Решение по дело №50731/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4809
Дата: 28 март 2023 г.
Съдия: Василена Людмилова Дранчовска
Дело: 20211110150731
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4809
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110150731 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Ищецът ЗД „Б---------” АД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 6065,19
лв., като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е
възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното
обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е
бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
при ответното дружество. Навежда, че и след покана ответникът не е заплатил регресния
дълг, поради което го претендира изцяло в размер от 6080,19 лв., представляващ регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 03.05.2018 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗАД „------“ АД оспорва иска при твърдението, че ПТП не е настъпило при
описания механизъм в причинна връзка с виновно и противоправно поведение на сочения
водач на МПС, застрахован при ответника, като счита, че другият водач на МПС е нарушил
правилата за движение и е причинил ПТП. Счита, че претендираният размер на
обезщетението е прекомерно завишен и не съответства на действителната стойност на
щетата.
1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С оглед твърденията на страните по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 03.05.2018 г. в гр. София между водач на МПС,
застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и водач на МПС, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 6065,19 лв. Изложените факти се установяват и от
представените по делото писмени доказателства (двустранен констативен протокол за ПТП,
застрахователна полица по застраховка „Автокаско“ и общи условия към нея, уведомление
за щета, опис на щета, калкулация и доклад по щета, платежно нареждане, регресна покана,
извлечение от информационната система на Гаранционен фонд) и събраните гласни
доказателства. С оглед на изложеното, спорни между страните остават обстоятелствата дали
застрахователното събитие е настъпило изключително вследствие на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС и дали
изплатеното от ищеца обезщетение отговаря на действителната стойност на претърпените
вреди.
От събраните гласни доказателства и заключението на приетата САТЕ се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 03.05.2018 г. около 14:30 ч. в гр. С--------------------,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
се е движил по ул. „Г----“ и на кръстовището с ул. „Ж--“ при наличие на знак Б1 не пропуска
движещия се по пътя с предимство (ул. „Ж--“, съобразно схемата на кръстовището,
предоставена от С------) „----“ с рег. № ------, застрахован при ищеца по застраховка
„Автокаско“, и реализира ПТП. Изложеният механизъм се установява при съвкупна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства – действително, в схемата на
двустранния констативен протокол за ПТП е отбелязано, че МПС „----“ се е движил по ул.
2
„Г----“ и не е спазил знак за предимство, но разпитан в открито съдебно заседание по делото
от 03.10.2022 г. водачът на това МПС В. З. Д. е категоричен, че се е движил по пътя с
предимство и отдясно го е ударил другият автомобил, който се е движил по улицата със знак
без предимство. Свидетелят допълва, че не си спомня имената на улиците, но се е движил с
посока от метростанцията, което според изясненията на вещото лице в открито съдебно
заседание от 21.11.2022 г. означава, че той се е движил по пътя с предимство.
Същевременно, двустранният констативен протокол е подписан от двамата водачи и водачът
на т.а. „Ф----“ изрично е отбелязал, че той е виновен за настъпилото събитие, като и
свидетелят Д. потвърждава, че след като са се запознали със знаците на пътя двамата
участници в ПТП не са имали спор по въпроса за вината. С оглед на изложеното, видно е, че
схемата в протокола е частично сбъркана, доколкото е посочено, че на ул. „Г----“ е
разположен знак за път с предимство, а от приетата схема на кръстовището, издадена от С---
---, несъмнено се установява, че пътят с предимство е ул. „Ж--“.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
съдът намира за установено, че механизмът на ПТП съответства на показанията на
разпитания по делото свидетел, като застрахованият при ответника водач на МПС е
нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, като на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, не е пропуснал пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. Следователно, процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена по делото САТЕ, описаните от ищеца
щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице
установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП (в съответствие с
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ) увреденият автомобил е бил на 14 години от датата на
първоначалната си регистрация, като за отстраняването на причинените вреди (описани от
застрахователя по образуваната щета) на база средни пазарни цени са били необходими
14192,08 лв. Към посочената сума следва да се добавят 15 лв. обичайни ликвидационни
разноски (арг. чл. 411, изр. 1 КЗ), като общият размер на регресното вземане възлиза на
14207,08 лв. Платеното от ищеца обезщетение е в по-нисък размер, поради което искът се
явява основателен за пълния предявен размер от 6080,19 лв.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважения иск в общ размер на 643,20
лв., платена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „------” АД, ЕИК -----, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, да
заплати на ЗД „Б---------“ АД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С----------,
по иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата от 6080,19 лв., представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер
**********, за ПТП, настъпило на 03.05.2018 г. в гр. София в резултат на виновно
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 643,20 лв., разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4