Р Е Ш Е Н И Е
№260150
гр. Пазарджик, 26.11.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в
открито заседание на дванадесети
октомври, две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от съдия Димитрова т. д. N 158 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Исковата молба е подадена
от „Ж. *** против ответника „Стийл интер трейд“ ООД –гр.София.
Предявени са два обективно съединени осъдителни
иска, главният от които, с цена 27 465, 84 лв., е за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от продажбата
на вещ с недостатъци /чл. 195, ал.2 от ЗЗД във р. с чл.79 и 82 от ЗЗД/, а
акцесорният, с цена 6 034, 85 лв. – на обезщетение за забава върху
главницата за времето от 25.08.2018 г. до 20.10.2020 г.
Обстоятелствата, на които
се основават исковете са следните:
На 24.08.2018 г. страните
сключили договор за продажбата на 3 броя МПС – полуремаркета, подробно описани
в исковата молба, които ищецът закупил от ответника за общата цена от
82 397, 53 лв. без ДДС или за 27 465,84 лв. без ДДС всяко едно от
тях. Издадена била проформа фактура за
сумата от 98 877,04 лв., в която цената била посочена като данъчна основа,
а сумата от 16 479,51 лв. – като ДДС.
Ищецът твърди, че е превел
по банков път сумата от 82 397, 53 лв. на 21.08.2018 г., за което
представя платежно нареждане, а на 24.08.2018 г. същото сторил и посочения във
фактурата размер на ДДС.Признава, че в деня на сключване на договора ответникът
му е предал двете полуремаркета, но заявил, че третото ще предаде по-късно,
защото е натоварено със стока и обещал, че ще предаде владението и върху него
до 1 седмица след сключване на договора.
След изтичане на този срок
ремаркето не било предадено и представителят на ищеца не могъл да се свърже
дълго време с този на ответното дружество – Е.В., за която разбрал, че се е
разболяла и е на лечение в София. За да не я притеснява, представителят на
ищеца контактувал само със съдружника А.В., който живеел с управителката на
семейни начала.
В последна сметка ищецът
твърди, че изчаквайки възстановяването на Е.В., едва на 20.05.2020 г. изпратил
нотариална покана с 3-дневен срок за изпълнение /предаване на третото
полуремерке/, с предупреждение, че в противен случай разваля договора в тази
част и иска възстановяване на сумата от 27 465,84 лв.
Поканата-предизвестие била връчена на 01.06.2020 г. и още на същата дата
ответното дружество отговорило къде се намира полуремаркето и кани продавача да
го вземе.
В искова молба се твърди,
че управителят на ищеца отишъл да получи полуремаркето на 05.06.2020 г.,
придружаван от още две лица и при извършения оглед установили, че то е негодно
за употреба. Не можело да се транспортира и било опасно за движението, тъй като
нямало спирачни дискове, накладки, спирачни апарати, въздушни кранове и
модулатори, които управляват спирачната система, нито въздушни възглавници,
амортисьори и светлини. Освен това оригиналните му врати били свалени, а вътре
в полуремркето било оставени други – негодни за употреба. Липсвал и
задължителния за този тип полуремарке хладилен агрегат.
С управителя на
дружеството-продавач отново не могли да се свържат, а съдружникът В.заявил, че
не е в състояние да предостави годно за употреба ремарке, нито да върне парите,
защото Е.В. отказва на изпълни задълженията по договора.
От така изложените
обстоятелства не става ясно кога ищецът е предявил претенции към ответното
дружество за доброволно изпълнение на задължението, предмет на главния иск – т.
е. за заплащане на обезщетение за вредите от продажбата на вещ с недостатъци по
общия ред в размер на претърпяната от него като купувач загуба, както и - огледал
ли е ремаркето в деня на сключване на договора, констатирал ли е недостатъци,
какви и уведомил ли е за това продавача?
Твърденията относно тези
факти се уточниха от пълномощникът на ищеца в първото съдебно заседание, който
заяви, ремаркета били огледани от купувача в деня преди подписване на договора
и тогава са били в състояние, годно за употреба. При повторното виждане на
процесното ремарке на 05.06.2020 г., състоянието му било преценено от
управителя на ищцовото дружество като „неизползваемо“. Тогава заявил, че желае
да получи обратно платената за него сума. Това станало устно в „гаража“, където
се намирало ремаркето, като изявлението било отправено към А.Д.– служител на
ответното дружество по твърдения на ищеца
Ответникът е подал отговор
в законния срок, в който оспорва иска, с твърдение, че ищецът е неизправна
страна, защото макар да огледал и одобрил трите полуремаркета в деня на
сключване на договора и да записали в него, че му предават владението върху
тях, не откарал третото поради липса на трети влекач. Помолил да го съхраняват
временно в базата в с. К., но задължението за пазене било поето от трето лице –
А.Д.. Ремаркето било празно, комплектовано и единствената причина да не бъде
взето, била липсата на влекач, на който купувачът да го прикачи.
Оветникът се позовава на
факта, че са изтекли 3 години от момента на продажбата, поради което счита, че
претенциите на ищеца са погасени по давност.
Представя
приемно-предвателен протокол подписан на 24.08.2018 г. от представител на
ответното дружество, А.Д.и двама свидетели.
На ищеца е връчен препис
от отговора, но в законния срок не е подадена допълнителна искова молба.
По повод уточненията на
обстоятелствата, направени от ищеца в първото съдебно заседание, пълномощникът
на ответника оспорва да е поискано от дружеството да върне парите за продажбата
на третото ремарке, поради негови недостатъци и поддържа тезата си, че е било в
добро състояние към момента на сключване на договора, когато продавачът имал готовност да го предаде, а
купувачът – нямал влекач, с който да го откара. Твърди, че на доверителят му не
било известно какво е състоянието на това ремарке сега, защото е останало при
трето лице.
Съдът е допуснал и събрал
доказателствата, които е счел за допустими и имащи значение за установяване на
релевантните за спора факти.
След преценката им след
обсъждане доводите и възраженията на всяка от страните, приема за установено
следното:
Страните не спорят относно
възникването на продажно правоотношение по между, което поради притежаваното от
тях качество „търговец“ и предмета на сделката /3 бр. полуремаркета/, очевидно
има характера на търговка продажба. Следователно по отношение на нея се
прилагат общите правила за търговски сделки, както и тези от Глава двадесет и
втора от Търговския закон, озаглавена „Търговска продажба“.
Сделката е сключена в
писмена форма с Договор за покупко-продажба на МПС от 24.08.2018 г., с
нотариална заверка на подписите. Предмет на продажбата да 3 бр. полуремаркета,
всяко от които описано в договора със съответните индивидуализиращи белези.
Ответникът /продавач/ не
оспорва, че е получил плащане изцяло на уговорената цена срещу прехвърляне
собствеността на трите индивидуално определени вещи. Признава и че едно от
ремаркетата не е било транспортирано от купувача в деня на сключване на
сделката, нито в по-късен момент, но твърди, че не знае в какво състояние е, нито
отговаря за пазенето му. Поддържа възражение, че купувачът е неизправна страна, тъй като не
осъществил фактическото получаване на вещта и транспортирането й поради липса
на техническа като нямал техническа
възможност за транспортирането му, защото му липсвал нужния за това влекач.
Представя писмено
доказателство, че още в деня на сключване на договора – 24.08.2018 г. е предал
вещта за пазене от трето лице – А. Д. Д, който бе разпитан като свидетел и
установи, че ремаркетата са се намирали фактически в негова база в с. К.в онзи
момент и третото е останало там, с уговорката, да го предаде на купувача,
когато дойде да си то вземе. Твърди, че ремаркето е било празно и в добро
състояние към онзи момент.
Св. Н., посочен от ищеца обаче
твърди, че третото ремарке било натоварено със стока, а А. Д. поел ангажимент
да закара и трите на купувача, който получил още тогава техните талони.
По-късно били докарани само двете ремаркета, а Д. поискал талона на третото,
като казал, че не са успели да го разтоварят и ще го докара след това.
В договора за
покупко-продажба е записано, че вещите се предават на купувача при подписването
му.
Писмена нотариална покана
от страна на ищеца е отправена до ответното дружество едва на 20.05.2020 г. с
искане за бъде предадено ремаркето, на която е отговорено веднага, че пречки за
това не съществуват и че не е бил налице отказ за предаването му в деня на
подписване на договора, а купувачът има вина за невземането му вече 2 години.
Свидетелят на ищеца
твърди, че отишли с влекач да го вземат след тази покана – през есента на 2020
г. ремаркето било напълно „разоборудвано“, поради което управителя на ищеца
отказал да го вземе, а и това било практически невъзможно, защото не можело да
се движи. Човекът, който ти посрещнал в базата в с. К.и с когото контактували
отново бил А.Д..
Съдът приема, че става
дума за 2020 г., въпреки записаните в протокола от с. з. показания на свидетеля
Н. – 2019 г., защото самият ищец описва хронологията на събитията по този
начин-първо е отправил нотариалната покана и е получил отговор да отиде да си
прибере ремаркето /а тази размяна на волеизявления е от юни 2020 г./, след
което е отишъл на място в базата в с. К.. В исковата молба твърди, че до края
на 2019 г. не е контактувал със законния
представител на дружеството, нито е ходил да си търси ремаркето. Т.е. очевидно
става дума за грешно посочена година в показанията на свидетеля и събитията, за
които разказва няма как да са се случили още през 2019 г.
