Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.12.2018 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 335 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 37 от 13.03.2018 г. по
гр.д. № 670/2017 г. на Елинпелински районен съд е
признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че „К.Д.И.Х.” ЕООД
дължи на „О.Б.Б.” АД сумата 12207,54 лв.,
представляваща просрочена главница по договор за предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка и за издаване на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г.;
сумата 933,78 лв., представляваща договорна лихва за забава за периода от
15.03.2016 г. до 21.10.2016 г.; сумата 1062,95 лв., представляваща наказателна
лихва за периода от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г.; сумата 148,75 лв. неплатена
такса за управление за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г., ведно със
законната лихва от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането. Ответникът е осъден
да заплати на ищеца разноските по делото, както и разноските, направени в
заповедното производство.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което исковете
се отхвърлят. Излага се оплакване, че незаконосъобразно първоинстанционният
съд е възприел продажбата на търговското предприятие на длъжника като
доброволна такава, извършена по реда на ТЗ, а в действителност тази продажба е
извършена по принудителен ред, предвиден в ЗОЗ. Сочи се, че след като
предприятието на длъжника – залогодател „К.Е.” ООД е
продадено на ответника по специалния ред на ЗОЗ от заложния кредитор „Х.” ООД,
не е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща солидарна
отговорност на прехвърлителя
и приобретателя за задълженията на предприятието.
Наведен е и довод, че към датата на покупката на предприятието на длъжника-залогодател „К.Е.” ООД от дружество „К.Д.И.Х.”
ЕООД, вземането на „ОББ” АД не е било установено с влязло в сила решение,
следователно не е било ликвидно и изискуемо, както и че това вземане не е било
обезпечено, както е било обезпечено вземането на заложния кредитор с вписан в
ЦРОЗ и ТР особен залог по договор от 30.10.2008 г.
Ответникът по жалба „ОББ” АД оспорва същата и настоява за
потвърждаване на обжалваното решение. Сочи, че по силата на чл. 15 от ТЗ
задължението на „К.Е.” ООД към банката е преминало в патримониума
на ответното дружество, като липсват разпоредби в ТЗ и в ЗОЗ, които да дерогират правилото, че търговското предприятие преминава в
патримониума на приобретателя
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а ограничения в
тази насока липсват и в сключени договор за продажба на търговско предприятие.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „ОББ” АД твърди, че въз основа на
сключен на 23.04.2008 г. договор е
предоставил „К.Е.” ООД кредит под формата на овърдрафт по разплащателна сметка
в размер на 25000 лв., като договор за встъпване в дълг от 15.03.2013 г. Т.Г.Д.се
задължил солидарно с кредитополучателя за задълженията, произтичащи от договора
за предоставяне на овърдрафт. Твърди, че по силата на договор за продажба на
търговско предприятие от 09.03.2016 г. ответникът „К.Д.И.Х.” ЕООД придобило
търговското предприятие на кредитополучателя „К.-Е.” ООД, като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Елемент на това търговско предприятие
били и задълженията на „К.Е.” ООД към „ОББ” АД. В следствие на прехвърлянето на
търговското предприятие на „К.Е.” ООД по силата на чл. 15, ал. 3 от ТЗ
възникнала солидарна отговорност между отчуждителя и приобретателя за задълженията на предприятието,
съществуващи към датата на сключване на договора. На 15.03.2016 г.
кредитополучателят изпаднал в просрочие на дължимите
вноски, а впоследствие спрели плащанията по кредита, поради което целият размер
на кредита станал автоматично предсрочно изискуем, като банката уведомила всеки
от солидарните длъжници „К.Е.” ООД, „К.Д.И.Х.” АД и Т.Г.Д.за
настъпването на предсрочната изискуемост. На 27.02.2017 г. банката подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно
срещу горепосочените длъжници за дължимите суми по
горепосочения договор за предоставяне на
овърдрафт, като по образуваното ч.гр.д. № 145/2017 г. на Елинпелински
районен съд била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за
посочените в заявлението суми. Длъжникът „К.Д.И.Х.” ООД е подал възражение по
чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение. Отправено е искане за
признаване за установено съществуването на вземания на „ОББ” АД срещу „К.Д.И.Х.”
АД по договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка и издаване
на фирмена дебитна карта от 23.04.2008 г. за следните суми: сумата 12207,54
лв., представляваща просрочена главница по договора; сумата 933,78 лв.,
представляваща договорна лихва за забава за периода от 15.03.2016 г. до
21.10.2016 г.; сумата 1062,95 лв., представляваща наказателна лихва за периода
от 15.03.2016 г. до 23.02.2017 г.; сумата 148,75 лв. неплатена такса за
управление за периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г., ведно със законната
лихва от 24.02.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноските по
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете
с довод, че не е солидарен длъжник на „ОББ” АД за задълженията на „К.Е.” ООД. Ответникът твърди, че той е трето лице, което
с договор от 09.03.2016 г. е закупило от
заложния кредитор „Х.” ООД предприятието на „К.Е.” ООД. Доколкото продажбата на търговското
предприятие на „К.Е.” била извършена по специалния ред на ЗОЗ, а не по общия
предвиден в ТЗ ред, неприложими били разпоредбите на чл. 15 и сл. от ТЗ,
включително разпоредбата на чл. 15, ал. 2, предвиждаща солидарна отговорност за
прехвърлителя и приобретателя.
Ответникът излага довод, че Търговският закон защитава кредиторите, но тази
защита касае прехвърлянето на предприятие по чл. 15 от ТЗ, а не прехвърлянето
му по ЗОЗ. Сочи, че разпоредбата на чл. 16а от ТЗ също не била приложима в
случая. Излага се и довод, че към датата на покупката на предприятието на
длъжника – залогодател „К.Е.” ООД от дружество „К.Д.И.Х.”
ЕООД, вземането на „ОББ” АД не е било установено с влязло в сила решение,
следователно не е било ликвидно и изискуемо. Това вземане не е било и
обезпечено, както е било обезпечено вземането на заложния кредитор с вписан
особен залог по договор от 20.10.2008 г.
Софийски окръжен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, намира, че фактическата обстановка по делото е детайлно и
коректно установена в мотивите на обжалваното решение въз основа на събраните
доказателства, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящото
решение, като препраща към така установената фактическа страна, на основание
чл. 272 от ГПК.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявените установителни
искове са допустими с оглед предходно развилото се заповедно производство, по
което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца срещу ответника за
исковите суми, срещу която последният е възразил писмено в срока по чл. 414 от ГПК и ищецът е предявил исковете за установяване съществуването на вземанията
по издадената заповед за изпълнение срещу възразилия срещу заповедта солидарен
длъжник в срока по чл. 415 от ГПК.
Разгледани по същество,
исковете са основателни.
По делото не се спори, а се установява от приетите
писмени доказателства, че ищецът е предоставил на „К.Е.” ООД банков кредит в
размер на 25 000 лв. по сключен между тях на 23.04.2008 г. договор за предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка, като с допълнително споразумение към
договора от 15.02.2013 г. страните са се съгласили дължимата към този момент
сума по кредита в размер на 25560 лв. да бъде погасена от кредитополучателя на
60 равни вноски, съгласно погасителен план. Установено е безспорно също, че за
обезпечаване на вземанията на ищеца спрямо „К.Е.” ООД, произтичащи от друг
сключен между тях договор за банков кредит, на 30.10.2008 г. в полза на ищеца е бил
учреден особен залог върху търговското предприятие на „К.Е.” ООД, като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения. С договор от 03.02.2016
г. ищецът е прехвърлил на „Х.” ООД вземанията си към „К.Е.” по този договор,
обезпечени с особен залог на търговското предприятие на „К.Е.” ООД. Установено
е, че „Х.” ООД, в качеството си на заложен кредитор поради неизпълнение на
обезпеченото със залог на търговското предприятие задължение на „К.Е.” ООД, е
пристъпило към изпълнение върху заложеното търговско предприятие на неговия
длъжник, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, по реда
на ЗОЗ. Вписалият пристъпване към
изпълнение заложен кредитор с договор с
нотариална заверка на подписите от 09.03.2016 г. е продал на ответника „К.Д.И.Х.”
ЕООД търговското предприятие на „К.Е.” ООД, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗОЗ.
С оглед направените от ответника възражения спорният по
делото въпрос е дали ответникът, който е придобил търговското предприятие на
длъжника „К.Е.” ООД по реда на ЗОЗ /чрез продажба на заложеното имущество от
заложния кредитор/, следва да отговаря спрямо кредитора на залогодателя
– собственик на прехвърленото по този ред търговско предприятие, солидарно с
него за задълженията на последния по сключения договор за банков кредит.
В разпоредбата на чл. 46 от ЗОЗ е предвиден особен ред за
удовлетворение на заложния кредитор от заложеното търговско предприятие, като
същият може по свой избор да се удовлетвори от предприятието като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения или от отделни негови елементи. Изборът се заявява
при вписване на пристъпване към изпълнение, като във втория случай кредиторът
посочва и елементите, от които ще се удовлетворява. Съгласно чл. 52 от ЗОЗ, при
вписано пристъпване към изпълнение върху предприятието като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, заложният кредитор се удовлетворява
от: приходите от дейността на предприятието; цената, получена от продажбата на
търговското предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ или на обособена част от него
по смисъла на §1 от ДР на ТЗ. В случая,
заложният кредитор “Х.” ООД е избрал да се удовлетвори от предприятието като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения и е продал същото на ответника като
съвкупност с договор за продажба от 09.03.2016г. Установеният в чл. 15
от ТЗ ред за прехвърляне на предприятието като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения, както и предвидената в ал. 3 солидарна отговорност на отчуждителя и правоприемника за задълженията на
предприятието, са приложими на общо основание и в хипотезата на продажба на
търговското предприятие като съвкупност от пристъпилия към изпълнение по реда
на ЗОЗ заложен кредитор. След като търговското предприятие е продадено като
цяло, а не отделни негови елементи, приобретателят
придобива освен активите, така и всички задължения на предприятието,
съществуващи към момента на продажбата. Възражението на ответника, че поради
придобиването на предприятието по реда на ЗОЗ, той не следва да отговаря за
тези задължения, е неоснователно. След
като предприятието е продадено като съвкупност, независимо дали чрез изпълнение
по реда на ЗОЗ, всички елементи от съвкупността преминават в патримониума на приобретателя. Да
се приеме тезата на жалбоподателя, че тъй като е придобил предприятието от
заложния кредитор по реда на ЗОЗ, той не отговаря за задълженията, би
означавало, че в този случай той придобива само активите на предприятието, но
не и пасивите, което не намира никакво законово основание и противоречи на правното
естество на продажбата на търговското предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. Разпоредбата на чл. 15, ал.3 от ТЗ,
предвиждаща солидарна отговорност на отчуждителя и
правоприемника до размера на получените права, е предвидена в интерес на
кредитора като негово лично обезпечение. Солидарната отговорност по чл. 15, ал.
