№ 1973
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207935 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.222,ал.2 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/, обнародван ДВ бр.114 от 30.12.1999г., в
сила от 31.01.2000г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “*****“ /актуална фирма/наименование
“****“/ АД, подадена срещу наказателно постановление №Р-10-321, издадено
на 10.05.2021година от заместник-председател на Комисията за финансов
надзор /КФН/, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност”,
с което на основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, е
наложена “имуществена санкция”, в размер 2 000лв., за осъществен състав на
административно нарушение по чл.100б,ал.8,изр.първо,предл.първо,хипотеза
втора ЗППЦК вр. §45,т.1 Преходни и Заключителни разпоредби /ПЗР/ към
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, обнародван ДВ бр.28 от 24.03.2020г., в сила от 13.03.2020г.,
изразило се в това, че юридическото лице, в качеството на емитент на ценни
книжа, изготвящ консолидирани отчети, който и не е сключил договор с
1
довереник на облигационерите, като е имало задължение, в срок до
30.09.2020година, да представи на регулирания пазар, на който са се
търгували издадени от дружеството облигации по емисия с ISIN код:
BG2100004170, тримесечен отчет за второ тримесечие на 2020година относно
спазване условията по облигационния заем, като не е сторило това, на
01.10.2020година, т.е. в деня, следващ крайната дата на срока, в град София, е
осъществило състава на посоченото административно нарушение.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок
/чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Жалбоподателят се позовава на допуснати
нередовности, имащи характер на съществени процесуални нарушения в
рамките на административнонаказателното производство, свързани с
неправилност и непрецизност на възприетата фактическа и юридическа
формулировка на деянието, предмет на административнонаказателното
обвинение, по друг начин казано - на игнорирани изисквания по чл.42,т.4 и т.5
ЗАНН и по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН при оформяне съдържанието на акта и
на наказателното постановление. Излага още доводи за некоректно прилагане
на възприетата административнонаказателна разпоредба, от гл.т. това, че
обективираната в съдържанието на сочената като нарушена нормативна
разпоредба, правна норма, вменява задължение за уведомяване на конкретни
органи, кумулативно, от което следва, че само при неизпълнение на
задължението, при това по отношение на регулирания пазар и надзорния
орган, е мислимо да става въпрос за осъществен състав на административно
нарушение и то едно такова, докато в случая жалбоподателят е бил
санкциониран с издаването на две отделни наказателни постановления, при
нарушаване на принципа в рамките на реализираните санкционни
правомощия от страна на наказващия орган - “не два пъти за едно и също
нещо“. В случай, че развитите доводи не се възприемат, искането за отмяна на
атакуваното наказателно постановление жалбоподателят обосновава с
приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, посочвайки относима
съдебна практика.
Пред съда санкционираното юридическо лице “*****“ /актуална
2
фирма/наименование “****“/ АД, в процесуалното качество на жалбоподател,
редовно призовано, не изпраща представител.
Представител на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление, изразявайки, включително чрез депозирани “писмени
бележки“ /лист 26-27 от делото/, становище за несъмнена установеност на
констатираното и квалифицирано като административно нарушение, за което
законосъобразно и правилно, при коректно прилагане на относимите
материалноправни и процесуалноправни разпоредби, е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице,
включително при коректна индивидуализация на наложената санкция,
обосновавайки в същото време и то изчерпателно, неоснователност на
доводите от защитната теза на жалбоподателя. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становището на представляващ по пълномощно
въззиваемата страна, изразено за целите и в хода на образуваното съдебно
производство и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се потвърждава, че още към 2020година, а и
във времето след това, съществувал, надлежно регистриран, правен субект
“*****“ /с актуална фирма/наименование “****“/, в правна форма на
акционерно дружество /АД/ и с ЕИК ****, което дружество и било вписано в
регистъра, воден от КФН, на публичните дружества и други емитенти на
ценни книжа, включително с потвърден от надзорния орган проспект за
допускане до търговия на издадени от дружеството облигации по емисия с
ISIN код: BG2100004170. При това положение, относими към дейността на
дружеството били разпоредбите на ЗППЦК, както на подзаконовите
нормативни актове по прилагането на последния, в т.ч. и конкретно на
основание предвиденото в разпоредбата на чл.100б,ал.8 ЗППЦК,
дружеството, в качеството на емитент на ценни книжа, при това изготвящ
консолидирани отчети и при положение, че не е имало сключен договор с
довереник на облигационерите, е имало задължение в срок до 60дни от края
3
на всяко тримесечие, да представя на надзорния орган и на регулирания
пазар, на който се търгували издадените от дружеството облигации по емисия
с ISIN код: BG2100004170, тримесечен отчет относно спазване условията по
облигационния заем и в рамките на срока на същия /60месеца, с дата на
емитиране на облигациите 22.03.2017година и дата на падеж
22.03.2022година/, като конкретно за тримесечните отчети за първо и второ
тримесечие на 2020година, при действието и на разпоредбите на Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, в частност на правилото, обективирано в разпоредбата на
§45,т.1 ПЗР към закона, срокът по чл.100б,ал.8 ЗППЦК бил до
30.09.2020година, но в рамките на същия дружеството жалбоподател
реализирало бездействие касателно очертаното задължение, относимо към
отчета за второто тримесечие на 2020година относно спазване условията по
облигационния заем и във връзка с издадените от дружеството облигации по
емисия с ISIN код: BG2100004170.