Св. Д.отрича да е
пълномощник или служител на ответното дружество, а доказателства за такива
отношения не са представени. Твърди, че присъствал и бил в течение на сделката
като „колега“. Познавал управителите и на двете дружествата, защото се
занимавали с една и съща дейност, а самият той също имал сделки и договорки за
сключване на такива с управителя на ищеца.В неговия гараж били откарани
ремаркета преди сделката, а третото останало там, защото бил „на път“,т. е.
било по удобно за купувача за огледа и взимането, отколкото да са в Пазарджик,
където се намира преди това. Ж. знаел, че ремаркето е там и лично Д.неколкократно
го подканял да отиде да си то вземе. Счита, че причината да не поиска да го
направи била провалена сделка за продажбата му на клиенти от чужбина.
При така установените обстоятелства следва да се приеме, че процесното
ремарке, заедно с останалите две, предмет на сделката е било огледано от купувача и одобрена от него по правилата на
чл.324 ТЗ. Възражения, че не отговаря на изискванията, не са били направени в
момента на прегледа и до самото подписване на договора, а според признанията на
ищеца и показанията на ответника не е имало основания за такива. Ремаркето е
било в добро състояние и годно за употреба към 24.08.2018 г.
Следва да се приеме, че неговото състояние се е влошило
значително, ако се даде вяра на показанията на св. Н., които не се опровергават
от други доказателства, събрани по делото, но това е станало в периода между
24.08.2018 и есента на 2020 г.,когато този свидетел е видял отново същото
ремарке.
Т.е. каквито и да са повредите по него, то не се касае за
скрити недостатъци, които са съществували, но са се проявили след одобряване на
вещта, а за щети, нанесени след одобряването и сключването на договора, било то
поради човешка намеса, лошо съхранение или каквито и каквито и да е други
фактори. От твърденията в исковата молба и показанията на св.Н. може да се
заключи, че става дума за липсващи части и системи, който най-вероятно са били
демонтирани от някого.
Ответникът-продавач обаче не носи отговорност и не следва
да заплаща претендираното обезщетение за вреди, след като се установи, че
състоянието на вещта се е влошило значително след сключване на сделката.
Първо, следва да се има в предвид, че ищецът претендира
да му се заплати обезщетение за продажба на вещ с недостатъци, съгласно
правилата на ЗЗД, прилагани субсидирано и към търговските сделки. Счита, че му
е нанеса вреда /загуба на парични средства/, равна на стойността на платената
продажна цена, защото след повредата на ремаркето не му е било представено
друго в добро състояние, което да отговаря на същите характеристики.
Чл.324 ТЗ предвижда, същото като чл.194, ал.1 ЗЗД относно
прегледа, одобрението и задължението за незабавно уведомяване за забелязани
явни недостатъци. В конкретния случай, както стана ясно, веща е била одобрена,
без посочване на такива.
Установи се, че купувачът нито е взел вещта, нито е
започнал да я използва, за да може да се проявят в по-късен момент някакви
скрити недостатъци, за които продавачът
може да отговаря съгласно чл. 193 ЗЗД. Изминал е дълъг период, докато купувачът
види отново ремаркето, а лошото му състояние тогава /липсващи и повредени части
и системи/ не попада в категорията „скрити недостатъци“. Става дума за нанесени
след одобряването на стоката щети, а от друга страна – не се доказа продавачът
да е бил уведомен незабавно, за да запази купувачът своите права, както
предвижда чл. 194 ЗЗД.
Тези обстоятелства в разглеждания казус са достатъчни, за
да бъде отхвърлен предявения иск, който е заплащане на парично обезщетение, в
размер на цялата сума, платена като цена на ремаркето на осн. чл.195, ал.2 във
връ. С чл. 79 и 82 от ЗЗД.
Следва да се добави, че продавачът е действал по
правилата на чл.328,ал.1 ТЗ, като е предал вещта за пазене на трето лице,
собственик на базата/гаража, където полуремаркето се е намирало в момента на
сключване на сделката, като рискът съгласно ал.2 на чл.328 е за сметка на
купувача.
Безспорно е налице забава на купувача за получаване на
стоката, поради следните установени по делото обстоятелства:
В самият договор е записано, че трите ремаркета се
предават в деня на подписването и не е уреден различен срок за по-късното
предаване на едно от тях, като са били предадени и талоните им.