3 от ТЗ не е ограничена със срока по чл. 16а, ал. 1 от ТЗ, който има значение
единствено и само за отделното управление на преминалото предприятие от
правоприемника и изтичането на този срок не е предвдено като основание за отпадане на
солидарната отговорност на отчуждителя. В случая, въпросът за наличието
на солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3 от ТЗ между отчуждителя
и приобретателя няма и съществено значение за спора,
тъй като искът е насочен спрямо приобретателя, който
на общо основание в качеството му на приемник на цялото търговско предприятие,
е станал носител на задълженията прехвърленото предприятие, и като такъв, дължи
изпълнение на тези задължения.
Договорът за продажба на търговско предприятие е сключен
в изискуемата форма за действителност – писмен с нотариална заверка на
подписите на страните, поради което е настъпил прехвърлителния
му ефект.
Ответникът – приобретател по договора за продажба
на търговското предприятие е придобил както правата, така и съществуващите към
този момент задължения на прехвърлителя, т.е. той е
станал субект на тези задължения. В обхвата на тези задължения са и
задълженията, произтичащи от сключения между „ОББ” АД и прехвърлителя
„К.Е.” ООД договор за предоставяне на кредит- овърдрафт. Задължението за
погасяване на кредита е възникнало със сключването на договора за кредит и е
преминало върху приобретателя на търговското
предприятие, който от момента на сключването на договора за продажба е станал
длъжник на кредитодателя по този договор, независимо,
че към този момент прехвърлителят не е бил в забава,
т.е. задължението не е било изискуемо. Изискуемостта на задължението към
момента на прехвърляне на предприятието /моментът на настъпване на падежа/ е от
значение за началото на погасителния давностен срок,
но няма отношение към прехвърлителното действие на
продажбата досежно задълженията на предприятието.
След като отношението по процесния договор за
предоставяне на овърдрафт между „ОББ” АД и „К.Е.” ООД несъмнено е било част от
прехвърлената съвкупност, то ответникът – приобретател
на търговското предприятие на „К.Е.” ООД, е станал носител на задълженията по
този договор и същият дължи изпълнение на тези задължения при условията на
солидарност с прехвърлителя.
Относно
възражението на жалбоподателя, че претендираното
вземане на ищеца не е било обезпечено, за разлика от вземането на заложния
кредитор с вписан особен залог по договор от 20.10.2008 г., следва да се
посочи, че този факт няма никакво значение към приемството
на задълженията на прехвърлителя на търговското
предприятие към ищеца в правната сфера на ответника-приобретател
на това предприятие. Фактът, че в полза
на кредитор по друго вземане е бил учреден залог на търговското предприятие на отчуждителя на търговското предприятие, не означава, че приобретателят придобива само актовите на предприятието и
респ. не носи отговорност за задълженията, с които същото е обременено.
Няма спор по делото и се установява от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че от 15.03.2016 г. са преустановени
плащанията на задълженията по договора за предоставяне на овърдрафт. Ищецът е
упражнил правото си да обяви целия неизплатен размер на кредита за предсрочно
изискуем, за което длъжника – ответник е бил надлежно уведомен преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според експертното
заключение, размерът на дължимата главница по процесния договор
за предоставяне на овърдрафт е 12207,54 лв.; общият размер на договорните лихви
върху дължимата главница за период от 15.03.2016 г. до 21.10.2016 г. е 933,78
лв.; общият размер на дължимите наказателни лихви за периода от 15.03.2016 г.
до 23.02.2017 г. е 1062,95 лв.; размерът на таксата за управление на кредита за
периода от 10.08.2016 г. до 23.02.2017 г. е 148,75 лв. Не се твърди и не се установява тези суми да
са заплатени на ищеца, с оглед на което са налице съществуващи вземания на
ищеца срещу ответника за тези суми.
С оглед на горните съображения
съдът намира за основателни предявените установителни
искове за признаване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника за
горепосочените суми. Върху тези суми ответникът дължи и лихва за забава от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалванато
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното искане за разноски, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника по въззивната
жалба на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 37 от 13.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 670/2017 г. по описа на Елинпелински районен
съд.
ОСЪЖДА
„К.Д.И.х.” ЕООД да заплати на „О.Б.Б.” АД сумата 100
лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.