Р Е Ш Е Н И Е
гр. Лом, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия,
трити състав в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
При секретаря Веселка Младенова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1405 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от П.Й.Д.
ЕГН ********** против "ЕОС Матрикс"
ЕООД – гр. София, и "Юробанк България" АД, иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл. 439, ал.2 от ГПК – отрицателен установителен.
В исковата молба ищеца твърди, че на
14.05.2019г. получил ПДИ от ЧСИ В. – ОС Ловеч, с която покана го уведомяват, че
е конситуиран като длъжник по изп.д. 568819г., с взискател „ЕОС Метрикс“ЕООД
т.е. първият ответник по делото. Твърди още, че към ПДИ бил приложен и ИЛ от
04.02.2011г. и Заповед № 52 за изпълнение на порично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от същата дата, издаден в полза на „Юробанк България“ АД
/втория ответник по делото/.
Навеждат се твърдения, че с ПДИ ЧСИ В.,
уведомил ищеца, че по така изададения процесен ИЛ по ч.гр.д. 90/2011г. по описа
на РС Троян, наследодателя на ищеца Д. е
бил осъден да заплати в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД сума в размер на
6244,35 лв, такса – 609,63 лв., които суми ищеца в качеството му на наследник,
следва да заплати.
Твърди се също така, че от приложения към
поканата изпълнителен лист, ищеца бил разбрал, че наследодателят му Д., които е негов баща бил осъден, като
солидарен длъжник да заплети сумата от 13 038,58 лв., представляваща
просрочена главница по Договор за потребителскки кредти № FL234133/02.04.2007г., ведно със законната лихва, считано от
03.02.2011 до окончателното изплащане на сумата, както и 1249,04 лв. –
наказателна лихва за периода 02.05.2010г. до 24.01.2011г., и сума в размер на
288,33 лв. разноски по делото, както и 645,99 лв. адвокатско възнаграждение в
полза на „Юробанк и Еф Джи българия“ / с ново наименование „Юробанк България“
АД.
Твърди още, че в законноустановения
2-седмичен срок подал възражеине по чл.414 от ГПК срещу Заповедта за изпълнение
както и Молба за обезсилване на ИЛ и спиране на изп. Производство, но на
27.05.2019г. получил Разпореждане № 655/21.05.2019г. от РС Троян по ч.гр.д.№
90/2011г-, с което го уведомяват, че ч.гр.д.90/2011г. РС Троян било унищожено
на осн.чл.65,ал.1,т.2 ПАС ,като му указали да търси правата си по общия исков
ред.
С оглед на всичко изложено по-горе, ищеца
навежда твърдения, че депозираната от него искова молба е единствената му
възмжнсот да защити интереа му и обуславя наличието на правен интерес за
търсене на съдебна защита. Аргументира
се, че процесна заповед по чл.417 ГПК и въз основа на нея ИЛ били издадени при първоначална липса на
процесуална правоспособност, тъй като същите били издадени на 23.02.2009г., а
наследодателят му бил починал преди това на 04.02.2011г., както и че
конституирането на ищеца в
изпълнителното производство е незаконосъобразно и недопустимо, т.е. не е налице
процесуално правоприемство. Ангежират доказателства.Претендират
разноски.
В отговора на ИМ ответниците
оспорва исковете като неоснователни,тъй
като ищеца, в качеството му наследник на солидалния длъжник Д., негов баща и наследодател, дължи заплащане
на посочените в Изпълнителен лист от 04.02.2011г.,издаден по ч.гр.д. 90/2011г.
по описа на РС Троян суми,съгласно наследствените квоти от целия размер на дълга.Поддържа се
твърдението,че вземанията по договора са
валидно прехвърлени от банката с договора за цесия.Претендират разноски.
В отговора на ИМ ответнците още оспорват
исковете като неоснователни , като поддържат, че вземанията, по които е
образувано изпълнителното дело и издадената заповед са съществували и са били дължими от
наследодателя на ищеци, в качеството му на солидарен длъжник по договора от 02.04.2007г.
, дължи също и заплащане на посочените в Изпълнителен лист от 04.02.2011г.,издаден
по ч.гр.д. 90/2011г. по описа на ТРС суми.Претендират разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
С проекто
доклада си съдът е информирал страните, че предявеният иск е с правно основание
чл.124,ал.1,вр.чл.439 ГПК, като страните не са го оспорили и същият е станал
окончателен.
От друга страна от приложените
доказателства по делото се установява,че ч.гр.д.№ 90/2011 г. на ТРС било унищожено на
осн.чл.65,ал.1,т.2 ПАС, но от приложените писмени доказателства от приобщеното
изп.д. 568/19г. На ЧСИ Велислав е видно,
че въз основа на подаденото от „Юробанк
и еф джи България“ / сега *******заявление на 04.02.2011 г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на 417 от ГПК, е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №52. и
Изпълнителен лист от същата дата срещу солидарните длъжници : , ЕГН **********,
Д. ЕГН ********** и ЕГН ********** и ЕГН ********** за вземания, представляващи :
главница от 13038,55 лв.,ведно със законната лихва, считано от 03.02.2011г. до
окончателното изплащане на вземането и лихви
от 1249,04 лв. и от 128.71 лв., разноски по делото : ДТ - 288,33 лв. и
адв.възнаграждение- 645,99 дължими по договор за потребителски кредит 2.04.2007
г.