Констатациите в посочения смисъл били направени в рамките на
регулярна проверка, осъществена от свидетел С.З., заемаща длъжност главен
експерт в Отдел“Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и
дружества със специална инвестиционна цел“ в Дирекция“Надзор на
инвестиционната дейност“ на Управление“Надзор на инвестиционната
дейност“ при надзорния орган КФН, на база наличната в КФН информация и
допълнително предоставена такава от БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА,
актуална към 15.11.2020година, под формата на писмо-отговор с приложение,
вх.№РГ-02-01-98/16.11.2020г. по описа на КФН.
Като резултат и на база отправена покана с писмо, изх.№РГ-05-1521-
10/13.11.2020г. по описа на КФН, на 19.11.2020година свидетел С.З. -
длъжностно лице при КФН, в т.ч. съобразно компетентността, дадена й със
заповед №З-249 от 20.10.2020година на заместник-председател на КФН,
ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, в присъствието
на двама свои колеги, пристъпила към образуване на
административнонаказателно производство, със съставянето срещу “*****“ /с
актуална фирма/наименование “****“/ АД, на акт №Р-06-850, за установяване
на административно нарушение по
4
чл.100б,ал.8,изр.първо,предл.първо,хипотеза втора ЗППЦК вр. §45,т.1 ПЗР
към Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, от фактическа страна деянието описано като
изразило се в това, че към 01.10.2020година, в град София, дружеството, в
качеството на емитент на ценни книжа, изготвящ консолидирани отчети,
който и не е сключил договор с довереник на облигационерите, не е
изпълнило задължение, в срок до 30.09.2020година, да представи на
регулирания пазар, на който са се търгували издадени от дружеството
облигации по емисия с ISIN код: BG2100004170, тримесечен отчет за второ
тримесечие на 2020година относно спазване условията по облигационния
заем, като задължението не е било изпълнено и към времето на образуването
на административнонаказателното производство. Така съставен, актът бил
предявен, подписан и препис от него бил връчен на надлежно представляващ
по пълномощно дружеството в процедурата по съставянето на акта -
Цветомир Иванов, отново на 19.11.2020година, като Иванов приел преписа
без възражения, каквито не постъпили и в приложимия срок по чл.222,ал.2
ЗППЦК вр. чл.44,ал.1 ЗАНН - редакцията преди изменението и допълнението
в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г. Въз основа на акта, на 10.05.2021година заместник-председател
на КФН, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, издал
атакуваното наказателно постановление №Р-10-321, с което била ангажирана
административнонаказателната отговорност на “*****“ /с актуална
фирма/наименование “****“/ АД, чрез налагането на “имуществена санкция”,
в размер 2 000лв., на основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2
ЗППЦК, за осъществения състав на административно нарушение, описано от
фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част
на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата и за проверка на обстоятелствата,
възприети в акта и в наказателното постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитана актосъставителката С.З., депозирала показания в
рамките на основен и допълнителен разпит, както са приобщени писмени
материали - пълномощно, легитимиращо представителната власт на
участвалия в процедурата по образуване на административнонаказателното
производство по отношение на дружеството жалбоподател, заповед №3-249
5
от 20.10.2020година на заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, имаща отношение към
установяване компетентността на актосъставителя, разпечатка от електронен
регистър и картотека на КФН, касаеща решението на надзорния орган за
вписване по партидата на дружеството жалбоподател в регистър по
чл.30,ал.1,т.3 Закон за Комисията за финансов надзор на облигационна
емисия с ISIN код: BG2100004170, устав на акционерно дружество “*****“ /с
актуална фирма/наименование “****“/ АД, извлечение от проспект за
публично предлагане на корпоративни облигации, конкретно от емисия с
ISIN код: BG2100004170 на дружеството жалбоподател, писмо-отговор с
приложение от БЪЛГАРСКА ФОНДОВА БОРСА, включително с данни от
деловодна система на КФН и писмо-покана, адресирано до представляващия
по закон дружеството жалбоподател, за образуване на
административнонаказателно производство, изх.№РГ-05-1521-10/13.11.2020г.
по описа на КФН, ведно с известие за доставяне /обратна разписка/ и
материали, потвърждаващи изпращането на поканата и по електронен път,
както приложени в хода на съдебното производство, служебно направена,
конкретно на 10.11.2021година, справка от Търговски регистър за актуално
състояние на “*****“ /с актуална фирма/наименование “****“/ АД,
включително с проследяване промените във фирмата/наименованието на
дружеството /лист 8-11 от делото/ и представено от въззиваемата страна в
копие, със заверка “вярно с оригинала“, издадено на дружеството
жалбоподател наказателно постановление №Р-10-325 на 10.05.2021година от
заместник-председател на КФН, ръководещ Управление“Надзор на
инвестиционната дейност“ /лист 23-25 от делото/.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, доводите в
жалбата, от гл.т. естество на констатираното нарушение и начин на
установяване, съдът счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на
обективната истина, а същевременно и е осигурил достатъчна възможност на
всяка от страните да защити и обоснове позицията си по делото, респ.
преценява, че събраните гласни доказателства чрез показанията на
разпитаната свидетелка, ангажирана с образуването на
административнонаказателното производство, в качеството на
актосъставител, но и с извършването на проверката, в рамките на която е било
установено самото нарушение, обсъдени самостоятелно, но и във връзка с
6
писмените материали, приобщени като писмени доказателства, установяват
достатъчно убедително и еднопосочно гореизложената фактическа
обстановка.
В рамките на доказателствената съвкупност, според съда не се
очертават противоречия, при това притежаващи белезите на съществени, т.е.
такива, които да засягат фактите с правно значение, ето защо съдът и не
намира предпоставки да излага подробни съображения, представляващи
анализ на доказателствата.
Само за прецизност на изложението следва да бъде отбелязано освен
това, че с подаването на жалбата санкционираното лице е изразило
несъгласие с атакуваното наказателно постановление, но е сторило това по
начин, аргументирайки неправилно прилагане на закона, без по същество
посочените от органите на административнонаказателното производство
фактически констатации да са били оспорени.
Именно при това положение, от формираната доказателствена
съвкупност, според съда става недвусмислено ясно какво е нарушението, как
е било установено, изяснява се как е била определена датата на извършването,
от къде е било изведено качеството на дружеството жалбоподател на адресат
на задължението, обективирано в посочената като нарушена разпоредба,
естеството на самото задължение, което обвързано и със срок, относимо към
представянето на отчета за второто тримесечие на 2020година във връзка със
спазването на условията по определен облигационен заем, е следвало да бъде
изпълнено до 30.09.2020година, защото съобразено с обявената и действаща в
Република България извънредна епидемична обстановка и за преодоляване на
последиците от действалото преди това извънредно положение на
територията на страната във връзка с епидемията от КОВИД-19, нормативно,
с разпоредбата на §45,т.1 ПЗР към Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020година и за преодоляване на последиците, срокът по чл.100б,ал.8
ЗППЦК е бил удължен, в рамките на който обаче, а и към времето на
образуването на административнонаказателното производство, задължението
не е било изпълнено от страна на дружеството жалбоподател.
Тук е мястото да се отбележи, че във връзка с довод в жалбата за
нарушен принцип “не два пъти за едно и също нещо“, към доказателствената
7
съвкупност, като писмено доказателство, е било приобщено заверено копие
на издадено на дружеството жалбоподател наказателно постановление №Р-
10-325/10.05.2021г. от заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, видно от съдържанието на
което се касае за констатирано нарушение, изразило се в това, че към
01.10.2020година, в град София, “*****“ /с актуална фирма/наименование
“****“/ АД, в качеството на емитент на ценни книжа, изготвящ
консолидирани отчети, който и не е сключил договор с довереник на
облигационерите, не е изпълнил задължение, в срок до 30.09.2020година, да
представи на надзорния орган КФН тримесечен отчет за второ тримесечие на
2020година относно спазване условията по облигационен заем, с предмет
издадени от дружеството облигации по емисия с ISIN код: BG2100004170. В
тази част от решението съставът приема да отбележи, че се явява установено
материалноправното основание за издаването на последното посочено
наказателно постановление, а по въпроса, дали се касае за нарушен правен
принцип или не, становището ще бъде обосновано по-долу, при излагането на
правните съображения за решението по настоящия казус.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Намира жалбата за процесуално допустима /подадена е била в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
13.05.2021година, а жалбата е била депозирана “на гише“ при
административнонаказващия орган на 20.05.2021година, срещу акт,
подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен
съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и
отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. съдът счита, че
жалбата следва да бъде разгледана досежно преценка основателността й.
В тази връзка, извършвайки преди всичко проверка от процедурна гл.т.,
съдът, в разрез с доводите в жалбата, не констатира процесуални нарушения,
притежаващи характеристиките съществени в рамките на
административнонаказателното производство. Счита, че образуването на
8
последното, съставянето на акта за установяване на нарушението и
издаването на атакуваното наказателно постановление, е станало при
спазване на предвидените и приложими в ЗППЦК и в ЗАНН срокове, като
органите на административнонаказателното производство в нужната степен
пълно, ясно, точно, а и при съответност, са оформили съдържанието на акта и
на наказателното постановление, като гаранция за правото на защита на
санкционираното лице, включващо и възможността за пълноценно
реализиране на правата в настоящото съдебно производство, образувано по
жалба срещу наказателното постановление, както и за разкриването на
обективната истина.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че приложимите
срокове по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.34,ал.1 ЗАНН, на плоскостта на казуса
са били спазени, доколкото принципно положение, при това последователно
и трайно възприето в съдебната практика е, че преценката относно
правилното прилагане на цитираните нормативни разпоредби е обусловена
преди всичко от изясняването на въпроса, дали изобщо е бил осъществен
състав на административно нарушение, каквато обективна констатация от
страна на надзорния орган е могла да бъде направена едва след всеобхватна
проверка, като дори и в този случай, считано от датата 01.10.2020година,
приета като такава на извършване на нарушението, актът за установяване на
административно нарушение от 19.11.2020година, в случая без съмнение се
явява съставен още в рамките на краткия 3-месечен срок по чл.34,ал.1 ЗАНН,
а и в 2-годишния от извършването на нарушението, респ. от последната
посочена дата - 19.11.2020година, спрямо датата 10.05.2021година и
атакуваното наказателно постановление е било издадено в 6-месечния срок по
чл.34,ал.3 ЗАНН.
На следващо място съставът счита, че както в акта, така и в
наказателното постановление, органите на административнонаказателното
производство са посочили в дължимата и нужна пълнота, в хронология, а и по
идентичен начин обстоятелствата на нарушението, което и в съответност е
било подведено под правна норма, от гл.т. съставомерни признаци, на свой
ред и оценено като административно нарушение, включително на фона на
това, че неизпълнението на задължение, свързано с предоставяне на
определена информация на регулирания пазар, несъмнено представлява
9
самостоятелно реализиране от обективна страна на съставомерно поведение,
респ. на фона на изложеното не се явяват основателни доводите от защитната
теза, развита в жалбата, за неспазени изисквания по чл.42,т.4 и т.5 ЗАНН,
както по чл.57,ал.1,т.5 и т.6 ЗАНН.
Съставът споделя становище, че органите на
административнонаказателното производство в достатъчна пълнота и яснота
са посочили обстоятелствата, относими към специфичното качество на
санкционираното лице, правещо го субект на задължението за предоставяне
на информацията по чл.100б,ал.8 ЗППЦК, посочили са освен това
релевантните факти, описани хронологично, относими към предмета на
задължението, по отношение на което е било установено неизпълнение,
включително и доколкото задължението е било обвързано и със срок, ясно
посочено е било възприетото време на извършване на нарушението, логично
определено спрямо края на дадения нормативен срок. На фона на направеното
фактическо описание на нарушението, според съда органите на
административнонаказателното производство с достатъчна прецизност,
точност и съответност, както цифрово, така и словесно, са посочили на свой
ред правната квалификация на констатираното нарушение.
Тук е мястото изрично да се отбележи освен това, че задължението за
предоставяне на информацията по чл.100б,ал.8 ЗППЦК, е насочено към
регулирания пазар и към надзорния орган КФН, които имат различни
функции, включително дейността не е хармонизирана и синхронизирана, така,
че да се очаква “размяна“ на получавана, но логично с различна целева
насоченост, информация от задължените лица. Обстоятелството, че
задължението за предоставяне на информацията по чл.100б,ал.8 ЗППЦК,
насочено към различни във всяко отношение адресати, е очертано в една
разпоредба, категорично не създава предпоставки да се приема, че става
въпрос за едно, единно и самостоятелно задължение, напротив, няма
колебание и правилното възприемане на нормативната разпоредба и на
обективираното в съдържанието й правило за поведение, според състава е в
насока задължение за предоставяне на информацията по чл.100б,ал.8 ЗППЦК
- на регулирания пазар от една страна и от друга страна, но напълно
самостоятелна, предоставяне на същата, от гл.т. съдържание и обем
информация, както от гл.т. задължено лице, но на надзорния орган КФН, като
10
неизпълнението на задължението към всеки отделен адресат е предпоставка
за самостоятелно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на задължен субект, именно какъвто подход е бил възприет по казуса, без
основание в тази връзка и по изложените съображения да бъде споделен
доводът от защитната теза за нарушен принцип “не два пъти за едно и също
нещо“, на фона на ангажираните доказателства, установяващи предмета на
издаденото срещу санкционираното лице наказателно постановление №Р-10-
325/10.05.2021г. от заместник-председател на КФН, ръководещ
Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, в последния случай за
неизпълнено задължение за предоставяне на информацията по чл.100б,ал.8
ЗППЦК в идентични параметри, но на надзорния орган КФН, което е отделно
и самостоятелно деяние, като принципно правило, по аргумент и от
обективираното в разпоредбата на чл.18 ЗАНН, обуславящо отделно
административно санкциониране.
Налице са предпоставките за разглеждане на правния спор и по
същество, а в тази връзка съдът преценява, че доколкото доказателствата по
делото, оценени в посочения по-горе смисъл, следва да се приеме, че
убедително и еднопосочно потвърждават възприетите от органите на
административнонаказателното производство фактически констатации,
очертаващи предмета на административнонаказателното обвинение, а
именно, че в качеството на адресат, дружеството жалбоподател не е
изпълнило задължение за предоставяне на информация с точно определени
обем и съдържание, посочени в разпоредбата на
чл.100б,ал.8,изр.първо,предл.първо,хипотеза втора ЗППЦК, при това в
приложим законоустановен срок - до 30.09.2020година, на регулирания пазар,
на който са се търгували издадени от дружеството облигации по емисия с
ISIN код: BG2100004170, то на тази основа и се явява в достатъчна степен
обосновано да се приеме, че санкционираното юридическо лице е
осъществило признаците от обективна страна от състава на административно
нарушение, довело до ангажиране на отговорността му по
чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 ЗППЦК, която отговорност е
обективна /безвиновна/, респ. в смисъла на последното, дори изначално е
безпредметно и липсват предпоставки да бъде обсъждана субективна
съставомерност на извършеното административно нарушение.
Що се касае и до наложената с атакуваното наказателно постановление
11
“имуществена санкция”, в размер 2 000лв., съдът преди всичко съобразява, че
няма промяна в законодателството, считано от времето на извършване на
нарушението, която да обуславя в рамките на казуса обсъждане на плоскостта
на принципното правило, произтичащо от разпоредбата на чл.3,ал.2 ЗАНН, а
и отчитайки, че санкцията е била определена в рамките на предвидената като
вид, а и на минималната от закона като размер /имуществена санкция от 2 000
до 5 000лв./, като съобразява също така, че не разполага с правомощия да
заменява или да определя размер на санкцията под предвидения в закона най-
нисък предел, преценява в крайна сметка, че и в тази част са налице
предпоставките за потвърждаване на постановлението, предмет на обжалване.
Освен това, съдът приема, отново в разрез с доводите в жалбата, че
правилно случаят и не е бил оценен като “маловажен”, т.е. представляващ по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените /типични/
случаи на нарушение от вида, основно съобразявайки, че макар и формално,
констатираното нарушение засяга нормативни изисквания, които изначално,
поради важността на регулираните обществени отношения, са завишени,
доколкото са относими към изключително динамична сфера на дейност, в
която своевременното представяне на конкретна информация дава
възможност да се гарантира стабилност, предвидимост и прозрачност на
регулирания пазар, като в случая това, че не се установява настъпването на
реални, макар и несъставомерни вредни последици от нарушението, с
предмет задължение, което не е било изпълнено дори и в хода на
образуваното, но неприключено административнонаказателно производство,
е още едно основание съставът да сподели позицията на
административнонаказващия орган, потвърждавайки изцяло издаденото и
обжалвано наказателно постановление.
С оглед изхода на делото и искането от взелия участие в откритото
съдебно заседание представител по пълномощно на въззиваемата страна,
съдът намира, че при допустимо и своевременно направено такова, са налице
предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в
тежест на жалбоподателя заплащане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на КФН, в размер на 90,00 /деветдесет/лева, определено при
съобразяване на приложимите правила по чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63д,ал.1,
ал.4 и ал.5 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в
12
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г. вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78,ал.8
Гражданско-процесуален кодекс вр. чл.37,ал.1 Закон за правната помощ вр.
чл.27е Наредба за заплащането на правната помощ, приета на основание
последната цитирана законова разпоредба, конкретно с ПМС №4 от
06.01.2006година, обнародвана ДВ бр.5 от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г.,
като в случая съдът съобразява, че по конкретното дело е бил разгледан
правен спор, характеризиращ се по-скоро със стандартна фактическа и правна
сложност, това, че делото е било разгледано и обявено за решаване в рамките
на проведени две открити съдебни заседания, като отлагането /еднократно/ е
било свързано с необходимост от представяне на допълнителни писмени
доказателства от въззиваемата страна, но дори и в тази хипотеза от
представителя по пълномощно на последната по-скоро не се е изисквала, нито
се е наложила, излизаща от рамките на обичайното процесуална активност,
като съставът все пак оценява положените усилия от процесуален
представител по пълномощно на въззиваемата страна да отговори
изчерпателно на доводите от защитната теза на жалбоподателя, чрез
своевременно депозирани “писмени бележки”, в заключение приемайки да
възложи в тежест на жалбоподателя заплащането тъкмо на посоченото като
размер по-горе юрисконсултско възнаграждение, определено и платимо в
полза на КФН, доколкото орган на последната, в лицето на заместник-
председател, ръководещ Управление“Надзор на инвестиционната дейност“, е
издал атакуваното наказателно постановление.
Именно по изложените доводи в съвкупност, съобразно характера на
настоящото производство, в рамките на правомощията си и на основание
чл.222,ал.2 ЗППЦК вр. чл.63,ал.9 вр. ал.2,т.5 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН -
редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Р-10-321, издадено на
10.05.2021година от заместник-председател на Комисията за финансов
надзор, ръководещ Управление”Надзор на инвестиционната дейност”, с което
13
на “*****“ /с актуална фирма/наименование “****“/ АД, ЕИК ****, е
наложена “имуществена санкция”, в размер 2 000 /две хиляди/лева, на
основание чл.221,ал.8,т.2,предл.първо вр. ал.1,т.2 Закон за публичното
предлагане на ценни книжа, за осъществен състав на административно
нарушение по чл.100б,ал.8,изр.първо,предл.първо,хипотеза втора Закон за
публичното предлагане на ценни книжа вр. §45,т.1 Преходни и Заключителни
разпоредби към Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците, описано от фактическа страна в
обстоятелствената част на постановлението и в акт №Р-06-850/19.11.2020г. за
установяване на административно нарушение.
ОСЪЖДА “*****“ /с актуална фирма/наименование “****“/ АД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление град София, бул.”***” №***, в
процесуалното качество на жалбоподател, да заплати на КОМИСИЯТА ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР, орган на която е издал наказателното постановление,
предмет на обжалване, направени деловодни разноски /юрисконсултско
възнаграждение/, в размер 90,00 /деветдесет/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14