Продавачът подписва още същия ден протокол за пазенето от
трето лице, което опровергава твърдението на купувача, че не е имал готовност
да му го предаде. Последното се отрича и от свидетеля, посочен от ответната
страна.
Договорът е сключен на 24.08.2018 г. от който момент
собствеността върху вещите преминава върху купувача, без да е нужно дори те да
се предадат /чл. 24,ал.1 ЗЗД/, а с това – и рискът от тяхното унищожаване и
повреждане
Ако ищецът се е съгласил ремаркето да остане за ползване от някого, защото
е било натоварено или по друга причина, както твърди свидетеля, посочен от тази
страна, това не променя извода, че рискът от повреждането му е преминал върху
него, в качеството на купувач.
Безспорно е налице забава на купувача за получаване на стоката, независимо
какви устни уговорки е имал той с третото лице-А.Д. за транспортирането на
ремаркетата и в частност - на третото от тях /процесното/, защото става дума за
задължение за предаване на определена вещ с местоизпълнение по чл.68,ал.1,б.“б“ ЗЗД или т. нар. в правната теория „търсимо“ задължение, поради което той е бил
длъжен да осигури влекач и да го транспортира, било то в деня на сключване на
договора или поне в кратък, разумен срок, а не да очаква, че повече от 2 години
ще му бъде пазено от продавача или ангажирано от него трето лице. Продавачът не
е длъжен да му осигурява влекач и да осъществява фактически транспортирането,
което е свързано с и разходи.
Ако не по-рано, то най-късно с отговора на нотариалната покана, който е
получен от ищеца на 02.06.2020 г. безспорно са налице условията за забава на
кредитора, предвидени в чл. 95 ЗЗД. Ето защо от този момент на нататък без
каквото и да е съмнение рискът окончателно е преминал върху кредиторът-купувач,
поради което дори да се приеме, че преди това длъжникът е бил в забава, той се
е освободил от нея. А свидетелят на ищеца, чиито показания са единственото
доказателство за твърдението му, че ремаркето не е било предадено при сключване
на договора по причина, че е било натоварено със стоки /на продавача или на
третото лице Д./ установи, че едва през есента на същата година са отишли с
ищеца с влекач да вземат ремаркето от с. К..
Твърденията, че на 05.06.2020 г. е констатирано лошото състояние на
ремаркето и множеството липси и повреди по него, останаха недоказани в
настоящия процес.
Отделно от това, няма извинителна причина за забавата на кредитора и в
периода до изпращането на нотариалната покана. Той е бил длъжен да отиде в
разумен срок да потърси и транспортира ремаркето си, ако приемем, че е било
невъзможно да го стори в деня на сделката, поради това, че е било натоварено.
Няма доказателства да е правил опити за това, да е отправил и съответната
покана към продавача за съдействие и да му е било отказано. Няма доказателства
ремаркето да е останало натоварено за толкова дълго време, което да е създало
пречки купувачът да си го прибере, преди да му бъдат нанесени щетите.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение за вреди от продажбата на вещ с
недостатъци, правещи я негодна за употреба по предназначение е недоказан по
своето основание и следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава поради акцесорния му
характери и недоказване по основание на главното задължение за заплащане на обезщетение.
Но акцесорното вземане не би се дължало
така или иначе за времето преди предявяване на иска, тъй като не се установи да
е отправя покана за заплащане на самота обезщетение, с което ответникът би бил
поставен в забава по отношение изпълнението на главното задължение. Не е
отправяна писмена покана до ответното дружество, а искането да му се върнат
парите по твърдение на самия ищец е заявено пред трето лице – А.Д., чието
качество на пълномощник или поне на служител на ответното дружество не се
установи в процеса. Още по-малко обезщетение за забава би се дължало от
началната дата, от която се претендира – 24.08.2018 г., когато е подписан самия
договор за покупко-продажба, но която няма как да се свърже със забавата на
купувача, ако и да беше установено, че той отговаря за вреди от това, че е
продал вещ с недостатъци.
Разноски по делото не следва да се присъжда, тъй като ответникът, в чиято
полза е решено не е направил такова искане, а и няма доказателства за сторени
от него разноски.
По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Ж. *** против
ответника „Стийл интер трейд“ ООД –гр.София за заплащане на главница в размер на 27 465, 84 лв., като
обезщетение за имуществени вреди /претърпяна загуба/ от продажбата на вещ с
недостатъци /чл. 195, ал.2 от ЗЗД във р. с чл.79 и 82 от ЗЗД/ във връзка с
договор за покупко-продажба, сключен помежду им на 24.08.2018 г. и 6 034, 85 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за времето от 25.08.2018 г. до 20.10.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: