:**********, със седалище и адрес на
управление: ************, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 855,50 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страна на С.О. – „Н.с.“ ЕООД, с ЕИК:**********, в качеството на съдружник в
ДЗЗД „С.З.Т.“, с Булстат:*********.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕООД, с ЕИК:**********, в качеството на съдружник в
ДЗЗД „С.З.Т.“, с Булстат:*********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на С.О., с Булстат:**********, със седалище и адрес
на управление: ************, на основание чл. 79, ал. 1, пр. II oт ЗЗД, вр. чл.
219,ал. 3 от ГПК, сумата 1066,35 лева – главница, представляваща обезщетение
за неизпълнен Договор №СO19-ДГ55-517/23.07.2019 г., ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от 12.07.2023 г. до окончателното й изплащане, ПРИ
УСЛОВИЕ, че С.О., с ЕИК**********, заплати същите суми на З.е.а.д.
„Б.В.И.Г.““ ЕАД, като изпълни постановеното срещу нея осъдително решение по
гр. дело № 32653/2023 г. по описа на СРС по иска с правно основание чл. 411,
вр. 410, ал.1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5