Приложено е в заверени преписи изпълнително дело № 568/2019 по
описа на ЧСИ В. с район на действие ОС Ловеч, от което е видно, че по молба от
„Юробанк и еф джи България“АД е образувано изпълнително дело срещу солидарните длъжници
: , |Д., и ,въз
основа на изпълнителния лист , издаден от ТРС по посоченото дело. По
разпореждане на ЧСИ на основание чл.429, ал2 от ГПК е конституиран наследника
на Д. ЕГН: ********** - п.Й.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, като
длъжникпо изпълнително дело №568/2019г. /за прецизност следва да се отбележи,
че ЧСИ не е посочил за част от дълга по изпълнителното дело, а само отбелязал
сумата/.
Въз основа на договор за цесия от 18.01.2016 г.,“Юробанк
българия“ е цедирало вземанията си по процесното изпълнителното дело на „ЕОС
матрикс“ ЕООД, като същото е конституирно като взискател на вземанията в т.ч. и
срещу наследодателя на ищеца.
От приложеното удостоверение за наследници се установява , че
длъжникът Д. е починал на 23.02.2009.
,като е съставен Акт за смърт № 0063 от 24.02.2009г. в гр. Троян, т.е., преди
подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника „Юробанк
България, както и представения договор за цесия, въз основа на който ЕОС
Матрикс е конституирано като взискател по изп.д.№ 568/2019 г., по което ищеца е
конституиран като един от длъжниците, обуславя наличието на правен интерес от
така предявените отрицателни установителни искове спрямо двамата ответници.
Въз основа на така установените факти се налага извод, че
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№ 90/2011 г. на РС Троян и изпълнителният
лист са издадени срещу неправосубектно лице- починало към момента на подаване
на заявлението , поради което проведеното заповедно производство е било недопустимо.
Самото изпълнителното производство се развива между страните , които са
посочени в изпълнителния лист и се насочват срещу лицето, посочено като длъжник
в него. Конституирането на ищеца като наследник в изпълнителното дело е
незаконосъобразно- длъжникът-неговият баща Д. е починал много преди издаването на заповедта по чл.417 ГПК и
изпълнителния лист, предвид което и годен изпълнителен титул няма и срещу
неговите наследници, доколкото правоприемство не е настъпило в хода на
производството по чл.417 ГПК до образуването на изпълнителното дело. В този
случай не е налице процесуално правоприемство между длъжника и неговите
наследници, както и възможност за встъпването им като длъжници в изпълнителното
производство.
Законодателната уредба на заповедното
производство се подчинява на основните начала на гражданския процес, визирани в
глава втора от ГПК, със специфичните за това производство особености. Основен
принцип в гражданския процес е служебното начало, което включва служебна
проверка на допустимостта на искането за защита, дали са налице съответните
положителни или отрицателни предпоставки. За да възникне спрямо съда в полза на
определено лице право да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или по чл.417 ГПК, е необходимо да е възникнал граждански спор между
правоспособни лица, който спор е подведомствен на съд. Само правоспособно лице
може да притежава право да поиска издаване на заповед за изпълнение и то само
срещу правоспособно лице може да се иска издаването на такава заповед. За да
бъде едно лице субект на процесуални правоотношения като страна, е необходимо
да притежава процесуална правоспособност. Физическото лице се ползва с
процесуална правоспособност от раждането до смъртта си. Ако смъртта на длъжника
предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е
пречка заповедното производство да възникне, както спрямо починалия, така и
спрямо неговите наследници. Недопустимо е провеждане на заповедно производство
при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК или чл.417 ГПК.
В случая липсата на процесуална
правоспособност у длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК обуславя невъзможността да възникне процесуално
правоотношение по отношение на починалия длъжник, поради което не съществува
правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на
заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение. Единствено в хипотезата, когато смъртта настъпи в
течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в процеса (чл.227 ГПК).
В обобщение на горното се налага общият извод, че ищеца не дължи
изпълнение в качеството му на наследник на лицето, срещу което е водено
заповедното производство и в каквото качество е бил конституирани в
изпълнителното производство. Поради това и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и ще се уважи.
При този изход на спора и на осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца ще се
присъдят сторените разноски от него в това производство.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* че П.Й.Д.
, не дължи сумите съобразно неговата наследствена квота, както следва- неолихвяема
сума в размер на 6244.35лв. със законната лихва до окончателното им изплащане,
609.63лв. –разноски в полза на взискателя, а така също присъединените публични
държавни вземания в полза на държвата, за които вземания е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД №90/2011г., по описа на ТРС, и изпълнителен лист,
за събиране на които е образувано изп.д.№ 568/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав с район на действие ОС Ловеч.
ОСЪЖДА „Юробанк
България“ АД с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* , да заплатят на П.Й.Д., ЕГН: **********
сумата от 1063.14 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: